Не ги искам вещомани, малки снобчета...
Все се надявам децата да наследяват точно нашите възгледи в тази област и да се влияят поне до известна степен от мнението ни...
- Публикувана: 2 окт. 2007, 19:02 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2007, 16:51 ч.
За и Против GSM -ите в училище
Все се надявам децата да наследяват точно нашите възгледи в тази област и да се влияят поне до известна степен от мнението ни...
Щом веднъж сте си изпатили, разбирам те. Но пък и не може до безкрайност да го ограничаваш с компютърните игри.
Сега се сещам за нещо. Ако искаш пробвайте в един момент. Намерете с таткото компютърна игра, която да играе той и детето. Така бащата ще има контрол над ситуацията и ще се разберат по мъжки.
Сега се сещам за нещо. Ако искаш пробвайте в един момент. Намерете с таткото компютърна игра, която да играе той и детето. Така бащата ще има контрол над ситуацията и ще се разберат по мъжки.
Винаги ще има такива критерии, по които се оценяват,фукат и съревновават. Въпросът е, че ти им отнемаш всякакъв шанс да се включат в надпреварата. И те ще са компексирани именно от този факт.
Най-лесно е тоталната забрана, но ролята на родителя е да открие именно златната среда.
Това е само според мен.
Най-лесно е тоталната забрана, но ролята на родителя е да открие именно златната среда.
Това е само според мен.
Така бащата ще има контрол над ситуацията и ще се разберат по мъжки.
А? Какво пък значи това?
Аз съм много против подобни 'разбиранки' по женски и мъжки... Нали не искаш да кажеш, че по някаква причина бащата следва да комуниира по-добре или по-лесно с едно 4-5 годишно момче от майка му?
Същото важи и в обратния случай - не правя разлика м/у начина на комуникация на мен и дъщеря ми и на баща й и нея...
моите нямат още телефони, но пък са единствените деца от класа, които не остават на занималня. Нямат проблеми с фукането. Едното дете ми каза веднъж, че си говорили с други деца за телефоните, и една от съученичките казала, че с удоволствие ще се откаже от телефона, стига да я вземат на обяд от училище и да си отиде вкъщи. Няма нужда да описвам колко се изненадах. И аз мислех, че децата се истересуват от телефоните.
Така че, не знаем какво им е точно на душите на децата.
Така че, не знаем какво им е точно на душите на децата.
Винаги ще има такива критерии, по които се оценяват,фукат и съревновават. Въпросът е, че ти им отнемаш всякакъв шанс да се включат в надпреварата. И те ще са компексирани именно от този факт.
Най-лесно е тоталната забрана, но ролята на родителя е да открие именно златната среда.
Това е само според мен.
Най-лесно е тоталната забрана, но ролята на родителя е да открие именно златната среда.
Това е само според мен.
Да, така е.
Затова и написах, че нямам еднозначен отговор по въпроса за телефоните като цялост и че именно в отрицанието ми може би е и грешката ми.
Всъщност изложих доводите, които ми пречат да имам ясно снатовище.
Така бащата ще има контрол над ситуацията и ще се разберат по мъжки.
А? Какво пък значи това?
Аз съм много против подобни 'разбиранки' по женски и мъжки... Нали не искаш да кажеш, че по някаква причина бащата следва да комуниира по-добре или по-лесно с едно 4-5 годишно момче от майка му?
Същото важи и в обратния случай - не правя разлика м/у начина на комуникация на мен и дъщеря ми и на баща й и нея... Бащите и синовете си имат някаква тяхна си комуникация, също като майките и дъщерите. И това няма отношение дали момичетата и момчетата се разбират с родителите си и как се възпитават. И вкъщи е така - двамата с баща си имат нещо специално в отношенията, някак се разбират и без да си говорят. За разлика от нас, жените, дето приказваме повечко.
Затова давам такова предложение. Да използват някакъв мъжки кодекс. И например, да играе когато баща му си дойде от работа.
Така бащата ще има контрол над ситуацията и ще се разберат по мъжки.
А? Какво пък значи това?
Аз съм много против подобни 'разбиранки' по женски и мъжки... Нали не искаш да кажеш, че по някаква причина бащата следва да комуниира по-добре или по-лесно с едно 4-5 годишно момче от майка му?
Същото важи и в обратния случай - не правя разлика м/у начина на комуникация на мен и дъщеря ми и на баща й и нея... Иса, в нашият случай това няма никакво значение. Нито майката, нито таткото са фактор. Само в началото в известна степен, докато не е овлядял играта и иска да му се помага/ без значение кой от двамата обаче, който е по-наблизо/.
След това я узурпира и никой и независимо от родовата си принадлежност може да припари до джойстика / да не мислиш, че на мен не ми се играе?/
Затова давам такова предложение. Да използват някакъв мъжки кодекс. И например, да играе когато баща му си дойде от работа.
Сама отглеждам момчетата си. Действаме на принципа на мъжко-женския кодекс
Но дори и да не бе така, това едва ли би помогнало, положението бе извън всякакъв контрол
По-важното е, че успях да овладея ситацията и имам обица на ухото.
Не всички деца се интересуват и фукат с телефоните си. Въпрос на възпитание е според мен.
Моята като беше в първи клас си държеше телефона в чантата. Ако не и звънях да я чувам не знам дали някой щеше и да разбере, че има телефон. И сега и е все тая дали има или няма телефон. Даже май аз повече и го ползвам, че е на друг оператор В нашия случай телефон и се е взимало, защото ние сме искали да държим връзка с нея, а не защото тя е настоявала или защото някой си е имал и тя да не остане назад.
Мисля си, че детето може да е много на ТИ с технологиите без това да значи, че ще се зомбира или, че ще стане сноб или фукльо.
Въпрос на възпитание и родителски контрол е.
Абсолютните забрани не водят пак до нищо хубаво, а златната среда е трудно да се търси, ако се чака детето да стане голямо за да му се даде достъп до технологиите.
Моята като беше в първи клас си държеше телефона в чантата. Ако не и звънях да я чувам не знам дали някой щеше и да разбере, че има телефон. И сега и е все тая дали има или няма телефон. Даже май аз повече и го ползвам, че е на друг оператор
В нашия случай телефон и се е взимало, защото ние сме искали да държим връзка с нея, а не защото тя е настоявала или защото някой си е имал и тя да не остане назад.Мисля си, че детето може да е много на ТИ с технологиите без това да значи, че ще се зомбира или, че ще стане сноб или фукльо.
Въпрос на възпитание и родителски контрол е.
Абсолютните забрани не водят пак до нищо хубаво, а златната среда е трудно да се търси, ако се чака детето да стане голямо за да му се даде достъп до технологиите.
Затова давам такова предложение. Да използват някакъв мъжки кодекс. И например, да играе когато баща му си дойде от работа.
Сама отглеждам момчетата си. Действаме на принципа на мъжко-женския кодекс
Но дори и да не бе така, това едва ли би помогнало, положението бе извън всякакъв контрол
По-важното е, че успях да овладея ситацията и имам обица на ухото.
Щом така са се стекли обстоятелствата, ще играеш и баща, и майка.
Браво, голям кураж се иска да си мъжка майка.
Колкото по-рано свикнат с технологиите, толкова по-рано ще спрат да им правят впечатление, ще ги приемат като даденост и ще спрат да се фукат с тях. Рабира се не да купуваме всичо, което излезе на пазара. Децата в 1-2 клас вече са големи и могат да разберат, че това е купено за сметка на нещо друго. Както и че носят отговорност за собственните си вещи.
Колкото по-рано свикнат с технологиите, толкова по-рано ще спрат да им правят впечатление, ще ги приемат като даденост и ще спрат да се фукат с тях.
Фукането не идва от там, че нямат познание за технологиите, а заради това, че са поставени в условия на конкурентност. Твърде често залагаме и разчитаме основно на родителското възпитание, което безспорно е важно. В никой случай не го омаловажавам, но нека и не пренебрегваме факта, че израствайки децата ни прекарват повече време в училище и извън дома. Външните влияния на средата са твърде силни, а децата са просто деца със своите слабости и незряла психика. Не можем да стоварим твърде голяма отговорност и разбиране на плещите им, да разчитаме на зрялост, която все още не притежават и на тежеста на възпитанието, което проповядваме.
Всъщност темата малко измести центъра си. Глобализирахме проблема, но в крайна сметка заключението винаги е едно в подобни разговори.
Никак не е лесно да си родител, добър родител
