Kiki77, въпроса за социализацията на домашните ученици е неактуален. Те са далеч по-социални и това е аподиктичен факт. Има цели поколения домашни ученици по света, които са на върха в попрището на което са се посветили. Покажи ми, който и да е велик учен, философ, политик или предприемач от историята на човечеството на 100 велики личности в държавно училище ще е ходил 1.
- Публикувана: 12 март 2008, 15:56 ч.
- Последно мнение: 9 апр. 2008, 13:40 ч.
Образование у дома?
Kiki77, въпроса за социализацията на домашните ученици е неактуален. Те са далеч по-социални и това е аподиктичен факт. Има цели поколения домашни ученици по света, които са на върха в попрището на което са се посветили. Покажи ми, който и да е велик учен, философ, политик или предприемач от историята на човечеството на 100 велики личности в държавно училище ще е ходил 1.
Леле, колко бързо се пише в тази тема. Вярно е, че стоя доста пред компа, но не за да си чеша езика във бг-мама. И все пак:
Летисия, пет пари не давам, кой как си учи детето, защото уважавам личния избор на хората. Всъщност, аз съм деликатен човек и щадя инакомислещите, защото не става въпрос за памперси или пудра за бебешки дупета, а за бъдещето на децата. За моя радост има хора, които питат конкретни неща и се опитвам да им отговарям. Що се отнася до дамата, която започна темата, надявам се личната ми кореспонденция с нея да и помогне.
Летисия, пет пари не давам, кой как си учи детето, защото уважавам личния избор на хората. Всъщност, аз съм деликатен човек и щадя инакомислещите, защото не става въпрос за памперси или пудра за бебешки дупета, а за бъдещето на децата. За моя радост има хора, които питат конкретни неща и се опитвам да им отговарям. Що се отнася до дамата, която започна темата, надявам се личната ми кореспонденция с нея да и помогне.
Леле, колко бързо се пише в тази тема. Вярно е, че стоя доста пред компа, но не за да си чеша езика във бг-мама. И все пак:
Летисия, пет пари не давам, кой как си учи детето, защото уважавам личния избор на хората. Всъщност, аз съм деликатен човек и щадя инакомислещите, защото не става въпрос за памперси или пудра за бебешки дупета, а за бъдещето на децата. За моя радост има хора, които питат конкретни неща и се опитвам да им отговарям. Що се отнася до дамата, която започна темата, надявам се личната ми кореспонденция с нея да и помогне.
Летисия, пет пари не давам, кой как си учи детето, защото уважавам личния избор на хората. Всъщност, аз съм деликатен човек и щадя инакомислещите, защото не става въпрос за памперси или пудра за бебешки дупета, а за бъдещето на децата. За моя радост има хора, които питат конкретни неща и се опитвам да им отговарям. Що се отнася до дамата, която започна темата, надявам се личната ми кореспонденция с нея да и помогне.
Да бе, разправяй ги на тези дето не ви познават. Уважение, деликатност.... думи нямащи общо с вас. Фанатизъм и арогантност, това е което съм виждала от вас.
Дано дамата наистина получи помощ, но дълбоко се съмнявам, че ще я намери при вас. Вие сте доста фанатични на тема домашно образование, а зад тази ви идея неминуемо изскачат в последствие и странните ви религиозни убеждения. Дано и това и разясняваш в личната ви кореспонденция.
Почвам вече да си мисля дали пък някой от вашите хора не пусна умишлено темата. Доста бързо цъфнахте. Тук и друг път се е коментирал този въпрос и то на няколко пъти, но тогава нещо ви нямаше. Как сега пък веднага се появихте
Летисия, аз съм точно толкова фанатичен привърженик на домашното образование, колкото ти си фанатичен роб на системата. Аз обичам свободата и правото на избор, а ти крепостничеството и това някой да избира вместо теб.
Аз съм воден точно толкова от религиозни презумпции, колкото и ти. Разликата е, че моето се нарича религия на свободата, а твоето религия на нищетата. Не се лъжи, аз наистина не се интересувам от начина, по които си учиш ти или който и да е детето си, но ако искаш да си говорим с философски език, ще трябва първо да се понапънеш и да почетеш, за да си по-подготвена.
Аз съм воден точно толкова от религиозни презумпции, колкото и ти. Разликата е, че моето се нарича религия на свободата, а твоето религия на нищетата. Не се лъжи, аз наистина не се интересувам от начина, по които си учиш ти или който и да е детето си, но ако искаш да си говорим с философски език, ще трябва първо да се понапънеш и да почетеш, за да си по-подготвена.
Не мисля, че училището е изкуствено създадена среда, напротив, това е първата степен/звено/стъпало в обществената стълбица на колектива. Тепърва й предстои да бъде студентка /може би/, където също ще трябва да се съревновава в колектив, а след това - да работи. Също в колектив. Или смяташ да мине на индивидуален план на обучение и за висше учебно заведение, а след това да захване надомна работа? Бягството от обществото не е начин за преодоляване на проблемите. Ако детето ти наистина има такива, то най-добре е да се обърнете към психолог, който ще й помага в общуването и развитието.
Смяна на средата е вариант. Да - някой тук каза, че не би работил всред колектив, ако там го тормозят. И има изход от това - смяна на колектива, смяна на работата. Моето мнение е, че така по-скоро ще задълбочиш проблемите на дъщеря си, отколкото да й помогнеш. В края на краищата човек е социално животно, а социопатията се смята за поведение извън нормите и за болестно състояние, което трябва да се лекува.
Не помагай на детето си да се превърне в социопат.
Смяна на средата е вариант. Да - някой тук каза, че не би работил всред колектив, ако там го тормозят. И има изход от това - смяна на колектива, смяна на работата. Моето мнение е, че така по-скоро ще задълбочиш проблемите на дъщеря си, отколкото да й помогнеш. В края на краищата човек е социално животно, а социопатията се смята за поведение извън нормите и за болестно състояние, което трябва да се лекува.
Не помагай на детето си да се превърне в социопат.
Порумбачанов, не се хаби с мен и не ми прилагай психо алабалщини. Както казах, познавам и теб и учението ти. Номера с четенето и философстването пред мен няма да мине, защото съм се наслушала и тази плоча вече е изтъркана.
Както и да е. Нямам време да ти слушам философиите. Те са дървени и само ще ми загубят времето.
Както и да е. Нямам време да ти слушам философиите. Те са дървени и само ще ми загубят времето.
Здравейте на всички, които се интересуват от образованието у дома!
Аз съм съпругата на Порумбачанов, която обучава децата си у дома и доста съм се поровила, за да съм наясно с възможностите.
Причините да вземете това решение може да са много и повярвайте ми, всеки си има своя основателна причина - важното е да сте наясно какво и защо точно го правите. Моето мнение е че РОДИТЕЛИТЕ разбират най-добре децата си.
Та вариантите са следните:
1.Обучавате детето си по своя собствена програма, като естествено това не означава, че се затваряте в една стая и си я изсмуквате от пръстите. Има доста ръководства и насоки, които да са в помощ. При този случай детето не получава "Диплом" от МОН, но получава индивидуално обучение според талантите му. В по-късните / гимназиални класове / е възможно да се обърнете към независими оценители и попълвате тестове, с което получавате документ за издържан и оценен тест / тези тестове са по-важни за западните университети/ или се записвате към дистанционно училище, което ви дава такъв документ – кредити, оценки и диплом за завършен High school. Това е варианта, който по принцип изисква по-отговорна работа на родителя и детето.
2. От самото начало записвате детето към стандартизирана програма, пригодена за домашно образование / такива има много по света /. Какъв е начина на работа при този вариант: След записване детето попълва, обикновено, входящ тест /от независими организации за стандартизиращи тестове – CAT, SAT и т.н/ на базата, на който се определя за кой клас отговарят знанията му, след което му се съставя програмата –не се съобразяват с годините т.е щом е 10г.- значи 4клас, а с усвоените знания. Така едно 10г. дете може и да учи по програма за 6клас или пък за 4-ти. В зависимост от конкретно избраната програма / всяка си има свой метод / ви изпращат учебниците, работните тетрадки, ръководствата за родителя, в които има подробни обеснения за всеки предмет и верните отговори. Така че дори да не знаете нещо – то не е трудно да се разбере. Наистина са доста подробни и ясни. Изпращат ви и текущите тестовете, по които се оценява детето. Като резултат в края на годината имате „Диплома”, но не българска, която обаче се признава във всички основни университети на Запад, а в България –след приравняването на западната диплома с българския стандарт.
3. Записвате детето към държавно или частно училище на индивидуален план. Не навсякъде обаче биха се съгласили. Просто търсите подходящо според вас училище. В този случай следвате програмата на училищата и детето се явява през определен период на изпит или тест, според решението на местните учители. Този вариант е най- неангажиращ родителя, от страна на подбор на материали и изпитване. Той обаче ви ограничава да вървите с наложеното от училището темпо по всеки предмет, както и от съдържанието на изучаваното. Единственото предимство е че детето не си губи времето цял ден в училище в борба с агресивни ученици, а успява да научи материала за доста по-кратко време и има време за доста по-смислени неща. В този случай имате „Диплома” – българска. Въпросът е обаче дали се признава в чуждите университети или само в българските.
Общо взето , това е – надявам се тази информация да е полезна на някой. В никакъв случай не твърдя ,че абсолютно изчерпателна.
И още нещо. Когато детето е на възраст, като на Silvi1968, решението трябва да е обсъждано с детето,защото тук става въпрос за зряло дете, което има право на мнение. С една дума – на сила хубост не става.
Всеки има право на мнение и решение. При всички случаи обаче положителните резултати са налице- децата са по-знаещи, обичат да учат, общителни са и са уверени - напук на всички , които смятат че домашното образование прави децата затворени.
Към Летисия- относно темата – съвсем случайно попаднах на нея , докато се ровех из нета и понеже наистина сме убедени ,че домашното образование е алтернатива за много семейства, решихме да се включим и ние.
Успех !
Аз съм съпругата на Порумбачанов, която обучава децата си у дома и доста съм се поровила, за да съм наясно с възможностите.
Причините да вземете това решение може да са много и повярвайте ми, всеки си има своя основателна причина - важното е да сте наясно какво и защо точно го правите. Моето мнение е че РОДИТЕЛИТЕ разбират най-добре децата си.
Та вариантите са следните:
1.Обучавате детето си по своя собствена програма, като естествено това не означава, че се затваряте в една стая и си я изсмуквате от пръстите. Има доста ръководства и насоки, които да са в помощ. При този случай детето не получава "Диплом" от МОН, но получава индивидуално обучение според талантите му. В по-късните / гимназиални класове / е възможно да се обърнете към независими оценители и попълвате тестове, с което получавате документ за издържан и оценен тест / тези тестове са по-важни за западните университети/ или се записвате към дистанционно училище, което ви дава такъв документ – кредити, оценки и диплом за завършен High school. Това е варианта, който по принцип изисква по-отговорна работа на родителя и детето.
2. От самото начало записвате детето към стандартизирана програма, пригодена за домашно образование / такива има много по света /. Какъв е начина на работа при този вариант: След записване детето попълва, обикновено, входящ тест /от независими организации за стандартизиращи тестове – CAT, SAT и т.н/ на базата, на който се определя за кой клас отговарят знанията му, след което му се съставя програмата –не се съобразяват с годините т.е щом е 10г.- значи 4клас, а с усвоените знания. Така едно 10г. дете може и да учи по програма за 6клас или пък за 4-ти. В зависимост от конкретно избраната програма / всяка си има свой метод / ви изпращат учебниците, работните тетрадки, ръководствата за родителя, в които има подробни обеснения за всеки предмет и верните отговори. Така че дори да не знаете нещо – то не е трудно да се разбере. Наистина са доста подробни и ясни. Изпращат ви и текущите тестовете, по които се оценява детето. Като резултат в края на годината имате „Диплома”, но не българска, която обаче се признава във всички основни университети на Запад, а в България –след приравняването на западната диплома с българския стандарт.
3. Записвате детето към държавно или частно училище на индивидуален план. Не навсякъде обаче биха се съгласили. Просто търсите подходящо според вас училище. В този случай следвате програмата на училищата и детето се явява през определен период на изпит или тест, според решението на местните учители. Този вариант е най- неангажиращ родителя, от страна на подбор на материали и изпитване. Той обаче ви ограничава да вървите с наложеното от училището темпо по всеки предмет, както и от съдържанието на изучаваното. Единственото предимство е че детето не си губи времето цял ден в училище в борба с агресивни ученици, а успява да научи материала за доста по-кратко време и има време за доста по-смислени неща. В този случай имате „Диплома” – българска. Въпросът е обаче дали се признава в чуждите университети или само в българските.
Общо взето , това е – надявам се тази информация да е полезна на някой. В никакъв случай не твърдя ,че абсолютно изчерпателна.
И още нещо. Когато детето е на възраст, като на Silvi1968, решението трябва да е обсъждано с детето,защото тук става въпрос за зряло дете, което има право на мнение. С една дума – на сила хубост не става.
Всеки има право на мнение и решение. При всички случаи обаче положителните резултати са налице- децата са по-знаещи, обичат да учат, общителни са и са уверени - напук на всички , които смятат че домашното образование прави децата затворени.
Към Летисия- относно темата – съвсем случайно попаднах на нея , докато се ровех из нета и понеже наистина сме убедени ,че домашното образование е алтернатива за много семейства, решихме да се включим и ние.
Успех !
Училищата представляват затворена и изкуствена среда, и ако тя се окаже агресивна спрямо определен човек, най-доброто решение ще бъде да се махне от там. Иначе няма смисъл да се измъчват децата. Какво ще научат въобще, ако самото ходене до училището се свързва със страх? В нормалния живот хората напускат работата, ако са тормозени на нея, но в нормалния живот средата е отворена, никой не те принуждава да ходиш някъде. Освен това децата са много незрели, и колективи, съставени единствено от деца, клонят много често към най-грубите прояви на психологията на тълпата. По тази причина ако веднъж нарочат някой за прицел на присмех, подигравка, побой или вкякакъв друг тормоз, често към групичката насилници се прибавят и уж "неутрални" деца. Просто девиантните прояви на тормозещите определят колективния живот, и който страни от тях става подозрителен, и рискува на свой ред да си навлече тормоз.
Освен това "затворен" не е никак ясно определение за поведение на човек. Хората се затварят в някои среди, и разцъфват в други. Категорично не съм съгласна с позицията на Баибиби, че колективът е норма за психическата зрялост на отделния човек. Хората са различни, и всеки има свои уникални потребности. Някои предпочитат шумни компании с много хора, други един-двама по-близки приятели, трети не понасят да бъдат прекъсвани от шум, докато учат, четвърти пък обичат да се движат, докато мислят. В реалният живот има подходящи професии и поприща за всички тях, но в класната стая - не. Крайно време е да се изостави този колективен подход към децата.
Освен това училището не е единствената възможност, където децата да бъдат в колективна среда на връстници. Помислете за спортните клубове и школи към читалищата, отделно неформалните контакти на съседско и приятелско ниво. След това, понеже темата беше започната с казуса на едно вече голямо дете, възможността за работа осигурява едно истинско потапяне в реалния живот.
Освен това "затворен" не е никак ясно определение за поведение на човек. Хората се затварят в някои среди, и разцъфват в други. Категорично не съм съгласна с позицията на Баибиби, че колективът е норма за психическата зрялост на отделния човек. Хората са различни, и всеки има свои уникални потребности. Някои предпочитат шумни компании с много хора, други един-двама по-близки приятели, трети не понасят да бъдат прекъсвани от шум, докато учат, четвърти пък обичат да се движат, докато мислят. В реалният живот има подходящи професии и поприща за всички тях, но в класната стая - не. Крайно време е да се изостави този колективен подход към децата.
Освен това училището не е единствената възможност, където децата да бъдат в колективна среда на връстници. Помислете за спортните клубове и школи към читалищата, отделно неформалните контакти на съседско и приятелско ниво. След това, понеже темата беше започната с казуса на едно вече голямо дете, възможността за работа осигурява едно истинско потапяне в реалния живот.
Не зная какво разбираш под "признаване" на дипломата. При условие, че се издава според закона за образованието държавата (независимо дали е БГ или друга), то това е напълно законно свидетелство за завършено образование и няма причина да не бъде призната за достоверна в която и да е друга нормална държава като официален документ. Ако не беше така, то досега никой с чужда диплома да не можеше да учи в друга държава, независимо дали в частен или държавен университет.
Друга работа е, ако имаш предвид това дипломата от БГ, например, да се признава от друга държава едно към едно, без необходимостта от приравнителни изпити или покриването на някакви други критерии в за съответната държава. В този смисъл, може да имаш медицинска диплома в БГ, но за да можеш да запишеш специализация или да практикуваш като лекар в някоя друга държава да се налага да държиш изпити по определени предмети на съответния език или изобщо да не можеш да практикуваш с твоята диплома, защото там си признават само техните.
От всичко, което описа ми става ясно, че ако искаш можеш да обучаваш детето си вкъщи по каквато програма решиш, но ако не направиш определените административни постъпки пред държавните образователни институции, детето ти няма да получи никаква диплома за завършено образование по стандартите на съответната държава.
И още нещо. Политически и институционално държавите са свързани помежду си и имат много общи черти. В този смисъл, никоя държава няма да позволи всеки да си издава удостоверения и дипломи каквоито му дойдат наум или да приема студенти или ученици без съответните държавни дипломи, защото тогава ще настъпи хаос. Всеки, ако иска да си отвори училище или университет, но ако иска да издава дипломи, то те трябва да са признати от закона на съответната държава. Така и ВУЗ-овете взаимно си гарантират законността и сигурността на приема на студенти от чужди държави. Иначе ще настъпи хаос.
Друга работа е, ако имаш предвид това дипломата от БГ, например, да се признава от друга държава едно към едно, без необходимостта от приравнителни изпити или покриването на някакви други критерии в за съответната държава. В този смисъл, може да имаш медицинска диплома в БГ, но за да можеш да запишеш специализация или да практикуваш като лекар в някоя друга държава да се налага да държиш изпити по определени предмети на съответния език или изобщо да не можеш да практикуваш с твоята диплома, защото там си признават само техните.
От всичко, което описа ми става ясно, че ако искаш можеш да обучаваш детето си вкъщи по каквато програма решиш, но ако не направиш определените административни постъпки пред държавните образователни институции, детето ти няма да получи никаква диплома за завършено образование по стандартите на съответната държава.
И още нещо. Политически и институционално държавите са свързани помежду си и имат много общи черти. В този смисъл, никоя държава няма да позволи всеки да си издава удостоверения и дипломи каквоито му дойдат наум или да приема студенти или ученици без съответните държавни дипломи, защото тогава ще настъпи хаос. Всеки, ако иска да си отвори училище или университет, но ако иска да издава дипломи, то те трябва да са признати от закона на съответната държава. Така и ВУЗ-овете взаимно си гарантират законността и сигурността на приема на студенти от чужди държави. Иначе ще настъпи хаос.
RadostinaHZ писа: ”От всичко, което описа ми става ясно, че ако искаш можеш да обучаваш детето си вкъщи по каквато програма решиш, но ако не направиш определените административни постъпки пред държавните образователни институции, детето ти няма да получи никаква диплома за завършено образование по стандартите на съответната държава.”
Нещо не си доразбрала, къде виждаш държавни институции и постъпки пред тях!? Говори се само за частни прогами, частни оценители и частни университети. Държавните университети в Бг, могат да приравнят диплома от часна организация, по същата логика по която и западните университети или работодатели биха искали приравняване на български дипломи. Значи всичко е ясно, нали?
RadostinaHZ писа: „И още нещо. Политически и институционално държавите са свързани помежду си и имат много общи черти. В този смисъл, никоя държава няма да позволи всеки да си издава удостоверения и дипломи каквоито му дойдат наум или да приема студенти или ученици без съответните държавни дипломи, защото тогава ще настъпи хаос.”
Това не е така. Всъщност е точно обратното. Не разбирате ли логиката на пазарната конкуренция. Защо всички гледат на образованието, като на свещенодействие, което е само в прерогативите на една фикция, защото държавата всъщност е фикция, а не реален субект. Повечето образователни институции в западния свят са частни и няма, хаос. Това е така, защото хората не учат за дипломи, а за познания и придобиване на умения, дипломата само удостоверява, всичко което можем. Хиляди частни образователни програми дават дипломи и те са важни, не заради парчето хартия, а заради мястото, което съответната организация даваща диплома си е извоювала в скалата на работодателите търсещи специалисти. И никой, в целия този процес не се съобразява с каквито и да е „държавни” стандарти или щения. Важни са само резултатите от работата на хората.
Летисия, защо подценяваш потребителите на този форум като си мислиш, че аз едва ли не ще ги омагьосам с някаква старнна философия. Хората, които четат са достатъчно интелигентни да си правят изводи без моята или твоята намеса. Предлагам ти да не занимаваме читателите със задочни спорове, а да даваме ясни отговори по добре оформилата се дискусия.
Аз не съм измислил домашното образование, нито имам последователи. Хората, които посещават конференциите за домашно образование, са независими и учат децата си вкъщи преди мен. Аз просто направих сайт, за да предизвикам обществен дебат и се радвам, че го има.
Ако искаш де не слушаш, просто нечети „дървените” ми философии. Разбирам, че си фен на държавните стандарти. Няма проблем, не се обиждам, че твоето „гуро” не съм аз, а МОН. Всъщност, твърдиш, че ме познаваш, ами разконспирирай се за да се сетя коя си.
Мисля, че съпругата ми е отговорила изчерпателно, на останалите въпроси. Ако има дискусия - за и против домашното обучение, плюсове и минуси, ще се включа с удоволствие. Ако пък в тази тема има други конкретни питанки, освен всичко на което бе даден отговор до тук, ще пиша, стига да знам отговора.
Нещо не си доразбрала, къде виждаш държавни институции и постъпки пред тях!? Говори се само за частни прогами, частни оценители и частни университети. Държавните университети в Бг, могат да приравнят диплома от часна организация, по същата логика по която и западните университети или работодатели биха искали приравняване на български дипломи. Значи всичко е ясно, нали?
RadostinaHZ писа: „И още нещо. Политически и институционално държавите са свързани помежду си и имат много общи черти. В този смисъл, никоя държава няма да позволи всеки да си издава удостоверения и дипломи каквоито му дойдат наум или да приема студенти или ученици без съответните държавни дипломи, защото тогава ще настъпи хаос.”
Това не е така. Всъщност е точно обратното. Не разбирате ли логиката на пазарната конкуренция. Защо всички гледат на образованието, като на свещенодействие, което е само в прерогативите на една фикция, защото държавата всъщност е фикция, а не реален субект. Повечето образователни институции в западния свят са частни и няма, хаос. Това е така, защото хората не учат за дипломи, а за познания и придобиване на умения, дипломата само удостоверява, всичко което можем. Хиляди частни образователни програми дават дипломи и те са важни, не заради парчето хартия, а заради мястото, което съответната организация даваща диплома си е извоювала в скалата на работодателите търсещи специалисти. И никой, в целия този процес не се съобразява с каквито и да е „държавни” стандарти или щения. Важни са само резултатите от работата на хората.
Летисия, защо подценяваш потребителите на този форум като си мислиш, че аз едва ли не ще ги омагьосам с някаква старнна философия. Хората, които четат са достатъчно интелигентни да си правят изводи без моята или твоята намеса. Предлагам ти да не занимаваме читателите със задочни спорове, а да даваме ясни отговори по добре оформилата се дискусия.
Аз не съм измислил домашното образование, нито имам последователи. Хората, които посещават конференциите за домашно образование, са независими и учат децата си вкъщи преди мен. Аз просто направих сайт, за да предизвикам обществен дебат и се радвам, че го има.
Ако искаш де не слушаш, просто нечети „дървените” ми философии. Разбирам, че си фен на държавните стандарти. Няма проблем, не се обиждам, че твоето „гуро” не съм аз, а МОН. Всъщност, твърдиш, че ме познаваш, ами разконспирирай се за да се сетя коя си.
Мисля, че съпругата ми е отговорила изчерпателно, на останалите въпроси. Ако има дискусия - за и против домашното обучение, плюсове и минуси, ще се включа с удоволствие. Ако пък в тази тема има други конкретни питанки, освен всичко на което бе даден отговор до тук, ще пиша, стига да знам отговора.
Ние двамата с теб много добре знаем за какво става въпрос. Обаче, ти ми излизаш с лекция по пазарна икономика.
Без въпросното парче хартия не можеш да станеш инженер или адвокат, медицинска сестра или учител. По света има равнопоставеност на частните и държавните университети и те се делят на такива, които могат да издават съответните дипломи според заложеното в закона и такива, които не могат. САТ и другите сертификати НЕ означават получаване на диплома, а някакъв вид изпит. Разбирам за какво говориш, но това е друга ракия. Може и аз и ти да си направи частни университети, да прибираме парите на хората и да се договорим помежду си да си признаем удостоверенията или каквото там получават студентите. Но това не означава, че с тези документи моите и твоите студенти ще отидат в някой друг университет и той ще ги приеме едно към едно или ще поиска приравняване според тамошните стандарти. Защото може да се приравняват два законни документа. За мен е важен критерият дали една диплома може да бъде приета от един държавен университет или институция като законна и оттам нататък да се държат изпити или конкурси за назначаване. Ако не я признава никой държавен университет или частен университет, който е признат от държавата и има право да издава дипломи, на които да пише, че са в съответствие с държавните изисквания, можеш да си я задържиш и да си я сложиш в рамка за спомен. Тя не върши работа, да не каже, че е незаконна.
Без въпросното парче хартия не можеш да станеш инженер или адвокат, медицинска сестра или учител. По света има равнопоставеност на частните и държавните университети и те се делят на такива, които могат да издават съответните дипломи според заложеното в закона и такива, които не могат. САТ и другите сертификати НЕ означават получаване на диплома, а някакъв вид изпит. Разбирам за какво говориш, но това е друга ракия. Може и аз и ти да си направи частни университети, да прибираме парите на хората и да се договорим помежду си да си признаем удостоверенията или каквото там получават студентите. Но това не означава, че с тези документи моите и твоите студенти ще отидат в някой друг университет и той ще ги приеме едно към едно или ще поиска приравняване според тамошните стандарти. Защото може да се приравняват два законни документа. За мен е важен критерият дали една диплома може да бъде приета от един държавен университет или институция като законна и оттам нататък да се държат изпити или конкурси за назначаване. Ако не я признава никой държавен университет или частен университет, който е признат от държавата и има право да издава дипломи, на които да пише, че са в съответствие с държавните изисквания, можеш да си я задържиш и да си я сложиш в рамка за спомен. Тя не върши работа, да не каже, че е незаконна.
Момент. Говоря за домашно образование преди университета. В какъв университет ще продължи образованието си детето, не е въпрос дотолкова, доколкото ни интересува факта дали този ‘Х’ университет го е еня за дипломи за средно образование. Аз казвам, че има такива университети, които не се интересуват от средното образовани.
Следващият момент е твърдението ми е , че има и млиони работодатели, които не се интересуват и от дипломите на вузовете. Ввъпрос на избор е кой, какво е решил да работи, за да прецени трябва ли след училището у дома да посещава и университет. Това е, мисля, че съм по-ясен сега.
Следващият момент е твърдението ми е , че има и млиони работодатели, които не се интересуват и от дипломите на вузовете. Ввъпрос на избор е кой, какво е решил да работи, за да прецени трябва ли след училището у дома да посещава и университет. Това е, мисля, че съм по-ясен сега.
ОК, съгласна съм с това, че има такива университети и работодатели. НО е за предпочитане да се разполага със съответната държавна диплома за степените на образование, защото почти всички университети и работодатели искат документ. Коя компания би наемала хора без документи за образование, освен, ако не наема нелегални емигранти и нелегални работници за неквалифицирана работа? Дори да си затвори очите за диплома за висше образование, едва ли ще замижа за липсата на диплома за средно. На всичко отгоре за професиите, за които се иска разрешително първотрябва диплома, например право, медицина, педагогика, архитектура и инженерни, счетоводство и други финансови.
Привет майки,
наскоро ми се наложи да провеждам няколко интервюта за работа, защото търсихме специалисти във фирмата ни.
Не ми и хрумна да питам някой за дипломи - честна дума.
Интресуваше ме само какво умеят, знаят ли английски език, как организират работата си и какъв опит имат до момента.
При наемане на студент, знаем, че трябва да почнем да го обучаваме отначало и че ще започне да ни бъде полезен след около половин година. В този период се опитваме да създадем и трудови навици, които незнайно защо не са придобити за 12+ години учене..
За съжаление - не винаги успяваме и дори след година-две имаме колеги, които работят бавно, мудно и с много грешки..
Ако има начин да научим децата си да мислят добре, да говорят културно, да работят с желание, и т.н. - то със сигурност, този начин НЕ е като ги пратим на училище.
За съжаление там се краде, лъже, мързелува, и минава между капките през цялото време. И като дойдат във фирмите - очакват да е същото. Никаква инициатива - кръгли нули.
И се възмущавам от тези мързеливи продукти на нашето родно образование...
Ако има свестни родители в България - моля, пригответе работни и умни деца!!!
Поздрави
Златка
наскоро ми се наложи да провеждам няколко интервюта за работа, защото търсихме специалисти във фирмата ни.
Не ми и хрумна да питам някой за дипломи - честна дума.
Интресуваше ме само какво умеят, знаят ли английски език, как организират работата си и какъв опит имат до момента.
При наемане на студент, знаем, че трябва да почнем да го обучаваме отначало и че ще започне да ни бъде полезен след около половин година. В този период се опитваме да създадем и трудови навици, които незнайно защо не са придобити за 12+ години учене..
За съжаление - не винаги успяваме и дори след година-две имаме колеги, които работят бавно, мудно и с много грешки..
Ако има начин да научим децата си да мислят добре, да говорят културно, да работят с желание, и т.н. - то със сигурност, този начин НЕ е като ги пратим на училище.
За съжаление там се краде, лъже, мързелува, и минава между капките през цялото време. И като дойдат във фирмите - очакват да е същото. Никаква инициатива - кръгли нули.
И се възмущавам от тези мързеливи продукти на нашето родно образование...
Ако има свестни родители в България - моля, пригответе работни и умни деца!!!
Поздрави
Златка