Просто единия/ най-често бащата/ не издържа на психическото напрежение.
Много често при такива случаи се търси и вина в другия родител.
Отнася се и до баща/майка, брат/ сестра на единия или другия.
Хубаво е когато семейства се разделят заради самите родители, но често не е така.
Stephy, да тръгнеш сам с дете с увреждане по държавите е изключително трудно и рисковано.
Снежа63, според мен раздялата когато е продиктувана от слабохарактерността на възрастен индивид, не е заради детето - то е предтекст. В нашето общество ние сме като обречени/неприети когато детето ни е различно, а в другите не гледат на нас по този начин. Не искам да критикувам или оправдавам тези мъже или жени, които изоставят детето си, защото е различно. Аз имах този избор (в болницата ме попитаха няколко пъти), но за мен беше немислимо.
Знам, че е трудно да се имигрира с различно дете. Нямам предвид авантюристично заминаване а обмислено, но съм наясно, че при много малко хора е възможно. В доста западни държави има възможност да се грижат за детето в специализирани места, докато родителя работи. Но да не се размечтавам .... написах го като пример.