"На учителя ... с любов..."

Браво 

Радвам се да видя няколко неща, това за социализацията на първо място! От няколко месеца съм в Канада, не знам стигна ли до теб това, та тук ми направи веднага точно това впечатление. Засега не мога да се изказвам за самата образователна система, но това, че социализацията, уменията да се живее в общество, да се спазват порядки, да се работи в екип, да се създават приятелства и т.н. е МНОГО силно застъпено тук! И помага, страшно помага на децата!

Класния - много важна фигура, особено в началното образование! Определено тази му роля трябва да е осъзната!

Да не се пъхат децата в стандарти, класовете да са с нормална бройка, тук е прието максимума да е 20-21 деца., а стаите са определено по-големи.

Браво още веднъж, много добри точки!

Всичко това добре звучи, но за съжаление не мисля, че нещо ще се изпълни. Това са предложения за някое друго време и за някое друго място и за други хора.

  Аз подкрепям всичко написано. Никак не е сложно да се осъществи, но са необходими много усилия и най-вече воля. Държавата ни няма ясна политика по отношение на децата и младежта. Този сектор ,като че ли беше по- добре застъпен по времето на социализма. Днес развитието на децата ни се движи по някаква инерционна плоскост, която никак не е ясна. Новите нормативни документи касаещи образованието на децата , трябва да изразяват държавната политика, която за момента не е добре очертана /според мен/.

  Вижте и другата страна на монетата...
http://www.dnes.bg/article.php?id=59325
 

Не мисля, че това е "другата" страна. Все същата страна си е.

Учителката има дългогодишен педагогически стаж и предполагам и е трудно да свикне с новата атмосфера в българските училища. Нещата сега са много по - различни от времето, когато ние сме били ученици, но на повечето хора им е трудно да го проумеят или разберат. Мисля си , че трябва в момента работиш в училище, за да осъзнаеш реално ситуацията там.

За конкретния репортаж за учителката искам да ви попитам за мнението.......

1. Правилно ли не са наложили санкция от училището на учителката? Оправдание - оставал и 1 месец до пенсия.....Това означава ли,че кандидат-пенсионерите, които са учители имат право да бият децата ни? При това безнаказано......

2. Не започва ли историята много преди този бой? Децата споделят,че учителката и друг път ги е биела. Дете на наше приятелско семейство учи във въпросното училище и тя казва,че въпросната учителка била строга и не е била от добрите. Означава ли това,че училището дълго време е прикривата учителката и е знаела за изпълнениета и, но никой не е смеел да се оплаче, защото след това става страшно.....

3. Детето било проблемно.....Защо никой не му е обърнал внимание? Знам,че училището е имало психолог...Къде е бил той? Защо е нямало санкции до сега?

Не оправдавам нито детето, нито учителката. Дълбоко съм възмутена от факта,че биеше детето по главата. За мен това ми идва повече........Моето мнение - и детето, и учителката трябва да бъдат изключени и да им бъде наложена санкция. Дори и само заради примера, който се дава. Иначе - ще си крадем и ще обиждаме и няма да бъдем наказани, ще бием децата и пак няма да бъдем наказвани........А и родителите - от какъв зор ще подписват насила декларация, че нямат претенции към госпожата?????

Според мен - докато няма санкции в училищата - това ще ни е положението! Но ще имат ли дързостта от министерството да направят нещо по въпроса?

Радостина, ей сега се борим да прокараме петицията в подписа ми. Нямаш идея колко пъти чух, че това нямало начин да стане... Но същото беше и с кърменето преди няколко години като се роди синът ми и беше ерест да се кърми изключително, а сега повечето мами имат едно на ум, опитват, съветват се, консултират се. По онова време отнесох много, ама много подигравки, че се престаравам с диетата на алергичното ми дете, днес вече много мами се замислят за здравословно хранене и намаляване на боклуцавата храна. Нещата не стават за 1 ден, никой и не го очаква. Но с призиви тип "това няма да стане" съвсем няма шанс да се получи. Нали идеята на всички тези петиции и груба казано вдигане на шум, които предприемаме са именно тези, да обърнем внимание, че проблем ИМА. Така постепенно и с много работа в тази посока нещата ще започнат да се получават. Когато обществото го изисква държавата няма да може да си държи главата в пясъка дълго. Но ако обществото спи и казва, че това няма начин да се промени, ами никой няма да дойде и да го промени.

Не може да се сравнява кърменето с промяната на училищната система. Защото това не е като да правиш кампании сред бременните и родилките. Хайде, кажи ми кърменето регулира ли се от някоя аднимистративна система? Не, не се регулира, а опира до личния избор на всяка бременна жена и майка дали и колко дълго да кърми.
Образованието е възможно най-инертната адниминстративна система, която съществува. Не помня коя беше другата толкова инертна, май беше бюрокрацията. А това за работата вече не хваща дикиш при мен - видях много добре какво се случи миналата година по време на стачката, какво и как мислеха повечето родители и какво се случи след това. Обществото нищо не изисква, както се видя, защото няма общество, а тълпа. Това, което "обществото" искаше беше стачката да свърши бързо, че родителите да не си мъкнат децата на работа.  Само говореха, че учителите били лакоми, за частните уроци и т.н. и хич не се замислиха какво ще стане после.

 Е, стана  - на едното ми дете само миналата година се смениха трима класни ръководители като по едно време нямаха изобщо класен, а учителите по английски - 5 пъти и някои бяха откровени недоразумения, а повечето имаха знания като второ ниво в езикова школа и бяха с преквалификация на учители. Намирах им дори правописни грешки, а българизмите направо бяха в изобилие. Сега не зная колко топло или студено ще е в класните стаи заради скока на парното и делегирания бюджет и дали няма да се икономисва от топлото, а сутрин в стаите да е клинчар. Класовете на децата ми станаха от по 30 човека, а миналата година бяха по 20 и малко. И покрай всичко това качеството на обучението падна, защото учителката не може да огрее и да предаде материала. И  за да не си оставя децата по течението им давам допълнителни знания по предметите, защото ги виждам, че имат желание да учат. Но с това се стигна до случката, в която една учителка обвинила детето, че си учи урока предварително. И то защо? Защото е казало нещо, което било в следваия урок , а детето знае, защото има майка и баща да му обясняват разни неща по математика и физика или история допълнително, вместо да гледат сапунки или поредното реалити.

 Имам очи и уши да гледам и да слушам и глава на раменете си да мисля. Затова казах, че в друго време, с други хора и на друго място може би щеше да има смисъл.

Радостина, затова казах за петицията в подписа ми. Там вече е същото като с образованието. Много по-трудно е спрямо кърменето, няма спор. Но понеже и покрай тази петиция чувам много мнения, че нищо нямало да можем да променим... И двете са директно конфронтиране с цяла система, която е като бетонна стена. Но от разбирането, подкрепата и желанието на обществото да промени нещо, от това се тръгва. Няма друг начин.

Мама Цоцоланка, не може да се разсъждава така еднозначно. Конкретният проблем е, че учителката е набила детето, но като тръгнем да разплитаме историята, ще видим какво стои в основата на проблема и го поражда.
Истината е, че учителите не трябва да бъдат докарвани до ситуация на безизходица и саморазправа. Системата така трябва да е подсигурила работната им обстановка, че да могат да преподават, а не да укротяват зверове с подръчни средства.
Идеята на наказанията е да служат за превенция. А в случая, каквато и санкция да се наложи на учителката (че и на ученика), това няма да доведе до никаква промяна, докато не се изкорени причината, поради която се стига до тези ситуации.
А след няколко години, когато учителите като тази госпожа се пенсионират, може би ще се наложи да внасяме учители от Китай.

Относно нашата роля като общество, аз не съм голям оптимист. Ако причината за липсата на ефикасни мерки е в мързела, то можем да им направим един план и да им го дадем наготово. Но ако е некадърност или още по-лошо - умишлено нежелание да се работи за подобряване на ситуацията, тогава ни остава само да им покажем, че не ни е все едно.

Хубава тема. Няма да успея да прочета всичко написано до тук, но кадрите ме потресоха!
Според мен боя не е начин за справяне с даден проблем, камо ли да участва УчИТЕл в него!
Децата наистина понякога прекаляват, но преподавателите са за това да им покажат със собствено поведение в училище - без насилие и агресия как да се държат децата!
разбира се в къщи примера също е важен, но как работещите родители, които оставят децата си да се справят сами през деня не могат да ги контролират непрекъснато, дори да са обяснили кое е правилно или не - децата се подвеждат!
И да питам нещо - редно ли е детето на класната да учи в същия клас, в който майката преподава, това не е ли нарушаване на правата на другите деца? Например никой в класа няма право да ползва коректор, а дъщерята на класната има право! Това е един малък пример за предимствата.  децата са в 3 клас!? Искам да разбера какво мислите вие.

Поне от кумова срама детето трябва да е в съседния клас. Особено ако майката води всички предмети в класа. Ако е само един предмет - преглъща се, а и не са много учителите по история в училището, например. Във всеки случай, ако бях учител не бих преподавала на детето си. На мен щеше да ми е неприятно, а и детето щеше да се тормози.

Кое му е по- различното?!! А може би ти не си попадала на подобен преподавател? Още си спомням учителката по география, как ни шамароса точно по същия начин, защото сме били без домашно. Не че не сме научили урока!  Домашното беше да изрежем от някъде картинки с пейзажи. Това ли е начина за наказание?!!!
Дадох този пример, за да уточня, че и в "онова" време имаше подобни изцепки. Но за разлика от сега, тогава беше немислимо да се оплачеш на някого.

Това ,дали детето на класната учи в същия клас -не смятам за голям проблем,то си зависи от самия учител.При нас, до 4 клас, имаше много предимства за някои деца/макар и не собствени/. Научила съм сина си ,че той няма нужда от "специално " отношение. Винаги е бил пренебрегван, обвиняван, неизслушан от г-жата.Но от друга страна ,същата тази г-жа преподаваше на децата перфектно.Вдъхна им желание да учат, и ги научи да бъдат отговорни и изпълнителни. Е, за мен това беше по-важно, от личното и отношенние към моето дете.За мен проблем да се ползва коректор има, дори да е официално разрешен - аз съм против.