"На учителя ... с любов..."

Само в неделя гледах филма на репортера Стоян Георгиев......Първата част не успях, но по интернет ще гледам записа......

И все смятам,че за това положение на децата ни сме си виновни ние.....родителите......Смятам,че ги презадоволяваме..........

Имат ли бъдеще нашите деца?

Потресена съм!Знам, че не единственият случай,че такива неща се случват ежедневно ,но...нямам думи.
 Подкрепям с 2 ръце всички,които смятат, че вината е в родителите! Да,има хора ,които нямат време за децата си .Има хора,които възпитават децата си от малки,че парите са най-важното нещо в живота.Че когато човек има пари ,не му трябва да учи ,нито ще се налага да работи.
 Имам щастието да имам дете,което всичко споделя с мен.И ако ви кажа какви разговори и спорове са се водили между 9-10 годишни деца, цяла тема няма да ми стигне. От самото начало детето ми беше отлъчено от класа ,защото...не тичаше в междучасията.Имахме много проблеми ,които ,стигнали до родителите ,ги оставяха без думи.Те дори идея си нямаха ,какви ги вършат "добричките" им деца в училище. Просто не са имали време да ги изслушат.
 Колкото до учителите - шапка свалям на преподавателите на сина ми. В обикновено квартално училище ,но наистина работят със желание. Повечето са преподавали дори на мен, преди доста години, и продължават да се трудят с несекващо желание.
 А българското образование - кучета го яли! Просто има добри учители - и такива,които го работят от немай къде. Има деца ,които искат да учат - и такива,за които учението е нещо ненужно. Има родители ,които искат да имат образовани и възпитани деца -и такива - на които стига децата им да са материално задоволени.
 Това е действителноста!Да се молим, нещата да се променят към по-добро.

На тея индивиди от репортажа очеизвадно им липсват първите седем. Положението определено не е така навсякъде. По дяволите, та аз съм в забутаната провинция и си мислех, че уча в немай-къде си разхайтено училище. Сравнени с онези индивиди все едно сме в детската градина и сме наказани да седим с ръцете зад гърба.
Важно е да се отбележи, че репортера няма педагогическо образование. Но няма и нещо вътрешно - няма подхода. Като дете с баба и майка учителки съм научила, че един учител, за да задържи вниманието на 20-те говеда в класа трябва да го носи в себе си. Нагледен пример - учителя ми по физика и химия незнайно как успява да накара 26 кипящи от енергия и жадни за дивотии 15-16 годишни да седят достатъчно мирно и да слушат ... органична химия. И дори да я разбират донякъде. А в ... биология да речем - жена, прехвърлила 50-те, живееща явно още в годините на социализма, смята че има учителски авторитет. И се оповава на него и мисли че внася ред с изтърканата фраза "Ученици, моля ви, по местата." С молене не става.
Децата, родени и расли през прехода сме изключително пренаситени. Видяли сме всичко, някой си имат лични лаптопи, посетили сме повече места из Европа, отколкото из България. Като бяхме на 5 имахме тамагочита. Станахме на 7 и ни сложиха собствени телевизори в стаите. На 10 си получихме и GSM-ите. Едно по едно идваха и плейстейшъна, и компютъра, после и интернета... Бавно, малко по малко. Книгите на рафта постепено бяха изместени от "Windows XP", "C++ за начинаещи" и т.н. И всъщност ние сме отглеждани като споменатите по-горе тамагочита - лесна работа е, да е нахранено детето, да има достатъчно дрехи и пари, да му угаждаме на всяка прищявка, че поне да ни е спокойно. А и не е ли по-лесно да гледаш филма "Граф Монте Кристо", отколкото да прочетеш 1500 страници двутомна книга. И влизайки в училище ние се озоваваме в обстановката на неремонтирана от поне 20 години сграда, мизерни тоалетни, падаща дограма, разпадащи се чинове и забиващи компютри. Набиваме се в учители, които не искат да работят това, ние пък не искаме да учим това, дето те ни го преподават. И ето я картинка. И какъв ти стимул да се учи - у дома мама ще каже само едно "Браво!" и ще отиде да разбърка боба. Пък с тая стипендия, дето някой си я имат като дневни, е направо смешно.
Учителите и те какъв ти стимул за работа, освен пък като се види с какви идоти работят понякога е трагично  .

Нямам си и на идея как може да се реши проблема. Само ще цитирам баща си: "Може пък да направят образованието поизборно. Който не иска - няма да учи. Ще има 2 изключително тъпи поколения. И после ще се усетя." Надявам се само да не е наистина това решението.

2-3 дни преди репортажа слушах по Z-rock интервю с репортера, направил филма. Там много ми направи впечатление негов въпрос, отправен към всички нас: "Ако някой ви попита какво предпочитате - голям джип или образование, първосигнално какво бихте си поискате? В отговора на този въпрос се корени целият проблем."
Съгласна съм и с коментара му, че при положение, че българският учител е социално слаб в "общество" (не мога да не сложа в кавички тази дума в случая), в което за да си "някой", трябва да притежаваш "нещо", то българският учител, чието месечно възнаграждение е около 300лв, се явява "никой" и учениците го възприемат именно като такъв - като НИКОЙ. В това отношение мисля, че за да извадим думата "общество" от кавичките, е редно всички да подкрепим стачкуващите учители, които се борят да заменят помощите, които получават, със заплати, отговарящи поне донякъде на стандарта на живот в страната.

Не бях шокирана от репортажа. Сигурна съм, че в което и да е квартално училище да се беше внедрил репортерът, щяхме да видим подобни сцени на екрана. Затова мисля, че не е важно родителите на децата от филма да разпознаят чедата си, а всеки родител да си зададе въпроса "а ако бяха заснели моето дете, какво ли щях да видя?"

ами то май така ще си дойдат нещата по местата - камера във всяка  класна стая....

Като по кръстовищата. И после акт. И за учениците,  и за учителите..

Но е технически невъзможно.

А -  образование по избор -  по-може.
До 4 клас задължително.
До осми препоръчително.
 Нагоре само със супер високи изисквания.

Ама какво ще стане с целокупното учителско войнство?
 Ще го сведем до 1/4 от сегашното.

То и сега само толкоз работят съвестно.

Какво целокупно учителско войнство като в много училища има незаети учителски места! Миналата година при едното от децата ми класната се смени точно 3 пъти, също така е и с учителите по английски. Повечето учители бяха кадърни, но престанаха да работят като учители, защото си намериха по-добре платена работа.

Радостина, казвам освен другото, което надявам се си прочела, че тези деца не е трябвало да завършват 3,4, 5 , 6 и 7 клас, /ако приемем че са 8-ми/,
защото не са покрили необходимия минимум за тези класове.

За вината на родителите може да се каже още повече. Някои от тях пък е трябвало да са лишени от права /или поне от детски/.

Но пък за тяхно оправдание си мисля ,как майката на момиче с 6 по английски да се притеснява че детето й не учи? ако да речем работи в сладкарница и чете  най-популярната английска дума като "лове"...

Момичета, благодаря за линковете към репортажите! Още съм в потрес!!!

Не отричам останалото, което си написала. Исках да уточня, че няма нито целакупно, нито войство от учители.

Хубаво е това, че всяко дете има право на образование, но това не може да се тълкува като задължение за образование. Според мен е достатъчно да е задължително училището до осми клас. Точно затова в осми клас се завършва основно образование.

  От следващата учебна година ,доколкото съм наясно, основно образование ще се завършва след 7 клас.
   Средното образование не е задължително и днес. Длъжни да посещават училище ученици до16 годишна възраст, които се водят като подлежащи. От там нататък всичко е по желание, ние се спускаме по инерционната плоскост и си караме докрай, защото така е прието.Знае не знае -завършва.
   След всяка завършена степен трябва да се провежда изпитен тест изготвен на базата на ДОИ/Държавни образователни изисквания/ по ВСИЧКИ предмети, не само БЕЛ. Така според мен и родители  , и учители , и ученици ще се вземат в ръце.
   Аз не веднъж съм повдигала въпроса за родителските срещи. Знаете ли ,че родителите не се явяват. Идват двама-трима , на които децата им са изрядни, а останалите...къде са? Защо не се интересуват от това какво става в училище с детето им?

И при нас е така на родителските срещи - гледаме се все едни и същи, а точно родителите на децата с проблеми ги няма. Вече се чудя дали изобщо да ходя, защото се прелива от пусто в празно - нито проблемите се решават, нито научаваме нещо ново.

Цялата ни ценностна система е сбъркана. Това е основният проблем. Не само в образованието, а в цялата ни държава.

честно да си призная адски се натоварих от филма и от всички предавания за училището, децата и учителите последните дни
и така ме хваща яд на моменти, че чак ми се плаче
и се чудя защо толкова много хора бягат от истината...
а тя е, че някои родители нямат идея какво правят децата им в училище...
тя е, че на някои родители не им пука какво правят децата им в училище...
тя е, че ня някои родители не им пука какво правят децата им въобще...
тя е, че на родителите на някои родители не им е пукало за децата им...
тя е, че някои родители не си дават сметка, че децата никога не слушат какво им говориш, но винаги виждат какво и как го правиш...
тя е, че някои родители не се замислят какви родители ще станат техните деца..
и много още мога да пиша за НЯКОИ родители, но ще спра и ще си го спестя...
хаУс ( ) в училището няма, има го на едно друго място