Изобщо не ги оправдавам ,но и не ми пука за тях-живи ли са ,здрави ли са.Даже напоследък не се и сещам много за тях и ми е по-добре така.Каквото имаше да мисля го измисилих ,каквото трябваше да обвинявам -вече се изморих да го правя.
Забавляват ме постове във форума от типът "Искам да открия дома си"-ето за пръв път осиновен ще я употреби тази дума ,но това си е висша форма на неблагодарност.Ако искате ме разпънете на кръст за тези думи ,или ме разчекнете на 4 коня пак ще го твърдя ,защото не е малко да дадеш "дом" на едно изоставено дете и да не усети никога как възпитателките от другият "дом" те връзват на леглото на конвейр и после да тръгне да търси хората ,които правили секс и да ги нарича тях "дом".
Единствено мисълта за другите след мен-братя и сестри-незнам как да ги нарека ми е мааалко криво все още-както каза kalina@ .Но и те не ме интересуват ,така ,че избягвам да се сещам и за тях.