ОСИНОВЕНИ, време е да кажем нещата такива, каквито са/2/

  Не аз а тя ме откри. Не знам как но г е направила , изслушах я съвсем спокойно ,но накрая я отрязах, без злоба и омраза,успях да разбера от нея всичко ,което ме интересуваше , а нямаше от къде да го разбера

     Аз все си мисля, че ако на детето се каже още от малко за осиновяването ,не би следвало да има някакви сътресения.Както разказваш за раждането, детето за първи път се интересува от произхода си, разказват му и това е!!!! magika winx , ето, при теб е станало точно така!

Сега е замислям,дали някой няма да каже на децата ми,че техните баба и дядо не са им истински баба и дядо,и дали не трябва да говоря сега със тях за това както моята майка!?

Звучи лесно и простичко.
Обаче кой има имунитет срещу хорската лошотия и простотия (известни и като "отношението на част от обществото"). Вярно е, че родителите ни не могат да ни предпазят от всичко, а не е и необходимо, но като си помисля какви малоумни същества срещаме по пътя си...  Без значение дали сме осиновени или не, осиновители или не...

А и ако беше така безпроблемно преживяването на изоставянето, този форум щеше да е за плетки и размяна на готварски рецепти. Само че присъствието и споделените тревоги на мамите тук, които са поели риска да разкажат на децата си от малки са доказателство, че  нещата не свършват с "разказват му и това е!". Защото после идват въпросите, а за някой от тях те нямат отговори.  А това е нещо, което не бива да се неглижира.
И ми се ще пак да уточним, че болката е  от изоставянето ( то е това, което може да причини "някакви сътресения"), а не от осиновяването. Никога през годините, откакто знам, че съм осиновена, не съм си задавала въпроса "Защо съм осиновена?", а " Защо съм изоставена?".
Диваненце, надявам се, че разбираш- нищо лично . Просто на такива мисли ме наведе коментарът ти

magika winx,   поразрови се из форума- скоро Дона беше пуснала подобна тема. Там съм разказала как се случиха нещата с казването на детето ми при мен, а и други момичета споделиха опита си.

Добро утро от мен! Хайде на кафенце 

като решите дае включите аз съм тук  

Добро да е!

Стана вече обяд, та приятен обяд момичета

    И понеже вече е ракиено време  -наздраве!

 
 

[imghttp://tbn3.google.com/images?q=tbn:iIn_RzBT3Wub9M:http://www.bab.bg/upload/DSC_01681.JPG][/img]nazdrawe i ot men

Наздраве и от мен !Май тази вечер активността е слаба таке че ще се чуем друг път!

Mомичета, извинете ме, че се намесвам в компанията ви, но си мисля, че е  по-добре да си "пием" кафето и да си казваме "наздраве" в темата "хайд парк" .
Нека тази тема си остане за истините, които искаме да си споделим.
Нищо лично
Благодаря ви!

Моля, ако wa-wa сметне за необходимо, да премести няколкото последни поста, които нямат общо с естеството на темата в "хайд парк" (осиновени).

Няма смисъл от нова тема.
Нови неща от моя любим youtube. Осиновени споделят:

http://www.youtube.com/watch?v=ghFYK7dSstg

Ето го целия канал:
http://www.youtube.com/user/TapestryAdoption

Вече няколко пъти започвам да пиша тук и все не стигам до края.Вече станах на 36,а чувствата са ми като в буря.Осиновена съм като бебе,на няколко месеца.Незнам точно на колко.Разбрах че съм осиновена когато бях около 10 г.Майка ми ми каза.Понеже водеше дела с баща ми (осиновителят).Искаше да му отнеме родителските права и бяха казали че сигурно и мен ще ме извикат в съда.Ако не беше съда сигурно никога нямаше да ми каже.С майка ми(осиновителката)не сме особено близки.Не мога да кажа че съм имала щастливо детство,но не мога да кажа че е било и лошо.До скоро си мислех че роднините ми никога не са ми споменали че съм осиновена,но се сетих за една случка когато леля ми ме запознаваше с някакви хора и ме представи като "на сестра ми храненицата".Тогава съм била около 6-7 г. и не знаех значението на думата.Майка ми на моменти се държеше като диктатор.Бях завършила вече и работех.Веднъж се прибирах от втора смяна(работех в една пицария)и един колега ме изпрати.Майка ми се развика да ме води на гинеколог да види дали съм...Докато пиша и се сещам за разни случки мисля че сърцето ми ще изхвръкне.Може би затова събирах смелост толкова време да го напиша.Затова и чувствата ми към майка ми са противоречиви.Сега гледа детето ми и е единствения човек който ни помага.На моменти е свестен човек,а на моменти не мога да я разбера.Може би се е държала с мен така за да не стана като БМ,предполагам това е бил проблема.Никога нищо не споделя с мен.Липсва ми връзката с родител.На моменти дори се чувствам така все едно че аз съм родителя.С помоща на детективска агенция намерих БМ.Писах тук като peshevakali,но си забравих паролата и затова се регистрирах отново.Имам двама братя и една сестра за сега,а колко още ще се окажат незнам.Малко дълго стана,но го изпращам преди да съм се отказала за пореден път