ПЪРВОЛАЦИТЕ СЪС СОП ЗАВЪРШВАТ,НО КАКВО ЩЕ СЛЕДВА .......

Никой ли не иска да пише за следващите крачки за да насочи и други като мен

oddy общо взето ние сме със същите проблеми,но вече сме 2-ри клас.Написаното от теб за реакцията на детето като стане въпрос за писане и четене все едно съм го писала аз миналата година.А какви са следващите крачки?Ами продължаваме......трябва да се борим,а не да се отчайваме.Относно свидетелствата не се притеснявай,знаеш,че 1-ви клас всички получават свидетелства.На тържеството по случай завършването на 1-ви клас като раздаваха свидетелствата класната съобщава и "успеха" с думи т.е. завършва с отличие и т.н.Само на моя син след като каза имената и му връчи свидетелството каза:"завършва 1-ви клас със "задоволителен",което е равно на 3-ка(пише го най-отдоло с малки букви),защото за 1-ви клас по ниско от 3 няма.Моля те на прави моята грешка да се разплакваш в този момент.Осъзнавам проблемите на детето си и знам,че се справя най-слабо от останалите ученици,но след като чуваш само "отличен" и накрая за твоето дете "задоволителен" сълзите ми сами се стичат(аз съм си малко ревла де  )

Не знам какво да те посъветвам,не споделяш нищо за учителката как е приела проблема на детето,разбира ли го? Аз бях много отчаяна,но в крайна сметка се реших и сменихме училището.Тази година имаме голям напредък и започнахме да четем,мъчим се сега с диктовките.Мисля,че освен специалистите,които трябва да работят с децата ни много е важно в каква среда ще попадне в училище.....

Здравей оди  съжалявам  за проблемите с които се сблъсквате.Дани  завършва предучилищна сега кажи речи успешно.На есен сме в първи клас  тогава ще е нашето  приключението  Хубавото е че е страшно изпълнителен ,седи слуша каквото му се каже го прави.Така и напредва..иначе не става  с говора сме доста на преднали в сравнение  с предната година.По математика и писане се занимавам на 100 процента аз ,ефект има  всеки ден отделям време пишем  букви   сега пишем думи под диктовка , смятаме задачи  до  10  не наизуст а със сметало ,показано му е ако няма сметало пред него как да  извади/събира с пръсти..за да не е наизуст.
Трудничко е.. 

оddy, ако знаеш колко често питах в специалната ни темичка за вас! Толкова се надявах да се включиш, да разкажеш... Последно помня, че издирваше помощен педагог. Много те моля, разкажи какво се случи с тази програма. Не се ли получи?
Мими ще е в първи клас на есен. Подадох документите в училището, което избрах. То е най-близо до нас и ще е най-удобно. Реших, че трябва да поговоря и с директорката. Явно очакванията ми бяха прекалено високи или пък просто съм се надявала на разбиране и чисто човешко отношение. Излязох от кабинета и разплакана. Опита се  по заобиколен начин да ме накара да потърся друго училище, ей така сама да се откажа да запиша детето точно в повереното и. Общо взето на всички варианти, които предлагах за обучение на детето, тя намираше само отрицателните неща. А за индивидуалото обучение мнението и беше такова: "То ако още от първи клас започнем така, тя нищо няма да научи!". 
Този път обаче съм се амбицирала. Ще отстоявам правото на детето си и не мърдам и на крачка от решението си, тя да учи точно в училището, което избрах за нея. Ако се наложи, ще вдигна и медиен шум, защото май трябва да се покаже отношението на родните директори и учители към децата със СОП. Определено няма общо с това на европейските такива, колкото и да се бием в гърдите, че отдавна сме в Европа...

здравейте МАЙКИ на деца със соп.Няма да се давате на властните директорки,училището все пак не е на бащите им.Моето момиченце е хиперактивно със дефицит на вниманието и граничен интелект.тази година е първи клас и понеже не беше подсигурен ресурсен учител директорката всяка седмица ме пресрещаше в училището и ме караше детето да мине на индивидуална програма и понеже аз категорично отказвах тя ми казваше да  го преместим в друго училище.И така до февруари месец ,когато една сутрин, беше наредила детето да не се пусне в училището,на учителката и бодигарда в училището.Представете си каква грозна картинка се получи.Още на другия ден пуснах жалби до всички институции в София отговарящи за образователната ''интеграция''. И след ''бързата'' реакция на институциите от 45 дена детето бе върнато в училище, но ресурсен учител  така и не беше подсигурен

търсете си правата за да знаят че не сме толкова прости за да правят с децата със соп гаври.Те нямат право да коментират пред останалите родители възможностите и състоянието  на детето , което според тях е за друго училище специализирано(помощно) или всяко друго освен тяхното.

А защо не е бил подсигурен  . Явно е, че директорката не и се занимава и не е подала молба за такъв в Ресурсния център, но защо Вие като родител не сте го направили това 

Марти днес има тържество за заършване на Първи клас и за тази учебна година извървях може би най- трудната пътека, през която съм минавала в живота си, а всъщност всичко тепърва предстои. Опитахме в началото на учебната година да учим в класа с децата, но поради силно изразената двигателна активност, импулсивност и липса на задръжки, това продължи по 1 час на ден за времето от около 3- 4 дена, 2-ма родители си преместиха децата от класа и бяхме принудени да потърсим друг начин. Единствения вариант беше да подам Заявление за преминаване на индивидуална форма на обучение, което е уредено с чл. 82 от Правилника за прилагане на закона за Народната просвета, като се позоваваме на т. 1, която се отнася за деца, отсъстващи от училище повече от 30 дена в годината. Правилника е правен през далечната 1985-та година, когато децата със СОП са били изпращани в помошни училища, така че точката се отнася за деца, със счупен крак например, които ще остъстват от училище около 2 месеца в годината, а не цвла учебна година ще се обучават на индивидуална форма на обучение. Затова за тях са предвидени от 8 до 12 часа седмично, което покрива само часовете по български и математика.
Та значи, след подаване на Заявлението за преминаване на индивидуална форма на обучение, чакахме около месец, докато се завери Образец 1 на директора и се отпуснат средства, защото за индивидуалната форма на обучение, се отпускат допълнителни средства и се заплаща на учителите по 2,50 лв. на учебен час за дете, обучавано индивидуално и реално  Марти започна училище около 20 Октомври, което си е чисто нарушаване правата на детето.
В Правилника за прилагане на закона за Народната просвета, за индивидуалната форма на обучение, са предвидени от 8 до 12 часа седмично ( защото както споменах, е изготвян в далечната 1985, когато тази форма се е отнасяла за деца, които са с операция или счупен крак и за времето, докато се възстановяват, учителите по най- серизните предмети, напр. български и математика, да ги посещават вкъщи, за да не пропуснат най- важното, а по останалите предмети, децата наваксват и им се оформа успеха, като се върнат на училище).
Училищата са на делегирани бюджети и по финансови причини, директорите на училищата, отпускат минимума от 8 часа седмични, който минимум, както казах, е достатъчен само за часовете по български и математика. По останалите предмети: домашен бит и техника, рисуване, музика и английски, които са част от задължителната програма, ходихме цяла година на частни уроци. Но възниква проблема с нормативното уреждане КАК ДА СЕ ПОСТАВИ ОЦЕНКА НА ДЕТЕТО ПО ТЕЗИ ПРЕДМЕТИ, СЛЕД КАТО ТЕ НЕ ФИГУРИРАТ В ОТПУСНАТИТЕ МУ ЧАСОВЕ- ЛИПСВА ТАКЪВ НОРМАТИВЕН ДОКУМЕНТ. Марти направи тестове по всички предмети и ще получи Удостоверение за завършен Първи клас утре, но това е инкогнито, т. е. - не е редно, минаваме между капките, но се НУЖДАЕМ ОТ МНОГО СПЕШНИ ПРОМЕНИ В НОРМАТИВНАТА УРЕДБА.
За предложенията ми относно предложенията ми за промяна в Правилника за прилагане на закона за народната просвета знаете мисля, всички, събирах ваши подписи, преди да ги внеса при Министъра на образованието, в Комисията по образование и Агенцията за закрила на децата.
След изготвяне на проектозакона за образование и предучилищно възпитание, където фигурират преписани мотамо недомислиците, копирани от Правилника за прилагане на закона за НАродната просвета, отново направих шредложения за същите промени, само че с други членове и ги внесох в Комисията по образование и от тогава съм редовно поканенза на всички заседания на Комисията по образование към Народното събрание. Последното заседание беше вчера. С министър Даниел Вълчев разговарях лично около 15 минути и му обяснявах, почти му се молих, че промените които предлагаме към Правилника за прилагане на закона за народната просвета са изключително спешни и трябва да с еприемат следващата седмица, защото директорите на училищата изготвят образец 1 през юни, одобрява се до края на септември и това означава, че децата със СОП ще могат да започнат да посещават училище по индивидуална форма на образование не по- рано от 15 Октомври. Обясних му също, че е спешно часовете за тази форма, много спешно да се променят, съгласно предложенията ми от 8 до 12 на 14 до 16, за да им се отпуснат всички учебни предмети, защото по този начин се нарушава правото на децата да получат образователна степен, т. е. те НЯМА ДА ПОЛУЧАТ ДОКУМЕНТ ЗА ЗАВЪРШЕНО ОБРАЗОВАНИЕ, А САМО ЗА ОТДЕЛНИ ПРЕДМЕТИ. Министъра МНОГО ДОБРЕ НИ РАЗБИРА, НО ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ПОЛУЧАВАМЕ САМО НЕГОВОТО СЪЧУВСТВИЕ, ЗАЩОТО ПАРИ НЯМА. Предложила съм и промяна на формулата за определяне на делегираните бюджети на училищата, където да има коефициент и за децата със СОП на индивидуална форма на обучение. Той каза "Видях формулата ви, но парите са едни и трябва да ощетим някой друг, от къде да ги вземем, за да ги прибавим към индивидуалното обучение на децата със СОП?"
Как да кажа за сметка на кого да се обучават нашите деца....няма как. А сега сме и в криза и спирали отпусканетои на пари по програми.
Следващата седмица ще се срещаме и със специалистите по обучение на деца със СОП от министерство на образованието, за да се опитаме дружно да измислим от къде да се вземат парите за индивидуална форма на обучение на деца със СОП.
Това, което разбирам до момента е, че специалистите не различават Индивидуална форма на обучение от Индивидуална учебна програма. Индивидуалната учебна програма се изготвя съвмествно с ресурсния център, тя касае ресурсното подпомагане на детето и НЕ ДАВА ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН. Индивидуалната форма на обучение се изготвя по ИНДИВИДУАЛЕН УЧЕБЕН ПЛАН , ПОКРИВАЩ УЧИЛИЩНИЯ УЧЕБЕН ПЛАНИ ДАВА ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН!!!
Другото важно нещо, което разбрах е, че родителите които си водят децата да посещават на ундивидуална форма на обучение, не знаят, че децата им няма да получат образователна степен, а си мислят, че щом ги водят на училище по 1 или 2 часа на ден, значи са равноправни с другите деца и ще получат същата диплома и документ. НЕ Е ТАКА, НА ТОЗИ ЕТАП!
АЗ СЪМ ЗАПОЧНАЛА БОРБАТА И НЕ СПИРАМ!

 Че на директорката не и се занимава с заявки за ресурсни учители така е,но аз като подадох при нея молба с необходимите документи  за ресурсно подпомагане изисках да ми сложат входящ номер и тя е длъжна в седем дневен срок да пусне заявка до ресурсния център.Заявката беше пусната след един месец и това ,че тя не спазва срокове, никой от всичките шест институции в които бях пуснала жалби заради изгонването на детето от училище, не обърна внимание.След като чакахме ресурсен учител два месеца и директорката междувременно изгони дъщеря ми от училището, пуснах жалба и до господин Асен Петров(отдел образователна интеграция в мон)с молба за съдеиствие за осигуряване на ресурсен учител в нашето училище ,но и от там нищо.А в ресурсния център звънях о телефона  всяка седмица за да видя до къде са стигнали и ми отговаряха че нямат хора и че като се появи учител завършил специялна педагогика ще го изпратят и така вече пет месеца и учебната година свърши.

Вчера беше училищното тържество по случай завършването на Първи клас.
Връчваха и Удостоверенията и детето ми завършва първи клас с Много добри резултати.
След тържеството питах класната дали са реални и тя каза "Да, и ако може да изрази всичко, което знае, резултатите са му по- високи"
Не мога да опиша колко щастлива ме прави завършилият ми първокласник!

Kezaja честито! Да те радва с такива добри резултати края на всяка учебна година.

Ние също чакаме бележници,но според оценките до сега мисля,че ще завърши с почти 5(мн.добър) и тази година съм много горда с моя второкласник.

Kezaja  честито! 

Благодаря ви!
Най- голямата ми надежда е в 3-ти клас, да може да остава във всички часове с децата, не само да разбира, че не трябва да се разхожда и пречи, но и да възприема.
Във втори със сигурност ше си караме както в първи клас - на индивидуална форма на обучение, но в края на годината оставаше по един час и с децата в клас.
Така ще караме и във втори, но третия клас съм си поставила като преломна летва- тогава ще разбера дали ще става човек или ще хваща гората

ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ ДЕЦА, ЗАВЪШИЛИ С ТОЛКОВА МНОГО ТРУД  И  НА РОДИТЕЛИТЕ ИМ ,ЗАЩОТО НИЕ И НАШИТЕ ДЕЦА СЕ ТРУДИМ ТРИ ПЪТИ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ УЧЕНИЦИ. ДЪЩЕРЯ МИ ЗАВЪРШИ С ДОБЪР , НАЙ- НИСКИЯТ РЕЗУЛТАТ ОТ ЦЕЛИЯ ВИПУСК , НО НИЕ СЕ РАДВАМЕ МНОГО.АКО НЯКОЙ ЗНАЕ ДОБРА ЛЯТНА ЗАНИМАЛНЯ КЪДЕТО ПРИЕМАТ ДОБРЕ ХИПЕРАКТИВНИ ДЕЦА ДА СПОДЕЛИ.

Angela Kristijana ,

Тук можеш да видиш коментарите ни за този център. С две думи, частен център е, в който има точно 3 деца, едното от които е на майката. Таксата е 1 000 лв. на месец- целодневно, 500 - лв. - за половин ден и 80 лв. на ден, което включва само логопед и евентуално - психолог. На 29 май, в петък имаме Кауза във Вип Брадър за Аутизма, чиято цел е събиране на средства за Масирана Информационна кампания за аутизма, тъй като това състояние е зиключително непознато, както и остана непознато, след предаването за аутизма, оъ което се събираха средства за финансиране на частния бизнес на майката с 4- те деца в центъра. Ние се мобилизирахме и изискахме нова кауза за аутизма, чрез която да съберем пати за информационна кампания, защото хората трябва да се информират що е то - аутизма и след това можем да разичтаме на разбиране, съдействие, както от хората по улиците, така и от дирелтори на училища и учители, и деца, родители.

Та ето темата, където можеш да видиш всичко, което сме коментирали за този център и за нашата организация относно новата кауза за аутизма:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=361252.495

Здравейте на всички  , моето хлапе също е със СОП и тези дни ми предстои да го запиша в първи клас.
Бих искала да ви попитам в кои училища са вашите деца, получавате ли някакво разбиране от учителите и директорите. А също и как стои въпросът с ресурсния учител. Синът ми ползва такъв в детската градина от 2 години - сега може ли отново да се назначи ресурсен учител в училище директно или трябва отново да се подават молби и документи.

 мюмла има вариант, да отидеш до ресурсния център и те да ти кажат, къде имат ресурсни учители, може и да го запишеш в училище и да кажеш, че ще искаш ресурсен и те да изпратят документите има и други варианти.

(х) Dorothy, благодаря ти за отговора. Свързах се с ресурсния център и се оказа, че в училището, където записах сина ми има ресурсен учител, ще "кандидатстваме" отново.

някой чувал ли е за виолетовата жаба има ли добри отзиви за това място

Здравейте
Рядко чета извън темата за децата със синдром на Даун , а явно трябва !
Имаме син с този синдром който тази година завърши втори клас. Ванко 
Виждам че има хора които тепърва ще се сблъскват с проблемите свързани със записването в първи клас.
За децата които наесен ще са първокласници трябваше до края на май да минат през специализирана комисия , която да удостовери , че наистина са деца със СОП и да си даде становището че детето има нужда от логопед , ресурсен учител и психолог.Без такова "удостоверение"  директорката на учебното заведение няма основание да го запише в групата на децата посещаващи логопед  и психолог / поне така беше при нас / . За да се явите на тази специализирана комисия трябва да имате епикризи и други мед.документи които в момента не са ми в главата .
Освен че в училището трябва да има тези специалисти , те трябва да са и ХОРА . Хора които ще Ви приемат такива каквито сте и ще работят  детето да постига все по- добри резултати. Всички са важни !! И още по-важно е те да работят в екип !
Сина ни тръгна на логопед  още в детската градина.Отложихме го с една година./ Освен детската градина , завърши и подготвителния клас към същото училище в котето по-късно го записахме /. В летните месеци с логопеда се подготвяха за първи клас . Това му беше много от полза когато тръгна на училище.Имахме късмет че успя да се адаптира в класа .Полека лека децата го приеха . И така си учеше , къде успешно , къде - не . Като  започна училище  силно разредихме ходенето на логопед. Просто нмаше смисъл , той беше уморен и в повечето случаи нямаше никакъв ефект от заниманието.
Във втори клас все по силно започват да си личат разликите с другите деца , а и това ще се засилва  колкото по-нагоре отиваме .
Нещо доста се отплеснах
С две думи . Най важното е Класната , ресурсния, психолога и логопеда / това всъщност е "екипа" , който трябва да работи с детето/
да работят с него , а не да се отбива  номера.
Пожелавам Ви да попаднете на добри специалисти и добри хора , така детето ви ще има най-голам шанс.
/// Рабтота в къщи въобще не я споменавам , тя се подразбира !! ///
Поздрави !
 

   Здравейте , майчета ! Искам да споделя опита си от изминалата учебна година . В класа ми има 3 деца със СОП. Двете са с ДЦП и завършиха с качествени оценки. Третото дете е  невербално/не говори / и го водят с умерена умствена изостаналост, но то покри ДОИ  и завърши с количествени оценки/отличен по всичко, като дори изпреварва съучениците си по математика например/. Много е важно да знаете ,че директорите нямат право да ви отказват да запишат детето ви , но е необходимо с детето да работи  и ресурсен учител, логопед , психолог и разбира се - голямата подкрепа на мама. Не спирайте да се борите за децата ви, дано попаднете на разбиране и любов в училище .

Здравейте  ,
РАД, ами явно е различно навсякъде. На мен ми казаха, че септември месец ще има ЕКПО и тогава можем да отидем на тази комисия, а логопедичният и психическият статус ще се извършат от логопед и психолог от самия ресурсен център. Това, което ми поискаха като документи е молба и епикриза. Ние нямаме ТЕЛК, никога не сме се явявали, защото диагнозата на сина ми предполага малък процент и счетохме за напълно излишно да се занимаваме. Разбира се, тепърва ще видим как ще се случат нещата и дали ще ни отпуснат ресурсен учител. В нашето училище също така няма логопед, за психолог не зная. А в градината - ресурсният учител всъщност беше логопед.

А каква Ви е диагнозата?

Здравей pepi_r, диагнозата е Разстройство в развитието на речта и езика (от Св. Никола). Иначе синът ми, както немалко деца с говорни проблеми, също има някои аутистични "прояви".
Отделно синът ми има и ортопедичен проблем (еквиноварус - има тема за това във форума, но и за него след първата година на детето, се дава нисък процент).
А за ресурното подпомагане - не е необходимо детето да има ТЕЛК.
pepi_r, имаш ли нещо против да те попитам на лични относно логопед в Горна Оряховица - прочетох, че сте оттам, а синът ми ще изкара в града около месец.

По първото - мисля, че имате шанс при явяването на ТЕЛК. И на моя син основно е разстройството в говора, по скоро липсата на говор, но диагнозата я писаха леко умствено изоставане от неопределен произход /също от св. Никола/. На Мири с тази диагноза му дадоха 60 %. Докато не се явите няма как да знаете какъв % ще му дадат 

Да, така е, въпреки че той вече напредна доста, говори прилично (е разбира се не както връстниците си), може да чете, така че си имам съмнения и честно казано не ми се занимава; ако бяхме отишли в началото, предполагам, че би имало шанс - тогава на 3,6 години казваше не повече от 10 думи и то неразбираеми, но изобщо не подозирахме, че можем да се явим на ТЕЛК. В епикризите му пише, че има нужда от логопед, съответно ни отпуснаха такъв от ресурсния център. В момента моето усещане е , че той има много повече нужда от психолог.
Между другото, хлапето ми е почти колкото твоето момче   (с два месеца по-голямо).

наближава училището и направо не смея да си помисля какво ни чака.Макар че имам документ от комисията за защита от дискриминация, през която минах директорката на училището/която една сутрин не го пусна в училището ,защото детето  е хиперактивно и пречело на другите/ ,в който се задължава  добро отношение към детето и семейството си мисля че няма да срещнеме такова.Написах поредната молба за ресурсен учител ,но отговор все още няма.Детето ми ще е  във втори клас. Мисля че новата министърка е свясна жена и ние като майки трябва да се обединим и да нправим нещо за нашите деца ,ане само да приказваме.

Здравейте смели мами,все повече наближава новата учебна година и аз меко казано все повече  ,в насока на помощния педагог който издирвах през изминалата година се сблъсках с огромното НЕЖЕЛАНИЕ на безработните "педагози" записани в бюрото по труда да "обслужват" деца със СОП.Опитах и варианта с наемане на жена,която да играе ролята на личен асистент- на МОЯ издръжка,без финансова подкрепа от някоя програма,просто исках най-доброто за детето си- както всяка една от вас,но тогава се сблъсках с нови проблеми-скандали от страна на придружителката с директорката на училището,караници с класната и т.н.-няма смисъл да ви занимавам с всички гадости през изминалата година,след това трябваше да влезем в болница през декември месец и след това се задържахме у дома,като в последствие и по препоръка естествено минахме на индивидуална програма в училище,което за мен лично беше най-лошото,от гледна точка на отделянето на детето ми от останалите,което ествествено се отрази на промяна в поведението и и още много други дребни детайлчета,но това беше.В края на учебната година след хиляди спорове и номера от страна на класната и др. моята дъщеря си получи свидетелство за завършен първи клас с покрит минимум от знания.За съжаление обаче определено сме много далече от някакви знания,а пък за писане и смятане не ми се говори защото сме на пресечната нула,въпреки огромните усилия и скандали и т.н. -на края е едно голямо нищо... А новата година наближава и нямам идея как ще е 

Оди ние сме на същият хал.По същият начин изминалата година взех жена на лична издръжка да седи и помага на дъщеря ми която също беше първи клас ,тъй като ресурсен учител така и не се появи, но директорката я изгони защото закона не позволявал да влизат не държавни учители.А днес срещнах учителката на дъщеря ми която каза освен, че няма ресурсен учител и психолога напуснал защото работел на пооловин щат за 118 лева. Също като вас и ние не знаем на къде сме ,зашото тя пък си има приятелчета в този клас те са заедно от децката градина ,а знаеш колко трудно приемат различните на ново място.

Относно безработните "педагози" , записани в бюрото по труда да "обслужват" деца със СОП, идеята беше добра, но проектът на Програмата, беше обречен на провал още от самото начало.
Програмата "Заетост на учители в обучение на деца с увреждания", чието последно изменение и допълнение е от 02.02.2009 г.

Ето и програмата от 12.02.2008 г., където е посочен годишен бюджет от 224 761 лв. за цялата година, за цялата страна, за всички безработни учители, които желаят да обучават деца със СОП, вместо да отидат да работят в частни училища, школи, центрове или нещо друго в пъти по- платено от близо 120- те лв. месечно, които би им отпуснало Социалното министерство по Програмата, след като подадат всички необходими документи и ги одобрят:
http://www.mlsp.government.bg/bg/projects/Uchiteli_National_Program.doc

Ето изменената и допълнена програма от тази година, в която обаче бюджет изобщо не е посочен, тъй като вероятно е още по- скромен:
http://www.az.government.bg/Projects/Prog/OtherProg/UchiteliUvr.htm

Програмата стартира 2005 год. и е към Министерството на труда и социалната политика, обслужва се от Агенцията по заетостта и таргета на Програмата са не децата със СОП, а безработните учители. За безработните учители, социалното министерство отпуска определена и много ограничена сума годишно и безработните учители могат да кандидатстват по Програмата в Агенцията по заетостта, след което трябва да бъдат одобрени и Програмата ги насочва към държавни и общински училища, където се обучават деца със СОП.

За тази година, не е посочен бюджет в Програмата, но от миналогодишния от 224 761 лв. , се вижда, че месечно, Програмата разполага с 18 730,08 лв. за всички безработни учители от цялата страна, като се разпределят, поради ограничения бюджет по 5 учителя средно на 3 общини. Т. е на община се падат някъде около 1 000 лв. за заплати на тези учители.
Самата идея е порочна. Ясно е, как може да се реализира това и колко деца може да обхване, дори като идея. Ако съвсем случайно се намери и одобри такъв безработен учител, то той получава около 100- 150 лв. месечно, т. е- ще има около 2 часа седмично да подпомага някое дете със СОП.
На практика обаче и това не се случва. Не се е чуло за безработен учител, който да е зает по програмата за заетост на учители в обучение на деца с увреждания.
Така или иначе, децата със СОП не могат да кандидатстват за учител по програмата, защото той трябва да бъде насочен от програмата към училище, в което се обучават деца със СОП, но ние имаме право да искаме отчет, макар, че децата ни не са таргета на програмата, те са обекта на таргета на програмата и ние бихме могли да искаме отчет как се разходва ограничения бюджет на програмата. Защото ежегодно се прави отчет за разходваните средства, така че, да продължи и следващата година Социалното министерство да финансира програмата за безработните учители.

А иначе и на нас ни предстои 2 клас след 2 седмици. Проекта, който имам за детето, е да продължи да се обучава в индивидуална форма на обучение по български и математика, защото получава доста добри знания при тази форма, като учителката се занимава индивидуално и само с него по 2 часа на ден. Не че вкъщи не продължаваме обучението А по останалите предмети, се готвя, да се преборя, да влиза с децата в клас. Пуснала съм си отпсук за първата седмица и се зареждам с енергия, за да мога да се преборя.
Така в смесената форма на обучение, поне в нашия случай, виждам най- сполучливо да се получи интеграция, от една страна и обучение, от друга. Защото пък без доброто обучение, децата биха си отпаднали сами по някое време от системата и не би могла да се получи социлизацията, към която се стремим...
Стискайте палци!

nel 123 съжелявам за това,което ти се е случило,но всичко,което си написала за интеграцията на деца с някакви дефицити е най-голямата глупост,която съм чела.Мога да коментирам това цели няколко страници,но не виждам смисъл....
Само да спомена,че моето дете също е с намален слух,но никой не го пребива в у-ще и се моля това да не му се случва.И ако не дай си боже се случи аз няма да го оставя и минута повече в това у-ще.И за проблемите,които ти си имала в у-ще са виновни родителите ти.Съжелявам,че ти го казвам,но е така.И е грешно да слагаш всички родители на деца с проблеми под един знаменател,защото не всички са такива.Защото аз виждам колко е щастливо детето ми,когато е сред връстниците си и целта на всички ни тук в тази тема е да намерим най-добрата среда за децата ни.Защото тук не става въпрос да хвърлим децата си в масовото у-ще просто така както са направили с теб.Ние търсим най-подходящото у-ще за децата си,където ще срещат разбиране от учители и ученици.В у-щето,където детето ми беше 1-ви клас аз не срещнах това разбиране за проблема,който има със слуха и съответно детето ми изостана много с материала.Но целта ми не е била просто да ходи на у-ще и съответно сменихме у-щето.Сега детето ми учи с желание и учителите се съобразяват с проблема му,съучениците му са му и приятели и детето ми се чувства добре в у-ще.Знам,че не навсякъде ще срещам това разбиране,но нали точно за това се борим.Детето ми е още малко и до завършване на поне средното му образование ще сменяме още у-ща,но аз съм родител точно за това,за да изслушвам детето си и да го разбирам.Водя се не по моите амбиции за у-ще на детето си без да ме интересува там как ще се отнасят с него.Ето това твоите родители не са правили,не са те научили да споделяш и да търсиш подкрепа в тях.Защото аз говоря с детето си и се стремя да му дам увереност,че какъвто и проблем да има може да ми го сподели и аз ще му помогна да го решим и винаги ще го подкрепям.Но това вече е съвсем друга тема.

Да допълня, че според мен - не ти си имала проблем, а децата които са те пребивали. И си помисли всички ли бяха или някакви определени.


Аз също съм бита - от един съученик.
Е майка ми не го остави.

Аз ползувам ресурсен и много, много съм доволна от нея, тя самата е имала дете, което е интегрирала успешно, но има и такива, които не си вършат работата.

Тук сме родители, които споделяме и децата ни определено вървят напред. Ние сме до тях.

Иначе добре дошла и се регистрирай, защото има родители и на деца със слухове проблеми, а те биха ти задали въпроси - определено съм сигурна, че искат виртуално да контактуват с хора, подобни на тяхните.

@me4ta22
Извинявай, но ми звучиш като човек, разсъждаващ от позицията "На чужд гръб и хиляда тояги са малко". Глупост, казваш, е мнението ми, при условие, че аз говоря от личен опит? Най-малкото от написаното от теб оставам с впечатлението, че не си осмислила какво пиша.

Твоето дете живее във време, различно от моето. Сега мерките, които се вземат срещу насилието в училищата са повече от по мое време, което може само да ме радва. Но може би не е чак толкова различно, колкото би ми се искало.

Веднъж от една паралелка в друга се местих, заради избор на специализирани предмети за изучаване и още веднъж след основното образование смених училището. Искаш ли да се опиташ да си представиш чувството, когато за пореден път се сблъскаш с нетолерантност? Но не от гл.т. опита на възрастния, който има търпение, познания и упоритост и знае как е правилният начин да изглежда света. Пробвай се. Тук не те приемат, местиш се, там не те приемат, местиш се, еди къде си не те приемат, местиш се... Споделяш- местиш се и отначало. И добави детското мислене, според които това местене е затворен кръг с еднакъв краен изход. Личните ми наблюдения са, че българското общество не е готово да приема различните деца, нито различните деца са готови за обществото в този му вид.

Пишеш:

Това ли ти е планът? Казваш, че детето ти е малко. Е, ще порасне. Така ли искаш да порасне- в бягане от проблема чрез местене от училище на училище. Не е нужно да ми отговаряш, просто си го представи, но не от твоя гл. т., а от гл.т. на детето си. Детската гл.т. е правилната гл.т. 

@(х) Dorothy

По мое време нямаше достатъчно обществен дискурс по тези въпроси. Беше много по неизградено в училищата и университетите в това отношение от сега. Спомням си много добре учебниците, дето пишеше, че децата с увредени сетива са с нарушения във възприятията и това ги прави умствено изоставащи. И от там и отношението като второ качество човек, защото етикетът вече е залепен.

Личната ми позиция е, че трябва да се говори за тези неща, да се популяризират проблемите, да се търсят правилните спрямо децата решения. Да се получи вписването им на тези деца в обществото, но по начин, който да не е болезнен за тези деца.

Не искам на никое дете да се случва да повтаря това, което аз съм изживяла, дори в някаква редуцирана форма, затова и споделих какво е било.

Поздравления за ресурсния учител.

nel123 не казвам,че е глупост всичко това което си преживяла в училищните години.Дори напротив,не ме разбирай погрешно.За мен глупост е това: Точно тези ти крайни изводи за мен са глупости.Абсолютно не съм съгласна,че за дете с проблеми няма никаква полза да бъде с останалите деца.Индивидуалната форма на обучение е вариант,който се радвам,че има.Има деца,които се възползват от това и то е най-доброто за тях в момента.Но ще дойде ден когато тези деца ще са преодолели дефицитите си в някаква степен и за тях ще е много добре да имат шанса да се върнат в у-ще сред връстниците си.Има и деца,които макар и по трудно от останалите,но се справят с материала по начина по който се преподава в у-ще.Защо тези деца да бъдат отделени и да се обучават само на индивидуална форма?Та не са ли и те деца,не искат ли и те да общуват с връстниците си?Със всичко това искам да кажа,че ние родителите тук не говорим "празни приказки",а обсъждаме и се борим за децата ни да има избор и много варианти на обучение.От твоите думи разбирам,че според теб единственият правилен вариант е индивидуалната форма,но ти изхождаш само от твоя наистина много горчив опит.Обаче всички деца са различни и имат различни потребности и за много от децата със СОП да бъдат заедно с всички в училище не е безумие.

А,че българското общество не е готово за това да приеме различните никой не го оспорва.За това я има и тази тема и още много други за проблемите при интеграцията на децата със СОП.И планът ми не е да науча детето ми да бяга от проблемите.По същата логика и твоето мнение за единствен вариант индивидуалната форма на обучение е бягство,защото така детето си стои в къщи само с родителите и как тогава ще се научи да се защитава и как ще разбере,че има различни хора и различни характери..........
Не разчитам на местене от у-ще на у-ще,но си давам ясна сметка,че може да се наложи да се мести.И когато избирам у-ще бих говорила предварително с учителите и ако не срещна разбиране от тяхна страна не бих записала детето си там.

@me4ta22

Заглавието на темата е такова- СОП- Специални Образователни Потребности. Чисто логически погледнато, какво да означава това?

Кои са децата, които имат нужда от специално образование? Очевидно не всички, които имат някакво заболяване или увреждане, са деца, които се нуждаят от такова нещо.

За мен е грешно само защото има някаква лека форма на нещо, дали заболяване или лека увреда на сетиво, а особено, ако има някакво средство за коригиране, да се води такова дете като със СОП.

Със СОП са, пак чисто логически погледнато, деца, на които уврежданията им, заболяванията им, са по-значими. И предизвикват определени НУЖДИ, на които трябва да се отговори, за да се схванат обясненията на учителя. Аз не чувах добре обясненията на учебния материал. От там произтичаха осезаеми проблеми с усвояването му. Това го пиша като пример за НУЖДА от специфична форма на обучение. 

Обучението в обикновен клас не е пригодено за отговор на тези специфични нужди. Очевидно е, че там изискванията са други, понеже програмата е правена да отговаря на общоприети нужди, а не на специфични такива.

Основният мотив, който ми се излага против тезата ми, това са приятелчета.  Само че... Основната функция на училището не са приятелчетата, а ученето. Самата дума "УЧИЛИЩЕ", произхожда очевидно от "УЧА", а не от нещо друго. Едно дете следва да отива на училище ДА УЧИ. Посредством УЧЕНЕТО си развива ИНТЕЛЕКТА. А този ИНТЕЛЕКТ е това, което е необходимо на едно дете, за да се превърне в пълноценен възрастен човек.

Сега още нещо в тази връзка. Защо ми се изопачават така думите, едва ли не, ако детето е с индивидуална форма на обучение и КРАЙ С ПРИЯТЕЛЧЕТАТА. Като има приятелчета в училище, то всяко междучасие ще ги вижда, защото един ресурсен учител преподава в училище, до колкото зная, а освен това в извънучебно време едно дете няма пречка да си среща с приятелчета колкото си иска, нали така? Въобще и дума не става за прекъсване на връзки с връстници, освен ако родител не затвори такова дете, образно казано, в буркан.

Наистина е трудно да се води дискусия писменно,все някой остава неразбран.Аз също не съм казала,че всички деца с някакъв проблем имат специални образователни потребности.Моето дете също има намален слух и пропуска половината от казаното от учителя,а това което е чул също не разбира напълно,защото има нужда да му бъде "преведено" по разбираем за него начих.Освен това има хиперактивност с дефицит на концентрация и поведенчески проблеми.Напълно се вписва в определението за дете със СОП,но това в никакъв случай не значи,че не трябва да се опита да се интегрира в у-ще.И не само аз искам това,а го иска и детето.Наваксваме материала в къщи с моя помощ и 3 пъти седмично при логопед.Съгласна съм,че по времето когато ти си била на у-ще е нямало такива специалисти-логопед,специален педагог,сурдопедагог.Сега има такива и те са подготвени да работят именно с такива деца.Колкото до ресурсното подпомагане това е помощ на която имат право само децата от масовите у-ща,ние сме ползвали услугите на Ресурсен център 2 години и аз също съм била доволна от някой от специалистите работили с детето ми.Тези деца ползващи ресурсно подпомагане не са на индивидуален план,а учат в час с всички други.Имат ресурсен учител,който влиза в час с детето по основните предмети,за да му помага и да му превежда инструкциите.Понякога може да го вземе и след часовете да работят индивидуално в кабинет.Към ресурсното подпомагане има и логопед и психолог за деца,които имат нужда и от такива специалисти и те също работят с тях след часовете.А когато едно дете е на индивидуална форма на обучение то няма право на ресурсна помощ.Има график,който е след часовете на съучениците му по 2-3 учебни часа на ден когато му преподава учител индивидуално и то само по основните предмети,защото часовете,които се отпускат за индивидуален план са крайно недостатъчни за часове като музика,рисуване,език и т.н. и по тези предмети детето остава неоценено и съответно не получава степен на образование.
И отново стигаме до там,че за деца със СОП трябва да има няколко варианта за обучение.Макар и под един знаменател СОП това са деца с различни дефицити и имат различни образователни потребности.Освен ресурсно подпомагане и индивидуален план трябва да има и специализирани паралелки в у-щата както и специализирани у-ща,за да може да се посрещат адекватно различните нужди на всички деца със СОП.

@ me4ta22

Несъмнено има още много какво да се желае, за да е пълноценно образованието на децата със СОП в България. 

Записвам се да следя темата. Ние сме в началото на пътя. Първи клас. Даже не съм сигурна дали сме със СОП! Определено имаме 2 хронични заболявания и срещаме засега дискретни затруднения с учението.

Здравейте, отдавна умишлено не влизам в тези форуми. И аз имам дете със СОП, с глухота ( с кохлеарен имплант). В момента е в първи клас, засега се справя добре. Бих казала - много добре.Попаднахме на много свестни деца, учителка, директор....Има и ресурсна два пъти седмично по един час, след часовете. Абе общо взето бихте казали -супер, една от малкото, която се хвали. Но ....от известно време се усещам , че мисля точно както Nel123. Не знам защо, но като знам , че тя от пет думи в изречение разбира едва две, как би разбрала останалото, което се преподава. Тя няма проблем с писането, четенето, смятането....но има проблем  с комуникацията като начин на общуване, т.е . говори малко по развалено, неразбрано.Наученото от нея, е благодарение само на мен, т.е т.н. "индивидуално обучение " . А аз сега я оставям в клас, където няма кой да и обяснява с по - прости думи нещата , които не е разбрала. Децата не могат кой знае колко да си разговарят с нея. А е едва първи клас, все още са добри , мили, неозлобени....А после. Ще стане страшно. За съжаление тези деца почти цял живот се учат да говорят, все има непознати думи. Абе не знам, ще видим...
Дали наистина децата ни се чувстват добре в масовите училища? Хиляди пъти съм си го задавала въпроса. А Nel123 ме поизплаши още повечко
Хайде , помогнете ми, оборете ме. Съвсем добронамерено. Поне за миг не сте ли се усъмнявали и вие в смисъла на интеграцията ни.?Дано да съм само за кратко с тези размисли...

bubica , За да се получават нещата, ще трябва в къщи да водим паралелно обучение, ще превеждаме учебниците разбираемо и т.н. Не се съмнявай в ползата от общуване на детето с другите деца в общо училище! Това не можем да им осигурим у дома.

  Абсолютно съм съгласна.И още повече,че със злобни и жестоки деца може да се срещне всеки ученик не само този със СОП.Много от по-свитите и скромни деца са тормозени от по "отраканите" им съученици.Мен ме е страх от това,защото там вече никой не е застрахован.Но това да мислим,че детето със СОП е едва ли не обречено да стане жертва на насилие или тормоз не съм съгласна. И моя син не умее да общува пълноценно и успоредно с учителката аз също преподавам всеки взет урок в къщи,но не бих го лишила от общуване със връстниците.Не че ако не посещава у-ще няма да дружи с деца,но е различно.....това ще бъдат деца,които ще са му приятели,които го харесват и разбират,а мисля,че трябва да среща различни характери и мисля,че това ще го подготви по-добре за живота.И аз не се съмнявам дали детето ми се чувства добре в у-ще,защото знам,че е така,защото той самия ми го казва.С израстването и години работа с логопед се справя много по-добре с говора и всеки ден научава нови неща.Виждам разликата само преди 2-3г. как странеше от непознати деца,как не можеше да играе с тях,защото не разбираше добре какво му казват и не можеше и той да каже какво мисли.Сега обаче целенасочено търси контакт с връстниците си,има нужда и му харесва да общува с тях,също така се учи от тях.И разбира се ние сме родители за това да познаваме децата си и ако се появи проблем да усетим веднага,че нещо не е наред и да направим необходимото за преодоляването му.Честно казано макар да не съм съгласна с някой неща и мен ме плаши това,което разказа nel123 .Защото тя споделя това което е преживяла като дете със СОП,дете на което родителите не са заподозрели за тормоза,който и е налаган в училище и се моля на никое дете да не случи такова нещо и родителите да заподозрят веднага какво става и да не оставят нещата на течението.

Да, знам, че никога няма да я оставя вкъщи да учи по индивидуална програма. Просто като знам колко бавно учим нови думи и изрази, се съмнявам в качеството и на обучение там. Как ще се чувствате, ако влезете на събрание примерно---- и се говори на японски, само от време навреме да чуете някоя и друга бълг. дума. И тр. да станете и да се изкажете.
И го казвам защото просто си знам потенциала на активната и пасивната и реч.
Ние, мислим , че им е добре. И тук , моля ви, не набърквайте просто самия контакт с децата, от него няма полза, ако детето не знае за какво става дума. Контакти всяко дете има, никой не си гледа децата вкъщи затворени. Докато не можеше да казва и една дума, с нея никой не играеше, децата страняха от нея. И тя от тях. Играеше вечно сама. 
И все пак говоря за моето дете, не обвързвам никой с моето мнение. Или просто съм по - притеснена вече, влизайки в първи клас Дано страховете ми се окажат неверни

BuBiCa, подкрепям те. Съгласен съм с теб. Желая ти успех.

здравейте!имам въпрос-още ли е в сила законът ,според който децата до 4 клас вкл. завършват задължително.независимо от оценките им.

Не само до 4, ами и средно образование може да завърши дете независимо от оценките му, стига да е дете с диагноза. Тези деца могат да получат качествена, а не количествена оценка за края на годината. Количествената оценка се изписва с цифри, а качествената - с думи и подробно се пише какво е успяло да научи детето. Лошото е, че тези деца трябва да учат средно образование, което трябва да им даде някакъв занаят и нямат право да продължат висше.

BuBiCa ресурсния ви сурдопедагог ли е? Аз бих те посъветвала да говориш ежедневно с детето как се чувства то в училище да наблюдаваш ежедневно как и до колко усвоява учебния материал, защото първите години от обучението са най-важни за децата. Знаеш предполагам ,че за децата с някакъв дефицит  е от съществено значение ранното въздействие ,затова е добре с него да работи сурдопедагог и логопед. Искрено се надявам нещата да се получат. Ако пък видиш ,че не усвоява или не се чувства добре в тази среда помисли за училище за деца с увреден слух. От постовете ти виждам ,че ти си жена, която разсъждава много мъдро и съм сигурна ,че ще вземеш най-правилното решение.

Здравейте, сега малко да разкажа...детето се справи чудесно с първи клас. Завърши с количествена оценка - 6. И класната и другите от учителският колектив единодушно решили, че тя няма нужда да е квалифицирана като дете със СОП. По принцип била за качествена оценка , но  и сложили количичествена. От ресурсната се отказах още първия месец, по лични причини. Нито в клас е влизала с нея, нито я водех след часовете. Посъветваха ме дори и тази учебна година изобщо да не се   обявява като дете със СОП. И аз се съгласих. Щом се справя..засега. , нека опитаме.
И така...сега като прочитам миналогодишното си мнение, твърдо променям мнението си. За - ученето в масово училище съм. На моето дете се отрази невероятно. Във всеки един смисъл. Чувства се прекрасно, поне така изглежда , ходи си със желание. Речника и се обогати много..усещайки нуждата и значимостта на речта, тя самата почна да си запомва нови думи. От сурдо и логопед за момента няма нужда.(аз съм и такъв)...тя чува, добре говори.(вече) Е, не винаги и се разбира, но много бърза...определено е по-комуникативна от миналата година.
Но задължително трябва да спомена и огромната роля на Учителката(с главно У), тази жена върши чудеса с детето. Успя д а я интегрира много добре. Съобразява се с нея по време на образователния процес. Ще съм благодарна на тази жена цял живот. А само като си помисля с какъв страх и неизвестност ме гризеше тогава. На първият учебен ден тогава, всичките се радваха....само аз плаках. Какво съм преживяла..... само аз си знам.
Занапред ще видим...колкото се справя толкова. По добре нейни тройки, отколкото подарени шестици. Това съм казала и на госпожата. Със сигурност нагоре ще е по- трудничко, ама ще се мъчим.. Пък ако се справи може и с 4, 5 а защо не  и 6 .
 

BuBiCa  толкова се радвам за вас. Прегръщам ви и двете. Пожелавам все така да вървите напред.

Моят сега е шашнат от пети клас, кабинетна система, нови учители. Мълчи и само казва не мога. Лека полека нещата май ще тръгнат. Пише само по математика в клас.

 Dorothy , прегръдки и от нас. Много късмет и аз ти пожелавам..
И сега да попитам, току що разбрах че Иления се води със СОП, но покрива ДОИ. Означава ли това, че може да е с някакъв проблем в образованието и занапред. Много си притесних от това, че просто ако преминава(колич.оценка), дефакто това образование не и върши работа.прочетох го тук) Говорих и с учителката и със зам.директоркатаи ми казха, че щом покрива ДОИ (а тя го покрива) ще се оценява като всички  останали деца. Въпреки че е дете със СОП.
Имало комисия за отпадането на СОП, която зесадавала септември , тогава просто не съм знаела, че тр да се явя.(и да пожелая отпадането на СОП за нея). Следващата била чак март, ужас. Означава ли това, че просто ще премине във трети клас. Или няма да има проблем, защото ме увериха, че покрива и я оценяват по ДОИ? И ще е като другите деца? Опитвам да се свържа със ресурсния ни център, но не вдигат. Много се притесних...
 И някой може ли да ми каже какво представлява тази комисия? По какви критерии се оценяват децата...според ТЕЛК или изпит на място?(говоря з аотпадането на СОП)
 Хич не са ми ясни тези неща. И вярно ле , че ако съм се откажела от СОП ще ми спрат паричките за нея.(по чл.43 и двойните детски)?
 

Щом детето е на количествена оценка, няма проблем. Няма нищо лошо да се води със СОП.
Моето дете есен и пролет минава на логопед и психолог, затова че е със СОП. Ами тамън си имам документ, че върви напред.

А доколкото знам по чл 43 са за деца с ТЕЛК  - за мен не е логично да ги спрат.

Аз драпам, да завърши 8 клас заради шоф. книжка  .

   

     nel123, подкрепям те. Съжалявам, че ти са се случили теи неща в детството. И аз смятам, че интеграция в класната стая на масовата училище н е може да стане. Интеграция на деца със СОП може да стане само с индивидуална форма на обучение и в специална обстановка, която изисква много средства. Обучението ти,  nel123,  не е било напразно, макар и с трудности. Ти проявяваш невероятна грамотност и култура на изказване, която други не са овладяли, а твърдят, че не са имали СОП.

Moите уважения, Клементина, но говорите пълни глупости цитирам:

"Интеграция на деца със СОП може да стане само с индивидуална форма на обучение и в специална обстановка, която изисква много средства. "/край на цитата/

И какво точно ще му интегрирате на това дете у дома? С отпуснатия максимален брой 12 учебни часа седмично, които са крайно недостатъчни- ще научи по-добре материала ли, или ще успеете да му пресъздадете всяка житейска ситуация за да го научите да реагира адекватно?

Извинете, но децата ни са перфектно интегрирани в семействата  ни, за да ги интегрираме в училище трябва да са в училище сред другите деца, където с помощта на нужните специалисти и учебни програми съобразени с нуждите на детето, децата ни хем ще добият знания, с които да се реализират в бъдеще, хем ще се научат на социални умения, ще се научат да отстояват и интересите си, защото ние родителите няма да сме до тях всяка една секунда.

Нел123, и в момента няма кой знае какви условия за децата със СОП, но няма и да има докато всички мислят, че най-доброто за тях е до полата на мама и при най-малкия проблем вместо да помогнем на детето осигурявайки му подкрепяща среда, ние вземем, че го заключим у дома под похлупак, ако подобно нещо бе добро всички деца и здрави и със СОП щяха да си стоят по домовете.

Бибица, парите по чл.43 нямат нищо общо със това как се обучава детенце, тях може да ти ги спрат само, ако вече сте здрави и нямате ТЕЛК- дай боже всеки му.  

pogar  

Мили майчета, велики....с трудна съдба. Ще ме извините, но не бих могла да прочета всичко и умишлено не искам! Аз минах по този път.Остарях, побелях и т.н.т. Детето ми е с ТЕЛК 25%, епикриза/не казвам/, но....с интелектуален и социален проблем.Той е красавец, сладък, но трудно учеше, няма приятели. Тази година завърши/не ме питайте как/. Без СОП.Ползвахме СОП само за матурата. Учех ВСЕКИ УРОК С НЕГО 12 ГОДИНИ! Бях направила магистрала до училището, работя в тази сфера и имам познати и знания. Много беше трудно. Когато се върна сутринта от абитуриентския бал, реших, че всичко е о;к и ще си почина!!!!Да ама-не. А работа!!!!Започна на едно място.Промени се, гледаше ме в очите, ходеше горд.Уволниха го /няма Хора!/. И сега!!!!!!!!Седи в къщи на балкона.Пазарува ми, помага ми ,но! Никой не го иска на работа.Не се справя с пари, с мерки, бавен е и може да е комуникативен когато иска, наивен е..................ох, някой преди години от форума ми беше писал-"БЛАГОСЛОВЕНИ СА МАЙКИТЕ НА РАЗЛИЧНИТЕ ДЕЦА..........." ДАЛИ!

отровка,      А?
Не е ясно посланието ти към майките на малчугани със СОП. Не искаш да четеш назад, ама те - да те четат. А какво да извлекат от прочетеното?!?
Разбирам, че си объркана и разочарована, ама недей така да обезкуражаваш другите!!!
Минала си по пътя, ами остави и другите да го извървят!
Не знам дали са "благословени", но със сигурност "всеки си носи кръста" 

Здравейте! Бих искала да използвам темата да попитам нещо. Имам дете със СОП, което в момента е в предучилищна група. Кога и как се подава молба за първи клас? В смисъл какви документи ще са необходими..., предполагам, че трябва да минава отново комисия/като за детска градина/ ? Много ще съм благодарна да ми пишете за всичко, което се сетите, че ми необходимо и полезно да знам по този въпрос! От сега се притеснявам като знам колко трудно намерихме детска градина, а как ще е в училище .....

vbsisi , мисля, че е достатъчно да дадеш епикриза и да разговаряш с директорката на у-щето. Не се шашкай, тя е длъжна да организира ресурсен учител и всичко ще е дори по-добре от ДГ!
plamak , съжалявам, че си приела така поста ми. Само дето си мисля, че всички се печем на един огън и не е нужно да се обиждаме, нали!!!! Да, трудно ми беше, но основното, което исках да обясня- борбата е сериозна, но си струва, това е МОЕТО момче!!! Трябва кураж и амбиция. И всичко ще е добре. Това, че децата ни са различни, не означава, че те нямат късмет и щастие!!! Но....много моля, без обиди!

отровка , хей така си по-сладка  по ми харесваш с последното си мнение  В предишното беше по-унила, признай!
Ясно е че ще има "зор" за деца със СОП и за майките им, ама като има кой да ни вдъхне кураж ще е по-леко. Пък и съвет да даде. Нали казват - питай патило! 

vbsisi , отговорила ти е вече отровка, в допълнение само  ще кажа разговорът да е в началото на новата година. Принципно записването за 1.клас е чак през май месец, но е добре да си дадеш един вид устна заявка, че дете с еди-си-какви особености иска да е техен ученик.

Здравейте, аз също имам дете със СОП, но само и и единствено с физически дефект. Сега сме първи клас и също се обсъжда темата за качествени, а не за количествени оценки. А всъщност в класа има деца, които са на светлинни години по знания с моето дете, но всички са се вторачили в него, защото има физически недъг. Сега съм с него в училище, дано имам сили да издържа. Бих препоръчала на всички майки на деца със СОП, както и на всички работещи в министерството на образованието и училищата да изгледат много внимателно този филм - http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=267018&hit=1 - Казва се Историята на Брук Елисън, по действителен случай. Гледайте и вижте как се държат с различните в САЩ и как се обучават. И нека този филм ни подскаже, че утре всеки може да бъде на наше място.
Желая успех на всички деца със СОП.

Здравейте, имам въпрос за приема в първи клас. Длъжни ли сме да покажем решението при кандидатстване или може, след като детето бъде прието, да дадем решението от РИО?

Те си имат вътрешен архив и може да си знаят.

Имах предвид при кандидатстване в училище за първи клас, но в бързината не съм го обяснила 

Добре, а какъв е смисълът да вадите решение от РИО, ако няма да го покажете?

Ако детето има някаква особеност, те трябва да са наясно, и да го приемат такова, каквото е. Вероятно е някои да не го приемат, но по-добре да се знае предварително, отколкото да се травмира детето после.

Ами да кажем, детето има определен талант и искам да го запиша в определено училище, където ще го развива. Обясняват ми, че приемът е по документи и се приемат всички деца, които кандидатстват. Само че в момента, в който кажа, че е със СОП и започват да увъртат и ми обясняват, че това е профилирано училище. Тоест - приемът е по документи и всички деца се приемат, дори и тези, които не са особено надарени в съответната област, а моето дете, което определено има талант, остава неприето, защото е със СОП.

Иначе решението ще си ползвам, но смятам да го покажа, след като детето ми бъде прието. Така или иначе време има достатъчно. Просто исках да разбера длъжна ли съм да показвам решението при кандидатстването в училище.

И не, няма да жертвам детето заради амбиции, искам да прави това, което обича и му доставя удоволствие, затова обмислям отсега, имам време да премеря нещата и да преценя.

Питането ми е принципно.

Ясно, разбрах...  Ако детето има някакъв талант, да кажем рисува, свири на музикален инструмент, то опитай някакъв заобиколен ход. Пусни в ход биологичното "оръжие" - всичкия си чар, чарът на детето... Покажи негови рисунки, ако рисува, или видеозаписи с друг талант...
Бетовен е бил глух, напомни им го... Т.е. аз мисля, че ако криеш, после ще си крива, защото все ще разберат... но ако детето успее да ги спечели, с таланта си и усмивката си, то ще се грижат добре за него...  Може би е добре да видят първо таланта, после проблема... Защото у нас все още много страдат от предразсъдъци... та, нека видят, че детето има данни...
Иначе, това, за което пишеш, е доста сериозен проблем... У нас не може да се признаят само едни предмети, а други - не... Ако детето не покрива изискванията, почват да му пишат т. нар. "качествени" оценки, не с цифри от 2 до 6, а с думи, и после свидетелството му не е равно на това на другите деца.
А по някакви причини не се приема то да има "минава" по математика и 6 по музика или рисуване. По ТВ се дивим на незрящи хора с блестящи певчески способности, но за чиновника от инспектората ако не можеш едно, значи не можеш всичко...
Желая ви успех! 

За съжаление е точно така. Има нещо тотално сбъркано в приемането/неприемането на деца със СОП в училищната система. Въпреки това, права имат и ще им ги отстояваме.  Нали се натискаме да сме европейци. Системата ще трябва да се промени към по-добра. (Няма да се връщаме назад към упадъчни времена и нрави.) По-добра да е за децата ни, които се нуждаят от подкрепа в обучението си, а не за служители на системата, мислещи само за лично удобство.
Бях "мека" и отстъпчива миналата година и сега съжалявам, че им се доверих. Но ... ще сменя тактиката. Знам, че "с рогата напред" не е за предпочитане, ама "с меката" също се оказа неработеща и то за сметка на моето дете. 
Много родители се отказват от подпомагане. Вече разбирам защо.
Първо трябваше пред комисията да доказвам, че детето има нужда от подпомагане. Сега, година по-късно, трябва да доказвам, че същото това дете, с което "работиха", може да бъде обучавано и да постига поне минимума от изисквания. 
"Качествени"-те оценки съм съгласна да бъдат въведени за учители, дето търсят на баницата мекото и заявяват, че дете не усвоява, че не може и незнам си какво. Имам и предложения за оценките: "Помага", "Ни помага, ни вреди", "За уволнение".   

При подаването на документите за първи клас не е необходимо да се подава и решението от РИО. Но след като го приемат го занесете и това решение. Макар, че явно си зависи и от региона. Аз не помня да съм имала такова решение във себе си макар, че детето ми е с ресурсно подпомагане. При започване на учебната година си идва комисия от Ресурсния център, които правят обследване на децата, които имат нужда от помощ. Което ме напомни, че всъщност се подава молба до директора на у-щето, че желаете детето ви да бъде подпомагано от ресурсен учител и той от своя страна уведомява инспектората за тази нужда от ресурсно подпомагане. Комисията се свиква на база точно тези молби.

Моето дете е с ресурсно подпомагане в момента в детската градина, предполагам, че ще продължи и в училище. Има още една учебна година, докато тръгне в първи клас и имам време да преценя. Мислих, мислих и вече твърдо смятам да не показвам ршението от РИО преди приемането. Ще го покажа след като бъде записано, без значение в кое училище ще го запиша. Няма да позволя да го дискриминират. Нямам претенции да учи в смятано за "елитно" училище, приемането с тестове в първи клас намирам за прекалено изхвърляне по принцип, преценила съм добре възможностите му и го насочвам внимателно към неща, с които ще може да се справя и където ще може да се развива. Ако някой не иска да си върши работата и търси на работата мекото не можеш с добро да го накараш да го прави. Но можеш да му покажеш, че има механизми да го накараш да го прави. Санкцията и постоянният тормоз са най-добрите мотивации за взелите се прекалено на сериозно и за мързеливците.

Дали да дадеш документ за "проблем" е твой избор, НО.... има много но. Ако в това спец.у-ще има изискване за медицинско , няма как да скриеш, пак ще го махнат. Ако е обикновено, добре е от началото на годината директорката да си го "класира" като СОП /ако има нужда от помощ/. Децата със СОП се подават от директорите в РИО в "отделна графа". Там си има /на 5 ет/, служителка, която отговаря за тях. Аз, лично подадох СОП 2 месеца преди матурата. Тя се опита да ми каже, че не може, но....аз съм в тази система и й обясних, че прпоблема си е нейн и е длъжна да осигури за детето ми "придружител" за матурата и да е при облекчени условия. Е, сега ТЕЛК- изтече, взехме матурата и при първите интервюта за работа си казвахме всичко, вече НИЩО НЕ КАЗВАМ ПРЕДВАРИТЕЛНО. България няма ЕВРОПЕЙСКО ОТНОШЕНИЕ КЪМ РАЗЛИЧНИТЕ! Но ние майките сме за това- ша са борим!!! 

а след седми клас накъде? 

Има къде след седми, ако не се сещате, от РИЖ могат да ви насочат

Здравейте момичета! Отдавна не съм писала тук моето дете също е от трудно проговарящите и е дете със СОП на ресурсно подпомагане е. През последните години доста напредна остана ни само изчистването на няколко звука. Нямаме поставена медицинска диагноза водили сме го на каквито специалисти се сетите в цяла България. Към момента синът ми  е на шест години беше предучилищна група. В детската градина с него работиха специалисти от РЦ. През годините в детската градина минахме през какво ли не дори госпожите си позволиха да не го оценяват а да го определят като дете със заболяване а той диагноза няма. Никога не е бил на индивидуален план при специалистите от РЦ а се обучавал по общата образователна програма за съответната група. Детето ми е много умно но учителите го третираха като дете второ качество. Преди три дни детето ми завърши предучилищна група в удостоверението му за завършване на групата пише, че е с недостатъчна готовност за постъпване в първи клас. Питах госпожите на какво основание са поставили тази оценка и как са го оценили а те ми казаха, че детето ми т.к е със соп има пропуски затова писали така. А аз им казах сигурно другите деца нямат, заявих им че не съм съгласна с поставеното заключение. Дайте ми съвет какво мога да направя къде да се жалвам някой от вас имал ли е такъв проблем? Работя в отдел закрила на детето работя с деца които имат по сериозни заболявания но в училище си получават нормални оценки писна ми да третират детето ми като дете второ качество. Благодаря предварително за вниманието!

Мила nadelina 111,споко! Моето момче беше в почти същата ситуация /но с няколко диагнози, които не ми се споделят/ .Дислексия, алалия, ОНР...и т.н.т. Учих с него до завършване, защото не се борих за ресурсен учител /Тогава му изкарах ТЕЛК, за да избута матурата. СПОКО! Това че няма диагноза и е различен, е добре! Знаеш ли колко таланти са тръгнали така!Сериозно! Чуй ме, не се притеснявай и не е необходимо да се жалваш. Това, което пише там няма един ден да го даваш на снахата, я! Това е в твоя полза.  1. учителките не са подготвени за "различни" деца. И това не е тяхна вина.Особенно ако са над 30 хлапета в група. Ако имаше диагноза, щеше да е друго, но пък е по-добре, че няма! 2. Написаното в удостоверението не е страшно! Напротив Те са длъжни да го напишат. И...ТОВА ЩЕ ПРИНУДИ учителите в първи клас, независимо ,че детенцето ти няма диагноза, да му предвидят индивидуална програма! И така...ти ще си се бориш за това и нещата до към края на втори клас ЩЕ СЕ ОПРАВЯТ! Сега всичко е в твои ръце - нужна ти е амбициозна госпожа, която да и толерантна, разговор с директорката и така всичко ще се оправи! Споко, майчице!

Здравейте
Имам голям направо  огромен проблем.
От миналата година детето ми е със СОП.
А от три години ходи по специалисти.
Лугопед начален учител психолог.
Но от миналата година сме с ресурсен учител.
Другите учители при които ходим все го хвалят  казват че напредва  а въпросната госпожа все се оплаква от него. Както имахме напредък и трябваше да вървим напред ние изостанахме много. Бяхме на електронно обучение миналата година и чух как крещи на детето и когато неможе нещо или незнае тя все го връща отначало крещейки.
Така и не научихме с нея азбуката нито да срича.
Сега понеже аз съм на работа и по новите изисквания са по различно време на училище ( вместо от 8 са от 8:15) аз няма как да го заведа и се разбрахме тя да го взима при нея в 7:30.
Еми това не стана водя го аз обаждам и се тя вика нека седне на пейка в двора и да ме чака че аз пуша аз сега ще дойда.
Еми детето чакало но ако не била класната да дойде по рано да го прибере в стаята щял да си остане там така чакайки. Така няколко дена.
Аз я попитах въпросната госпожа и тя вика да взех го веднага и го предадох на класната. Много гадно ме излъга и нямаше и да разбера ако класната не ми беше казала.
Еми разбрахме се с класната да си влиза в стаята и да я чака там.
Та въпроса ми е мога ли да се откажа от ресурсното  подпомагане и да си минем отново на частно с лугопед и учител по БЕЛ и Мат
Моля за помощ

Със сигурност можете и трябва да прекратите досега на детето с това вредно недоразумение! Как изобщо сте оставила нещата така и не сте подала оплакване!?
Да се крещи, освен че показва безсилие, е най- сигурният начин да се вцепени детето и да регресира.
А на частно можете и при трима логопеда да ходите, вие си преценявате. Но не оставяйте детето в ръцете на тази госпожа и подайте оплакване в училище, РУО,
също и в РЦПППО.