ЯНУАРСКАТА тайфа расте,бие в мама малко сърчице

Аз да споделя отново колко нещо изядох днес... Планирам от първи юни да мина на нещо като диета с цел по- балансирано хранене, че не знам иначе къде ще му излезе края  Да не ме нападнете сега- ще ям нормално, просто ще разделям храните по дни( въглехидрати, белтъци и варива; като 90- дневната диета).

Моите родители много се зарадваха на новината. Те отдавна питат дали не сме навити на второ. Винаги са знаели, че не искам да оставам с едно дете. Когато забременях с малката, бяха много щастливи, понеже имаше момент, в който не исках никога повече да имам деца( когато загубих сина си).

Момичета,а родителите ви защо не се радват,че сте бременни  .въпросче към тези,на който не се радват.просто ми е чудно

Здравейте и от мен.
Не съм се отчитала от няколко теми насам. В момента съм в 8 седмица. Почти непрекъснато, но слабо ми се гади и непрекъснато и силно ми се спи. По-рано днес се оплаках на мъжа ми, че от сутринта ми се лежи и повръща, но никой в работата не ме оставя на мира. Той ме посъветва да им кажа, че ако не ме оставят, ще ги наповръщам. Въздържах се да го изпълня, защото колегите още не знаят и можеше да го приемат лично.
В шестата седмица обаче получих слабо зацапване, което продължи 4-5 дена. Веднага отидох на преглед - видя се само плодното сакче (а аз се надявах даже на сърдечна дейност), което обаче на всичко отгоре имаше отлепване. Предписаха ми 2х2 утрогестан вагинално и но-шпа. Реших, че кошмарът се повтаря... Но след няколко дена зацапването спря и отидох отново на преглед - в 7 седмица, но на друго място, с много по-добра техника. Видя се и бебчето, и сърчицето. А от отлепването нямаше и следа! Не мога да ви опиша колко се зарадвах! Спрях хапчетата и вече дишам по-спокойно.
Та така - толкова силни емоции ми се събраха тези дни, че не ми оставаше енергия да ви пиша. 
Пожелавам приятна вечер на всички! 

Elfita  отгаварям за себе си, смятат,че не можем да се справим финансово и едва ли не го обричаме,че няма да се справям сама с две това майка ми тъй като сме далече (тя омекна в последствие). Като и казах ме пита и ти какво ще го раждаш ли? Ама учудена та учудена тя ми е споделяла във времето,че видиш ли не ми трябват повече деца щото цял живот нищо няма да мога да си купя. Стана ми тежко,защото се сложих аз в това число на утежняването може и да не съм аз,че тя отгледа едната си внучка и още я гледат на стари години,но ме заболя. Баща ми като го познавам как ни смята за некадърници едва ли не как ще се развика, че съм луда че ще мизерстваме и пр. (дано греша) Защото пък в най-тежки моменти точно те са ни помагали.Мисля,че по-скоро са по - груби като хора и отношение. Доста пъти като им знам характерите са реагирали учудващо за мен и са ми помагали.Съвсем на скоро ни дадоха много голям гръб и малко са със самочувствие,че едва ли не без тях сме нула.

как да не ги помним, то тези закуски не се забравят сега като ходих на дипломирането пак си бяха тооолкова вкусни, чак като се замислих и ми се прияде  
аз сега съм малко по-добре, чета ви в леглото и почивам
Evka много ми е странно като чуя за такива родители, но донякъде си ги представям, моите баба и дядо са такива. Не ги разбирам тези хора, за мен децата са най-голямото богатство на света и няма нищо по-хубаво от това да си имаш дечица.

Честно казано и аз съм в шок от реакциите на родителите ви. До някъде на Цоци ги разбирам - в тези трудни времена 4 деца, трябва да имаш дупе да ги гледаш. Но за второ дете просто недоумявам. Наистина децата са най-голямото богатство и направо си е грехота детенцето да си няма другарче.

Ние казахме на родителите веднага след теста - бяха безумно щастливи. И двете семейства ни помагат понякога финансово, гледат Михаела, готвят ни. Абе имам си златна свекърва аз 

Момичета сега да не се разсърдите, че изказвам мнение   

Evka, все едно си описала нашите, единствено с идеята, че ние няма да мизерстваме , но за какво са ни били още деца като вече едно имаме.Видели сме си били семката..
И така всичко в този дух и на мен ми беше много тежко защото те също много ми помагат, обаче като им казах се държаха с нас все едно сме егати утрепаните студенти дето са направили гаф...освен това в Чехия сме вече 7 години и нищо няма чак толкова стресиращо.
Обвиниха мъжа ми че не мислел за мен, защото миналия път много съм повръщала и сега пак ще така..и въпреки това ми е бил направил бебе..

И така, мъка ревах един ден , майка не говори сега с мен и даже не питат как ми ..ама какво да правя бебето ми планирано докато съм по майчинство с Верето..Тя силно взискателно дете много умничка, но от силно желание да знае и може всичко мирка нямам.
В момента усилено учим чешкия и напредва с минути..говори вече с изречения и на двата езика.
Освен това аз съм привърженик на привързаното родителство и не я оставам без внимание и расте обгърната от грижи..до годинка не е оставяна да се разреве ..носене гушкане и пълна обич без възпитателни методи.

Майка ми до сега доста неща не одобрява, примерно че е спала в нашето легло, или че не я оставам да се дере в креватчето си за да се налагам над бебешките и желания, че ако е трябвало съм я кърмила по 200 пъти на ден...и така сега вижда резултатите имам едно силно контактно щастливо и доверчиво и изключително лъчезарно дете..и все пак идеята да повторя всичко не и се направи..мисли си че имам нужда от помощ, че няма да се справя с още една такава задача..

Мисля си , че зад това седи и малко егоизма им че не могат да виждат внучетата си ..въпреки че те идват два пъти на година или ние си ходим..че не могат да ни помагат и ги страх за мен и всяка промяна е много тревожна от далече.След няколко месеца всичко ще е различно знам го..защото ни обичат и ще видят къде са сгрешили..Иначе са чудесни хора, много много ни помагат, но има моменти в които си мисля че още не са приели мисълта, че съм далече, че от години се спарвяма сами, и че вече съм на почти 30..и че време няма да чакам като се оправи световната икономика...или да има добри прогнози за бъдещето...

Иначе свекърите се много се радваха..ама те не идват насам и да искаме да ни помагат вече не могат ни с труд ни с пари..

И така..не се тревожете всичко ще се нареди..само време. 

Elfita мен с третото ме питаха - не родителите де - но близка роднина - какво очаквам - имала съм и момче, и момиче, какво по-различно съм очаквала от 3-тата бременност.

Просто мъж не искаше и отбиваше всякакви мои атака...Най-накрая се примирих и заживях с тази мисъл....Налегнаха ни проблеми, грижи, финансови проблеми и т.н. Докато един ден мъж ми не заяви,че искал 4-то......Не крия,че пламъчето в мен се разгоря....Но и бях доста объркана....

Винаги съм имала проблеми с крайно нередовен цикъл, бил е без овулация, лекувала съм се за това в Майчин дом, за първите 2 пих и хапчета и е факт,че първото дете дойде 4 години след сватбата. Преди третото дете ме диспансеризираха като жена навлязла рано в менопауза - под 30г., щяха да ми правят операция на яйчниците, хормонален дисбаланс и т.н. Пак пих някакви хапчета за да ми дойде(операцията трябваше да ми бъде направена след цикъл), но....после ме хвана страх и така не отидох за другите изследвания и не се оперирах......Рецептурната книжка за всички лекарства, които трябваше да ми бъдат изписани, ми я издадоха на 21.8. 2002г. Точно след 1 година - на 21.08. 2003г.(но твърдо за мен това е съвпадение) родих третото си дете. Тъй като изключвах всякаква възможност за забременяване - с третото научих в края на втория месец и всички тези Радини вълнения на първите седмици не ги изживях.....Боляха ме гърдите, но както бях писала по-рано - цял месец се занимавах с деца с шарка и пневмония - и това + умората ги отдавах на болестите и притесненията около децата ми. Но....1-1-ствен път повърнах тогава...и това ми каза сякаш че ли - Ти си бременна, осъзнай се. Никога не съм повръщала, никога. Това ми бе за първи и за последен път до сега. Направих си тест и....наистина 2-те чертички бяха повече от красноречиви......

Та проблемите с цикъла ми продължиха, напълнях много, диетите не ми помагат въобще, направих си изследвания, предписаха ми антидиабетно лекарство - Сиофор 1000, с което признавам цикъла ми се нормализира поне малко. За първи път отидох на ендокринолог, за първи път се установи,че при мен затлъстяването и СПКЯ идват от 2 пъти завишения имунореактивен инсулин.......Докторката, която ме гледа, ме пита колко деца имам.....Казах и 3, но и 4-то няма да върна....Тя ми каза - Е, ако искаш 4-то ще трябва да се полекуваме малко. При мен 3 независими доктора са ми казвали,че аз трудно бих забременяла, дори в Майчин дом, покойната вече д-р Бърдарова ми бе препоръчала и да мисля евенутално един ден за осиновяване......

И...когато мъж ми каза,че иска 4-то.......като компромисен вариант му предложих - Ще пробваме 1 месец - ако стане нещо - стане, ако -не, няма да правим трагедия и това ще е . Факт е обаче,че след като с мъж започнахме да не се пазим, ни се струпаха големи проблеми в работата - имаме малък частен бизнес. И в едни момент се оказахме - със започване от 0-та в бизнеса и ...аз  бременна. Просто стана от раз! Решихме, пробвахме, получи се.

Втълпяването в главата за трудно забременяване, до този момент ми е пречило да не се израдвам истински на никоя от бременносттите си...Съчувствам истински на всички, които се борят за детенце, направо сърцето ми се къса всеки път като прочета за дългоочаквано бебенце......

И да знаете...поне при мен е така...Всяка бременност си е сама за себе си......Все едно ми е първа...Вълненията са големи, все едно никога не съм ги изпитала......В момента съм като чакаща първо дете - чета, чета, чета...все едно никога не съм го преживяла....Луда работа може би ще каже някой, но ...това съм аз.

Естествено...притеснявам се много за парите......Другите деца също си искат своите грижи, разходи и пр. Но.....вярвам,че Бог ще ни помогне във всяко отношение. Всяко дете ми е дар от Господ и знам,че няма да ни остави.

Честно казано, когато казахме на приятели,че чакаме 3-то - всички ни подкрепиха......Но сега...същите тези приятели, когато разбраха за 4-то - въобще не бяха въодушевени и имаме малко подкрепа.......Та.....не очаквам цветя  и рози, не очаквам мощни прегръдки, не очаквам разбиране от другите. Очаквам повече укори, обиди и подигравки......Факт е,че само ограничен кръг около мен се радват с мен....Това ме натъжава, но животът си е мой и ще си го изживея така както ние сме решили.....

Та така...надълго и нашироко обясних за 4-то дете - повечето негативи срещам до сега, отколкото похвали...Може би е въпрос на манталитет, на възпитание, на предразсъдъци........



Извинявам се, най-искрено за досадата! И наистина....искам всички тук да се насладим максимално на бременностите си, защото...това е невероятен момент от живота на една жена.....Неповторим, щастлив, красив, очарователен, пленителен.....Не всеки ден носим и друго сърце(сърца) в себе си в буквалния смисъл на думата....Зачеването, растежа на бебето в теб - това не е магия, не е вълшебство, това е тайна - проста, но истинска и най-велика! По-велико от чудото на живота - аз не знам! Затова се пазете, мислете позитивно, дори и когато повръщате, когато ви се спи, когато ви се гади и целия свят ви е крив -  вие  си казвайне - Господи, благодаря ти,че съм част от жените, които изживяват това щастие...Защото има много жени, които копнеят, които бленуват да изкарат цяла нощ в тоалетната, само и само да носят Животът в себе си!

Нека само добри новини има в нашата тема и сърчицата да се роят в нея!

Приятна и спокойна вечер!

здравейте! аз съм от февруарската темичка,но понеже сме малко там и не сме се раздвижили още,много искам да ви питам нещо
защото сте най-преснички
Нормално ли е не всеки ден да ме болят гърдите,това ми е единствения симптом и съм на тръни,защото вчера ме боляха,а днес само при допир 
благодаря

Здравейте и от мен.Разбира се мила БЕБКА нормално е.Аз един ден повръщам после няколко не,един ден ми е лошо та не се търпи,а на другия съм кукуряк.

---

Наистина съм страшно изненадана от реакциите на вашите родители Как може да са против раждането на още едно внуче,особенно при положение,че вие сте решили да си имате и вече е то е факт.При мен майка ми разбра веднага ,и докато ние с мъж ми се колебаехме дали да си го родим поради финансови и ред други причини,тя твърдо беше на мнение че не бива да го махам.После ние размислихме и решихме,че човек трябва да приема съдбата си.ЦОЦИ къде из форума е темата за многодетните майки?Исках да я прочета ,но не можах да я намеря.

---

Днес ми е ужасно лошо и мисля рано да лягам,че утре пак съм на работа.Вече ми се гади от нея.Като отида на лекар първо ще питам за болничните,че нещо не се издържа така.

---

Към тези от София имам един въпрос.Къде си записахте час за фетална морфология и горе долу кога?С Павел никой не ми каза за това изследване и не съм ходила,та съм страшно боса по темата.Моля за съвет.

ами,мила мисля че е нормално
Преди менструация гърдите и корема ми се подуват жестоко,а какви болки са аконякой ме пипне по гърдите през този период 
като забременях мислех че имам ПМС,но много дълго продължи и като видях че съм бременна,не можех да повярвам гърдите ми растат и много ме болят,но онзи ден нямах никакви болки или само про по-силен натиск,много се уплаших 
За щастие-същият ден имах час и гледаха бебока и всичко беше оки,даже сърчицето му чух
Така че....изобщо не се притеснявай,а и казват че тези симптоми,които са дадени в анкетата по-горе били изчезвали след 3-ят месец 
Пожелавам ти лека бременност   

здравейте, моят термин е 11,01,2010г. живот и здраве. Това ми е втора бременност, имам момченце на 7г.Отидох на преглед 4 дни след закъснението, но беше твърде рано, лекарят ми каза да отида след две пълни седмици, това беше в сряда на 27,05, установи пулс на бебо, но както споменах ми сложиха еднократно инжекция орвитрел, за да ускори някакъв процес с имплантирането, доколкото разбрах на плацентата, но не съм много сигурна, на преглед съм на 06,06, дано всичко да е наред  

Цоци, много ме трогна с твоя разказ.    Наистина си много права за тайната на Живота. Още веднъж казвам, че много ви се възхищавам за смелостта да имате повече от две деца 
Аз за щастие нямам никакви проблеми нито с моя мъж, нито с нашите родители за това, че живот и здраве ще имаме бебе по време на криза, но за съжаление имам приятелка, която много се бори да убеди мъжа си, че трябва да имат дете. Той е вече на 35 години и още не се решава на тази стъпка, защото теглиха голям кредит и го е страх, че няма да могат да отгледат детето. Трябва да ви кажа, че тя е под голям стрес от това.
Така, че моля ви не мислете за родителите си, които в момента не се радват на вашите малки точици. Със сигурност ще си променят мнението, така че по-добре не се тормозете сега с лоши мисли . 
Спокойна вечер и хубав уикенд! Аз може би няма да мога да се включа събота и неделя, но ще се опитам поне да ви попрочитам.

Разплака ме. Плача за пръв път, от както разбрах, че съм бременна. Дори на двата прегледа не го направих, но ти успя да ме разцивриш!
Години се борихме със стерилитета. През ада минахме.
Спомням си едно момиче, което наричах "приятелка". Беше бременна, когато ние открихме проблема. Аз намерих място в сърцето си за нейното щастие, но тя не намери място в нейното за моята болка. Последното, което и казах, беше, че бих дала дясната си ръка, само и само да ми се гади, да повръщам и да ме боли. И парче, по парче да ме режат, пак няма да роптая, само и само да се порадвам и аз на моя рожба.
Сега сърцето ми е свито, усмивката е през зъби, сълзите са от страх. Онова, което расте в утробата ми, наричам ембрион, защото ме е страх, да не ми бъде отнето.
Малцина осъзнават безценния дар, който са получили. Мнозина се борят с години за него.

мамо цоци, hope, разплакахте ме 
съвсем честно ще ви кажа, че досега всъщност не осъзнавах какво ми се случва исках детенце някой ден, но мислех да поизчакаме поне до края на тази година заради приятеля ми. Никакви опити не сме правили и като видях положителния тест се зарадвах, както и той, но май повече си бяхме в шок, просто не го очаквахме. Чак сега осъзнах, че това е дар от Господ и трябва много да му се радваме и да го пазим вярвам, че всичко останало ще се нареди, и мисля че човек винаги трябва да има място в дома си за още едно дете