ЯНУАРСКАТА тайфа расте,бие в мама малко сърчице

mama vania19  доста е рано още за фетална първо е БХС мисля ох и аз искам този път да ги правя и дано някой отговори по точно

Срам нямате,едва съм ви изчела и не помня вече на кой какво щях да пиша,но няма нищо,като се сетя тогава.

Първа фетална морфология - 11 - 14г.с

Пренатална диагностика 11-14 г.с

БХС - обикновено между 15 - 20г.с
Биохимичен скрининг

Мамо Цоци, Хоуп, нямам думи...
Просто искам да ви дам по една много силна /макар и виртуална/ прегръдка и на двете:  

И аз вярвам, че зачеването далеч не се изчерпва с физически и биологически процеси. Това за мен е доказателството за съвършенството на природата, най-великото тайнство на света. Без значение колко литература, филми и материали има по въпроса, за мен си остава чудо. Та ние носим нов живот в себе си!
И в този ред на мисли всяко дете е дар. Независимо дали е първо, второ, четвърто, шесто и т.н. Има си причина да се появи на белия свят.
Моите родители също няма да бъдат във възторг /поне в началото/. Причината е, че винаги съм взимала своите си решения, а те доста често са се различавали с представите им за начина, по който трябва да ми се случват нещата. Те са доста консервативни и при тях всичко си следва някакъв строг план-график. А аз никога не съм се придържала към техните представи и съм се борила сама. Правила съм избори, грешала съм, учила съм се от грешките си, продължавала съм, и пак сама съм си избирала. За мен това е начина.
Това дете винаги е било много желано. От години. Но съм се съобразявала с конкретните обстоятелства /финансови, жилищни и т.н./. Защото съм съзнавала, че не е само да го родя, а трябва и да мога да му осигуря нормален живот.
В момента периодът е малко...деликатен при мен. Тепърва започвам съвместен бизнес с една приятелка, таткото на бебо все още стажува, наесен ще можем да се изнесем в общ дом. Та....напрегнато е. Не сме цъфнали и вързали, но осъзнаваме, че имаме най-голямото богатство - любовта един към друг и към бъдещето ни дете. А тази любов ни амбицира страшно много, дава ни надежда, оптимизъм и си гоним делата с невероятен хъс.
Всяка вечер преди да заспя благодаря на Господ, че ни дари с такова богатсво. И само се моля да сме живи и здрави - и то, и ние. Друго не искам. Защото вярвам, че другите неща все ще си дойдат по местата.
Нещата се променят, никога не можеш да стъпиш в една и съща река два пъти. Днес имаме, утре нямаме и обратното. Така че, всичко ще се нареди, бъдете спокойни Важното е да сте здрави, да сте заедно, да се подкрепяте.
А кой какво казал, какво мислел и т.н. няма голямо значение.
Гушкам ви всички!  

сетих се,вчера като бях на лекар ми дадоха да чета матеряли и там пишеше че даве сиреното може да носи зараза(ако млякото не е пастъоризирано-води до листериоза).
за повръщане препоръчват витамин  В6 (50 мг всеки 8 часа),яе пиша тукашните наименования на лекарствата,незна дали ги има в бг-Emetrol,Emetrex,Sea bands.
ако ви интересуват и други лекрства за други неща и проблеми мога да ги напиша че имам цял списък.

І-во съм много трогната от думите на 2-те мамчета по-горе за зачеването,за децата и за многото двойки,които са лишени от това да имат дечица-наистина е много тежко и болезнено.Преди време мислих че и аз ще спадна към тях,след като от както се попмня съм с поликистозни яйчници и с операция на 1-т от тях(премахната е 1 част).Мислила съм си че и аз ще имам проблем със зачеването,понеже покрай мен все това се говорише,че съм претърпяла тежка операция и т.н и винаги когато моя прителка/позната забременееше-аз толкова се радвах с тях и очите ми бяха пълни със сълзи.Моят приятел ме натискаше за дете,но аз не се чуствах готова и така той правеше опити,аз избягвах деня около овулацията(нзм колко съм могла да го изчисля с моят нередовен цикъл,който прескачаше и през месеци).Наистина останах очудена след като разбрах че съм бременна,защото трябваше да ми дойде на 23.04 а на 1 май все още го нямаше-отидох на лекар и нищо не се видя и около 20-ти ме хванаха лудите и си купих тест и се оказах бременна-по късно го установих и при прфегледа.Мисълта ми беше че в периода от 23 март до 20 май съм имала само 3 полови контакта и съм забременяла и сега когато си помисля за това щастие очите ми се изпълват със сълзи от щастие и мъката ми е голяма за другите 2-ки
Лошото сега е че незнам кога ми е термина?
И последно да ви попитам имате ли течение,аз имам жълтеникаво и гъсто-направо като гной,но без миризма и съм доста уплашена,доктора беше ми казал преди да установим бременноста че имам гъбички,но добре че ни си ккупих глобулите да ги използвам
Вие имате ли бяло течение,нормално ли е?

mannuella ,
отиди на лекар и опиши течението. Гинекологът трябва да ти пусне микробиология. Не отлагай прегледа.

nellito_v ,Sehnsucht, mannuella  

Хоуп Прочетох и се замислям,че наистина е време да си запазваме часове.ЧЕтох,че някой път мсец се чака давайте специалисти и да се записваме 11-13 седмица не са далече от нашето състояние 

Мама Цоци 
Благодаря ти!   
Като чета и си представям откъде си тръгнала, как си чувствала преди няколко години и колко път напред си извървяла въпреки, че си имала чувството, че тъпчеш на едно място, че няма изход...
Това ми дава кураж да виждам във всичко положителното, да не се отчайвам заради стари травми и да знам, че напред ме чакат страхотни неща, нови предизвикателства, нови мъки и притеснения, непознати чувства, проблеми, знания... Самият живот, но всеки ден нов, непредсказуем... с такава нагласа човек е способен да понесе много несгоди, а само бъдещето ще покаже какво е подготвило за всяка от нас 
Хоуп, покрай загубата на моето бебче съм се 'запознавала' задочно с проблемите ти, но не смеех много да пиша там, защото все си мислех, че това, което ми се е случило, не е толкова страшно в края на краищата - въпреки че не сме си писали, ми е страшно приятно да те видя тук 
Ох, ама и аз с несвързаните ми бръщолевения 

Мануела, аз имам леко течение, но не е с жълт цвят, по-скоро прозрачно към леко бяло, мисля че е нормално, защото не чувствам никакъв дискомфорт. А ако имаш да лекуваш гъбична инфекция - ще трябва май да почакаш до 2 триместър, но не се тревожи 

Бебка  радвам се да те видя ! И не се главоболи моля те с тези симптоми, само търпение и вяра ти трябват - нали знаеш че бременност една с една не си приличат 

Късмет, БГ сиренето не се прави от непастьоризирано мляко  Яж си спокойно 

Марков - София
Мазнейкова - София
МЦ Фемина - София
Томова - София
Токуда - София
Свети Лазар - София
Селена - Пловдив
Медикус Алфа /Даскалов/ - Пловдив
УМБАЛ Свети Георги - Пловдив
Майчин дом - Варна

На първа страница мама Цоцоланка грижливо е посочила линкове към клиниките на специалистите.
За най-добри се спрягат доц. Марков и доц. Томова /конкретно тя е специалист по фетална ехокардиография/. И за двамата има часове, за след 2 месеца. Който планира ФМ при тях, би могъл да се вреди за чак за втора ФМ.

edna ot nas,
познавам историята ти. Много се радвам, че се засичаме тук! Дано този път всичко е наред!

Относно сиренето, българското е най-безопасно. Все пак в него няма мляко.

edna ot nas мерси за разяснението!
относно родителите и свекърите ми ,всички за много щастливи за нас.
и второ с първото ми дете отне време,с второто също,знам какво е разочарованието като видиш че ти идва всеки месец. За мен детето е дар и при никакви обстоятелства(освен ако не е нещо много сериозно),не правя аборт или съжалявам.
и ние сме на една заплата и ни е трудно,макар че сме в чужбина,но е важно да се ценим и подкрепяме.
аз вярвам в съдбата и мисля че всичко се случва с причина.
говорите за птички,при мен и в двата случая ме лазеха паяци и виждах наоколо много(чувала съм че те са признак за гости-ами моите гости са първото ми дете и това което очаквам).
за съня,сънувам много но виж сега не помня,но на много познати както и на себе си сънувах какви бебета ще родят(в смисъл пола)още преди да е станало или да са ми казали.

   И мен разплакахте! Аз не съм имала проблеми със забременяването, но имах проблеми със здравето и на двете си деца, видяла съм страшни ужасии, преживяла съм безброй безсънни нощи, стискала съм палци и съм брояла и минутките до прохождането им. Така че знам колко ценен е живота на детето ти, знам какво щастие е да гушкаш пухкави дечица, да знаеш че ти си дал този живот, ти си направил всичко за тях, че без тях не можеш.....
И моята майка още не знае, не знам и как ще и кажа, тя така крещя за второто, та си представям сега какво ще е.  Свекърва ми не беше много очарована, по скоро снизходителна "Е, сега добре, да е живо и здраво, но после си опичайте акъла, че е срамота." На мен живота ми опече акъла, повече няма накъде.
    А за децата ми - те са две прекрасни момченца - на 6 и на 3,5 г. - здрави са напълно, жизнени, весели, палави многооооо. Но когато големият ми син беше на 3 м. личния доктор реши че нещо не си изправял хубаво главата и от там като почнаха едни мъки. Няма да изпадам в подробности, ама де що имаше детски доктор в София - при него бяхме. 6 м. се влачихме всеки ден на рехабилитации в Център за деца с церебрална парализа. Там какво видях - и на най големия си враг не пожелавам! А за парите които издавах - не ми се говори /ама май целия ужас, които преживях беше заради тях/. През всичките тези 6 месеца аз виждах и знаех, че детето ми е добре и абсолютно нищо му няма, ама като стои доцент пред теб и ти разправя, че клетка от мозъка, която задвижва двигателната система е умряла по време на раждане и че има 25% вероятност да накарат съседната клетка да поеме неините функции с кинезетерапия - тогава какво - гледаш към небето и се молиш, а душата ти се топи. И така до 9-тия м., после вече бяхме убедени, че детето е добре  и тръгвайки си от този Център, мъжа ми хвърли камък зад нас, да не се връщаме никога. Ама се върнахме - точно след две години и половина. С втория ни син - при него даже, казаха било по страшно. Аз тогава вече се смеех, защото пред очите ми беше батко му, за който казваха "Най-малкото което може да ви се случи е да не проходи /ще и цитирам и името Д-р Чолакова от ІІ -ра градска - да вземе да си скъса дипломата по-добре/. И въпреки това душата ти не се отпуска, нещо те яде - пак ходиш на рехабилитации, пак гледаш към небето и се молиш. Две прекрасни деца родих и отгледах, но някак не можах да им се зарадвам с цяло сърце. От страх, от много обич. Разплаках се. Сега спят в креватчетата си - добре са, нищо им няма - ходят, говорят, държат си главите изправени, малкия е отличник по английски в детската, а големия- по хореография, той който нямаше да може да проходи. Ама с моята душа нещо стана......
   Може би затова майка ми ще вика - да не се потрети историята. Не че аз не си го мисля и не ме е страх, ама все си повтарям, че Господ ме обича.Сигурно и затова ми праща трето - на него истински да се зарадвам, без да мисля кога ще си вдигне главата.  Затова, радвайте се на всеки миг от бременността си, бъдете позитивни, усмихвайе се, не се натоварвайте с лоши мисли и вярвайте че Господ ви обича.

Добро утро и от мен 
Има много нови мами, което е страхотно  Моят съвет към всички които се тревожат е да гледат по позитивно към края на това щастливо събитие и с по- малко треговиг. Знам че е неизбежно, но с позитивното си настроение даваме сила и на малките точки  Моята бременност е леко рискова този път и въпреки това съм сигурно че всичко ще е наред и накрая с бебко ще е добре 
Ние сноши ходихме отново на преглед- видя се че плоднот осакче си  в матката добр езакрепено и е пораснало с 12мм  Следващият път ще ходя чак след месец и вече ще трябва да чуем сърдечна дейност.
За феталната морфология и аз ще ходя, а и докторката ми каза че ще ме прати задължително. Говорихме да ходя при Мазнейкова и аз вчера се обаждах да видя как са часовете. Жената от регистратурата ми каза че се обаждам много рано и да звънна 10 дни по- рано  Чак имам чувството че се усъмни че съм бременна, защото накрая ме пита някак иронично в кой месец съм че звъня толкова рано 

Дани_77 разплака ме поста ти  Дано да са живи и здрави дечицата ти и да не преживяваш тези тревоги никога повече 

Дани направо незнам какво да кажа.Но съм сигурна че всичко ще е ок.

Мама Цоци пуснах новата тема,дано не е проблем,но видях че сме 20 страница вече!
Ето я(за име оставих старото,та може всеки да предлага и за ново):
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=401381.0