Училищна библитека. Побеснях.

На никой не му е приятно да му се каава как не си върши работата,това не води до нищо констуктивно,само до повече напрежение.Аз бих
1.наумила начин за доставка на книги
2.изискала разговор с директорката и обяснила,сетне 2ра среща с библитекарката на к ясно се казва какво се иска от нея,не с критика,а с "молба" за нейната квалифицирана помищ
3.3 месеца,после ревизия
4.ако не стане-разговор- предупреждение
5.ако пак не стане-нова библиотекарка
Не знам каква е тази дама , но малко хора биха отказали да се чувстват нужни и забелязани в работата си,не се иска много зор за което,но с лошо,според моя опит, не става.Късмет желая,има страхотни начини да се създаде интерес у децата,на игра-на истина и ще стане супер

Аз нямам място в къщи за много книги. Много се зарадвах, когато в първи клас (след като изучиха буквите), детето ми само се записа в библиотеката. Вземаше си книжки и направо се влюби в една поредица "Лили чудото". Всичко беше наред, когато в началото на втори клас тя отиде да си вземе книжка и библиотекарката й казала че дължи от миналата година книга (никого не укорявам, но съм сигурна че дъщеря ми сложи книгата в раницата да я връща...след това нямам контрол).  В крайна сметка купих книгата от книжарницата (добре че е нова поредица и я имаше). От тогава детенцето ми не стъпва в библиотеката.

Съжалявам, но когато някой не си върши работата, това следва да му се каже. Да, не е приятно - но е заслужено.
И би трябвало да има последствия, не само забележка.

Анда,ако мислиш че би сработило-разбира се.Аз споделих че в моя професионален и личен опит подобна критика без конструктивни предложения зад нея не работи,а води само до отмъстителност и напрежение. С добро обаче съм свидетел как сработва добре. Късмет с каквото и да измислите.

Надявам се да сработи доброто с директорката.
Аз с тази библиотекарка се държах много мило (в началото де), а тя реагира ултразле. Напр. на кресването й да изляза иззад стелажа с чантата казах да, разбира се, няма проблем. Но имам някакви граници.
Нямам усещането, че би се зарадвала на новия фонд, нали ще й се отвори работа да го описва, после децата ще искат и да го ползват, ужас!

Темата ме подсети, че на последната родителска среща ни помолиха да дарим на нашата училищна библиотека подходящи и запазени книги, с които бихме се разделили, вероятно ръководството ще прави опит да я възроди.  Направо ме е срам, че съм забравила.
Анда, благодаря ти!

Ето точно това е пример, че как изглеждат и какво се случва в училищните библиотеки не е въпрос само на пари, а на подход. Като прочетох всичко по темата, се сетих, че библиотекарките и в двете училища, в които съм учила бяха от типа "не ми разваляй рахата" и "не пипай книгите". Това беше във времето преди 1989 г. и се зачудих дали само заплащането (тогава е било като на другите хора - някакво средно аритметично) е причина за нагласата им или просто такива хора стават библиотекари. Каквато и да е причината единственият начин да се променят и те, и библиотеките е взискателност и контрол. Успех, Анда!

Наистина, най-лесно е да изберем пътя с най-малко съпротивление и да оставим нещата такива, каквито са. Бездействието и примирението, като че ли трайно се настаняват в живота ни, когато става дума за неща като училищната библиотека, например.

Някой си, не съм съгласна с това да се правят подобни обобщения. Синът ми чете от четири годишен и е записан и в училищната, и в градската библиотека вече втора година ( за протокола, наскоро завърши втори клас). Сигурна съм, че той не е единственото дете, което влиза в библиотеката не само на Великден или на 29 февруари, което не къса книгите, не се замеря с тях, не ги губи,не ги драска и ги връща в срок. Харесва му да чете, дори сам поиска да му купим читателски дневник, който да попълва.
Съветваш авторката да се опълчи на системата. Мисля, че тя се опитва да направи това, по свой собствен начин. Все пак не всеки протест и действие започват пред  сградата на Народното събрание. Началото може да е просто разговор с директорката, а в последствие нещата да стигнат по-далеч.
И още нещо. В училището, където учи детето ми също има библиотека. Тя би трябвало да функционира в условията на същата " система", нали? Защо тогава се закупуват нови книги, старите се поддържат добре, а секретарката на директора работи като библиотекарка  през междучасията( тъй като парите не стигат за щатна такава). Има ли желание, ще се намери и начин.
Ние също имаме богата сбирка от книги вкъщи, но за мен библиотеката не е просто място, където можеш да намериш някаква книга.
Анда, стискам ти палци! Не се отказвай от това, което си започнала!

Влизам в бъдещото училище на детето, за да му покажа библиотеката. По път ни беше, а и исках малко по малко да създам някакво радостно очакване за първи клас. Портиерът ни насочи.
Вътре - малко сиво помещение със сивокоса жена зад бюро и още някаква, явно учителка.
А от къде в училището да се намери просторно и светло помещение?
Просторно може да не е, но приветливо може да бъде. Подредено, чисто. Украсено поне мъничко.

- Вие какво търсите?!
- Добър ден, искам да покажа на детето библиотеката, наесен ще е първокласничка.
(Учителката, сравнително мило): - Наесен ще им покажем всичко. (Излиза).
- Е, аз все пак ще й покажа, нали вече сме тук.
- Хм.
Оглеждаме книжките, трудно се разпознава коя коя е - на поне двайсет години са, не са носени на книговезец явно никога, в повечето библиотеки слагат твърди корици - все пак деца ще ги ползват. Аз все пак се опитвам да насърча детето, показвам му няколко познати книжки, учебника по математика за първи клас и т.н.
Аз не знам българска библиотека (училищна) в която да носят книги на книговезец и да им слагат твърди корици. Можеби в Националната библиотека е така, но едва ли някъде другаде. Причината е проста - няма пари за най-елементарни неща.
В библиотеката на моето училище книгите бяха подвързани точно по този начин. На гимназията също. В читалищната библиотека на град Добрич. В детския отдел на Градска библиотека са подвързани.
Минавам зад стелажа (те са общо 2-3) и библиотекарката се развиква:
- Забранено е да се влиза с чанти!! (по дяволите, точно така, аз съм световноизвестен обирджия на библиотеки, пак ме спипАха).
Колкото и да ти е обидно, такива правила има навсякъде. За разлика от подвързаните с твърда корица книги. Освен това твоето поведение е в ярък контраст с обичайното. Съмнявам се, че в близката година родител е влизал в библиотеката. Как няма жената да се обърка?
Както писах по-долу, извиних се и си оставих чантата. Мисля, че целта не беше да се предотврати кражба, а просто да ме изгони. Освен това... хайде холан, книжките бяха в разпадащо се състояние, надали съм имала толкова изпаднал вид, че да седна да ги крада.
- Добре, извинете. (Оставям си чантата отпред, до детето).
Тя (окуражена от победата и твърдо решена да ни изгони):
- И въобще е забранено на първокласниците да взимат книги, аз не им давам в първи клас!
При липсата на пари за нови книжки, и при масовото отношение на децата към книгите изобщо, не се чудя, че е така. Първолаците в частност, но и учениците въобще влизат в библиотека на високосна година или на Велик ден, и после се замерват с книгите, губят ги, драскат ги, късат ги, не ги връщат... А на жената и се водят и после сигурно трябва да ги плаща от джоба си. При заплата от 200 лева.
Книгите се записват при вземане и при повреда или загуба родителите ги плащат в трикратен размер. Така е навсякъде. Рискът е на родителя.

Аз ли съм идиот или една училищна библиотекарка следва:
1. Да приветства децата, да им създаде приятна атмосфера, за да развият навика да вземат книжки.
2. Да се грижи за фонда си, да изпраща за подвързия по-пострадалите книжлета.
3. Да подреди книгите така, че да привличат децата, а не да наблъска някакви папки на предните лавици
4. Да работи заедно с учителките, да прави тематични подредби на книжките, ако трябва и допълнителни дейности
5. Да попълва фонда с нови заглавия - всичко, което излиза на пазара и има образователна стойност; междубиблиотечният обмен също е вариант, ако не стигат парите

Идиотка не си, но или си идеалистка, или искаш да демонстрираш нещо. Не вярвам толкова да не ти е ясна системата и проблемите и. Като се тръгне от безпаричието и се стигне до породените от него обезвереност, апатия, несигурност... Кое нещо в България функционира идеално, та точно библиотеките да са изключение?
Живея тук и точно заради това искам да се променят нещата. Те са такива, защото ги приемаме за даденост. Не, мерси.

Ясно, че тази там не е мръднала пръста си за всичко това - но целево да отблъсне детето, за да не й се пречка - побеснях, честно.


Защото тук е така

Без коментар.


Не съм принцеса, работила съм в училище за пет долара месечно. През това време съм се старала да уча децата максимално добре, правила съм им кукли, разигравали сме театър, обръщала съм индивидуално внимание. Майка ми работи като учителка от 35 години, не е престанала да се вълнува как да научи учениците си да мислят, да им води театрални кръжоци, да правят вестник и т.н. За същата учителска заплата.
Писна ми от хора, които оправдават бездушието си и мързела си със системата. Моля, да си намери друга работа.

преди няколко дни за пръв път от 2 години стъпих в училищната библиотека на дъщеря ми и направо се шашнах. бяха направили мястото много приятно, в ново помещение и т.н. важното беше, че видях и много нови книги, даже самата аз си взех за мен 2 за четене, после ще си взема още. явно имат някаква програма за намиране на средства за купуване на нови книги. библиотекарката беше много любезна и усмихната, поговорихме си доста, каза, че само за тази година е направила повече от 100 картона на деца от училището. смятам да погледна вкъщи книгите и да подаря известна част на библиотеката- сравнително нови издания. за градската библиотека също бях предвидила някои книги. истина е, че някои от книгите, които купувам след едно прочитане от членовете на семейството няма смисъл да се пазят вкъщи. други си ги събирам /на определени автори или тематики/. но да се върна към библиотеката- значи при желание може да се направи и подобно, приятно за децата място. иначе и аз имам лош спомен от библиотеките в училище преди 15-20 години. добре че през бедните години на прехода съществуваше градската библиотека- всяка седмица взимах и връщах книги там и така си засищах глада за четене. сега се опитвам да намеря начин да вкарам малко любов към книгите у моето дете, но май телевизорът е по-интересен за момента. въпрос на желание е да се намерят спонсори за училищните библиотеки или поне да се помолят родителите да подарят по 2-3 книжки. така ще се попълни фонда им с по-нови издания. в чужбина правят и разни благотворителни празненства, разпродажби томболи, организирани от училището, с които пари после зареждат библиотеката. тук още май не са се сетили за подобни прояви.

Аз сигурно съм досадна с това "в нашето училище", не знам дали само при нас е така, но директорът предложи и се прие на педагоически съвет библиотеката да се води СИП. Една от учителките отговаря за нея, СИП-ът е неин и два пъти седмично по един учебен час я отключва и е там. Достатъчно за децата и родителите, които искат да вземат книги.

Истината е ,че системата е в криза и за съжаление най-уязвимите позиции са библиотеката и психолога.Ако може по съвместителство някак да се спаси уч. библиотека, то уч. психолог няма как да се замести.Не ми се мисли..
Колкото до първокласниците, ами библиотеката им е едно от най-интересните места в у-ще.Даже позволението да се запишат като членове на библиотеката е награда.Взимането на първа книжка е най-трепетно и щастливо събитие.В нашата библиотека освен книги се съхраняват и се излагат работите от литературни конкурси, проведени в у-ще.Аз самата като поемам 1 клас си правим мини библиотека в класната стая.Колкото до даряването на книги, много често идват възрасни хора и с желание даряват книжки и даже ги подбират,съобразени с възрастта на учениците.Идеи много, ама дано да сработят, че страдат децата ни!

Аз например побеснявам като отида на родителска среща и  ми се наложи да посетя тоалетните. Е,няма такава мизерия, като става въпрос за централно училище.Та библиотеката несъмнено е важна,но ако в семейството се възпитава любов към книгите , интересът ще се появи от само себе си. Дъщеря ми обича да чете и се е записала в Градската библиотека.Май само един път е опитала да вземе от училищната.първо е била бедна от към книги и освен това библиотекарката е била не особено отзивчива и редовно отсъстваща.Та това не я е отблъснало от четенето.Но виж редовно стиска и не иска да ходи в техните тоалетни. Някои пишат тук какви трябва да са библиотеките.Прави са,но това съм го виждала само по американските филми. При нас според мене промяна трябва да започне от другаде.