Моите разкази

  • 33 861
  • 164
  •   1
Отговори
# 45
  • Пловдив
  • Мнения: 872
И аз тук! Много ми стана приятно, че все още има деца, които пишат и най-вече изпитват удоволствие от това, а не го правят по задължение.Позволявам си да ви предложа едно съчинение на моя син, което писа в трети клас.Сега сме в четвърти и най-любимият ни час продължава да е четенето и съчинявнето на истории.... Wink
                                       Зоологическа градина наопаки

Един ден реших да посетя зоологическата градина.Когато влязох в двора , останах изумен.В клетките на животните важно се разхождаха хора.Не повярвах на очите си.На мястото на сърната стоеше самата мис България.В съседната клетка гордо крачеха бизнесмени с куфарчета в ръце.На табелката пишеше:пауни.Стигнах и до маймуните.На тяхното място подскачаха немирни деца и просеха бонбони.
  Изумен от видяното, продължих напред.В клетката на зебрите Ани Салич и Юксел Кадриев съобщаваха последните новини.
  Изведнъж от клетката на лъва се чу силен рев.Бързо се отправих натам.За мое най-голямо учудване там стоеше Бойко Борисов и обясняваше как ще оправи софийските улици.Помислих, че се намирам в някакъв опак свят.Бързо продължих напред.
  Пред клетката на магарето се бяха събрали лелички, натруфени като за концерт.Отвътре се разнасяше песен.Приближих и видях Веселин Маринов да пее горчиво вино нека ме опива.Реших, че съм видял достатъчно и си тръгнах.
  Това се случи на 56-тия ден от кукувото лято.

                                                                   Изфантазирано от Ивайло от 3”б” кл.

# 46
  • Мнения: 2 401
Първо с р разрешение на сина (той пише хорър разкази) ще пусна малка част от негово произведение. По-късно може да пусна и нещичко мое. Simple Smile  Peace

Мъжа пристъпи към градината. Побиха го тръпки. Тъмнината и прохладния въздух се сливаха в една невероятна атмосфера. Веднага щом Добри се приближи до парника го лъхна странна миризма. Дали пък, доматите на д-р Атанасова, не бяха изгнили?
Найлоните бяха добре привързани с въжета. Добри се сети, за джобното ножче, което му бе подарила Ани на миналия му рожден ден. Гравирано с неговото име. Той го носеше навсякъде. Извади ножа от джоба и преряза въжетата. Дръпна найлона и влезе в парника.


Колко годишен е синът ти?

# 47
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
На 18 години е. Hug

А ето много малка частица от едното мое произведение:

Малкото селце спотаено в полите на масивната и сега красива планина се събуждаше от сън. Планината беше приказно красива, обагрена от последните стъпки на отиващата си есен. Тръгваше от вечно-зелените борови гори, минаваше през червената и жълтата окраска на широколистните, докато накрая се стигаше до най-обикновените овощни насаждения, които се намираха в самото подножие на планината. Пазени и заграждани някога грижливо от стопаните си, сега те стояха самотни и последните им листа бавно се разделяха с тях завинаги. Земята беше покрита с килим от разноцветни листа. Тук цареше тишина и едно особено успокоение обгръщаше всяко живо същество дръзнало да посети по това време самотните дръвчета. А ако биха могли да говорят от тях можеха да се научат чудеса! Но те не можеха и ревниво пазеха тайни през годините...

Последна редакция: чт, 27 май 2010, 14:28 от mimi135

# 48
  • Мнения: 106
На 18 години е. Hug

А ето много малка частица от едното мое произведение:

Малкото селце спотаено в полите на масивната и сега красива планина се събуждаше от сън. Планината беше приказно красива, обагрена от последните стъпки на отиващата си есен. Тръгваше от вечно-зелените борови гори, минаваше през червената и жълтата окраска на широколистните, докато накрая се стигаше до най-обикновените овощни насаждения, които се намираха в самото подножие на планината. Пазени и заграждани някога грижливо от стопаните си, сега те стояха самотни и последните им листа бавно се разделяха с тях завинаги. Земята беше покрита с килим от разноцветни листа. Тук цареше тишина и едно особено успокоение обгръщаше всяко живо същество дръзнало да посети по това време самотните дръвчета. А ако биха могли да говорят от тях можеха да се научат чудеса! Но те не можеха и ревниво пазеха тайни през годините...
Моля те напиши го цялото Praynig Много ми харесва!!!

# 49
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Много си мила и се радвам, че така го оценяваш, но колкото и да ми се иска не мога да го напиша цялото, защото е точно...43 листа!!! Няма как. А стана наистина добро. Написах го зимата. Посветих го на татко, когото загубих преди близо две години. Има интрига, има любов, мъка... има от всичко по малко. Сина ми се смее и казва:"Мамо, твоето е като една сапунка..." Joy Може и така да е, но аз си го харесвам. В момента той пише роман. И пише добре. Но какъв е смисъла след като ги напишем и няма кой друг освен близките да го прочетат, защото нямаме средства да го издадем? Не зная. Имам две така да ги наречем новели, може и още да напиша, той също ще продължава да пише. Е, все някой ден може и да видят бял свят. Знае ли човек? Нали мечтите все още са безплатни...??? Thinking

# 50
  • Мнения: 106
Много си мила и се радвам, че така го оценяваш, но колкото и да ми се иска не мога да го напиша цялото, защото е точно...43 листа!!! Няма как. А стана наистина добро. Написах го зимата. Посветих го на татко, когото загубих преди близо две години. Има интрига, има любов, мъка... има от всичко по малко. Сина ми се смее и казва:"Мамо, твоето е като една сапунка..." Joy Може и така да е, но аз си го харесвам. В момента той пише роман. И пише добре. Но какъв е смисъла след като ги напишем и няма кой друг освен близките да го прочетат, защото нямаме средства да го издадем? Не зная. Имам две така да ги наречем новели, може и още да напиша, той също ще продължава да пише. Е, все някой ден може и да видят бял свят. Знае ли човек? Нали мечтите все още са безплатни...??? Thinking
Поздравление за успехите!
Защо пишем ли?За удоволствие!
Така винаги казва дъщеря ми Wink

# 51
  • Мнения: 30

  Разбира се, че истинския поет и писател, винаги пише за удоволствие и аз не правя изключение. За съжаление музата я загубих за неопределено време и днес се върна  newsm44 newsm10 . Почнах нов роман :


  ,, Не оставяй следи’’


              ,,Да простиш - не значи да забравиш. ‘’
                                                       Сара Бернар



- Случая е разгледан от криминалистите. Не, не ме интересува, че Игор го е убил!
Искам да знам причините Беро, причините. – каза  Асиа след като затвори телефона.
 Преди две години, самата Асиа беше накарала Игор да изчезне от Света в буквалния смисъл, а той, се появява пак, при условие, че го издирва МОКП.  Или тя щеше да намери Игор и да го убие саморъчно или да го предаде на  МОКП (Интерпол), но най-вероятно беше Игор да намери нея.  
 Асиа стана от канапето, взе си дамската чанта, сложи фибата с форма на пеперуда, която я правеше да изглежда като тийнейджърка, която все още се чуди към кои да бъде, към: хубавите, красивите или божествените. Тя определено се целеше към групата на ,,Съвършените ‘’.

# 52
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Е, щом е за удоволствие ето още нещо от мен:

Задъхана, изчерпана Лили млъкна. Виржиния я гледаше втренчено и не мърдаше. Тя не можа да и отговори, да я нагруби както друг път. Това нейната майка ли беше? Тя не можеше да я познае. Вече не беше гладна. Забрави и студа. Беше страшно да чуе тези думи от устата на майка си. Ами сега? Връщане назад от това, което беше започнала нямаше! Тя го знаеше. Но майка и каза точно обратното. Съвсем се обърка. Вече се беше примирила с това, че си е сринала живота в името на Тяхно величество парите!Трябваше да помисли малко. Отвори вратата и излезе на балкона. Студът в пет и трийсет часът сутринта беше ужасен. Но тя не го усещаше. Някъде наблизо изтрополяха първите трамваи. Предстоеше и тежък ден...

# 53
  • Мнения: 106
Защо не използвате български имена?
Иначе добри са произведенията ви.  bouquet

# 54
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 3 001
Ванилия какво Небългарско име намери при мен? Може би Виржиния... newsm78 Напротив навсякъде са български имена и аз се гордея с това. Защото описвам нашата действителност и бита на посредствения българин.

# 55
  • Мнения: 30
Защо не използвате български имена?
Иначе добри са произведенията ви.  bouquet

 Здравей! Искам да кажа, че при мен : Игор, Беро и Асиа са български имена. Гледал съм специално за български имена и имаше над 1000 имена общо. Просто не исках да бъдат Божидар, Красимир, Елена и т.н. Познавам момче което се казва: Игор и името е 100% българско.

# 56
  • Мнения: 106
Съжелявам ако съм ви засегнала  bouquet
Да мислих точно за Вирджиния.Може и наистина да е българско,макар че не прилича Peace

# 57
  • Мнения: 30
Съжелявам ако съм ви засегнала  bouquet
Да мислих точно за Вирджиния.Може и наистина да е българско,макар че не прилича Peace

 Не си ни засегнала!    Stop  bouquet Очаквай скоро продължение на ,,Не оставяй следи!''

# 58
  • Мнения: 106
Съжелявам ако съм ви засегнала  bouquet
Да мислих точно за Вирджиния.Може и наистина да е българско,макар че не прилича Peace

 Не си ни засегнала!    Stop  bouquet Очаквай скоро продължение на ,,Не оставяй следи!''
С нетърпение  bouquet
Колко е дълъг разказа?Много би ми се искало да го прочета целия!

# 59
  • Мнения: 30
Не знам, колко дълъг ще бъде. Всичко мисля на момента, нямам предварителни мисли, как ще се казват героите, какви характери са и т.н. Ето го и продължението:

  Внезапно се сети, че трябваше да отиде до книжарницата. Не продължи направо , а  зави рязко на ляво сякаш някой я бе бутнал и продължи към ,,Улицата на художниците’’.
 - Здравей Алекс. – каза тя,  след като влезе във книжарницата на  мъжа зад щанда.
- Как си Асиа? Днеска определено не си на себе си.-  каза той с ирония.
- Недей започва пак. Винаги го казваше, като се държах мило с теб, преди като ходихме. Колко бързо летят годините, не мислиш ли? – искаше й се да го накара да се чувства виновен, след като скъсаха преди толкова години.
- Да, може би, защото беше  злобна, а сега си малко повече. Просперираш Асиа , просперираш. – отговори Александър.
 - Продължаваш да се дразниш. Харесва ти, но не ти отива, повярвай ми. – отговори Асиа, след като взе една книга, от онези любовни романи.
 - Ооо , нима ще четем сапунка? – учуди се Алекс. Така наричаше той , любовните романи. Определено не обичаше жени които пишат, лигави истории. Обичаше да чете Агата Кристи, Анна Данилова, жени които пишат всичко, но не и за любовта.
- Спри се. Винаги си бил такъв. Защо след като едно нещо не ти харесва, го коментираш? Просто, престани.  На всичките си клиенти, които купуват любовни романи, говориш, за Агата Кристи и Анна Данилова?
- Не. –отговори той спокойно.
- А на кого?-  озъби се  тя.
- Само на теб Асиа, само на теб. – отговори спокойно. След кратка пауза продължи. – Ще я вземеш ли?
- Кое? – учуди се  тя.   
- Книгата, която е в ръката ти. – каза той и я посочи.
- Да, определено ще я взема.
  Александър взе парите и даде книгата на Асиа.
- Да знаеш ,, Сълзите на Бетина’’ е страхотна книга, не сбърка като я взе.
- Значи си я чел, а? – развълнувано каза тя.
 Мъжа не каза нищо, само се усмихна.
  
                                            *               *                   *

- Приемам. Разбира се, че съм сигурна, Даниеле, разбира се.- каза Асиа след като затвори телефона.
- Мамка му, успях, успях. – изкрещя тя и заподскача.
  Колко много искаше да се види с Даниел. Той беше детската й любов. Всъщност в момента не беше  влюбена  в него. Даниел беше станал груб, невъздържан, селянин, определено беше станал селянин, макар и длъжността която заемаше . . . адвокат, да той беше станал адвокат. Защитаваше Игор пред съда. Асиа не искаше да си признае, но всичко правеше и това в което тя се  превърна, е заради Игор, само заради него.

Общи условия

Активация на акаунт