118 САЩ. В очакване Хуничка да постави началото на пролетно-летния бейбибум!

Бенс, много късмет на новото място!!!


От известно време ми се върти един въпрос. Тези от вас, които имат (или чакат/планират) второ дете - как решихте кога е моментът? Знам, че е много индивидуално и зависи от куп обстоятелства и прочие - не търся някакви абсолютни отговори, но ми се иска да поговоря по темата с някого. 

Бях на неработна виза за около 4 години, струваше ми се, че е подходящ момент за второ дете - времето ми го позволяваше, а и дилемите "за" или "против" работещата майка ми бяха спестени. Освен това, не се знаеше дали ще имаме постоянно местожителство в страната, дали няма да се наложи да се върнем в България, а пък ми се искаше второто дете да има равен старт с първото по отношение на гражданство. Това като че ли, от рационалната гледна точка. Да са живи и здрави.

Да, това определено при мен е факторът, който най-усложнява нещата - дали, ама кога, ама как, ама няма ли да изпусна нещо...    Мерси, блажка!

В началото ми беше трудно и странно да оставя детето на пода, но се престраших щом навърши 6 месеца голямата и от тогава само там се подвизава. Малката я хвърлих да се оправя на пода, още на 4 месеца под зоркия поглед на 2 годишната си сестра. Голям смях падаше тогава, Дени й правеше физиономии и шумотевица, бебето се заливаше от смях.  Пода чистя един път в седмицата. А в момента и по-рядко. Но докато бяха бебета се стараех малко повече. В момента който проходиха и станаха самостоятелни в придвежването си, разбрах, че не мога да ги опазя от мръсотията - да лапат паднали на мръсната земя/под предмети, или просто да си хапват пясък, трева и пр. Свиква се, и наистина от това нито една от двете не се е разболявала. И аз си споделям теорията, че малко мръсотия около детето е здравословна.

Второ дете го решихме и планирахме по две причини в онзи момент. Първо искахме да са с малка разлика, за да израстнат заедно, да си играят и да не ревнуват прекалено една от друга. За сега това се получава. Ревност има, но и двете не помнят момент да са били само дете и за тях е съвсем нормално да я има другата и да споделят и делят. Втората беше, да ми се застъпи майчинството в Бг. Исках така или иначе съм се отдала на майчинство и бебета - да мина през този период от живота си и след това да се посветя на работата. Докато бях бременна с втората си завърших магистратурата в Бг и чаках момента тя да поотрасне и аз да се впусна в дебрите на работата. А и след 4 години в къщи нямах търпение това да се случи. Е, естествено нещата не всеки път се получават както сме ги планирали. Тъкмо малката тръгна на ясла в Бг. и ние дойдохме тук. Сега пак отначало учене и пр. но поне най-важната /за мен/ цел в живота ми съм я достигнала.  По-нататък каквото съдбата покаже, но трето определено за сега не планираме.

Всъщност третата причина да се решим на второто дете, беше, че ще имам достатъчно време след като я родя, и ако до 10тина години след нея ми се прииска трето, ще имаме време да работим за него. За сега все още желанието за трето не ме е споходило.

  какъв хубав комплимент, благодаря, Анет!
Кой спомена професионалисти - много съм ЗА, но пак е неизбежно нашето домашно, защото ми се вижда безмислено да платя (примерно) 2000 пари за съвет, който би ми увеличил лихвите с 200 пари, но ако става дума за инвестиции, сериозно портфолио, етц - твърдо да се ползва профи.
(сериозно портфолио - различно от онова, с което си играете, за да разберете колко сте час с пазара и колко е кул някой си сайт)

Мих и чистих под полуистерично до момента в който пропълзялото бебе не се озова на детската площадка и не я облиза старателно   Кюбит, в този момент нещо в теб се пречупва и ставаш Дарвинист!
(^{много добре ме разбираш})

Яна, ако си отговориш положително на "дали" приеми, че неизбежно ще пропуснеш много неща (не само в проф.план). Въпрос на лични (и семейни) приоритети! За моя мъка единственото сигурно е, че времето лети и след една определена възраст доста "планове" се възпрепятстват от биологията (образно казано) и при много мои близки (и познати) зачеването отне години, които не бяха предвидени в план-графиците и кариерните разчети! Та си извадих определени изводи и се лиших от доза арогантност по въпроса...

Аз докато се обърна и гледам нова тема сте подкарали.

Аз за финансовите операции ще си замълча, само попивам за в момента, че при нас няма капитал, който да се впрегне да работи за нас за в момента.

Кюбит, приказката за това каква е разликата да имаш 1-2-3 деца знаеш ли я? Накратко- като глътне първото стотинка, веднага тичаш към ЕР, снимки, лекари. Като глътне второто стотинка се обаждаш на доктора, той ти дава лаксатив и я чакате да излезе след 2 дена. Като глътне третото стотинка разбираш чак след като е излязла. Ще ти мине един вид. 

Блажка, благодаря за споделеното за писмото! Моето се оказа кратко. Надявам се да не е само про-форма интересът им.

Чудни сте по тема хигиена.   Даже събух чехлите и сега съм по чисто бели чорапи боса на пода.  

ред: Яна вече е прочела, което се отнасяше по нейния въпрос. 

Благодаря на всички за споделеното.
Да обясня малко за кариерата. В момента съм в много облагодетелствана позиция, защото още не съм завършила докторантурата си. На хартия кариерното ми развитие си изглежда все още супер: имам 10 години преподавателска практика, наистина, прекъсната преди две години, но пък оттогава имам силна активност в публикации/конференции, така че нещата се балансират чудесно. Ако кандидатствам за работа сега, резюмето ми няма да предизвика никакви въпроси, няма дупки там.

Проблемъте, че жива-умряла, тази или следващата година трябва да завърша. А в момента, в който си получа дипломата, се завърта кариерното колело. Тоест, ако една година след завършването си още не съм наета на работа, вече наемането ми става проблематично. Та част от умуването ми е свързано с това - второ дете сега веднага, преди да завърша (с риск никога да не я защитя тази дисертация) или след завършването, с риск да се наложи да започна работа с пеленаче (на което вече видях, че не съм способна).

Другият проблем е, че в академията е много специфичен начинът на търсене на работа. Като кандидатстването в университета е - кандидатстваш през есенния семестър на тази година за работа, която започва август следващата година. Хем е много време, хем ти връзва ръцете за цяла година.

И, разбира се, го има моментът, за който Кюбит говори - планове, планове, ами ако не стане?

Много дълго стана, извинявайте, просто се опитвам да се разбера сама какво точно искам 

Janajar, а няма ли вариант например, ако забременееш сега да работиш повече по дисертацията по време на бременността и след това да го караш по-спокойно? И да се разбереш с преподавателите ти, да не те търсят за публикации след това, за да можеш да завършиш самата дисертация? Моите познати горе-долу така се оправиха. Предимството на това е точно, че няма да имаш дупка в резюмето. След завършване според мен става по-сложно.

Atti, там е работата, че с първата си бременност на практика изобщо не можах да работя по дисертацията си в продължение на месеци. Първо бях изтощена, после мозъкът ми отказа да работи, чак към края на седмия месец мисловните ми процеси влязоха в релси, но пък тогава ми забраниха да седя на едно място повече от половин час... Добре си ги спомням тези моменти и не се виждам с двегодишно наоколо и бременна как съсредоточено критикувам когнитивна теория... Не ми е лесно да взема такова решение вече, нямам оптимизма на първия път  Много си права за предимството иначе.

ianajar, незнанието какво точно те очаква, поне при мен до сега е направило нещата да се случват без много обмисляне. И за нищо не съжалявам колкото и трудно да е било. Нямах представа какво е да имаш едно дете - роди се отгледах го с лекота. Нямах представа колко е трудно да гледаш породени деца, но имах силно желание да имам такива. Амииии, трудно беше с дете на година и осем месеца и бебе, но оживяхме всички и сега съм супер доволна от решението което взехме тогава. Ако бяхме изчакали само още няколко месеца, щях да се откажа от второ тогава. Но не изчакахме, и аз забременях когато Дени беше на 11 месеца. 

Друга причина която ме накара да бързам с децата е хормоналните здравословни проблеми които имам, и думите на лекаря, че ако искам деца, не трябва да чакам прекалено, а е добре да съм готова с тях преди 30г.  Дори имаше съмнения дали изобщо ще мога да забременея.

И както написах съдбата си знае работата. Когато малката стана на годинка, ми откриха сериозно заболяване с което имаше доста години да почакам докато се появи възможност да забременея, а дали изобщо след толкова лекарства и време щеше да се получи.....

Така че, за мен децата са най-важното нещо което съм постигнала. Не ме интересува кариера, не съм постигнала нищо в тази област, не се хваля че съм майка и успешна жена в работата си, лека по лека ще го постигна и това, по-бавно с деца наистина,но мисълта че ако бях изчакала, можеше да нямам възможност да ги имам, ме срива.

Но всеки си взима тези толкова лични решения според неговата ситуация и възможности.

Мерси, ирка, много ми е полезно това, което казваш!

Янажар...от моята камбанария да се изкажа- честно не знам как бих се справяла ако Елла ми беше на 2 да речем.Мисля че 2рата ми дъщеря я случи баш на време.Елла е на 4 сега и е перфектно време за 2ро бебе.Само 6 месеца преди това щеше да е все още рано (за мен).Та съвета ми е : чакай 1вото да навърши  поне 3.3  и действайте.

За подовете да не подхващам но ще кажа че мия като е бебе и лази по пода ,при мен не се получи със претръпването от нечисти подови настилки извън къщи. Сега като почне да лази Клои ще съм редовна със паро-миячката.
Нали преди време говорихме за"кой го е гнус в хотелски стаи"  аз ,бенс и още някой мисля че грабнахме приза за някаква форма на ОСД   .

--------------------
Да се похваля че вчера за 1ви път се почувствах като в "отчаяни съпруги" ,квартала си направихме пикник в кварталния парк , храна бол,скари и чудеса,пиене ,надуваемости за децата да скачат.Запознах се офицално със всички съседи,много приятни типове се оказаха. Една съседка ми предложи работа дори  (в маркетинг работи жената). Такава полезна и социално нуждаеща се за мен сбирка се оказа,много съм доволна.
Също съседите които осиновяват дечица от Украина се прибраха точно вчера със  още едно момче на 14 години - всъщност брата на момиченцето което бяха осиновили преди 4 години ...такава радост....момчето беше доста притеснено и бързо си влезна в къщата. Възхищавам се на тези хора,през какви препятствия са преминали само за да го намерят и осиновят-невероятно просто.

Kюбит,аз никога не съм била чистница,расла съм в дом в к на ден влизаха по поне 15 души,ясно оттам.Имах напън по темата като се роди Ния,после посетихме ясли няколко на цената на Харвард(Джена ) и безсмислеността на  мисловното ми дори усилие по темата блесна очевидно. Има писано за имунитет не малко,но основното е че аз лично не се дразня от неизблизаност и не вярвам в полезността на супер домашната чистота противопоставена на вирусовъдника отвън, не ми прави сми това и туй то,освен ако не си седиш на чисто у дома докато дете иде в колеж.