Не помня да сме говорили за златарските знаняти в Ирак?Давайте.
- Публикувана: 23 май 2010, 00:16 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2010, 00:51 ч.
За Ирак е тема пета!Нова, млада и напета! Да покажем Рай и Ад от любимия Багдад!
Явно никой няма да даде идея, така че аз ще си продължа с историческите данни, докато някой подскаже нова тема. тъй като няколко пъти стана въпрос за това как различни страни са станали част от Арабския свят, смятам за редно да кажа как Месопотамия се е превърнала в Ирак.
Първите конфликти между местните бедуински племена и сасанидската власт датират от около 634г., когато арабите претърпяват загуба при т.нар. битка при Моста. При тази битка армия от около 5 000 мюсюлмани под командването на Абу Убайд ал Такафи са разбити от персите. През 637г. доста по-голяма армия под командването на Саад ибн Аби Уакас, разгромява персите в битката при Кадисия и завоюват Ктесифон. До края на 638г. мюсюлманите завземат почти цял Ирак, като принуждават последния владетел на Сасанидите да избяга в Ирак, където е убит през 651г. (Яздегерд ІІІ).
Ислямското завоевание води до масова миграция на араби от източна Арабия и Оман. При тези миграции, арабите не се разпръсват из Ирак, а се установяват в два нови града - Ал Куфа (културен и религиозен център) и Басра (културен и търговски център). Куфа се намира близо до Вавилон, а Басра е в Южен Ирак. Идеята е била мюсюлманите да си останат затворено общество от воюващи мъже, чиито семейства да живеят от налозите, плащани от местното население. /тъй като съм сигурна, че анти-ислямските и анти-арабските настроения не са малко и със сигурност ще се започнат обвинения и сочене с пръст, защото винаги така става, та предпочитам да кажа още от сега, че ако някой ще започне да обвинява нека погледне историята на завоеванията на великите империи и кръстоносните походи и политиката на налози и чак тогава да напада - "Който няма грехове, нека първи хвърли камък." не казвам, че споменатото в историята е нещо добро или съвършено, но истината е нещо, което се казва за всеки, включително за силните на деня/. В това време в северната част на Ирак, Мосул започва да се развива и претендира да бъде един от най-важните градове, както и център на ислямското управление и на гарнизоните. С изключение на персийския елит и зороастрийските свещенослужители, чието имущество е конфискувано, на останалите жители е позволено да запазят имотите и религията си.
Така Ирак става провинция на Ислямския халифат, който се разпростира от Северна Африка и част от Испания по-късно на запад до Синд (днешен южен Пакистан - на изток. В началото столица на халифата е Медина, но след убийството на третия халифа Отман (Осман) през 656г., четвъртият халифа Али ибн Абу Талеб премества столицата си в Куфа (причините са много и са за друг пост). След убийството на Али през 661г., Омаядите преместват столицата в Сирия и дават началото на първата наследствена династия в исляма, нарушавайки ислямското право. Ирак става подчинена провинция, въпреки че е най-богатата част на ислямския свят и с най-голямо мюсюлманско население. Това е една от причините между Ирак и централната Омаядска власт винаги да има обтегнати отношения и низ от конфликти.
Част от тези конфликти е и битката при Кербала, за която вече сме говорили. Друг конфликт е бунтът след смъртта на Язид І. Бунтът е ръководен от Ал Мухтар ибн Аби Убайд, който се ползва с подкрепата на т.нар. "муали" - не-арабското население, приело исляма. Конвертите застават срещу Омаядите, защото са били третирани като втора класа граждани на халифата. Ал Мухтар е убит през 687г., но Омаядите решават, че е нужно да наложат правото си с по-строги мерки, така халифа Абделмалек (685-705) назначава за губернатор на Ирак и изтока, страховития ал Хаджадж ибн Юсеф. Ал Хаджадж се превръща в легенда заради изключително жестокия си нрав и макар историците по онова време да го описват като "строг, но справедлив владетел", по-малко от 30 години след управлението му започва да излиза истината за неговия терор и се разбива митът за справедливостта. Негова е знаменитата проповед с червената чалма в джамията, когато освен обидите към иракчаните (нарича ги сепаратисти, лицемери, с лош нрав .... доста интересно на фона на западането на морала в палатите) той казва: "прати ме халифата при вас с два меча - меча на милостта и меча на омразата и наказанието, мечът на справедливостта изпадна по пътя и го загубих, но мечът на омразата и наказанието е тук" и посочил меча си.
Поради крутите мерки на ал хаджадж през 701г. избухва бунтът на арабския елит в Ирак, воден от Мухаммад ибн Ал Ашаад. Бунтът е потушен едва след като сирийските войници идват на помощ. След този бунт Ирак вече се възприема не като провинция от халифата, а като окупирана земя. Ал хаджадж основава град Уасет на половината път между Куфа и Басра и този град е базата на постоянния сирийски гарнизон. Опитвайки се да привлече отново иракчаните към халифата, той ги включва в похода за разпространение на исляма в Централна Азия, воден от Кутайба ибн Муслим, от 705 до 715г. Но дори след смъртта на хаджадж обидата остава и омаядската хватка продължава да стои здраво затегната около иракчаните.
и така.. следващият път за Абасидите.
извинявай Криси, вече бях написала поста като видях предложението. Ще подготвя инфо и за златарите.
Първите конфликти между местните бедуински племена и сасанидската власт датират от около 634г., когато арабите претърпяват загуба при т.нар. битка при Моста. При тази битка армия от около 5 000 мюсюлмани под командването на Абу Убайд ал Такафи са разбити от персите. През 637г. доста по-голяма армия под командването на Саад ибн Аби Уакас, разгромява персите в битката при Кадисия и завоюват Ктесифон. До края на 638г. мюсюлманите завземат почти цял Ирак, като принуждават последния владетел на Сасанидите да избяга в Ирак, където е убит през 651г. (Яздегерд ІІІ).
Ислямското завоевание води до масова миграция на араби от източна Арабия и Оман. При тези миграции, арабите не се разпръсват из Ирак, а се установяват в два нови града - Ал Куфа (културен и религиозен център) и Басра (културен и търговски център). Куфа се намира близо до Вавилон, а Басра е в Южен Ирак. Идеята е била мюсюлманите да си останат затворено общество от воюващи мъже, чиито семейства да живеят от налозите, плащани от местното население. /тъй като съм сигурна, че анти-ислямските и анти-арабските настроения не са малко и със сигурност ще се започнат обвинения и сочене с пръст, защото винаги така става, та предпочитам да кажа още от сега, че ако някой ще започне да обвинява нека погледне историята на завоеванията на великите империи и кръстоносните походи и политиката на налози и чак тогава да напада - "Който няма грехове, нека първи хвърли камък." не казвам, че споменатото в историята е нещо добро или съвършено, но истината е нещо, което се казва за всеки, включително за силните на деня/. В това време в северната част на Ирак, Мосул започва да се развива и претендира да бъде един от най-важните градове, както и център на ислямското управление и на гарнизоните. С изключение на персийския елит и зороастрийските свещенослужители, чието имущество е конфискувано, на останалите жители е позволено да запазят имотите и религията си.
Така Ирак става провинция на Ислямския халифат, който се разпростира от Северна Африка и част от Испания по-късно на запад до Синд (днешен южен Пакистан - на изток. В началото столица на халифата е Медина, но след убийството на третия халифа Отман (Осман) през 656г., четвъртият халифа Али ибн Абу Талеб премества столицата си в Куфа (причините са много и са за друг пост). След убийството на Али през 661г., Омаядите преместват столицата в Сирия и дават началото на първата наследствена династия в исляма, нарушавайки ислямското право. Ирак става подчинена провинция, въпреки че е най-богатата част на ислямския свят и с най-голямо мюсюлманско население. Това е една от причините между Ирак и централната Омаядска власт винаги да има обтегнати отношения и низ от конфликти.
Част от тези конфликти е и битката при Кербала, за която вече сме говорили. Друг конфликт е бунтът след смъртта на Язид І. Бунтът е ръководен от Ал Мухтар ибн Аби Убайд, който се ползва с подкрепата на т.нар. "муали" - не-арабското население, приело исляма. Конвертите застават срещу Омаядите, защото са били третирани като втора класа граждани на халифата. Ал Мухтар е убит през 687г., но Омаядите решават, че е нужно да наложат правото си с по-строги мерки, така халифа Абделмалек (685-705) назначава за губернатор на Ирак и изтока, страховития ал Хаджадж ибн Юсеф. Ал Хаджадж се превръща в легенда заради изключително жестокия си нрав и макар историците по онова време да го описват като "строг, но справедлив владетел", по-малко от 30 години след управлението му започва да излиза истината за неговия терор и се разбива митът за справедливостта. Негова е знаменитата проповед с червената чалма в джамията, когато освен обидите към иракчаните (нарича ги сепаратисти, лицемери, с лош нрав .... доста интересно на фона на западането на морала в палатите) той казва: "прати ме халифата при вас с два меча - меча на милостта и меча на омразата и наказанието, мечът на справедливостта изпадна по пътя и го загубих, но мечът на омразата и наказанието е тук" и посочил меча си.
Поради крутите мерки на ал хаджадж през 701г. избухва бунтът на арабския елит в Ирак, воден от Мухаммад ибн Ал Ашаад. Бунтът е потушен едва след като сирийските войници идват на помощ. След този бунт Ирак вече се възприема не като провинция от халифата, а като окупирана земя. Ал хаджадж основава град Уасет на половината път между Куфа и Басра и този град е базата на постоянния сирийски гарнизон. Опитвайки се да привлече отново иракчаните към халифата, той ги включва в похода за разпространение на исляма в Централна Азия, воден от Кутайба ибн Муслим, от 705 до 715г. Но дори след смъртта на хаджадж обидата остава и омаядската хватка продължава да стои здраво затегната около иракчаните.
и така.. следващият път за Абасидите.
извинявай Криси, вече бях написала поста като видях предложението. Ще подготвя инфо и за златарите.
Историяяя, историяяяяяяяяя 
обичам да се къпя във историяяя. А пък за златарската темааа, там шЪ сЪ уливам вечИИИИ 
Аз да мина да се похваля....малко спама , ама не се въздържам...Получихме одобрение за финансиране на първи опит ин-витро. На 7-ми ще си вземем заповедта. Много съм щастлива!
Хадил - аз бих попитала за иракчаните в България. Знаеш ли колко са приблизително, с какво се занимават, има ли известни имена в някаква област/професия...такива работи...Хората са ми интересни на мен и живота им сега. Миналото като , че ли не ме вълнува толкова , но ето , че Делта се кефи ...така ,че ти си пиши - има кой да чете!
Весел ден ви желая ...моят е прекрасен...от много време насам изпълзях от "дупката" и обичам всички
Хадил - аз бих попитала за иракчаните в България. Знаеш ли колко са приблизително, с какво се занимават, има ли известни имена в някаква област/професия...такива работи...Хората са ми интересни на мен и живота им сега. Миналото като , че ли не ме вълнува толкова , но ето , че Делта се кефи ...така ,че ти си пиши - има кой да чете!
Весел ден ви желая ...моят е прекрасен...от много време насам изпълзях от "дупката" и обичам всички
Сега ще чакам да ни зарадваш и с лентичка
Токачката - страшно хубава новина ! Хайде скоро и пиленце да си отгледаш ! Ще ти пиша и за иракчаните тук, ама за известните имена... трудно е без пристрастия... ама ще се опитам.
Деси, ето ти един леснодостъпен източник, чието резюме съм ползвала, за да не изпадам в излишни подробности: http://en.wikipedia.org/wiki/Khvarvaran
иначе не знам дали има в електронен вариант всички източници, които ползвам, но с удоволствие ще ти ги напиша като имена:
ألبراقي – تاريخ الكوفة
الأندلسي – جمهرة انساب العرب
د. صالح العلي – محاضرات في تاريخ العرب
د . أحمد سوسة – تاريخ حضارة وادي الرافدين
كاظم المسعودي – بحث عن نشأة العرب ومصدرهما – مجلة العشائر
د. راغب السرجانى الفتوحات الإسلامية
тук има някои доста добри книги, ако ти се чете: http://www.al-mostafa.com/
иначе относно въпроса за това, че по начало трябвало общностите да бъдат отделени, а семействата на мюсюлманите да живеят от т.нар. "джизя" не е нещо, което е измислено само за Ирак. По принцип това е била стратегията в началото, за да не се покварят мюсюлманите при срещата с езичниците, а и за да им се даде възможност, защото са били доста малобройни заселниците на фона на местното население. това се е задържало много малко време или пък изобщо не е продължавало повече от времето на битките, особено при наличие на арабски племена сред местното население, както е в случая с Ирак например. При нас това разделение на общностите е било само като първоначална идея, но бедуините са подпомогнали мюсюлманите да се слеят с местното население без големи сътресения. а като цяло данък "джизя" наистина се е ползвал най-често за препитанието на мюсюлманите, които са заселвали и завоювали нови земи. Разликата между този данък и данъка на кръстоносците е, че при мюсюлманите този данък ти дава право да запазиш и практикуваш собствената си религия, докато данъка на кръстоносците ти позволява да не приемеш християнството, но нямаш право да практикуваш религията си.
Делте, ще гледам да подготвя и снимков материал за златарите, та да ти попее душичката.
Деси, ето ти един леснодостъпен източник, чието резюме съм ползвала, за да не изпадам в излишни подробности: http://en.wikipedia.org/wiki/Khvarvaran
иначе не знам дали има в електронен вариант всички източници, които ползвам, но с удоволствие ще ти ги напиша като имена:
ألبراقي – تاريخ الكوفة
الأندلسي – جمهرة انساب العرب
د. صالح العلي – محاضرات في تاريخ العرب
د . أحمد سوسة – تاريخ حضارة وادي الرافدين
كاظم المسعودي – بحث عن نشأة العرب ومصدرهما – مجلة العشائر
د. راغب السرجانى الفتوحات الإسلامية
тук има някои доста добри книги, ако ти се чете: http://www.al-mostafa.com/
иначе относно въпроса за това, че по начало трябвало общностите да бъдат отделени, а семействата на мюсюлманите да живеят от т.нар. "джизя" не е нещо, което е измислено само за Ирак. По принцип това е била стратегията в началото, за да не се покварят мюсюлманите при срещата с езичниците, а и за да им се даде възможност, защото са били доста малобройни заселниците на фона на местното население. това се е задържало много малко време или пък изобщо не е продължавало повече от времето на битките, особено при наличие на арабски племена сред местното население, както е в случая с Ирак например. При нас това разделение на общностите е било само като първоначална идея, но бедуините са подпомогнали мюсюлманите да се слеят с местното население без големи сътресения. а като цяло данък "джизя" наистина се е ползвал най-често за препитанието на мюсюлманите, които са заселвали и завоювали нови земи. Разликата между този данък и данъка на кръстоносците е, че при мюсюлманите този данък ти дава право да запазиш и практикуваш собствената си религия, докато данъка на кръстоносците ти позволява да не приемеш християнството, но нямаш право да практикуваш религията си.
Делте, ще гледам да подготвя и снимков материал за златарите, та да ти попее душичката.
Голяма съм циганка, нали Хадилче 
Ама ми пя душичката като четох и предния ти пост, много интересни неща, които аз въобще не съм чела. Отново ти благодаря, много е интересно, много. Но и Токи е права, много ще е интересно да пишеш и за живеещите тука иракчани. И какво от това, че ще си пристрастна. Ти пиши пък ниЙ да му мислим
ТОКАЧЕ
ХаДи на хаирлия, мацко, и там както е казала Делфинка, чакамИ тука една прИкрасна лентичка
Ама ми пя душичката като четох и предния ти пост, много интересни неща, които аз въобще не съм чела. Отново ти благодаря, много е интересно, много. Но и Токи е права, много ще е интересно да пишеш и за живеещите тука иракчани. И какво от това, че ще си пристрастна. Ти пиши пък ниЙ да му мислим
ТОКАЧЕ
ХаДи на хаирлия, мацко, и там както е казала Делфинка, чакамИ тука една прИкрасна лентичка
Бях тръгнала да пускам стихотворение на една иракска поетеса, но в арабската тема са поискали това от Деси, затова реших аз да пусна едно стихотворение на Махмуд Даруиш, изпято от Марсел Халифа и посветено на най-святото нещо на този свят - МАЙКАТА. Преклон пред всички майки и най-вече пред моята си майчица. Нима Всевишният не й е отдал най-голямата почест, казвайки "Раят е в краката на майките." Един от стиховете често се пропуска защото се счита за богохулен, но аз не смятам така, затова ще го преведа ("за делата се съди по намерението", така че казвайки "дано да стана бог, докосвайки сърцето ти в дълбочина" едва ли поетът е искал да богохулства). ето песента: http://www.youtube.com/watch?v=klvpTbNXeBI&feature=related
ето и един любителски превод.
أحنّ إلى خبز أمي
و قهوة أمي
و لمسة أمي
و تكبر في الطفولة
يوما على صدر يوم
و أعشق عمري لأني
إذا متّ،
أخجل من دمع أمي!
خذيني ،إذا عدت يوما
وشاحا لهدبك
و غطّي عظامي بعشب
تعمّد من طهر كعبك
و شدّي وثاقي..
بخصلة شعر
بخيط يلوّح في ذيل ثوبك..
عساي أصير إلها
إلها أصير..
إذا ما لمست قرارة قلبك!
ضعيني، إذا ما رجعت
وقودا بتنور نارك..
وحبل غسيل على سطح دارك
لأني فقدت الوقوف
بدون صلاة نهارك
هرمت ،فردّي نجوم الطفولة
حتى أشارك
صغار العصافير
درب الرجوع..
لعشّ انتظارك!
و قهوة أمي
و لمسة أمي
و تكبر في الطفولة
يوما على صدر يوم
و أعشق عمري لأني
إذا متّ،
أخجل من دمع أمي!
خذيني ،إذا عدت يوما
وشاحا لهدبك
و غطّي عظامي بعشب
تعمّد من طهر كعبك
و شدّي وثاقي..
بخصلة شعر
بخيط يلوّح في ذيل ثوبك..
عساي أصير إلها
إلها أصير..
إذا ما لمست قرارة قلبك!
ضعيني، إذا ما رجعت
وقودا بتنور نارك..
وحبل غسيل على سطح دارك
لأني فقدت الوقوف
بدون صلاة نهارك
هرمت ،فردّي نجوم الطفولة
حتى أشارك
صغار العصافير
درب الرجوع..
لعشّ انتظارك!
ето и един любителски превод.
Копнея за хляба на майка ми,
за кафето на майка ми
и за допира на майка ми.
И израства в мен детството
ден след ден,
и обичам безкрайно живота си,
защото ако загина
ще се срамувам от сълзите на майка ми.
Вземи ме, ако се върна някой ден,
да бъда воал за миглите ти.
И покрий костите ми с билки,
стелещи се под чистите ти стъпала,
и ме прикрепи към себе си
с кичур от косата си ...
с конче провесило се от краищата на дрехата ти.
И ще се превърна в бог /божество/,
ако се докосна до дълбините на сърцето ти.
Превърни ме в гориво за огъня на пещта си,
ако се върна.
Или във въже на простор, за да окачиш прането над дома си.
Защото не мога дори да се изправя,
без ежедневните ти молитви за мен.
Остарях... Върни ми звездите на детството !
За да мога с малките птички
да поема пътя на завръщане
в гнездото на твоето очакване.
за кафето на майка ми
и за допира на майка ми.
И израства в мен детството
ден след ден,
и обичам безкрайно живота си,
защото ако загина
ще се срамувам от сълзите на майка ми.
Вземи ме, ако се върна някой ден,
да бъда воал за миглите ти.
И покрий костите ми с билки,
стелещи се под чистите ти стъпала,
и ме прикрепи към себе си
с кичур от косата си ...
с конче провесило се от краищата на дрехата ти.
И ще се превърна в бог /божество/,
ако се докосна до дълбините на сърцето ти.
Превърни ме в гориво за огъня на пещта си,
ако се върна.
Или във въже на простор, за да окачиш прането над дома си.
Защото не мога дори да се изправя,
без ежедневните ти молитви за мен.
Остарях... Върни ми звездите на детството !
За да мога с малките птички
да поема пътя на завръщане
в гнездото на твоето очакване.
ХАДИЛЧЕ
Благодаря ти, прочетох превода, много красиви думи. Пуснах клипа но прекъсва, дано по късно или утре да мога да го изгледам. Но това което успявам чувам е много мелодично
Благодаря ти, прочетох превода, много красиви думи. Пуснах клипа но прекъсва, дано по късно или утре да мога да го изгледам. Но това което успявам чувам е много мелодично
виж дали и тук прекъсва: http://www.youtube.com/watch?v=nLZygJy-MX8&feature=related
иначе може да копираш името и да го пуснеш за търсене, за да видиш друг клип с тази песен.
Скъпа Хадил, благодаря! Не знам за какво по-напред - за интересните ти разкази, за топлото ти гостоприемство, за отворения прозорец, за емоцията, за пътешествията, за мечтите...
Доста време не съм се включвала в темата и имам много да наваксвам, но ако досега не сте говорили за съвременна иракска литература/изкуство, бих искала да науча нещо от "по-първа ръка".
Преди време попаднах на книгата "Si je t’oublie Bagdad" на Inaam Kachachiе, иракска журналистка, която от години живее във Франция. Разказва се за млада жена, чието семейство е прокудено в чужбина от режима на Саддам Хюсеин, и нейното завръщане към Ирак.
http://www.lianalevi.fr/f/index.php?sp=liv&livre_id=292
Доста време не съм се включвала в темата и имам много да наваксвам, но ако досега не сте говорили за съвременна иракска литература/изкуство, бих искала да науча нещо от "по-първа ръка".
Преди време попаднах на книгата "Si je t’oublie Bagdad" на Inaam Kachachiе, иракска журналистка, която от години живее във Франция. Разказва се за млада жена, чието семейство е прокудено в чужбина от режима на Саддам Хюсеин, и нейното завръщане към Ирак.
http://www.lianalevi.fr/f/index.php?sp=liv&livre_id=292
Ола Хуанита !
радвам се да те видя отново на линия ! още повече се радвам, че ме питаш за любимата ми тема, но имам да правя инфо за златарите, за иракчаните в Бг и съответно и за литературата ще подготвя. този път ще съм по-бърза от обикновено.
Иначе книгите на Инаам са наистина добри. Аз съм чела книгата с оригиналното заглавие "Американската внучка". Счита се, че тя е един от символите на възраждащата се иракска литература, писана от жени. нямате представа какво блаженство за иракчаните е да се срещат и говорят с нея. след 30 години живот във Франция за нея думата "у дома" значи Багдад. мога много да разказвам за нея, защото е точно типичната борбена иракчанка, стойностна жена, енциклопедична личност, щедра, любвеобвилна, образована... хайде да не се отплесвам.
радвам се да те видя отново на линия ! още повече се радвам, че ме питаш за любимата ми тема, но имам да правя инфо за златарите, за иракчаните в Бг и съответно и за литературата ще подготвя. този път ще съм по-бърза от обикновено.
Иначе книгите на Инаам са наистина добри. Аз съм чела книгата с оригиналното заглавие "Американската внучка". Счита се, че тя е един от символите на възраждащата се иракска литература, писана от жени. нямате представа какво блаженство за иракчаните е да се срещат и говорят с нея. след 30 години живот във Франция за нея думата "у дома" значи Багдад. мога много да разказвам за нея, защото е точно типичната борбена иракчанка, стойностна жена, енциклопедична личност, щедра, любвеобвилна, образована... хайде да не се отплесвам.