Заради промяната на начина на живот, в днешно време думите са загубили от силата и енергията си. Преди, докато са работили по полето, бабите ни не са говорили много-много. Казвали са съществени неща, не за да си запълнят времето. Говорили са с причина и повод. Днес тялото не е толкова дейно за разлика от мозъка и словото. И често значението на думите се обезсмисля, губи се енергията, която носят. Да не говорим, че сме засипани с чуждици, често непонятни (или английски думи).
Използваме думите като оръжие, за съблазняване и обяснение в любов, за молитва, но често не си даваме сметка за тях. Какво изразяват, защо го изразяват, с каква мисъл или подсъзнание е казана дадена дума.
Случва се и така, че в един етап от живота ни, една дума да ни е давала криле, а в друг етап вместо енергия - да е носила мъка, гняв (например "любим/любима").
Може и под друг мотив да се разсъждава над думите - например ползата и вредата от тях. Или силните асоциации, която една дума може да ни донесе - като "смърт", "страх", "любов" ...или име на човек.
Та... за думите.