Темата ще е полезна за тези, които искат да имат повече деца, за да не станат егоисти, да не са сами на света и да си помагат и подкрепят като братя и сестри. 
Ние сме от тези, които са прекалено близки.
Моята сестра е с 8 години по-голяма от мен и в нейните тийнейджърски и студентски години нашите родители бяха за дълги периоди в чужбина, а нас ни наглеждаха баба и дядо, но реално тя ме гледаше и се грижеше. Много съм й благодарна, защото аз съм леко чепат характер. Винаги съм казвала, че имаше един период, в който ми беше като втора майка. Така си останахме близки през годините. Много ни беше трудно, когато нашето семейство живя около десетилетие навън, а тя си беше тук. В момента сме в съседни жилища и имаме възможност да се виждаме почти всеки ден, като поне веднъж в седмицата сядаме двете на кафе и приказки. Тя и мъжът й държат магазин в блока ни и там също се засичаме много, защото нашата кантора е в съседното помещение. Отсега се чудя как ще се чувстваме, когато ние пак заминем и вероятно ще има често да пием кафе по Вайбър на видеочат.
Братът на съпруга ми е с 2 години по-малък от него и е мой набор. Родителите ни са приятелски семейства още от техните студентски години. От един квартал бяхме някога. Аз бях с него в един клас. После всички се събрахме заедно в университета. Там той се запозна със съпругата си. И така си останахме близки. Двамата братя някога не се разбираха толкова, но като студенти се сближиха и досега са в прекрасни отношения. Реално деверът и етърва ми станаха наши съдружници в кантората и сега работим съвместно, като и с тях се виждаме поне няколко пъти в седмицата по работа, а за празниците и семейно.
Ние имаме 5 деца с големи възрастови разлики помежду им.
Първите 2 са с 1 г. разлика и са страшно близки. Даже навремето съжалявах, че не ги пуснахме на училище в една година и в един клас. Сега живеят в чужбина и са си истинска подкрепа и опора, едната кръсти детето си (отчасти) на сестра си, другата покани сестра си за кума. Просто са едно цяло за мен и това много ме радва, защото са реално на 1500 км. и не можем ние с баща им да им помагаме, но те са неразделни, а сега и мъжете им се сближиха и се надявам да остане все така.
Третата дъщеря също се разбира добре със сестрите си, но има 6 и 7 г. разлика с тях и тя е малко по-саможива като характер и по-самодостатъчна. Предстои също да замине в техния град, а аз вярвам, че сестрите й ще я подкрепят, но не знам тя доколко ще ги допусне близо до себе си, което не е и нужно, ако си поддържат връзка и са насреща при нужда една на друга.
Малките ни деца са още малки и не знам как и какви отношения ще градят - единият е още втори клас, а другият е на 1,6 г. Надявам се "по мъжки" да изградят връзка, пък да видим.
Важното е да са живи и здрави.
За мен това дали и какви отношения ще имат децата наистина зависи от родителите, от примера им, от възпитанието и най-вече от отношението, когато не делят децата и показват еднакво отношение. Вече дали с годините ще са близки зависи от външните обстоятелства, от характерите им, от отношението на партньорите им и т.н.
Важно е и самите деца да влагат желание и да правят известни компромиси едни с други, защото, подобно на всички други отношения в живота, роднинските също изискват съобразяване и баланс, а не "палене на моторетката".
