"Мравките" на Вербер?
- Публикувана: 9 окт. 2010, 21:26 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2011, 09:14 ч.
Познай коя е книгата!
"...Как да се оцени стойността на един обикновен селяндурски мир? Къде да му намерим мястото върху дистанцията между троскота и мен?...Ако един такъв селяндур излиза сутрин от къщата си и вижда пурпура на изгряващото слънце, драперията на падналата мъгла, леко развълнуваните житни поля и вместо да зине от възхищение, извика: "Прасетата пак са ровили в лука и са го направили на нищо!...", то прости ми, графе, но аз не виждам никакви доказателства, че той е забелязал изгрева на слънцето. Някакъв си тип от античния свят е казал, че човек е толкова пъти човек, колкото езици знае. Аз бих променил това: "Колкото по-голяма е способността на човека да забелязва явленията, толкова повече той е човек."
Извинявам се за пререждането, но сега видях правилата.
Авторът на цитата направо би ме сложил в графа "маймуни".
Извинявам се за пререждането, но сега видях правилата.
Авторът на цитата направо би ме сложил в графа "маймуни". 
"...Как да се оцени стойността на един обикновен селяндурски мир? Къде да му намерим мястото върху дистанцията между троскота и мен?...Ако един такъв селяндур излиза сутрин от къщата си и вижда пурпура на изгряващото слънце, драперията на падналата мъгла, леко развълнуваните житни поля и вместо да зине от възхищение, извика: "Прасетата пак са ровили в лука и са го направили на нищо!...", то прости ми, графе, но аз не виждам никакви доказателства, че той е забелязал изгрева на слънцето. Някакъв си тип от античния свят е казал, че човек е толкова пъти човек, колкото езици знае. Аз бих променил това: "Колкото по-голяма е способността на човека да забелязва явленията, толкова повече той е човек."
"Знахар"?
Добре, че си пуснала, че аз чак сега влизам в темата.
Как` Сийка е наред, ако е познала.
ПП - ако съм аз, приготвила съм си книга.
Пускам значи.
"Майка й се прибра ненадейно от дългите си шеметни гастроли, научи от съседката, че пастрокът й изневерил, и тръгна да го коли с кухненския нож. Нанесе му три дълбоки рани - като ще убива, да убива! И влезе за пет години в затвора...
Същия ден Вера тъкмо четеше "Едип". Разтворената книга дълго стоя върху кухненската маса, захлупена с кориците нагоре, сякак се мъчеше да се изправи... Така че всичко си беше по темата. Макар че истинско убийство не се получи. Чичо Миша, пастрокът, дълго лежа по болници, съвземаше се бавно, но така и не се оправи докрай - стъпваше провлачено, кривеше наляво и се опираше на бастун. Кашляше в шепа...
- Доизгниииива - казваше майка й, пишман убийцата.
Тя излежа цялата си присъда, а когато се върна, Вера беше вече на двайсет.
Ето ви го конспектът на събитията...
Ако ще го разказваме обаче ясно и подробно... ще трябва да разровим този живот отвсякъде - и от началото, и от края, и от средата. Поровим ли пък с усърдие, такива неща ще излязат, че едва ли ще им се зарадваме. Защото как изглежда отстрани всяка отделна съдба? Като конспект. Като съдържание на книга... Надникнем ли, може да се дръпнем уплашено: на кой му се бърка с голи ръце в жиците на този високоволтов живот?"
ПП - ако до сутринта никой не познае, ще кажа коя е книгата. Явно съм уцелила непопулярна, а я избирах с такава любов...
"Майка й се прибра ненадейно от дългите си шеметни гастроли, научи от съседката, че пастрокът й изневерил, и тръгна да го коли с кухненския нож. Нанесе му три дълбоки рани - като ще убива, да убива! И влезе за пет години в затвора...
Същия ден Вера тъкмо четеше "Едип". Разтворената книга дълго стоя върху кухненската маса, захлупена с кориците нагоре, сякак се мъчеше да се изправи... Така че всичко си беше по темата. Макар че истинско убийство не се получи. Чичо Миша, пастрокът, дълго лежа по болници, съвземаше се бавно, но така и не се оправи докрай - стъпваше провлачено, кривеше наляво и се опираше на бастун. Кашляше в шепа...
- Доизгниииива - казваше майка й, пишман убийцата.
Тя излежа цялата си присъда, а когато се върна, Вера беше вече на двайсет.
Ето ви го конспектът на събитията...
Ако ще го разказваме обаче ясно и подробно... ще трябва да разровим този живот отвсякъде - и от началото, и от края, и от средата. Поровим ли пък с усърдие, такива неща ще излязат, че едва ли ще им се зарадваме. Защото как изглежда отстрани всяка отделна съдба? Като конспект. Като съдържание на книга... Надникнем ли, може да се дръпнем уплашено: на кой му се бърка с голи ръце в жиците на този високоволтов живот?"
ПП - ако до сутринта никой не познае, ще кажа коя е книгата. Явно съм уцелила непопулярна, а я избирах с такава любов...
ПП - ако до сутринта никой не познае, ще кажа коя е книгата. Явно съм уцелила непопулярна, а я избирах с такава любов...
Залагам че книгата ти е руска-заради имената.
"...Как да се оцени стойността на един обикновен селяндурски мир? Къде да му намерим мястото върху дистанцията между троскота и мен?...Ако един такъв селяндур излиза сутрин от къщата си и вижда пурпура на изгряващото слънце, драперията на падналата мъгла, леко развълнуваните житни поля и вместо да зине от възхищение, извика: "Прасетата пак са ровили в лука и са го направили на нищо!...", то прости ми, графе, но аз не виждам никакви доказателства, че той е забелязал изгрева на слънцето. Някакъв си тип от античния свят е казал, че човек е толкова пъти човек, колкото езици знае. Аз бих променил това: "Колкото по-голяма е способността на човека да забелязва явленията, толкова повече той е човек."
"Знахар"?
Топло.."Морал"
Препоръчани теми