Когато нещата в семейството отиват на зле...

Когато нещата отиват на зле,а ти искаш да си задържиш брака ти трябва търпение, достатъчно обич и примирение, че ти е писано да нямаш идеалния съпруг.

Макар че съм с дълъг брак,22 години,не мисля ,че мога да дам съвет.
Мъжът ми никога не ме е предавал.Не и толкова,и така,че това да доведе до мисли накъде отива връзката ни.
Колкото до разочарованието....да ,има период ,в който не виждаш нищо друго в другия ,освен любов.А след време разбираш ,че и той е просто човек.
Но дали ще се разочароваш от него ,или не ,зависи от другите му хубави качества и доколко те могат да неглижират лошите.
За мен си мога да кажа, че не съм разочарована .Просто съм го приела с все недостатъци, особености ,странности...всеки ги има.
А вечна,или хронична      хармония няма никъде.Нещата се променят,събития следват едно след друго...нещата понякога са на върха,друг път са в долината....
Съвместния живот е лесен само тогава,когато и двамата искат едно и също нещо от брака, компромиси се правят и от двамата доброволно, и промяната в единия или другия ,или и в двамата ,също е доброволна и с желание нещата в двойката да се подобряват.
Ако усилията са само от твоя страна,нещата няма да се получат.
Или поне не така,както на теб ти се иска...

Когато се запознах със съпругът ми той беше със средно образование, без постоянна работа и с приятели които не ми бяха по вкуса. Годините си вървяха, аз завърших образование започнах хубава работа и въпросът за брак и деца стана все по- актуален. Обичах го много, но не виждах сигурността от която се нуждаех, за да се реша на тази стъпка. Смятам че при положение че аз бях на 25, а той на 30 връзката трябваше да завърши с брак или да се прекрати. Колко нощи не съм спала и се питах той ли е човекът или да започна да търся друг- защото биологичният часовник си тиктакаше. Разбира се моето положение беше по-лесно- слагам край и точка, а ти си с две деца. В крайна сметка се взех в ръце и започнах да говоря за това което чувствам. Обясних му, че го обичам страшно много, но не се чувствам сигурна в него, обясних му и че тези приятели няма да му донесат нищо добро и просто ще трябва да реши бъдеще с мен-/което значи да завърши образование и да започне работа и да ограничи срещите си с тези хора или поне да не ме кара да общувам с тях. Обясних му че всеки път когато сме  в една компания той се срива в очите ми и изпростява като тях. Казах му и че ще го подкрепя дори да не успее на всяка цена, ако виждам че има желание да се промени. Той каза че е съгласен с това и се оженихме. От днешна гледна точка знам, че съм била по-права отколкото съм си мислела тогава. Той много се промени- завърши висше и има сериозен и доходен бизнес. Издигна се много в очите ми и го обичам и уважавам много повече от преди. А приятелите му си останаха на същото ниво. Та мисълта ми е говори с него, обясни му как се чувстваш-нищо няма да загубиш. ХОРАТА СЕ ПРОМЕНЯТ, АКО ГО ПОИСКАТ. Ако ви обича поне ще се опита. А ако дори не се опита ти сама ще прецениш заслужава ли си да продължиш.

ПП. Моичкият също си разхвърля чорапите из цялата къща- идеален човек няма.

Благодаря ти за този отговор. Искрено се радвам, че при вас всичко е свършило с хепи енд. Нашият тати  е още много млад и незрял според мен. Ние сме на една възраст с него.Той иска да бъде като по-възрастните по-успелите, но неговата незрялост го кара да мисли, че нещата ще се получат по лесният начин, а аз  съм му обаснила, че не става така. Надявям се с годините да се поучи от живота и да осъзнае докато е време, че лесно няма. На мен ми се наложе навремето много бъзо да порастна и явно това,  че  аз разсъждавам вече по-зряло  а той по- незряло създава  търканията помежду ни. Мисля да го почакам още малко да узрее на акъл, а ако не стане ще решавам на място как да постъпя 

Моля те, прочети още веднъж какво пише A.S.I.A. Опитай да спасиш това, което имате, защото може да изпаднеш в ситуация, когато да разбереш, че си грешала, но по горчивия начин. Личен опит. Мога много да пиша, но нямам сили.
Знам, че си му ядосана, че в теб ври и кипи, като го гледаш такъв, но повярвай, прехвърлите ли една граница, убивате любовта незабелязано, а после идват сълзите.

Абсолютно подкрепям!
Идеята за семейството е не да караш или да те карат, а да чувстваш потребност да правите нещата заедно.   Доста е трудно , защото не става дума за обикновен компромис, а за искрено желание.

Ще ти напиша малко от моя опит с пожеланието да не се случи това което на мен. С БНД живяхме заедно 10 г. Израснахме заедно - събрахме се на 18- 19 г., родих дете. Аз бях на твоето място, бутах нещата напред, вземах решения, казвах му какво и как да прави. И на него му беше добре. Разви таланта си и стана много добър професионалист, но .... проблема с безотговорността и мързела не можахме да решим. Всеки път когато ме разочароваше давах шанс самозалъгвайки се че ще порасне. По някое време престанах да говоря и настоявам защото му беше досадно и не ме изслушваше. Правех луди гимнастики за да успея с 200 лв. да платя сметки за 500 лв. Опитвах с добро, опитвах с лошо, опитвах с мълчание да го накарам да осъзнае че той е мъжа в семейството .... И в един момент се изморих. След като се разделихме имаше моменти в който се питах - дали не прибързах, дали грешката не беше в мен, дали не бях достатъчно настоятелна, единственото което знаех със сигурност беше че не искам да бъда с този човек.
Сега знам къде се счупиха нещата - ние не обсъждахме проблемите си, чакахме мълчаливо да се решат от самосебе си. Трупахме недоволство и разочарование в себе си което се превръщаше в неуважение. Аз не можех да живея по неговия начин защото в един момент щяхме да стигнем до ровене в кофите за боклук, той пък не искаше да живее по моя защото беше научен да бъде принцеса. И отношенията ни се разпаднаха. Ако не искаш да свършите като нас - говорете, без скандали, без обиди, просто решавайте проблемите си обсъждайки ги като големи хора. Чувството за несигурност и неудовлетворение убиват всичко. Късмет.

Без да искам някого да засегна, забелязвам, че напоследък 'счупилите" се връзки около мене са от тоя порядък, събрали се рано-рано и в един момент...на мъжете почва да им писва от рутината. Или решават, че не могат само с една, но не го правят дискретно и да поставят жена си на първо място, а направо с рогата, в магазина за кристали.

Рецепта за добър семеен живот няма. Просто...сядате, мислите, говорите, обсъждате, решавате и преценявате кое е приоритет и с кое може да се направи компромис.
Но докато любовницата може да е до време, то хазартът и алкохолът, хм, там е сложно.

Обаче.
С мъже за пари, работа и проблеми в секса не се говори толкова директно. Искаш ли да ги заболи - да, засегни ги на тема двата пакета, в единия джоб и малко по-надолу.

Не е точно така с тези, които са заедно от рано. Аз се запознах с мъжа ми когато бях на 19, той беше първият мъж в живота ми, ще бъде и последният. Много си го обичам и наистина заедно съумявяме да се справим с всичко и да продължим да градим.

Ей, ама много се издразних на някои от постовете (преди 10-15), на хора, които ей така си говорят, баща ми ги наричаше "дървени философи". Като не сте преживели нещо подобно - не давайте въздухарски съвети. Готова съм лично да хвана за гушата този, който в лицето ми каже, че когато един мъж пие, (дрогира се), играе хазарт и го мързи да учи или работи, то за това е виновна жена му. Откъде накъде, за простотиите на слабохарактерните мъже ще са виновни жените им?!? Значи, жената учила, работи, мъжът го мързи - тя е виновна, защото с по-високото си образование и по-добра работа, му мачка самочувствието?!? Да не изреждам и другите "кухи" съвети, дадени от хора, които не са били в такава ситуация.
Марринка85, съжалявам миличка, но слабохарактерните мъже не се променят. Не вярвам, че не сте говорили за отношенията си, за това, как се чувстваш, за бъдещето на семейството ви. Само че, на твоя човек му е по-лесно така, да не поема отговорности, а да бъде като детето в семейството. И в никой случай не поемай вината, че за неговите неудачи си виновна ти.
Идва ми да крещя - мъжът пие, заяжда се, създава конфликти, играе хазарт, не иска да работи, или работи за МРЗ, пропива или профуква парите на хазарт, вместо да ги даде за децата си - и за това била виновна жена му. Отвратително! Не стига, че тази жена не получава никаква помощ и мъжка подкрепа от него, ами била и виновна за това.
Марринка85, съжалявам миличка, (наричам те така, защото съм минала по твоя път и знам какво те чака), а това ще бъде една дълга агония за тебе. Ще плачеш, ще питаш къде е отишла любовта ви и няма да получиш смислен отговор, ще се надяваш, ще подскачаш от радост при всеки добър жест от негова страна, мислейки че нещата най-после ще се оправят, ще вярваш на празните му обещания .... и така, колкото години можеш да издържиш. Сега много те боли, като виждаш как живота, който си градила с обич - се разпада. Но, когато мъжът ти те нарани 100-200-1000 пъти, после няма да те боли. Просто ще си вземеш децата и ще продължиш напред. И след многото сълзи, ще се усмихнеш и дори може да съжаляваш, че не си приключила по-рано с тази агония.
За съжаление, не на всички нас е отредено да срещнат точния човек от първия път.

Като си знаела какъв е,защо не си абортирала второто?Защо въобще си допуснала да забременееш?

Мелина, за това че съм се събрала с мързелив мъж съм си виновна само аз. На времето къде блях та не видях, че мама тича от нощтна да му прави палачинки и кафе и да му ги сервира в леглото, а маминия мързелуч на 21 г. лежи и спи по цял ден вместо да се хване да работи. Вероятно това са имали предвид потребителките които са писали че жените сме си виновни че не сме си отваряли очите какви избираме за бащи на децата си.

Аз не съм съгласна, че ранните бракове (вероятно вече за ранен брак се смята всеки, сключен преди 30-тата годишнина на жената) са несполучливи.
Според мен има много по-голяма вероятност да е краткотраен един брак, ако се сключи, когато вече всеки един от двамата е затвърдил собствените си навици. Оглеждам се около мен и това виждам. Дори да са били заедно дълго време, решат ли да сключат брак на по 35 е много по-верояттно да не се получи, отколкото на по 25. И пак зависи от хората, няма правила тук.
Изобщо проблемът marrrinka85 не е във възрастта. Или поне не в нейната.
А изказването защо не е абортирала детето си мисля да го подмина с  . Ако някой си мисли, че проблеми се решават с прекъсването на един живот, пък бил той и на няколко седмици...много жалко за него.

Това пък, що за простотия е?
Какво, жената не може да си гледа детето сама ли?
Безумни глупости се пишат понякога тук! Просто ме е гнус!!!

Чакам да ме хванеш за гушата, ако трябва и билет ще ти пратя.

Но да, аз го твърдя. Не ми се е случвало, но съм била пряк свидетел и то съвсем скоро. Тук кризата ни удари много яко, наистина ужасно беше. Доста хора бяха сакратени и някои все още си търсят работа. Така един приятел меко казано фалира. Жена му не спря да му натяква колко е зле, колко той е виновен, как той и е съсипал живота, как той трябва да си намери работа. Намери си, но тя не спря-бил работел прекалено много, парите не били добри, да си търсел втора, за нищо не ставал..... В крайна сметка човекът за две години стана неузнаваем, отслабна, пропи се и сега му намериха рак. Лекарите казват, че е от стреса на който е бил подложен. Сега тя реве и съжалява за дето го тормозела толкова, а не е застанала до него. И само да кажа, пред нас тя го описваше по същия начин, както авторката описва мъжа си-мързелив, малодушен, пияница, кото не се интересува от семейството си.
А мислите ли, че не е искал да си намери хубава ралота? Да спре жена му да му натяква и поне малко да прояви разбиране?