чета ви от доста време и все си мисля - ние възрастните към всички околни ли сме широко отворени? Или има хора, които не ни харесват, с тях не искаме да си "играем"? И защо трябва да отнемаме това право на децата си?
Разбира се, нямам предвид децата ни да защитават правото си на нехаресване с грубости, но все пак аз признавам, че те имат това право. И въпреки това когато стана свидетел на случка, в която синът ми каже на някой, че не иска да си играе с него, аз инстинктивно му казвам, че така не се прави... но колкото повече ви чета, толкова повече мисля, че не съм права.
А иначе какво правя, когато детето ми бъде отритнато от някоя групичка? Обяснявам чу, че в живота е така - не може всички да те харесват и да искат да си играят с теб, така както и ти няма да харесваш всички винаги.
Не можете да ги предпазите, още повече че като отидат в 3-та, 4-та група в детската групирането е неминуемо, както и грубостите, гоненето и т.н. когато не си от тази група. Можете просто да ги научите, че не винаги и не всички в този живот ще ги харесват и в това няма нищо лошо - това е най-нормалното нещо на света.
Защото няма начин да стоите с тях в детската и да възпиране доскорошните им другарчета да им викат "дърво", "дебелак", "очилатко" и т.н.
Разбира се, нямам предвид децата ни да защитават правото си на нехаресване с грубости, но все пак аз признавам, че те имат това право. И въпреки това когато стана свидетел на случка, в която синът ми каже на някой, че не иска да си играе с него, аз инстинктивно му казвам, че така не се прави... но колкото повече ви чета, толкова повече мисля, че не съм права.
А иначе какво правя, когато детето ми бъде отритнато от някоя групичка? Обяснявам чу, че в живота е така - не може всички да те харесват и да искат да си играят с теб, така както и ти няма да харесваш всички винаги.
Не можете да ги предпазите, още повече че като отидат в 3-та, 4-та група в детската групирането е неминуемо, както и грубостите, гоненето и т.н. когато не си от тази група. Можете просто да ги научите, че не винаги и не всички в този живот ще ги харесват и в това няма нищо лошо - това е най-нормалното нещо на света.
Защото няма начин да стоите с тях в детската и да възпиране доскорошните им другарчета да им викат "дърво", "дебелак", "очилатко" и т.н.
Сега ми предстоят още 4 години със ситната, надявам се, че поне нещо ще им влезе в главата, но силно се съмнявам. В училище не знам, как е, но като чета май там е по-зле. Затова съветът ми е да подготвим децата си за факта - детската е джунгла, може би ги подготвя за реалния живот, знам ли, но в по-голямата си част детските градини са джунгли и в която и тема да напиша, че трябва да изискваме от учителките да се грижат за децата ни, ми се отговаря, че при 30 деца това било невъзможно... затова и не обичам да участвам в такива теми 