Как да реагирам при изолиране на детето ми...

На тази възраст аз съм изпреварвала разочарованието. Като възрастен, мога да предвиждам развитието с два хода напред и съм извеждала синът ми буквално от ситуацията. Каквото и да обясняваш в подобен момент не е от съществено значение, по-важното е да измислиш на мига по-интересно или компромисно развлечение, но не и в същата обстановка. И на мен ми се е късало сърцето, и аз съм страдала, обаче животът е такъв... Като порасне още малко, ще може да разбира напълно защо така се получава.

п.п. С голям риск ще напиша следното - това ми се е случвало само в България.

И на мен миналото лято ми случи за първи път - в България.   Да ме оплюе който иска. Нямах никаква подготовка, никога не съм виждала тук (и във Франция, където сме ходили със сина ми досега) такова нещо.   Не му дадоха да си играе с  техните играчки, на мен ми заявиха: "Честно казано, на нас ни пречи." Е, честно казано, на мен ми идеше да се проявя много просташки. 

Според мен това е била единична ситуация някаква. Бих обяснила, че едното дете явно не е добре възпитано, а другите го слушат. Че не всички деца са такива и че не бива да се тревожи от това.

Не съм изпадала в такава ситуация, но понякога изпадам в една друга. Дъщеря ми пък е крайно необщителна с непознати, да речем че изобщо не иска да контактува и играе с деца, които не познава. Съответно по закона на Мърфи където и да отидем я наобикалят дечица, които настояват да се запознаят и играят с нея. Е, предполагам, че на родителите не им става много приятно, когато тя не откликва. Ами не мога да я накарам насила да играе, а и не искам. Такава си е, не познава ли отпреди децата, не иска. И ми се е случвало някое детенце да седи и цял час на масата ни в заведение и да ме разпитва защо тя не иска да си играе с него. Дали ми е супер приятно и удобно? Ами не, но все пак никога не бих казала на дете, че ми пречи. Трая си и замазвам положението, нищо че съм в България

Благодаря ви за отговорите.

Dana_2010 , не мисля, че беше едининична ситуация (или може би не те разбирам праивлно?). Не посмях да обеснявам, че детето е лошо възпитано, защото сина ми все още не може да се усеща кога, какво и на колко висок глас да каже. Накрая просто му казах да не им обръща внимание и да не си играе с тях, те губят от това.

Anelia11 , бяхме там 2 дена, вечер особено сме затворени и няма къде другаде да се играе, освен във общото помещение или в стаята (той като чуваше децата и естествено искаше при тях). Ходихме и си играхме с него, но... Знам, че тепърва ще се сблъсква с такива деца, но ... не знаех как да реагирам, как да го накарам да се чувства по-добре. Очаквах може би малко повече и от родителите на другите деца, но единственото, което стана е, да се каже веднъж на голямото детете да не дразнят моето.

Странно ми изглежда, че казвате, че само в България е така. На какво се дължи това? 

Под единична ситуация имам предвид, че не е могло тояно с тези деца да се получи купон. Има такива дечица, които действат избирателно и не са много любезни с деца, с които не искат да играят.

Но все си мисля, че на всеки от нас се е случвало в детството нещо подобно. Поне аз си спомням, че вечно исках да играя със сестра ми и нейните приятелки, но те редовно не ме искаха, защото съм по-малка

Случваше ни се често когато детето ми беше по-малко, но аз си мислех, че се дължи на възрастта на децата (по-големите от моето). Много ми ставаше мъчно, защото е ужасно чувствителен синът ми... Сега го търсят за игрите вече същите тези деца, които тогава го отбягваха. Обяснявах си го с това, че вече не го имат за ''бебе''.

Моето дете е "на всяка манджа мерудия" и не съм имала подобни случки.
Но ми стана много жал за детето.Моят съвет е- колкото и на майката да и се къса сърцето от жал, нека нищо лошо да не говори за другите деца, а да намери приемливи причини- напр., че децата се познават по-отрано и затова са заедно или нещо подобно.Ако тръгне да обяснява, че децата са невъзпитани  само и само защото не си играят с нейното дете, това няма да успокои детето и, а само ще му създаде изкривена ценностна представа, като например."Много ми се играе с тях, значи ,ако и аз стана невъзпитан ще ме приемат".Не е задължителна, но е възможна реакция за детето и.

Добре сте направили, че сте си играли с детето.В друга ситуация пък е възможно вашето дете да е най-желан приятел за игри.Децата са много интуитивни, те имат различни правила от нашите, приемат и отхвърлят по собствени критерии, нямат представа за "лоялност" и не им е особено лесно да я проявяват.Възможните причини за отхвърляне на някое дете е, че на някакво интуитивно ниво не се вписва в компанията.То може да е по-добро, по-възпитано, с повече качества, но просто да не се вписва в средата.Не мисля, че е драма, по-добре да се омаловажи случката, а в друга компания детето със сигурност ще е добре прието.

Мисля си, че най-важното в такъв един случай е да не се показва смущение
или някаква друга подобна реакция, която детето да усети. Собственото му
объркване ще се допълни с реакцията на родителите. Аз бих проявила пове-
дение, което да омаловажи случилото се.

Ами мисля, че това се опитах да направя, да омаловажа нещата, но се почувствах кофти. Както и безпомощна, че не знам как да защитя детето си един вид, не знам как да реагирам правилно.

За мен 7 годишно дете, което постоянно обяснява на друго, че няма да играят с него и му хвърля играчките, не е възпитано и не бих се притеснила да го кажа   Това си е факт. Не бих обяснявала на моето дете, че е нормално, точно защото не го намирам за такова. Има много начини да избегнеш контакт с някого, без да обиждаш и хвърляш.

Иначе - не можем да предпазим децата от всичко и няма как да им осигурим весели игри с връстници във всеки един момент. Постепенно всичко си идва на мястото, това е. Моите и двамата не са били от типа да търсят контакт с други деца наоколо, съответно не са имали и подобни разочарования само по тази причина. Синът ми, който е на 10, вече навсякъде се запознава и заиграва с всички наред, но и е на възраст, когато подобни случки не се случват май.

Без да съм чела отговорите на другите:

Случва се да те охвърлят. Обяснявам, че никой не е длъжен да си играе с теб и предлагам алтернатива. Даже го смятам за възпитателно, до колкото и в живота ще има хора, които няма да искат да 'си играят' с децата ми.
Бих се възпротивила ако детето ми е отхвърлено да предлага бонбони ( при нас ситуацията беше с братовчед, който се държи лошо, а девойката му дава бонбони). Абсурд - ако някой се държи зле с нас, намираме си друга компания, а не се опитваме да го омилостивим. 

Само аз ли не виждам драмата?!
Очакваш едно 7-8 годишно дете и то момче да играе и да забавлява твоето 3 годишно? И от къде на къде? Каква игра може да се получи според теб?
Не се ли замисляш, че на голямото най-вероятно му е тъпо и скучно? Помъкнали са го някъде, натрапили са му компанията на по-малки познати деца, казали са му да ги пази и забавлява, а освен това се появява още едно, което му досажда постоянно, а родителите му гледат осъдително и се чудят какво става. Как очакваш да реагира?
Грешката е твоя, че не си се намесила по-рано и си имала големи очаквания. Като има деца, то и моето ще има с кой да си играе, ще се забавлява и аз ще си почина. Но чуждото голямо дете се възприема като бебегледачка и като не може де се отърве от познатите, то поне иска да избяга от непознатите "бебета". Това не го прави "невъзпитано"! Напротив в неговите очи твоето дете е невъзпитано, защото досажда и не разбира от намеци.

Бих реагирала в две направления.
Първо, по никакъв начин не бих накарала голямото да играе с моето. Даже бих се намесила и бих му обяснила (нищо, че е непознато), че детето ми просто го харесва, както и бих се извинила, че му досажда.
От друга страна ще му кажа, че не е хубаво да пречи на моето да играе с по-малките, ако те искат. Но че не очаквам той да се чувства длъжен да го гледа и забавлява. Бих му казала, че очаквам, ако има проблем с детето ми да се държи възпитано и да ми се оплаче на мен, аз ще се намеся веднага.
Изобщо ще се опитам да привлека голямото на своя страна. Но ако не е съгласно да ми съдейства, няма да го обявя за "невъзпитано".

Второ - на моето дете бих обяснила ситуацията такава каква то е! Че баткото е голям и не иска да играе защото си има негови занимания. Няма да позволя детето ми да е гонено по груб начин, ще го отдръпна аз от там още в началото. Ще го насърча да играе с по-малките, ако те са съгласни. И накрая ще обясня, че в живота е така, "насила хубост не става", понякога не харесваме някого и толкова. Няма смисъл да се бута, където е нежелан.

Нямам очаквания, всеки да хареса децата ми и/или мен и не възпитавам подобни очаквания у тях.

Четейки усетих ,че ти си се натоварила емоционално много по-вече от сина ти.Всичко е въпрос на възпитание ,но и на характер,ами това 7годишно дете в някаквя степен вижда конкуренция в синът ти за малката дамска компания и брани лидерството(макар и с мачкане на твоето детенце).Неприятно е ,но вие сте постъпили правилно според мен и скоро синът ти дори няма да помни това пренебрежение.В една компания може да си аутсайдер ,а на друга да си лидер 

Баткото е бил на възраст да може да излезе от положение, без да хвърля играчките на новодошлото 3-4 годишно и да му натяква, че не го искат. Мое мнение   Ако синът ми на 7 години така се държи с някое дете, определено не бих се зарадвала и не бих го намерила за нормално.

Както и да е, трагедия наистина няма. На моите деца съм обяснила, че не навсякъде и всеки ще ги иска за приятели, така че по-лесно и забавно е да си общуват с деца, които искат тяхната компания. Насила хубост не става, дори и в детските игри. Но чак да се гони новодошло дете и да му се хвърлят играчките - ами няма нужда да го приемаме за чудесна детска проява.