Жените Рак 3

Дай ми нещо и аха да съм го изтървала,счупила...изпуснала.... (малко съм саката в ръцете)  И аз обожавам големи съдове,разни неща......вази.......абе все едни Та,така е,ние рачките обичаме по-силните мъже,по-властните....ако нямам доверие на този въпросния мъж,когото обичам....започва нещо като тест за доверие...ох,не знам..или се отдръпвам от него....

Ео, не познавам май никой стрелец, но пък 5.12. са стрелци, нали? Дядо ми, лека му пръст, беше стрелец. Беше мъж мечта за баба, която пък е рак Бяха голяма любов до края, баба не е същата, откакто дядо си замина, но пък ако беше починала тя преди него, той нямаше да изкара и няколко дни.
Той показваше чувствата си, докато тя ги крие. Той е човека, който ми е показвал обичта си непрекъснато.
Няма да забравя- дядо легнал на един диван и бърбори нещо, баба на едно малко столче до печката си плете и го слуша....и така по цял ден зимата, когато няма работа навън.
Баба ходи на санаториум през зимата за 10-12 дни. Нямаха мобилни телефони с баба и той започваше да я чака на жп гарата от осмия ден докато си дойде, хем много добре знаеше че няма да си дойде толкова рано. Ходеше на всички влакове- в 9, 12, 15, 18часа и като се върне ми вика- още я няма тая кикифора, ама аз утре няма да ида на влака, да я видя как ще си дойде с чантите. И утре пак отиваше и така, докато си дойде, да и донесе чантите
Баба ходи на пазар, тръгва от нас в 9 часа, има път до пазара 15 минути, ама дядо в 9,20 е на вратата и я чака да се върне и мърмори- къде е сега, за какво отиде на пазара, като нямаме нужда от нищо  
Не изпитваше нужда да излиза от нас, никъде не ходеше, не признаваше други манджи, освен тези на баба, според него никоя друга жена не умееше да готви  
Спестовник голям, не сме оставали без пари, докато беше жив.

Много ми липсва, почина през 2001, а ми е толкова пресен спомена за него, не избледнява  

П.п. викаше ми Ивичка гривичка, ох на деде, а аз бях жена за женене вече 

Аз съм с мъж Стрелец вече 17 години.Обичам го много,чудесно се разбираме,тишина и спокойствие е в дома ни.Само малката ни изкарва от релси .Чела съм,че жена рак и мъж стрелец не е особено добра комбинация,но пък ние и трудности сме имали/извън нашите взаимоотношения/ и винаги сме били единни,лоша дума не сме си казали,изслушваме се,вземаме решенията заедно.
Ивка,много се разчувствам като слушам или виждам такава голяма любов,която се запазва до дълбока старост.Мечтая си и аз как с моя старец  след десетки години ще се водим под ръка на разходка около ритулната зала/там е и парка/,където сме се женили.Само живи и здрави!

Ивче, много хубаво си разказала за дядо си и неговата любов. Много мило ми стана като го прочетох

Ивка, и на мен ми стана много мило 
Благодаря ти Аз дълбоко и искрено се съмнявам, че чак ще остареем заедно, защото въобще не знам дали сме заедно, то 3 пъти секс и "съкровище" нищо не значи, все пак  Но пък знае ли човек къде ще му излезе късметът 

Така е,то е по-добре на шега в началото и да стане сериозно,отколкото с големите очаквания още от началото и после голямо разочарование.Аз като се запознахме никаго не съм си представяла сватба,дете и въобще някакви планове,но пък и съм била прекалено млада.

 

Добро утро момичета, след вчерашните писания ли, или така се е случило, но днес съм настроена леко носталгично. Замислих се какво съм печелила и губила в живота си, досега, и дали печалбата наистина е била печалба, а не загуба на нещо друго, и обратно .....
Не мога да се оплача от живота си, имам прекрасно семейство, любов, щастие и разбирателство, но сякаш има нещо което не съм постигнала. И двамата с мъжът ми имаме хубави професии, работа и доход, но на мен никога не ми е достатъчно. И дилемата, да бъда смела, безразсъдна и амбициозна, дори и да загубя, поне да знам че съм пробвала, това за което си мечтая, или да си седя и да си бия главата някой ден, защо не пробвах. Хем не искам да бързам, и да сглупя, хем  искам нещата да се случват. Поела съм няколко неща и всичко е свързано с  време, времето тече бавно, аз бързам....за къде бързам и аз не знам....знам само че всяко нещо което се случва си има причина, и това забавяне също, но дали е за добро  ?!
Ей така си умувам и философствам от сутринта, даже не търся отговор, просто си мисля ..... рачешка му работа, когато всичко върви добре, аз взема че дръпна един тигел назад или настрани
Как е при вас, всичко ли ви задоволява в живота, искате ли повече и само с искането ли си оставате. Смели ли сме ние раците, или чакаме нещо да ни побутне, да ни чукне отговора по главата ?

Стрелецът ме попита онзи ден дали знам какво искам от живота. Аз казах "донякъде". Какво значело "донякъде". Е, как какво?! Никога не се знае какво ново ще ми хрумне да ми е цел в живота  Бавно, но славно, повечето се стремя да изпълня. Но наистина ми трябваше катализатор - бившият ми приятел. Колкото и в момента да ми иде да го убия, много ми помогна да се осъзная и да си поставя цели. Все още умее да ме амбицира и подклажда да продължавам да вървя по избрания път. И за това винаги ще съм му благодарна. Въпреки че ми се иска да го убия 

Аз не съм смела, чакам подбутване, за да съм сигурна, че не само аз мисля, че посоката е правилна. Пример: пиша нещо, на мен ми харесва, но трябва някой друг да го одобри, за да продължа да го правя, да си отвържа въображението. А от живота като цяло за момента съм доволна, мисля. Но искам къща! 


Абсолютната класика, и аз правя същото.

Ооо, писанията въобще не си ги показвам. Снимките се прежалвам, ама писанията 

  Аз вече не пиша само за мое си удоволствие, затова си показвам. Едно време не смеех, срам ме беше.

Според мен, винаги жертваш нещо за да получиш друго. Но най-важното е да случиш на човек, който да те обича, да се грижи добре за теб и децата. Да те подкрепя в това което искаш да направиш и да те окуражава да го направиш. А ако случайно се провалиш да не те упреква и да продължава да настоява да опитваш. Защото ти пред себе си си длъжна да опиташ всичко. Никой не може и няма право да те лишава от собствения ти личен успех. Независимо да ли е кариера или семейство. И така като ги разделихме - кариера и семейство. Мисля че си на 100%

Аз пък всеки път като си поставя цел и си казвам - само да я постигна и ще се кротна.
Обаче бързо ми омръзва после това кротване и много скоро започвам да мисля за нещо ново
Мъжа ми казва - насита нямаш на идеи

И аз вечно някакви планове правя.Само,че моите в последно време не са за кариера и т.н.,а само за почивки или ремонти из нас.Ремонтите предимно на теория ,почивките засега ги осъществявам.Като дойде петък и мъжа ми само ме подпитва какви са плановете за уикенда.Нещо с възрастта съм се кротнала и друго не искам от живота-само здраве,спокойствие и забавление.