Жените Рак 3

  • 20 197
  • 755
  •   1
Отговори
# 720
  • Мнения: 958
Все си мисля, че това е смисъла на живота. Като получиш нещо, да искаш още и още и още. Не толкова ненаситност, алчност (нямам предвид материалния аспект), а по-скоро желание за развитие, порастване и достигане на нещо недостижимо.
Например ако си Бил Гейтс (образно казано), надали се задоволяваш с това, напротив, все вземеш че пръкнеш нова версия на Уиндоус, или на тоалетна Simple Smile)
Колкото и да си постигнал, винаги има към какво да се стремиш, както каза RedBull , успеха трябва да е на всички фронтове, и в семейството , и в работата, и в любовта ....
Защото, семейството е важно, ама не можеш да му се отдадеш изцяло, утре децата ще пораснат, ще имам много време, ще се обърна назад и какво ще видя, една жена отдала се изцяло на семейството, и в момента безполезна. В баланса е истината, да можеш да балансираш между работата, децата и личният живот. Аз не успявам, ако всичко е наред в къщи, отделям по-малко време на работата и не съм толкова продуктивна. Ако работя много страда семейството.
Как се справят другите, не знам .....

# 721
  • София
  • Мнения: 1 735
Ами всеки има различни цели.Аз съм постигнала нещо,в момента съм в застой и съм се отдала основно на детето си и семейството си,въпреки,че ходя и на работа.Като отрасне пак може да продължа по-активно да работя и да се обучавам.Понеже доста години активно се блъсках,сега релаксирам,а и понеже доста късно родих и сега смятам,че е добре да се радвам на това доста дълго чакано хлапе.В смисъл,че не искам на всички фронтове едновременно да действам,а поетапно.Забавила съм темпото,има време за всичко.Но всичко това се определя и от самата  работа.

# 722
  • София
  • Мнения: 512
И аз съм на етапи, преди беше кариерата сякаш, въпреки, че не се определям като кариеристка. После стана семейството. Нито мога всичко накуп, нито желание имам.
Май и аз напоследък се стремя все повече към спокойствие, защото последните години толкова напрежение и "неспокойствие" ми се струпа, че да ми държи влага за дълго. Даже мисля, че напоследък виждам все по-добре, че "онова" време ми е донесло и здравословни проблеми....кому беше нужно  Sad
Май затова мисля все за едни безгрижни и безметежни дни само и като ми се случат не ми се прави нищо, което да ги наруши.
 newsm78 и като видях, какво съм написала, май съм изпаднала в етап на "нищонемисеправихора"  Wink

# 723
  • Варна
  • Мнения: 133
Всички рачки тук ли си имат по хлапе???? Laughing Laughing

# 724
# 725
  • Мнения: 3 736
Всички рачки тук ли си имат по хлапе???? Laughing Laughing

Не всички.  Laughing Аз още не се броя за съвсем омамена, щото ми е пресничко чавето.  hahaha

На мен чудесно ми се получи, че майчинството съвпадна с едни реорганизации на работа, които щяха да ме изнервят, просто чудесен "тайминг" стана. Но не искам да губя тренинг и взимам по малко работа - професията го позволява, както и фирмата. Обмислях да се върна пълноценно от януари, но после се замислих и реших, че ще си изкарам една пълна година, мога да си го позволя и искам да си го позволя, това време после няма да може да се върне, а имах нужда от промяна в дейностите. пък и колкото и да си обичам работата, открай време личният ми живот, разбирай семейството, ми е по-важен от нея, нямам кариерни амбиции, пък и до момента единствената възможност за подобен растеж се появи тъкмо докато бях бременна. Ако не бях, сигурно щях да поддам и да се нагърбя с нежелана отговорност. Нищо случайно няма, да ви кажа, всичко се случва точно когато трябва да се случи.

# 726
  • Мнения: 958
Аз и с двете деца издържах по 9 месеца в къщи. Обичам си децата, обожавам да съм с тях, не съм кариериска, но когато усетя че душевното здраве ми се разклаща, изчезвам на работа.
В един момент започва да ми липсва социалният живот, контактите, разговорите различни от памперси, ядене и а.ане, и започвам да се изнервям. А много мразя да се крещи, да се мърмори, независимо дали на децата или мъжът. Викна ли, значи вече ми е предела, и е време да изчезна за да се възстановя. С първото дете имах невероятни угризения, сутрин я чувах до колата да реве, и аз ревях, с второто не, сега осъзнах, че не е заради мен, а си е до дете. Голямото супер емоционално и привързано към мен, малкото свободен електрон ...
Признавам си, че съм имала моменти, в които съм зарязвала децата и съм хуквала с приятелка няколко часа извън София, или ги оставяме на баба и дядо, и си даваме заслужена почивка с мъжът ми. Така успявам да съм нормална, и смятам че е по-добре и за децата.
Но се възхищавам на майките, които цял живот са перфектни майки и домакини. Баба ми беше така, нямаше един работен ден, има 3 деца, къщата и, дворът и, всичко беше по конец. Имаше най-хубавата градина в селото и най-чистата къща. Но това само определни хора го могат  Peace

# 727
  • Мнения: 1 296
Ейййй, рачкии, петък е Party
За днес съм си приготвила една рокля с дълбоко деколте и изрязан гръб и след малко ще се възнаградя със разходка. Може и шопинг, то все натам ме избива Grinning. И без това има навсякъде намаления, може да се намери нещо изгодно. Обожавам роклите и все за тях се лепвам по магазините.
Между другото сутринта прочетох, че дълбоко деколте води до дълбока старост при жените, така че нямам никакви угризения за моите Joy

# 728
  • Мнения: 7 002
 Joy
Оня ден дойдох с една рокля на работа, която е  с абсолютно бабешки десен - синя на дребни бели точки  Joy Обаче аз много обичам синьо и майка ми за това я купила и аз за това си я нося. И влизам аз в офиса (едно момиче и 5 момчета сме). И а влезе колега, а "Много стилна рокля, много ти отива тази рокля, много си фешън днес, да не си на среща..." и от този род. Викам си, какво им стана на тия, какво и харесаха на бабешката рокля Grinning Вечерта се виждам с приятелки и едната вика: "Тая рокля щеше да е наистина бабешка, ако го нямаше това огромно деколте, то я спасява." И тогава се светнах какви бяха тия комплименти цял ден  Joy

# 729
  • Мнения: 1 296
 hahaha hahaha hahaha hahaha
Мъже, мъжеееее hahaha
Те точките въобще не са гледали, нито модела на роклята Joy

# 730
  • София
  • Мнения: 1 735
Аз доста понапазарувах тази седмица за мен/вчера чудесна чантичка Crazy/ и детето и сега очаквам уикенда да ходим на планина.Миналата изкачвахме Черни връх,сега да видим какво ще стане с плановете ми.
Относно рокличките и аз вече от2 години съм им фен.Преди ги бях игнорирала още от детските си години Embarassed.Деколтето е мнооого важно,особено за мъжкото съсловие.Ео,направила си щастливи няколко човека и то за цяяял ден! Laughing

# 731
  • Мнения: 3 736
 hahaha

joya, и аз мисля, че си е необходим баланс в заниманията. Аз понеже никак не съм перфектна домакиня (мъжът ми чисти, щото така си почива, аз само готвя и мия чинии) не изпитвам никакви угризения, че седейки по цял ден вкъщи не прекарвам времето си в бърсане на прах, миене на подове и гладене на спално бельо. Трудно ми е да извършвам дейности, които не изискват никакво мозъчно ангажиране, бързо доскучават. При мен обаче е щур късмет, че мога да работя от вкъщи, където се чувствам най-добре, та си съчетавам нещата, поне засега.

Сега и на мен ми се прииска нова рокля.  Crossing Arms Още повече, че сега ми е паднало да показвам гръдно богатство.  hahaha

# 732
  • София
  • Мнения: 1 735
Наистина е много удобно да можеш да работиш вкъщи.Иска ми се такава работа,но за моята е невъзможно.

# 733
  • Мнения: 7 002
И на мен ми се иска такава работа. Искам да имам голям апартамент и да отделя 2 от стаите за студио  Joy
Засега парите ми стигат за едностаен, та не знам  Joy

Рокли проносих и аз преди 2 години. Преди това като виден метъл - комбат панталони, много широки тениски и т.н. Като се разведох с мъжа ми, новото гадже ме направи на луда. Не можело така, жена съм била, да съм си била метълка само на концерти. Joy И като се почна едно пазаруване  Crazy Като накупихме един тон рокли, обувки на токчета (които ни тогава, ни сега нося, обаче много ме кефят  hahaha) и т.н., направо хората около мен се шашардисаха как ме променя. Сега съм някакво средно положение  Laughing

# 734
  • Мнения: 1 296
Аз съм на мнение, че една жена винаги трябва да има дрешки от различни стилове. Макар и да ги облече един път в месеца.
Аз съм върл фен на роклите, вече повече от 5 години. Просто те ми стоят най-добре. Зимни, летни, пролетни, официални, имам ги един дрешник само мой newsm44 Поомръзват ми понякога и ако модела го позволява, моята шивачка ги преработва. Ако не или ми отеснеят, подарявам ги на приятелки или на техните щерки. В последната година често подарявам, защото се научих да меся и доста рокли ми поотесняха. Някои си задържах с идеята /мечтата/ да посваля някое и друго кило Joy
Панталони избягвам да нося, но имам 3-4, които комбинирам с туники отгоре.
Спортно също рядко се нося, но имам и 2-3 екипа, колкото ей така, ако тръгнем някъде, да не съм встрани от хората. Тениски и потничета, тишърти - в изобилие Laughing Комбинирам ги с дънки най-вече.
Панталони не нося, както казах, но дънки - обожавам.
Рачешка му работа hahaha

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт