Юлчета 2008 (Тема 147)

Гниде, Гнидеее, какви килограми, какво раждане, какви 5 лева бе девойко, не ти ли мирише на бебче вече, на кеефффф.....
Второто дете така ларж се гледа, без предните ежедневни притеснения диша ли, не диша ли, ще се изака ли, няма ли да се изака, ще падне ли от леглото, няма ли да падне...
На следващата среща на този моят младеж Вики ако му липсва някоя бузка да знаете, че аз съм я изяла 

Иначе ние сме си вкъщи, бяхме малко по болници, сега сме добре, но съм оставила Дени вкъщи, лудницата е пълна, дядо Коледа на мен ще ми подари жълта книжка, сигурна съм 

Дени обаче изобщо не ревнува, само го гушка и не дава косъм да му падне от главата 
Само го пита "Какво правиш, братле?" 
Не помня вече откъде я научи тази реплика.

NBM, мирише ми, мирише ми, ама шубето е голям страх 

Сигурно ще прозвучи адски мрънкащо, ама е самата истина: с Катето нямаше нещо, което "просто" да се случва, така и до ден днешен. Затова, не съм преизпълнена с преливащ ентусиазъм от предстоящото щастие 

Ето, сега се будя, след като на 2 пъти я приспивах, за съответно час и още половин час. Аз заспивам, тя не  Освен че аз се изтощавам, тя не се наспива от упорство, трудно става и после е разсеяна в училище. Като стана въпрос за училище, днес имаше благотворителен базар за неща, свързани с Коледа, изработени от учениците. Аз, най-гордо, купих нейните и ги закачихме в стаята й 

Оле, уби мъ 

 Оле, хахахаххах 

 За градината не мога да дам съвет- дали не ви манипулира като знае, че ако пореве и няма да ходи Тия малките много точно стрелят с тея сълзи и истерии....

За градината ние за сега нямаме проблеми, пу-пу. Което много ме радва, като се има предвид колко трудно беше в яслата. Ревове, сълзи, истерии, ужас. За сега ходи с желание и много й харесва. Само че и моето е едно инатливо раче и като каже нещо - край. Вчера много се била изложила, така ми каза госпожата. Всички деца си нарисували рисунката, само тя отказала. Опитали да я накарат (не знам какви са им средствата), което, сигурна съм, още повече я е настроило да откаже да рисува. Разплакала се, "много съм болна и не мога да рисувам" така казала. Накрая всички деца били готови с рисунката и отишли да си играят, а Мариела била оставена сама на масичката да си дорисува!!! Госпожата беше много възмутена от нея. Кажете ми това как да го разбирам? Разбирам го като наказание и доколкото си познавам детето ефекта ще е отрицателен. Още две три такива "педагогически" решения и виждам как ще се откаже да ходи на градина. Като не иска да рисува - да не рисува, така го разбирам аз. Грешно ли разсъждавам? Детето е много послушно в градината, яде, спи, облича се почти сама, не се бие или нещо подобно, т.е. не им създава никакви грижи, не искала да рисува вчера и я наказали. Много ми дойде, честно. Кажете, как да реагирам? Ако се оплача, 99% няма да има ефект, най-много да спрат да ме информират за такива случки. 

не ми харесва да наказват, само защото някой не иска да рисува, но от друга страна предполагам, че наказанието не е заради самия акт на нерисуване, а с дисциплинарна цел т.е. когато се каже, че ще се прави нещо и всички го правят, не може някой да се цепи така. в противен случай ще настане хаос. утре още трима може да не поискат да правят нещо, ако не последва наказание.

Оле, много забавно! И Никола така прави едни смешни взаимовръзки между нещата...

Вие с Марто не можете ли да се опитате да въвлечете Симонка в куклен театър и да разиграете "детска градина" и да видите така дали няма да изскочи някаква травмираща случка от ДГ, заради която да не иска да ходи?  Или да отидете без нея там и да говорите спокойно и по-дългичко с учителките, да видим те какво ще ви кажат. Със сигурност има някаква причина, не го отдавам на "прост инат". След като дори на тържеството не се е отлепила от баща си, има нещо 

ТоНи, и аз ги виждам нещата като тебе - не може заради едното нерисуване да наказват детето, че и да го засрамват (било се изложило  ) Да им имам педагогическите подходи! Можеш да споделиш, че не си съгласна да наказват детето заради такива неща (ако изобщо си съгласна да го наказват, де, щото аз не съм ОК да наказват Никола) и че след като не е искала да рисува, може да й се предложи алтернатива - да използва други материали за рисуване, да изрязва от гланцово блокче, да реди пъзел дори. Все неща, с които няма да пречи и да нарушава заниманието на групата.

Ние с Борис вече сме добре, днес ще излизаме, че се чувствах като затворник у дома вече и много се изнервих. И мъглата се вдигна вече и УРА! 

Миленче, съгласна съм с теб, но това е трудно осъществимо в държавните одз'та. в нашата група има 32 деца, за които се грижи само една госпожа. има и лелка, но тя не е само за нашата група т.е. тя щъка между групите и не може много да се разчита, че винаги ще е налице.
та когато една единствена госпожа трябва да гледа тези тридесетина деца е трудно едно да рисува с флумастери, второ с водни бои, трето на играе с пластилин и четвърто да реди пъзел. Просто в момента, в който дори само на едно се разреши нещо различно, всички започват да искат  и те различни неща и настава истинска каша.
не, че оправдавам наказанието. може би би трябвало да й кажат, че след като не й се рисува, трябва да остане на столчето до масата с рисуване и просто да чака мирно и тихо да свърши заниманието, след което да не я изолират, а да я включат в игрите, знам ли..

 Йоанна също плачеше неистиво и се влачеше по пода, хванала крачола ми когато я оставех при логопеда, без да се е случвало нищо травмиращо там. Аз стоя пред вратата и слушам какво правят ( но тя естествено не знае, че съм там) . И както изляза ( след насилствено откопчване от мен) , тя млъква, сяда си на столчето, почва на бъбри и да си правят заниманията ни лук яла, ни лук мирисила. Но всеки път има крокодилски сълзи сякаш идва края на света. Първия месец беше така, сега даже прегръща госпожата, всеки път й носи цветя...

 Не казвам, че при Симона няма нищо, което да я е травмирало в градината, но просто показвам на какви манипулации са способни тея рачета....

 Аз също съм на мнение, че не трябва да има наказания. Аз съм правила забележка ( с по- мил тон) , да не насилват Йоанна да яде. Но пък съм и на мнение като Сакси, че все пак трябва да има някакъв установен ред и дисциплина, а вече те са педагози и би трябвало по- добре да знаят как да го установят този ред.

Сакси, има начини, нали? И аз, и ти измислихме такива почти без напън, а не сме педагози! Значи един педагог с н'ам колко години стаж би трябвало да му идват такива начини като "Добър ден"  

Знам, че децата са много, че изобщо няма нищо общо да гледаш дори 5 деца в градината (а те са 25 или дори още повече, като при вас) и 1 дете у дома, но винаги има начини да се отнесем към децата с разбиране и уважение. А коментираното от учителката на Мариела, че детето "се изложило" и такива работи е просто абсурдно, не го коментирам дори.

И съм далеч от мисълта за някаква свободия в градините!   Говорили сме тук и преди как действам, когато виждам, че Никола пречи на друго дете да играе спокойно. Но не мисля, че Мариела е пречела на някого с нежеланието си да рисува, просто госпожата е искала да стане на нейното. Отглеждането на дете не е борба на воли за мен.

Идеалният вариант е да й предложат нещо друго. Разбирам ги, много деца и т.н., но да я оставят сама на столчето докато другите играят, това не го приемам. Освен това повече взеха да стават оправданията с многото деца. Първо, не са постоянно 30, например на списъка с исканите подаръци от дядо Коледа са 19 деца. Т.е. в този ден са били на градина 19 деца от групата. Пак не са малко, съгласна съм. Не им помагат да си бършат дупетата - много деца са, да не ходят с чорапогащници, че са много деца и не могат да се обличат напълно сами, гледат по цял ден филмчета, че било навън студено, пък са много деца и докато им помогнат да се облекат и обуят.... За всяко нещо оправданието е едно - много деца са! Това ме изнервя.  Върхът беше, когато вчера ми заяви госпожата, че децата не можели да направят хубави картички за коледа, "пък ако знаете миналата година четвърта група какви неща правеха!!!" !??!!?? Как ще сравняваш първа и четвърта група?  

мммм четох и аз задълбочено, наистина Тони май не сте попаднали на педагози или вече на госпожите им трябва отпуска да си поотпуснат нервите.... и при нас има някои смущаващи моменти, но като цяло г-жите добре се справят...
не знам дали съм споделяла тук, май не съм, но избрахме един татко за касиер на групата и той взе че забегна с парите в чужбина, купи само помагала в началото на годината и тва е, пълна абдикация, някои родители още не са дали пари, анархия ...и аз се заех да оправям бакията...резултата е, че въпросния татко върна парите и вече почти събрах всички суми, купувам всеки месец хигиенни материали, канцеларските вече ги купих и сега ще правя коледни торбички за децата за тържеството....много се кефя, май аз повече ще се вълнувам от децата... а таткото се отърва на косъм, щото тъкмо подготвях жалбата да я внеса при районния инспектор и жена му върна парите, изобщо такава безотговорност....

Мая, ще си починат те. Сборни групи са между празниците и в началото на новата година.

и при нас ще има сборни групи, ама няма да го пускам, че в другата група има едни близначки дивачки  и други дивачки, не си е работа....

Ние пък днес се срещнахме с на Лили учителката. Имат някакво оценяване през годината какво са усвоили. Мен всъщност не ме притеснява това особено, а това, че Лили ужасно много се притеснява. Оплаква й се вкъщи, че не й били дали хляб на обяд и колкото и да й обяснявам да си поиска тя не го прави и това е. Накрая баща й каза да й давали хляб и вече я питали дали иска... Другия път пък ми обяснява, че не била спала на обяд, отваряла си очите, защото й се пишкало. Ама да каже на някой не. Обяснявам й как едно детенце от нейната група само отиде до тоалетната (понеже бях там с нея и го видях) и че и тя може да отиде ако иска, ама не. Седи и си трае. Веднъж пак й се пишкало и явно на едно детенце казала, защото то отишло и казало на учителките...
Такива работи. Моите обяснения никаква работа не вършат. Учителката ни каза да не й обръщаме толкова внимание на това нещо, за да не й стане като комплекс, че нещо не прави както трябва. И може би ще е по-добре така, ще видим. Ама с това пишкане...аз и вкъщи като я гледам виждам, че винаги чака последния момент, когато повече не може да стиска и тича до гърнето колкото може по-бързо. Иначе ако я питаш на нея по никое време не й се пишка
За сметка на това се опитва да върже някакви думи на френски. Цветовете само на френски ги казва, брои до 10 и то по-правилно отколкото на български, пише си буквата Вчера й връчили коледните неща от градината, дето ги е творила, мислех да ги снимам, но ще видим кога ще се наканя

Защо да не го коментираме, като точно то показва грешната представа, за това какво се е случило и от там точно и грешните очаквания, изисквания и подходи към децата.

Гнид, най-сетне ме предразположи и мен да те успокоя за тревогите ти.  Знаеш колко си приличат двете пикли. Както при Катето, така и при Симона нищо не беше лесно. Всичко е придружено с много рев, сълзи, сОполи и драми. Като почнеш от коликите, минеш през зъбите, вечната борба със съня, а сега ето и градината. И колкото тя е трудна във всико, толкова ми е по-лесно с Радо. незнам дали защото аз съм по-спокойна, затова и той е много по-спокоен и лесен, или просто защото след школата на Симона всичко е песен, но е факт 

Това с театъра не сме го правили, въпреки че, тя не крие нещата. Сама си казва, днес така и така, вчера какво станало, не е от потайните. Ще пробваме да видим дали няма някое разковниче да изплува. Аз не мисля, че има някаква по-специална причина заради това, че не иска да ходи. тя просто знае и вижда, че ние и двамата сме си вкъщи и още повече и ония дребния, превилигирования също остава с нас и за това предполагам толкова се дърпа. Има и неща в градината, които не харесва, като това да я карат да спи и да й се карат, когато тя не го прави, а вместо това говори и буди другите деца, защото не я свърта на едно място. Предполагам това подсилва нежеланието й. Много е дразнещо, че всъщност й харесва там и когато я звимам винаги е усмихната и ентусиазирана. Ако не го виждах това, щях с много по-лека ръка да кажа "СТИГА" и да си я оставям вкъщи, все пак мога да си го позволя, но не мисля, че за нея е оптималния вариант. От друга страна незнам дали е добре тези ревове и истерии да продължават. искам да е щастлива, но незнам кога е по-щастлива, като се дере, а после си идва усмихната, или като не реве, но седи вкъщи и по цели дни си говори сама или с нас възрастните, или бебето Радо.