Юлчета 2008 (Тема 147)

Оле, благодаря ти   Една част от мен вярва и се надява, че е ще е така, както ти го описваш с Радо. Дано   Иначе, не знам. Ще ми се с второто да съм по-добър и търпелив родител  
Какво ли направих, че чак сега те предразположих? При цялото това мрънкане 

А за градината не може ли да се направите, че почвате работа, а че Радо го мятате на ясла или на бабата? Да види, че няма мърдане.
Катето, по подобен начин, се тръшка, когато някой се опита да я приспи, ако и аз съм у дома.
Но, като се роди бебето, щяла - нещяла, баща й ще има това удоволствие, защото тези часове, които посвещавам за целта, едва ли ще мога да ги отделям.

Това, което описваш, ТоНи, ми изглежда недопустимо. Аз бих направила опит да го прокоментирам, едва ли ще стане много по-зле.

Еми чаках нещо, с което се отъждествя. Как да те успокоя, че второто се ражда по-малко, като при мен не беше така? 

Оле, може да опитате да се договорите, че ще ходи три дни от седмицата на градина, а останалите два работни дни ще стои у дома...Знам ли, измисляйте варианти, все нещо ще проработи. Явно наистина ревността играе роля тук. Ако й говорите, че Радо е малък, че той не ходи на градина и си стои у дома, а Симона ходи, защото е голяма и защото другите деца я чакат и им е интересно да си играят с нея, дали няма да сработи?

Никола много обича да се чувства по-голям и компетентен от Борис и когато му говоря някакви такива неща, най-добре действа. Естествено, не прекалявам, защото не искам да изкарам Борис някакъв дебил в очите на Никола, но все пак умерено наблягам на фактора "възраст" и прилежащите умения и разбирания.

Гнид, с второто наистина ще ти пука много по-малко и ще си по-спокойна, почти с всички е така. Само да сте здрави всички, ще се наредят нещата

Редактирам се, че забравих да кажа на Мая как не се сетих да направя и аз така като техния касиер! Тюююю, така да ме е яд! Над 1000 лв бяхме събрали, да си бях плюла на петите, а аз най-чинно си ги отчитах, давах за играчки, за учебни пособия и те почти свършиха. Вашият касиер добре го е бил измислил, ама такива като тебе са му развалили далаверката 

Оле, и аз си мисля, че Симона ревнува, че сте по цял ден с бебето, а тя е на детска градина. Обаче нямам идея как може да се реши този проблем

Тони, аз съм ЗА разговор с госпожите . Кажи им, че не одобряваш наказанието като мярка за възпитание и ги помоли да не го прилагат спрямо нея. Вече по тяхната реакция, ще решиш какво да правиш за в бъдеще. Дано се окажат разбрани, ама едва ли

Бухти, много неща е научила Лили, браво . Дано скоро да започне и да си казва какво иска, за да не се измъчва излишно.

Евридика, радвам се, че вече сте добре с Борис

Симпатюхче, много е била хубава атмосферата в детската градина и коледното настроение Дано по-често учителките се сещат да се усмихват на децата и да им създават ведро настроение.

Преди 2-3 дни от детската градина бяха водили групата на Алекс пред общината, да гледат докато украсяват коледната елха. Прибра се толкова ентусиазиран. Понякога е нужно наистина малко, за да предизвикаш радост у децата

Гниде, с второто ще е по-лесно, ще видиш . Аз обичам да се шегувам, че Илия ми е компенсация за всички безсънни нощи и приспивания на ръце с Алекс

Аз пък като не съм се притеснявала и с първото много ми е интересно с второ какво ще е

  Хахах, и аз това се чудех...Ама аз и не омислям за второ де....Нямам никакво желание даже...

  Нашите госпожи и днес бяха украсени и вървеше коледна музика 

На мен пък Теодор ми е компенсация за всички спокойни дни и нощи с Михаил 

Пресен пример от снощи - спала съм само от 3 до 5. В 5 часа като се започна едно кърмене, рев, разнасяне из стаята... та досега  Няма никакви изгледи да заспи. Как не се измори не знам, аз вече едва гледам 

Оле, при нас ситуацията с градината е абсолютно същата и то откакто се появи Тео, преди това си ходеше с такова желание. Сега сутрин не иска да става, после не иска да се облича, после не иска да ходи на градина, страх го било.... А вечер като се прибере му светят очичките и с такъв ентусиазъм разказва за градината 
Ама на мен ми идва малко в повече това убеждаване всяка сутрин, защото Тео решава да яде точно тогава, а мъжа ми е в Банско и аз ще се побъркам съвсем скоро 

1000 лв????? За какво събирате такива суми? Акъла не ми го побира. Аз нали знаете, че живея в общината с най-голяма безработица и хората тука броят всяка стотинка. Събраха се по 18 лв за учебниците и после по още 20 за всичко друго. За учебниците парите събираха госпожите, а за "всичко друго" родителски колектив от 5 човека. С тях са купили ужасно много конструктори, колички, кукли, помагала и т.н. и решиха да ги стоварят под елхата като подарък и децата умряха от кеф. Симона и тя пляска до крачола на баща си.   И накрая им останаха 260 лв, за консумативи (вода за диспенсера, тоалетна хартия, сапуни, кърпички и т.н.).

За уговорките, пробвали сме, даже днес и казахме, че е последен ден, да отиде само защото ще има театър и подаръци и после вече няма да ходи (мислим поне до Януари да я спрем да отшуми малко, че много ескалираха нещата), дори и днес не пожела да ходи и отиде с рев и истерия.
Това че е голяма също сме го пробвали, но в повечето случаи води до " вбебечаване" от нейна страна, приема, че положението на Радо е по-доброто и иска като него. Например сега иска да я храня на неговия стол, а преди си ядеше сама, има си нейно столче и т.н.
Театъра да ходим на работа и да водим Радо на ясла също го мислихме, но с какво е виновен Радо, та да го изкарваме милия на студа всяка сутрин затоплен от леглото. И без това след като излишно го вкараха в болницата уж с бронхит и му направиха такова агресивно лечение с урбазон, АБ и вентолин, сега почти всяка кашличка го удря там.

Та така, продължаваме да търсим варианти, сега последно решихме да я оставим малко вкъщи, така или иначе са сборни групи за празниците, за да се уталожат малко нещата и към Февруари пак да пробваме. Сигурно и това е грешка, но не знам вече кое как би могло да подейства, пробваме всичко.  

Вие не живеете ли при свекърва ти? Или поне не е ли наблизо (като всичко в малък град)? Може тя да идва при него, а вие да "отивате на работа".
Катето подозира, че съм си вкъщи, но не е съвсем сигурна, а и като ме пита, й отговарям, че ще се занимавам с някоя неприятна за нея работа, като минаването с прахосмукачка  Ако беше абсолютно сигурна, вероятно, нямаше да минават гладко нещата.

В крайна сметка май всички решихме, че госпожите не ги бива    Аз от нашите не мога да се оплача. казаха ми, че яна не се хранела сама, разсейвала се, ровела в чинията, а после като седнела до нея лелята и започнела да я храни, добре си хапвала. и у дома е така за съжаление. сервирам, сядаме всички, ние се храним, тя опитва и блее. после има 2 варианта. да взема чинията й и да я нахраня или да не направя нищо и да си легне гладна. няма да каже, че е гладна, най-много да поиска компот.
 
веднъж ми споделиха госпожите, че е доста палава и щура. казах им да й се карат, ако не слуша, а те ми отвърнаха "е, тя е дете, нека да е палава. гледаме само да не се бият помежду си.' изобщо, доволна съм.

за излизането вън.. преди много ги извеждаха, даже и в по-хладни дни, но от едно известно време никак не излизат. попитах защо и ми казаха, че имало родители, дето се сърдели, щото им били кекави децата и даже ги били обличали и за вътре с някакви много дебели пуловери... хвана ме яд, но какво мога да направя.... добре, че имам възможността, когато реша да я взема веднага след сън и аз да я изведа.

Оле, аз мисля, че трябва да опитате с по-категоричен тон. Защото и моите се тръшкаха и пищяха, но вече накрая им казах, че нямаме избор- ние с  татко ходим на работа, и ти отиваш на работа. Всички в семейството имат работа през деня и е по-добре да им е приятно, отколкото да плачат. Сами не иска да ходи, ако е боледувал и е стоял повече време у дома. После обещава, че няма да плаче Така че, колкото повече искаме да им е добре, толкова повече децата искат от нас.
Тони, големият ми син не може да рисува. Не е обичал и да оцветява, но това не ме разстройва. Как са постъпвали в градината не знам. Мисля, че е добре да кажеш на учителката да й дадат време да поиска да рисува, да не я насилват. От друга страна, учителките имат учебна програма, чрез която трябва да развиват различни умения у децата. Помоли за по-благо отношение, но си представи и че един ден в училище трябва да учат по всички предмети, независимо искат ли или не.

Хм, Дени, не съм много съгласна с това "независимо иска ли, или не". Има една приказка: "Можеш да заведеш коня до реката, но не можеш да го накараш да пие". Това е цитат от една книга за възпитанието на децата, впрочем.
И в този смисъл идеята ми е, че ако искаме децата истински да научат нещо и да се кефят от процеса и от факта, че знаят нещо, то е нужно да ги мотивираме вътрешно да го научат. Какво имам предвид - ако едно дете не иска да рисува, да кажем, насилственото принуждаване да рисува няма да породи у това същото дете нищо друго, освен отвращение към рисуването.
Ако искаме детето да изпита удоволствие от процеса, просто е нужно да му отделим време да му покажем цветовете, кой цвят на какво прилича, с кой цвят какво може да се нарисува, да порисуваме заедно с него и такива неща, сещате се. Ако просто му кажем: "Рисувай, защото трябва!" нищо няма да постигнем.

Съгласна съм, че има правила и че всички трябва да се научим да ги спазваме, но според мен има много начини рационално да се обяснят правилата и да се интегрират като нещо наистина необходимо у детето - например "Нужно е да се пресича само на зелено" (защото иначе колите не очакват, че има пешеходци и може да ни бутнат) или "Не се удрят хора" (защото ги боли и им е неприятно). С втория пример, впрочем, се развива и алтруизмът и емоционалната интелигентност на децата.

Та така, има си начини и начини, важно е човек да си размърда въображението и да не го мързи 

Да се включа и аз, че това с възпитанието на децата и най-вече системата в държавните, че и много от частните градини ми е болна тема. От това ни куца цялото образование, като се почне от детската и след училище - сухо, следващо програми, един Бог знае от кой “капацитет“ сътворени, оценки, внушаване на усещането, че на всяка цена трябва да си първи и ако случайно не си, тогава това е провал, излагация и прочее. Според мен е хубаво да има програма, но да не се следва сляпо и да се оставя на децата да се развиват индивидуалните заложби. Както  казва Миша, ако си размърдат въображението и имат желание, може да се промени нещо. Например - днес учат цифрите: може да се сложат различни масички, на които децата, според тяхните предпочитания могат да ги учат по различен начин - едни чрез рисуване, други чрез подреждане на дървени кубчета, колички и прочее. Така има доста голям шанс всички деца да се включат и  учителките да си изпълнят програмата. Просто трябва да се разчупят малко тия закостенели рамки!

На мен друго ми е чудно: как можеш да накараш на сила едно дете да рисува и каква е ползата от това Аз съм пробвала, в пристъпи на безпомощност, да карам на сила да яде, еми не става! Или не си отваря устата или после повръща на инат. Струва ли си?!
Повечето постановки по принуда са жалки и вредни и за двете страни.
Действително, да предизвикаш интерес и да убедиш детето доброволно да направи нещо е доста по-трудоемко и не винаги е възможно, особено като се грижиш и много други деца, но постановката "щото така трябва", трябва да се използва само в краен случай, а не като средство за пречупване.

Евридика, Рапунцел, за това, което вие предлагате трябва учителките да имат призвание и голяма душа. Звучи чудесно, но за съжаление изобщо неприложимо в нашето образование. Защото си мисля, че масово учителите възпитават у децата подчинение, за да им е по-лесно да се справят с тях, а не се и замислят за различни подходи и методи.
За да станат приложими идеите ви, трябва май първо да се работи със самите учители

Гнид, принудата е точно средство за пречупване. В единия случай показва безпомощност, в другия някакво извратено чувство на удоволствие от налагането на мнението. Извратено ми се струва да се радва някой, че се е наложил над някакво 3-4-5 годишно дете