Момичета, как учите с децата? У нас е тясно и трябва да учат заедно. Пречат си, съревноват се и накрая всичко завършва с тръшкане и рев. Дали да не им разделя задачите? Още са подготвителна, но за в училище ми се струва много сложно.
- Публикувана: 25 фев. 2012, 12:50 ч.
- Последно мнение: 21 март 2015, 07:09 ч.
Близнаци в училищна възраст
Учат си на бюрата които са почти едно до друго, но в хола при мен, за да мога да помагам. Те вече са втори клас, така че са свикнали. Пречат си отчасти, но най-вече защото едната винаги пита сестра си за нещо. Както с всяко нещо при близнаците свикват и се напасват, няма как да ги разделям или поотделно да се занимавам с всяка, защото времето няма да ми стигне.
Здравейте, момичета,
не съм писала отдавна, но ето, че и ние вече сме ученици. Да споделя при нас как е. Момчетата ходят с желание на училище, според мен още им е като игра. Е, мрънкат от време на време, стават трудно сутрин, но като цяло отиват с усмивка. Вече имат и спречквания с други момчета, особено в занималнята, където са деца от два класа. Михаил е по-старателен, пише красиво, старае се, никога не се връща с ненаписано домашно, докато Християн е по-разсеян, вкъщи пишем и то не с особено желание, дори ми казва, че не ме пука, което ме влудява понякога. Те са буйни деца, и моите тревоги са по-скоро в тази посока, защото няма да останат ненаучени. Случихме на страхотна класна, занималнята е по-проблема, не може да се справя с тях госпожицата. Извежда ги навън, като отвързани коне са, заварвам ги потни, дори по потници на студа, ритат топка, раници захвърлени, е, това най-много ме влудява.
Няколко неща захубиха като дрехи, някои намерихме. Два-три пъти ходих да ги видя, лудницата е пълна в училището, наистина не завиждам на учителите.
Аз им приготвям раниците, преглеждам всичко вечер. Сутрин приготвям закуските, обяда, дрехите. Още са малки може би, знам ли, но като цяло ако не ги юркаме ние, не знам.
В началото ходиха на стол с купони, които не са никак евтини, особено по две, но ги разкрих, че не ядат и половината и сега им слагам храна в кутии.
Да попитам обаче как сте с джобните, моите сутрин ме преджобват тайно, много искат да си носят парички и да си купуват какви ли не не особено полезни неща от лафката. Понякога не им давам, понякога по левче, два.
Е, и с телефони ги оборудвахме, след молби, плач от тяхна страна, че само те нямали. Познайте, първия ден сметка 50лв. от смс-и на игри, които те не знаят как да изпращат, но явно са успяли някакси. Имаше забрана уж от оператора, но се оказа че тя е активирана по-късно. Сега дори забравят да ги вземат, чат пат им ги давам, звънят ми по 10 пъти на ден за щяло и не щяло.
Това е в общо линии, при вас как е?
Относно ученето вкъщи, за което пита Вера, вие какво учите, не ходят ли на занималня?
Ние нямаме бюра, общо взето ако се занимаваме, пишат на масата в кухнята или хола. От година насам в стаята май само спят или ритат топка, или играят баскетбол.
Ще се радвам да споделите вашия опит и преживявания.
И да се похваля, вече си имаме и момиченце. На 29 септември се роди София. Голяма изненада за нас, но не съжалявам и за миг, че взех решението да я имаме, макар и на тези години
и с две деца вече, при това близнаци първолаци 
. Родих в болница "Надежда" по естествен начин, за което много настоявах и всичко приключи добре, макар доста дълго и трудно, а таткото ни присъства и дори преряза пъпната и връв. Много се притеснявах да не съвпадне раждането с първия учебен ден, но тя си изкара до термин. 
Признавам, че не е лесно, но след тренинга с батковците, сега е съвсем друго, макар, че грижите с момчетата не са по-малко.
Поздрави на всички и бъдете здрави!
не съм писала отдавна, но ето, че и ние вече сме ученици. Да споделя при нас как е. Момчетата ходят с желание на училище, според мен още им е като игра. Е, мрънкат от време на време, стават трудно сутрин, но като цяло отиват с усмивка. Вече имат и спречквания с други момчета, особено в занималнята, където са деца от два класа. Михаил е по-старателен, пише красиво, старае се, никога не се връща с ненаписано домашно, докато Християн е по-разсеян, вкъщи пишем и то не с особено желание, дори ми казва, че не ме пука, което ме влудява понякога. Те са буйни деца, и моите тревоги са по-скоро в тази посока, защото няма да останат ненаучени. Случихме на страхотна класна, занималнята е по-проблема, не може да се справя с тях госпожицата. Извежда ги навън, като отвързани коне са, заварвам ги потни, дори по потници на студа, ритат топка, раници захвърлени, е, това най-много ме влудява.
Няколко неща захубиха като дрехи, някои намерихме. Два-три пъти ходих да ги видя, лудницата е пълна в училището, наистина не завиждам на учителите. Аз им приготвям раниците, преглеждам всичко вечер. Сутрин приготвям закуските, обяда, дрехите. Още са малки може би, знам ли, но като цяло ако не ги юркаме ние, не знам.
В началото ходиха на стол с купони, които не са никак евтини, особено по две, но ги разкрих, че не ядат и половината и сега им слагам храна в кутии.
Да попитам обаче как сте с джобните, моите сутрин ме преджобват тайно, много искат да си носят парички и да си купуват какви ли не не особено полезни неща от лафката. Понякога не им давам, понякога по левче, два.
Е, и с телефони ги оборудвахме, след молби, плач от тяхна страна, че само те нямали. Познайте, първия ден сметка 50лв. от смс-и на игри, които те не знаят как да изпращат, но явно са успяли някакси. Имаше забрана уж от оператора, но се оказа че тя е активирана по-късно. Сега дори забравят да ги вземат, чат пат им ги давам, звънят ми по 10 пъти на ден за щяло и не щяло.
Това е в общо линии, при вас как е?
Относно ученето вкъщи, за което пита Вера, вие какво учите, не ходят ли на занималня?
Ние нямаме бюра, общо взето ако се занимаваме, пишат на масата в кухнята или хола. От година насам в стаята май само спят или ритат топка, или играят баскетбол.
Ще се радвам да споделите вашия опит и преживявания.
И да се похваля, вече си имаме и момиченце. На 29 септември се роди София. Голяма изненада за нас, но не съжалявам и за миг, че взех решението да я имаме, макар и на тези години
и с две деца вече, при това близнаци първолаци . Родих в болница "Надежда" по естествен начин, за което много настоявах и всичко приключи добре, макар доста дълго и трудно, а таткото ни присъства и дори преряза пъпната и връв. Много се притеснявах да не съвпадне раждането с първия учебен ден, но тя си изкара до термин. Признавам, че не е лесно, но след тренинга с батковците, сега е съвсем друго, макар, че грижите с момчетата не са по-малко. Поздрави на всички и бъдете здрави!
Аз не съм критерии за ходене на училище в България,но тук в Сащ нямат лавки или нещо друго откъдето могат да пазаруват, иначе аз бих им давала парички, но не всеки ден, ядът основно в училището имахме проблеми миналата година с младежа, че се разсейва по време на обада не му стигат 15 минути почивка и ни казаха ,че си хвърлял яденето неизядено, е мина тоя период.Тук нямат занималня,ходят на второ училище по още 3 часа,но то е по скоро игри и занимания,всяка вечер се пишат домашни и преглеждат папките от училището там слагат какво са правили през деня и какво имат да учат,дават им се много книги по 4 на седмица и изискването е да се прочетат като и те участват, книгите са по-лесни с по-малко изречения и кратки думи .
От 20 август почнаха първи клас ,вече четат кратки думи и изречения,за сравнение на български ги учихме 2 години нон стоп така и не почнаха да четат ,единия стигна до сричане само,интересно ми е в България кога се научават да четат като тръгнат първи клас,тук азбуката я научиха в предучилищната група.
От 20 август почнаха първи клас ,вече четат кратки думи и изречения,за сравнение на български ги учихме 2 години нон стоп така и не почнаха да четат ,единия стигна до сричане само,интересно ми е в България кога се научават да четат като тръгнат първи клас,тук азбуката я научиха в предучилищната група.
Моите момичета са вече втори клас , джобни нямат госпожата ни реши че е по добре да не ходят до лавката все още ,което за нас е добре. Едната дъщеря е много старателна написва си домашните и отива да играе ,докато другата мрънка сърди се не и се пише .Телефони имат ,но изобщо не ги използват за говорене ,а за игра.По принцип ги разделям като учат защото си говорят и забравят за какво са седнали
Честита ти дъщеричка да ти е жива и здраваНяма по хубаво от това да си имаш момиченце
Ние пък си имаме момченце вече на 4 почти и е много лигав и палав(покрай каките)
Честита ти дъщеричка да ти е жива и здрава
Няма по хубаво от това да си имаш момиченце Ние пък си имаме момченце вече на 4 почти и е много лигав и палав(покрай каките)
kassi 76 много се радвам да те видя и честито ново попълнение в семейството.
При нас спалните помещения също се ползват само за спане. През останалото време сме си в хола всичките, като и бюрата са там. Едно е че няма място за тях в детската, а друго, че има нужда да им помагам особено по немски и така ми е по-удобно.
За пари все още не им даваме, имат си стол и там си ядат. Миналата година края им дадох някакви пари, вече не бяха училище, а като лятна занималня и похарчиха само за един ден 20 лв за глупости.
Телефони имат от миналата година, съжалявам че ги взех и то на договор. В момента си стоят вкъщи и никой не ги ползва.
По въпроса за четенето, ние сме в 145-то ОУ, но следобед са към Сдружение Шилер. Подготовката започва още от подготвителна група и съответно тогава се опитват и изнасят четенето. Тоест преди първи клас почти всички деца четяха, едни гладко, други не толкова. В края на първи клас и особено след лятната ваканция, когато са прочели част от книжките всички вече могат да четат. На немски четат от първи клас, като си четат доста свободно непознат текст, даже тази седмица имаха вътрешно състезание по четене в класовете и между тях. Едната близначка е на първо място в класа и има подарък книжка и безплатен учебен комплект за догодина. На нея и се отдава и математиката и всичко останало, докато другата се справя много добре, но като всяко едно детенце и се чувства леко зле покрай сестра си. Няма обаче какво да направя, Ники явно е изтеглила дългата клечка и всичко и се получава лесно и с дори по-малко усилия отколкото на Ваня и то с по-добри резултати.
При нас спалните помещения също се ползват само за спане. През останалото време сме си в хола всичките, като и бюрата са там. Едно е че няма място за тях в детската, а друго, че има нужда да им помагам особено по немски и така ми е по-удобно.
За пари все още не им даваме, имат си стол и там си ядат. Миналата година края им дадох някакви пари, вече не бяха училище, а като лятна занималня и похарчиха само за един ден 20 лв за глупости.
Телефони имат от миналата година, съжалявам че ги взех и то на договор. В момента си стоят вкъщи и никой не ги ползва.
По въпроса за четенето, ние сме в 145-то ОУ, но следобед са към Сдружение Шилер. Подготовката започва още от подготвителна група и съответно тогава се опитват и изнасят четенето. Тоест преди първи клас почти всички деца четяха, едни гладко, други не толкова. В края на първи клас и особено след лятната ваканция, когато са прочели част от книжките всички вече могат да четат. На немски четат от първи клас, като си четат доста свободно непознат текст, даже тази седмица имаха вътрешно състезание по четене в класовете и между тях. Едната близначка е на първо място в класа и има подарък книжка и безплатен учебен комплект за догодина. На нея и се отдава и математиката и всичко останало, докато другата се справя много добре, но като всяко едно детенце и се чувства леко зле покрай сестра си. Няма обаче какво да направя, Ники явно е изтеглила дългата клечка и всичко и се получава лесно и с дори по-малко усилия отколкото на Ваня и то с по-добри резултати.
И при нас единия се справя по-добре от другия, но поне са момче и момиче 
Не че момчето не се справя, но е много разсеян и разпилян. Ако сестра му пише едно нещо за 10 минути, той ще го направи за половин час и то с постоянно подканяне и викане 
Все ще си намери нещо друго за правене - става, рови нещо, огладнява, ходи му се до тоалетна, изморява се...Направо ме хваща лудост от него. И в час е така разсеян и госпожата само му прави забележки. Прави много грешки, защото все не е дочел условието и бърза.
За четенето ние сме добре, но откакто започна училище все нямат време за това от домашни и допълнителни диктовки. А вече започнаха преразкази и Здравко пак не се справя много добре. Ще трябва да отделяме повече време за това, но кога, просто идея си нямам.
Не че момчето не се справя, но е много разсеян и разпилян. Ако сестра му пише едно нещо за 10 минути, той ще го направи за половин час и то с постоянно подканяне и викане Все ще си намери нещо друго за правене - става, рови нещо, огладнява, ходи му се до тоалетна, изморява се...Направо ме хваща лудост от него. И в час е така разсеян и госпожата само му прави забележки. Прави много грешки, защото все не е дочел условието и бърза.За четенето ние сме добре, но откакто започна училище все нямат време за това от домашни и допълнителни диктовки. А вече започнаха преразкази и Здравко пак не се справя много добре. Ще трябва да отделяме повече време за това, но кога, просто идея си нямам.
Нормално е да се разсейват, постепенно свикват, но и мен няма да ме свърта след цял ден в училище пак да седя и да пиша и напълно ги разбирам.
В ПГ госпожата ми се оплакваше от Ваня - Не слуша, говори, не внимава.
През цялото време аз гледам строго към Ваня, до момента в който не стигна до следното - И днес три пъти падна от стола.
При което не издържах и се изхилих
Аз отдавна съжалявам, че едната на която и е трудно я затрудних допълнително със записването в Шилер, защото основно домашните по немски ни тормозят и и идват нанагорно. Отделно заради това не ни остава време да се занимаваме допълнително по български. Но те са свикнали с класът си и не искат да ги местя. Все още обаче се колебая дали да записвам малката за изпит там.
В ПГ госпожата ми се оплакваше от Ваня - Не слуша, говори, не внимава.
През цялото време аз гледам строго към Ваня, до момента в който не стигна до следното - И днес три пъти падна от стола.
При което не издържах и се изхилих
Аз отдавна съжалявам, че едната на която и е трудно я затрудних допълнително със записването в Шилер, защото основно домашните по немски ни тормозят и и идват нанагорно. Отделно заради това не ни остава време да се занимаваме допълнително по български. Но те са свикнали с класът си и не искат да ги местя. Все още обаче се колебая дали да записвам малката за изпит там.
Каси ЧЕСТИТА ВИ МОМА
Представям си какво приключение бебе и батковци в първи клас
При нас драмата е от обема домашни - много ама мнооого са
Надявам се да даде резултат целия труд. Тази година ги спрях от занималня, защото миналата имахме случки да се прибират без домашно и да пишем до 10-11ч. вечерта.
Разликите в нрава продължават, но имаме развитие и Кубрат , който е по-бърз и по-организиран, тази година леко изостава в съревнованието, защото Тервел по-издръжлив и повече се старае. Така че имам един бърз математик и един много старателен краснописец
Представям си какво приключение бебе и батковци в първи клас
При нас драмата е от обема домашни - много ама мнооого са
Надявам се да даде резултат целия труд. Тази година ги спрях от занималня, защото миналата имахме случки да се прибират без домашно и да пишем до 10-11ч. вечерта.Разликите в нрава продължават, но имаме развитие и Кубрат , който е по-бърз и по-организиран, тази година леко изостава в съревнованието, защото Тервел по-издръжлив и повече се старае. Така че имам един бърз математик и един много старателен краснописец
Благодаря ви !
Наистина си е купон с първалоците, очевидно всички имаме едни и същи проблеми, ако мога да ги нарека проблеми, предвид какво предстои по-натам като ги тресне и истинския пубертет.
Забелязвам, че винаги има разлика в развитието и интересите на близнаците, единият е по-добър в едно нещо, другият в друго. Както пише и Петя, и при нас е така, единият пише красиво и се старае много, другият не толкова, но пък вече чете и има желание да напредва. С математиката забелязвам, че всички се справят, явно го приемат като игра, без проблеми събираме и изваждаме до 100 та и повече даже.
И ние се готвим за занималнята като за игра, носим пластелини, книжки за оцветяване, за четене, рисуват, прекопирват. Само това с топката не го разбирам, но явно е от пола им.
Не знам защо се допуска в училищата да има лафки и тем подобни, даже и в стола продават. Тоест знам защо, но не го приемам.
Да питам, имате ли намаление за купоните на второто дете?
Хубав уикенд!
!Наистина си е купон с първалоците, очевидно всички имаме едни и същи проблеми, ако мога да ги нарека проблеми, предвид какво предстои по-натам като ги тресне и истинския пубертет
.Забелязвам, че винаги има разлика в развитието и интересите на близнаците, единият е по-добър в едно нещо, другият в друго. Както пише и Петя, и при нас е така, единият пише красиво и се старае много, другият не толкова, но пък вече чете и има желание да напредва. С математиката забелязвам, че всички се справят, явно го приемат като игра, без проблеми събираме и изваждаме до 100 та и повече даже.
И ние се готвим за занималнята като за игра, носим пластелини, книжки за оцветяване, за четене, рисуват, прекопирват. Само това с топката не го разбирам, но явно е от пола им
.Не знам защо се допуска в училищата да има лафки и тем подобни, даже и в стола продават. Тоест знам защо, но не го приемам.
Да питам, имате ли намаление за купоните на второто дете?
Хубав уикенд!
Каси за купоните няма намаление за второто дете. С лавката и вендинг машините проблема го решаваме като не даваме джобни. Че не продават амфетамини е повече от ясно - просто са много скъпи 
, проблема идва именно от най-евтините продукти. Едно от близките ни приятелчета миналата седмица се беше обринало цялото и с майката се чухме вечерта, по повод домашните, та стана ясно че е от някаква храна. Споделих на вечеря пред юнаците , като допълних че явно е хапнал нещо неподходящо и те веднага казаха - малките тубички със шоколад от лавката за 50ст.
След миналогодишния скандал в нашето училище си изясних, че не е в правомощията на директорката да повлияе нито на асортимента в лавката , нито да отстрани фирмата изпълнител. Дейност е на Общината и там нещата са по-......
, проблема идва именно от най-евтините продукти. Едно от близките ни приятелчета миналата седмица се беше обринало цялото и с майката се чухме вечерта, по повод домашните, та стана ясно че е от някаква храна. Споделих на вечеря пред юнаците , като допълних че явно е хапнал нещо неподходящо и те веднага казаха - малките тубички със шоколад от лавката за 50ст.След миналогодишния скандал в нашето училище си изясних, че не е в правомощията на директорката да повлияе нито на асортимента в лавката , нито да отстрани фирмата изпълнител. Дейност е на Общината и там нещата са по-......
Каси, честита дъщеричка 
Моите младежи са вече 3 клас. Ходят на занималня. Госпожата там ми харесва, защото не пропуска дете без написана домашна и неразказало урок. Както и привас и у нас Божидар е по- съсреодоточения. Пише бързо домошни. Справя се с всичко на отлично ниво. Христо е "енергоспестяващ" както казва баща му. По- бавен е, разсейва се. До миналата година беше много отговорен, макар и бавно се справяше отлично. Тази година е разсеян. Има забележки, че не внимава в час. Дано да е само временно.
Моите младежи са вече 3 клас. Ходят на занималня. Госпожата там ми харесва, защото не пропуска дете без написана домашна и неразказало урок. Както и привас и у нас Божидар е по- съсреодоточения. Пише бързо домошни. Справя се с всичко на отлично ниво. Христо е "енергоспестяващ" както казва баща му.
По- бавен е, разсейва се. До миналата година беше много отговорен, макар и бавно се справяше отлично. Тази година е разсеян. Има забележки, че не внимава в час. Дано да е само временно. 
Здравейте, момичета,
Нова съм в тази тема.
Децата са в предучилищна в момента, но има доста голяма вероятност единият да остане да повтаря. Но ако все пак премине, не мога да преценя дали е по-добре да ги запиша в един клас или в различни. Двамата са на съвсем различно ниво на развитие. Единият смята без проблем и големи числа, другият не ги познава. Единият чете, макар и малко със запъване, другият не познава буквите все още.
Ако са в един клас, дори и да се конкурират, ще са заедно и според мен ще изградят по-силна връзка помежду си. Ако са в различни, ще имат възможност всеки да намери свои приятели. Ако са заедно, на единият могат да се подиграват за по-бавното развитие на другия или той да го дърпа назад. Ако са отделно, всеки ще върви със собствени темпове.
При вас как е?
Вероятно пропускам нещо. Според вас в един клас ли да ги записвам или в отделни?
Нова съм в тази тема.
Децата са в предучилищна в момента, но има доста голяма вероятност единият да остане да повтаря. Но ако все пак премине, не мога да преценя дали е по-добре да ги запиша в един клас или в различни. Двамата са на съвсем различно ниво на развитие. Единият смята без проблем и големи числа, другият не ги познава. Единият чете, макар и малко със запъване, другият не познава буквите все още.
Ако са в един клас, дори и да се конкурират, ще са заедно и според мен ще изградят по-силна връзка помежду си. Ако са в различни, ще имат възможност всеки да намери свои приятели. Ако са заедно, на единият могат да се подиграват за по-бавното развитие на другия или той да го дърпа назад. Ако са отделно, всеки ще върви със собствени темпове.
При вас как е?
Вероятно пропускам нещо. Според вас в един клас ли да ги записвам или в отделни?