Обучавате ли допълнително вкъщи децата в предучилищна възраст?

  • 9 383
  • 79
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 382
Голяма заблуда е, да се очаква, че масовото училище ще произведе нещо повече от общи работници. Затова са университетите.
Но за да се стигне до университета, трябва да се мине през училището.

Разбира се, минава през училището, получава квалификация "общ работник", образно казано, и се издига до майстор в университета.
Само не знам какъв майстор-филолог (например) ще станеш, ако си останеш неграмотен в училище.

# 61
  • Мнения: 3 743
Zvezdichkova, общо взето и аз търся подобни идеи за стимулиране на фината моторика, но за сега все удрям на камък. Имаме книжка на Крокотак за фината моторика. С много красиви картинки е, с разнообразни упражнения с повтаряне на пунктирани линии... Е, не ще да работи с нея и това е. Отделно аз му разпечатвам от Азбука на мисленето подобни упражнения - пак свързване на точки, но огледално или дорисуване на рамки, фигури. По мое мнение са достатъчно интересни и разнообразни. Тях поне ги прави, но без особен ентусиазъм. В общия случай не иска да чуе за пунктирани линии и за свърване на точки. Всъщност, може, но ако са свързани с някаква логическа задача. Никога не е обичал и да оцветява и мисля, че там е проблемът. Дори и в книжки, които сам си е избрал от книжарницата. Решава задачките, каквото там има да се прави, и втората част, която обикновено е свързана с оцветяване, оставя. Така си му стоят цветните моливи, почти недокоснати. За сравнение малкият е свършил около една трета от моливите, които му купих през есента. Постоянно остря, но и той всяка вечер си оцветява по 2-3 картинки абсолютно по своя воля.
Да реже с ножичка и нож може много добре. Така, че не му е толкова проблем самата фина моторика, колкото факта, че не иска да се занимава точно с това. Опитвам се да му обясня, че за да се научи да пише красиво, първо трябва да се научи да повтаря старателно и красиво пунктирите, да свързва точките с хубави прави линии, ама кой ли да ме чуе  ooooh!

за оцветянето, щом не иска, не знам как може да се предизвика интерес, но за фината моторика, щом харесва задачки, може да му допаднат "лабиринтните" задачи Peace

по темата: дъщеря ми още не ходи на училище или предучилищна, но се занимаваме, когато иска. Много обича да оцветява, да рисува, понякога реже и лепи, понякога играе с пластелин. Развиваме паметта и вниманието и концентрацията с т.нар. мемори игри, пъзели, търсене на разлики и др. логически задачки. Според тукашните педагози на тази възраст това са по-полезни занимания от конкретното писане на букви и цифри Peace За ученето наизуст, учим детски песнички, измисляме рими. Нямам родителски амбиции Blush
Това, което на този етап за мен е важно да научи е да се концентрира и да свършва това, което е започнала.

# 62
  • Мнения: 10 547
Голяма заблуда е, да се очаква, че масовото училище ще произведе нещо повече от общи работници. Затова са университетите.
Но за да се стигне до университета, трябва да се мине през училището.

Разбира се, минава през училището, получава квалификация "общ работник", образно казано, и се издига до майстор в университета.
Само не знам какъв майстор-филолог (например) ще станеш, ако си останеш неграмотен в училище.

Защо трябва да излезеш неграмотен от училище, не разбирам? Това че "те произвеждат" в чин "общ работник", не те прави автоматично такъв? Напротив- дава ти база върху, която да се гради, но без да се очаква, че с едното средно можеш за управляваш министерство.
Неграмотността не е единствено следствие на образователната система, а на цялостната като цяло- личностна, морална, обществена. Инак биха били неграмотни само хората, завършили през последните 15 години.

# 63
  • Мнения: 382
Ох, и аз имах проблем с тези пунктири - не щеше и не щеше. Гледах обаче да се занимава с други дейности за развитие на моториката - рязане, острене на моливи с острилка, работа с пластилин... Има едни комплекти с цветен пясък и отпечатана картинка - отлепва се част от картинката, отдолу има картон с лепило. Трябва внимателно да се наръси пясъка с пръсти, той залепва на картона и става страхотна картина. Това му беше страшно интересно и го използвах и за моториката. Отделно работеше с винтове, гайки, отверки и всякакви подобни инструменти. Смесвах зърна /например кафе и боб/ и го карах да ги разделя. След това пълнехме шише с различни зърна, кус-кус и всевъзможни дребни неща. Слагат се ред от един вид, след това друг, докато се напълни шишето /хватката тук е да се намери шише с по-тясно гърло/, а след това шишето се използва са украса. Правили сме и украшения от макарони - боядисват се и се нанизват се на конец...

# 64
  • Мнения: 382
Голяма заблуда е, да се очаква, че масовото училище ще произведе нещо повече от общи работници. Затова са университетите.
Но за да се стигне до университета, трябва да се мине през училището.

Разбира се, минава през училището, получава квалификация "общ работник", образно казано, и се издига до майстор в университета.
Само не знам какъв майстор-филолог (например) ще станеш, ако си останеш неграмотен в училище.

Защо трябва да излезеш неграмотен от училище, не разбирам? Това че "те произвеждат" в чин "общ работник", не те прави автоматично такъв? Напротив- дава ти база върху, която да се гради, но без да се очаква, че с едното средно можеш за управляваш министерство.
Неграмотността не е единствено следствие на образователната система, а на цялостната като цяло- личностна, морална, обществена. Инак биха били неграмотни само хората, завършили през последните 15 години.
Само дадох пример с неграмотността. А проблемът е именно в това, че училището вече не дава тази основа, върху която после може да се гради. Това имах предвид като използвах "общ работник", а не че веднага след училищната скамейка трябва да можеш да
Цитат
управляваш министерство
.

# 65
  • Мнения: 10 547
А кога я е давало тази основа изобщо? Наистина е голяма заблудата, че преди образователната система у нас е произвеждала нещо повече от днес.

# 66
  • София
  • Мнения: 7 242
Може и да не е произвеждала нещо повече, но поне със сигурност родителите и частните учители не участваха така активно в учебния процес. Мен не ме притеснява това, че искат да обучават детето ми от 4 годишно. Притеснява ме, че в общия случай обучението е неадекватно

# 67
  • Мнения: 284
Относно старата система, аз съм имала учители, които определено са ме карали да мисля, да търся причинно следствени връзки. Това което виждам при дъщерята е абсолютно стимулиране на запаметяване на информация и заучаване на модели. С непрекъснатите тестове, които правят, може да се достигне прилично ниво на грамотност, но липсва най-важното за мен, да учиш с мисъл.

# 68
  • Мнения: 629
Галче, благодаря за идеята. Тя най-много се увлича от едни карти...абе по книжарниците ги има "100 игри за път", "още 100 игри за път", от тази серия има доста. И понеже там задачките не изискват мнооооого умуване и време им се радва. Обаче да седне и да прави съсредоточено някакво упражнение за повече от 4-5 минути й е голяма скука. Иначе сама си се мъчи да срича, подпитва ме тук и там, направих й кръгчета с буквичките (червени за гласните и сини за съгласните) и всяка вечер й е голям кеф да й даваме различни думички и тя да ги пише. Подрежда си важна-важна азбуката (има по няколко броя кръгчета от сяка буква) и съвсем сериозна реди ли реди думички. Как не й омръзва просто не знам. Може пък интересът с писането да се появи с времето. За сега ще предлагам разни варианти за упражнения, пък колкото-толкова.  Grinning

# 69
  • Мнения: 735
Отговарям директно на въпроса - не, не го занимавам, оставям го той да ме води. Може би детето ми е общо взето любознателно и често ме кара да му показвам, разказвам или просто заедно да четем, пишем и смятаме - неща, които са му "градински" актуални.

# 70
  • Мнения: 8 256
Относно старата система, аз съм имала учители, които определено са ме карали да мисля, да търся причинно следствени връзки.

Това е. Такива бяха и моите учители навремето. С много малки изключения за 11 години в училище имах страхотни преподаватели, които всячески се опитваха да ни стимулират да мислим сами с главите си. Усещала съм подкрепа от тяхна страна дори и когато сме били на различни мнения (това по литература, история и обществознание, по точните предмети няма какво толкова да се спори  Laughing) и са се радвали, когато успеят да ни предизвикат на някаква дискусия.
Не мисля, че съм имала някакъв изключителен късмет с преподавателите. В най-обикновено училище си бях от 1ви до 11ти клас, но ми даде много.
За разлика от училището, в университета съотношението между свестни и несвестни преподаватели беше обратно, за мое най-голямо съжаление и тотално разочарование.

# 71
  • Мнения: 5 291
Да побутна и обновя малко темата, че да не отварям друга - държите ли децата ви да ходят на някакво занимание? Моите деца не желаят и това си е. Момиченцето не иска , защото трябва да стои без мен и не иска и не иска. Само да й заговоря за това и започва да се сърди, да плаче, казва,че няма да ходи и това е. Момченцето пък ходеше на футбол около 2 -3 месеца, имаше голямо желание, а сега започна да казва, че го боли я крачето, я ръчичката, последно каза, че му е студено там. Нямам представа да настоявам ли като виждам, че нямат желание, какво да правя...
ТО и аз не съм била от постоянните в някакво занимание - сменяла съм сто неща за по месец. Как да им се сърдя на тях.

# 72
  • Мнения: 10 547
Ходи- да, но с желание и интерес едва от тази учебна година, т.е. от втори клас.

# 73
  • Мнения: 629
държите ли децата ви да ходят на някакво занимание? Моите деца не желаят и това си е.
Не държа, но ми се иска, особено на спорт защото и в ДГ и в училищата движението не рядко е сведено до минимум. За момента каквото сме предлагали се е приемало с ентусизъм.
Ако момченцето ти е искало да ходи на футбол, а вече не, има някаква причина. Може наистина да му е студено, не е толкова невероятно. А може да получава някакви подмятания от другите деца или пък треньорът да му се скарал лошо и студът да е само оправдание. Поговори с него. Можеш да предложиш други дейности. Децата често си сменят мераците и няма лошо да опитат различни неща докато открият нещото, което искат да практикуват по-дълго. Което не значи, че предходните не са ги радвали, просто интересите им се менят. За момиченцето ти не знам ккаво да кажа. Щом проблемът й е, че трява да е без теб предложете нещо, на което може да ходи с близко прителче. Това може да й хареса.

# 74
  • Мнения: 5 259
Дъщеря ми ходи на много неща. Всички сама си ги е избрала с изключение на едно, за което инициативата и настояването е моя. Има и такива, за които тя много настояваше, а аз в началото не давах и дума да стане,  но после се съгласих, щом толкова иска, даже започнах да виждам и положителните страни.

Предучилищната според мен е пълна загуба на време и поне може да си позволи време и енергия да ходи на някакви смислени занимания следобед.

Общи условия

Активация на акаунт