Как да постъпя

Like_Smoke,благодаря ти от сърце 
Преди малко му се обадих и казах,повече да не ме търси,че нещата приключиха и естествено пак получих една камара "ругатни",от които най-много ме заболя,че съм била празноглава и това ти го казва човек,който уж много те обича -вече наистина започнах да се учудвам на себе си,как съм го търпяла близо 10 години 

Бубе, най-важната си ти и детето!
Радвам се, че си взела решение - ще мине известно време, но със сигурност ще възвърнеш вътрешния си баланс и равновесие. Ще позволиш на хубавите неща да започнат да ти се случват.

Аз съм дете на разведени родители и нито за минута не съм укорила майка ми за взетото от нея решение. Напротив. Смятам, че благодарение на него, аз съм станала много по-отговорен човек, защото съм научила, че всеки трябва да разчита и уважава първо себе си, а след това да го изисква от останалите.

 

Бубе мисля, че си взела правилно решение.Никой няма право така да те обижда и се ти да си виновната.
Имаме едни приятели.Момичето се прибра при родителите си с детето преди няколко месеца.Мъжа си прави каквото иска.Има си любовници,ходи си по дискотеки.И така му е екстра.Ама като отиде да ги види няма такова прекрасно семейство.
Много лесно да си баща и съпруг по няколко часа.Сега май са се събрали,но той пак си хойка.
Пожелавам ти успех в живота и дано всичко което ти се случва е за добро

Много позната история. Преди 2-3 години имах връзка с младеж, който по същия начин ме обиждаше, бягаше от отговорност като изкарваше мен виновна, все бях луда,параноична и т.н. Няма да се оправдавам или да обяснявам колко съм прекрасна. Аз си имам трески за дялане, далеч не съм идеална. Но връзката беше ужасна - дали заради това, че сме различни хора, различни очаквания от другия,характери не знам. Но не се чувствах добре в нея. Ще кажете - защо не съм си тръгнала по-рано? Ами грешка от моя страна. Огромна грешка. Имахме раздели, събирания, плач, нерви,истерии. Прекратявах отношения два пъти, той пишеше писма,обаждания,настояваше,  че ще се промени, аз се връщах. След втория път точно един месец след молбите и обещанията му реши, че вече не иска да е с мен. Странно ми стана. Разбирам повече време да беше минало,а то само месец... Тогава аз исках да сме заедно, вкопчих се, исках аз да се променя - знаех си кусурите,почнах да преглъщам нещата, които ме дразнеха, тормозех се вътрешно, но исках да запазя отношенията, да спасим връзката. Но каквото и да правех все го дразнех, все не беше достатъчно добро за него, вкарваше ми чувство на вина, обиди. В крайна сметка се разделихме. Тежко ми беше. Осъзнавах, че това не е моя човек, но чувството да си сам и самотен, този навик да се прибереш и да има човек у дома, да има до кой да си легнеш... самотата убива. Но като сложиш нещата на кантар - струва ли си за едното присъствие и гушкане да търпиш обиди, упреци, да преглъщаш забежки, да се раздираш от ревност? Малко след като се разделихме направих нещо, с което не се гордея,дори напротив , но това нещо ми отвори очите, показа ми кой всъщност е кривия и ми помогна да се отърся завинаги от този човек. Влезнах му в скайп и му проследих разговорите. Оказа се, че нещата , които бяха обявени като "измислица на болния ми мозък"  са от реални по-реални. Разбрах и защо месец след молбите му да се съберем той реши, че вече не му трябвам - а именно опичаше си работата с друг човек. Разбрах и за кои неща ме е лъгал,макар че аз ги знаех и директно го питах за тях, но тогава бях изкарана луда и параноична. Та това виждане на тия разговори ми показаха, че нито съм луда, нито съм могла нещо да направя за спасяване на връзката,защото той вече си е послал на другото легълце и аз каквото и да правех вече беше все тая.  Е,вече не сме заедно, не знам какво се случва с него,не ме и интересува. Малко след раздялата срещнах друг човек, заедно сме, щастлива съм. Не ми дава поводи да ревнувам, имам вяра на всяка негова дума, честен и открит човек, който е до мен винаги. Няма да пиша тук,за да го хваля. Само искам да кажа, че разликата е огромна - и в хората, и в душевното ми състояние. Съжалявам, че онзи човек ми отне или че аз му дадох толкова много време от живота си,времето и нервите си. Разказвам ти това, защото видях нещо общо в историите ни и моя съвет е - ако не се чувстваш добре в тази връзка, ако този човек не те уважава, ако си принудена да търпиш обиди, забежки, ако се късаш от ревност,ако се събирате и разделяте и след всяко следващо събиране нещата са пак същите - просто прекратете отношения. Знам, че съвети лесно се дават, трудно е човек да вземе крайни мерки, а когато има и дете е още по-зле. И по себе си съдя как знаех, че онова не е моя човек, че няма да сме цял живот заедно, но отлагах раздялата по една,втора,трета причина, оставях нещата за по-натам, а понякога дори си мислех, че "и да не е този сигурно всички са така,като се разделим сега кой го знае следващия какъв ще е" . Трудно ще ти е, това са години общо съжителство, чувства, дете... Но ти си човек, който има право да е щастлив, не си затваряй вратите към някой, който ще те обича и цени. Детето ще разбере,ще поотрасне и ще поеме по своя път. Нито е първото, нито ще е последното дете на разведени/разделени родители. Нездравия брак и лошите отношения между родителите не са за предпочитане пред самотен родител, осигурил спокойствието на детето си. Децата са много чувствителни и усещат сътресенията между майката и бащата, виждат повече от колкото мислим. Казвам го от позицията на човек, който е живял в такава нездрава семейна среда и съвсем отговорно заявявам, че стотици пъти предпочитам родителите ми да са се бяха разделили пред това, на което съм била свидетел. Имам и доста приятелки, които сами отглеждат децата си или вече имат нови партньори и заедно с тях гледат дечицата. Стъпили са на крака, изглеждат добре,работят си, забавляват се с приятели, отглеждат и възпитават децата си. Така,след дългите писания искам да ти пожелая повече смелост и успех. Винаги началото е най-трудно, но като мине време и погледнеш назад ще видиш , че не е било толкова страшно. 

Бял вълк,съжалявам за това,което и ти си преживяла,благодаря ти за подкрепата 
Надявам се да успея да се справя и сама и да продължа напред,въпреки че самотата ме съсипва,но дано да имам сили да забравя всичко и отново да бъда щастлива 

Повярвай тази самота е по-приятна от тази,която има човек до теб,но не те отразява!!!

Бубе, важното е да се вземеш в ръце! Детето е страхотна мотивация. Всъщност за детето си всяка нормална майка ще преобърне света, но най-важното е това дете да расте в спокойна семейна среда - независимо дали е с единият или с двамата си родители. Семейството като такова му изгражда подсъзнателно моделът на поведение, който детето ще има към семейството си. В този смисъл длъжни сме да предпазим децата си от лоши модели на поведение, както и да демонстрираме несъгласието си с такива модели на поведение!
Няма за какво да съжаляваш, понякога в живота нещата се случват така...

 Гледай да си останете приятели, за да продължи да гледа детето ви, че не ми звучи като мъжкар, пък и явно му се живее...

Не знам дали ще си останем приятели след тези обиди и унижения,а пък как ще гледа детето,като е постоянно зает хич не се сещам 
Да си плаща редовно издръжката,да не създава проблеми и това е,друго не искам 

В грешка си, след подобна раздяла трудно се постига нормално общуване, а приятелство - хич.
Бубето, заповядай в съседния форум ( родители отглеждащи сами децата си ), ще намериш разбиране, подкрепа, утеха, съвети и най важното, ще разбереш че да си самотен родител понякога е по доброто решение.

Е, да , де, аз най-вече това имам предвид, да си плаща издръжката, най-малкото,...щото нашите като се разведоха, баща ми почна да забравя...

момичета,имам малко странен въпрос!Я ми кажете мога ли на снимка,която е снимана в седнало положение и е с отрязана глава,да докажа че е даден човек.........???
Сигурна съм на 1000% в това,което виждам,но не знам как да оборя отсрещната страна и да докажа,че наистина съм права,а не да се подиграват с мен 

Ох, ти си попаднала в капана на доказателствата и обясненията.
Кажи му, че си сигурна и толкова, на теб повече доказателства не ти трябват.
Той трябва да ти доказва, че ти е верен, че с детето сте по-важни от всичко, че става за съпруг и баща и т.н.

Кинче,казах му че съм сигурна и отговора беше "мисли си каквото си искаш" и дотам 
Не желая да го следя,но съвпаденията станаха прекалено много,което ме кара да бъда толкова сигурна,ама ние в случая така или иначе сме разделени и като се прави на мъж,не виждам какво толкова страшно има да каже "да аз съм",а аз по нататък ще реша как да действам
Яд ме е,че пред познати все мен изкарва виновна,че си измислям и т.н,ама накрая наистина и аз ще си отворя устата,за да не ми се прави на "света вода ненапита" 

Недей.Не си отваряй устата.Не падай до неговото ниво.
Играй го горда, важна и над нещата.
Демонстрирано безразличие от твоя страна и факта, че не ти пука какво говори той насам-натам, а ти е по-важно да уредиш твоя си живот без него, ще го засегне в пъти повече.