И аз ще кажа , не се страхувай,при така описаните неща няма връщане назад , просто отлагаш нещатата във времето, но това не помага.Ще минат няколко трудни месеца и после ще видиш , колко ще си спокойна ти и най-вече детето.Важно е да направиш тази стъпка , решението е много трудно , но само и единственно от теб зависи.Той едва ли ще подаде за развод, на него така му е супер.Не се оставяй на течението вземи решение и действай смело.
- Публикувана: 15 март 2013, 13:43 ч.
- Последно мнение: 29 окт. 2013, 09:26 ч.
Как да постъпя
Да, познати приказки, "просто приятелка ", "колежка" "личен живот"- дрън- дрън......."На калъп " трудно се хващат хора но пък "духовната изневяра" е гнусничко и сещаме се до какво води..или е следствие от.....същото. Що не си споделя с мъж? 
, чак пък и сайт за запознанства......търси си човека.....Сещам се за една случка: Като бяхме млади с колежката в офиса си бяхме чукнали 2,3 срещи по чатовете, тогава това беше в апогея си, на единия му беше скучно с жена му както се разба и си търсеше плеймейтка, а аз лично се запознах с "много свестно момче-фармацевт", което на срещата се оказа не само женен , но и с новородено бебе- онемях просто.......какъв изрод трябва да си , за да мислиш за жени, при положение , че тази, с която се обичаш и си избрал те е дарила с най- ценното.
Вече съм на години и нищо почти не може да ме изненада, но съветвам авторката да не си прави илюзии и да прецени най- добрия начин за нея и детето в бъдеще , като в плана не включва мъжа си. Той ако държи на нея ще се разбере, без тя да прави усилия и да провежда безсмислени разговори . А не разбрах само, защо тя се е изнесла вероятно негово е жилището? Въпреки това тя гледа детето, нека се консултира с адвокат.
п.п.само да добавя-това че си психясала и си луда, също е част от играта. Обикновено все жените сме луди!
, чак пък и сайт за запознанства......търси си човека.....Сещам се за една случка: Като бяхме млади с колежката в офиса си бяхме чукнали 2,3 срещи по чатовете, тогава това беше в апогея си, на единия му беше скучно с жена му както се разба и си търсеше плеймейтка, а аз лично се запознах с "много свестно момче-фармацевт", което на срещата се оказа не само женен , но и с новородено бебе- онемях просто.......какъв изрод трябва да си , за да мислиш за жени, при положение , че тази, с която се обичаш и си избрал те е дарила с най- ценното. Вече съм на години и нищо почти не може да ме изненада, но съветвам авторката да не си прави илюзии и да прецени най- добрия начин за нея и детето в бъдеще , като в плана не включва мъжа си. Той ако държи на нея ще се разбере, без тя да прави усилия и да провежда безсмислени разговори . А не разбрах само, защо тя се е изнесла вероятно негово е жилището? Въпреки това тя гледа детето, нека се консултира с адвокат.
п.п.само да добавя-това че си психясала и си луда, също е част от играта. Обикновено все жените сме луди!
toromanova73,изнесох се понеже не издържах на постоянните обиди и унижения от негова страна и си събрах багажа,а сега съм виновна,че съм го предала и затова трябвало да се извиня 
И аз питах защо не си споделя с мъж,а с жена, но отговора беше "ти коя си да ми кажеш с кой ще споделям,с когото си искам с него ще си споделям"
И както казах,знам и кой е профила му в един сайт /който лично аз ненавиждам/,сигурна съм на 100% и пак отрича-ама наистина коя ли съм аз,че да му държа сметка,но разбрах че тази регистрация не е от тези 3 месеца,а е от доста по-дълго време......
Да през цялото това време откакто се изнесох,аз си гледам сама детето!
И аз питах защо не си споделя с мъж,а с жена, но отговора беше "ти коя си да ми кажеш с кой ще споделям,с когото си искам с него ще си споделям"
И както казах,знам и кой е профила му в един сайт /който лично аз ненавиждам/,сигурна съм на 100% и пак отрича-ама наистина коя ли съм аз,че да му държа сметка,но разбрах че тази регистрация не е от тези 3 месеца,а е от доста по-дълго време......
Да през цялото това време откакто се изнесох,аз си гледам сама детето!
п.п.само да добавя-това че си психясала и си луда, също е част от играта. Обикновено все жените сме луди!
Направо зорлем ги караме да ни изневерят.
Бубето, напълно те разбирам, хем знаеш, че те е предал, хем в същото време искаш да запазиш семейството си.И аз съм в същата ситуация.За това, че нещо става се усъмних още миналата година след януари-февруари,когато разбрах,че тайно говори нощем с някого докато спим.А големият удар получих,когато бяхме на почивка на морето и случайно видях телефона му с друга сим карта, щом го отворих прочетох съобщенията,които пращал на нашата "семейна " приятелка. Неудобно ми е да споделя какви бяха те. Говорихме,каза че съжалява,че държи на семейството си, че няма да ми даде развод и т.н.Положението е по особено,защото и двете ни деца са с вродено заболяване и изискват много грижи,не мога да отрека, че много ми помага с гледането им, но все пак се чувствам страшно наранена,болно ми е и въпреки всичко останах с него.Нямам и подкрепата на майка си ,която ако и споделя нещо се обръща и казва " ти си го избра, ще го търпиш".Не знам отношенията им докъде са стигнали, не знам и дали продължават или е спрял, но избрах заради децата си да остана с него,дано бог да ми дава сили и да продължа да живея,заради децата си.
mariya2709 , благодаря ти . На това разчитам и аз, дано да се е вразумил ММ, и без тези му изпълнения ни е достатъчно трудно.Разчитаме единствено на себе си.Затова и взех тора решение, след няколкото ни разговори, да се опитам да забравя и да продължим.Поне не ме е обиждал и унижавал,както споделя Бубето. Дано и при нея нещата да се подредят така както желае.
polia72,съжалявам за това,което и ти си преживяла 
Поне твой мъж си е признал,а моя дори и с факти да му говориш,пак така извърта нещата,че мен изкарва виновна!Ужасно е да гледаш човека,който си обичал, уважавал и си го дарил с дете да се подиграва с теб по този начин
И моя мъж иначе помага много,има и хубави черти,затова реших да се "боря" да "спася" семейството си и затова в момента съм "замразила" нещата,пък да видим какво ще стане /въпреки,че не залагам големи надежди/!!!
Поне твой мъж си е признал,а моя дори и с факти да му говориш,пак така извърта нещата,че мен изкарва виновна!Ужасно е да гледаш човека,който си обичал, уважавал и си го дарил с дете да се подиграва с теб по този начин
И моя мъж иначе помага много,има и хубави черти,затова реших да се "боря" да "спася" семейството си и затова в момента съм "замразила" нещата,пък да видим какво ще стане /въпреки,че не залагам големи надежди/!!!
Здрасти! Напълно разбирам как се чувстваш, защото ми се наложи да изпадна в същата ситуация. НО тук е важно ти как си представяш нещата оттук нататък. Щом разтяга нещата във времето значи е заинтересован да го има този брак.Следователно ти си реши дали би могла да срещнеш нещо по-добро или дали ако останеш сама ще се справиш и със себе си и с детето. На мен ми отне години да престана да чукам по масата и да спра да търся проблема в другия. Където и да погледнеш има проблем, всички сме хора. Извинението е някаква формалност, на която ако той държи толкова - извини се. Реално ако наистина се обичате е безмислено нещо толкова малко да се превръща в проблем. |Всяка жена се е извинявала по стотици пъти без да е виновна. Това не значи че ако наведеш глава веднъж това ще е всеки път. Не. Просто си дайте шанс. Това са 9 години ... Прекалено много време, за да махнеш просто с ръка
.....това е хубаво оправдание за всеки- Той е виновен, тя нищо не прави за мен. Когато се появи трети човек, вината не е в твоя партньор или поне не изцяло. Хората не са моногамни, рано или късно се появява друг, друга. Някои хора никога не ги хващат, други ......си променят поведението изцяло и им личи от 100 км. Да си имаш любовник/ца си е цяло изкуство.
В крайна сметка най-важното е всеки да си зададе въпроса как се чувства с половинката си. Ако често се чувства унизен, пренебрегнат, обиден или неразбран, или просто усеща, че има твърде много разлики между двамата, които водят до неприятно усещане... може би е редно всеки да поеме по своя път без да чувства омраза към другия. Колкото повече години живеят двама заедно, толкова повече се вижда кой кой е в реалност. Съветът ми е да не слушаш никого от нас, защото всеки има различни преживявания и съответно взима различни решения във всяка една ситуация. Слушай вътрешния си глас. И ако той реши да опиташ да запазиш семейството, действай. Дали си взела правилното решение се разбира от това дали чувстваш удовлетворение от действията си. Казваш, че го обичаш, тогава се дръж като онази дама, която си била в началото на връзката ви. Мъжете имат нужда в такива моменти да им се опреснят някои моменти, които са ги карали да тръпнат при мисълта за теб... Разгорещи се малко. Но в никакъв случай не се извинявай за нещо, за което не чувстваш че си виновна. Не се оставай да бъдеш унижавана. Заслужаваш уважение както и всеки друг човек. Детето ви също! Децата са щастливи когато са щастливи и родителите им.
В крайна сметка най-важното е всеки да си зададе въпроса как се чувства с половинката си.
Препоръчани теми