Много ми е интересна и важна тази тема. Аз много се моля да намеря своя духовен отец. Мисля си, че иначе бих могла да се подхлъзна по грешния път. Хората сме така устроени, че прекалено вярваме на себе си, не се осланяме винаги на Бога и лесно изпадаме в прелест. Старая се да чета много, информация и книги има, но ми се иска някой да ме напътства. Усещам Божията помощ и знам, че Той е винаги до мен, до нас... и не искам да Го разочаровам. Той е толкова добър!
В нашата църква има четирима свещеници. Когато отивам на изповед обикновено има опашка и се изповядвам при който ми се падне. При всеки един от тях ми е добре да се изповядам, стига да не е набързо (както понякога се случва). Давали са ми и добри съвети, но не усещам някой от тях като свой духовен отец. Наскоро моя приятелка ми препоръча един отец от село Лозен. Отидох в деня преди Богородица и му казах защо съм там. Изповядах се и после той ми даде някои съвети, не с много думи. Много добре се чувствах, цялото преживяване ми подейства пречистващо. Не знам дали съм намерила своя духовен отец, но знам, че пак ще отида при него.
wertyuio, 
В нашата църква има четирима свещеници. Когато отивам на изповед обикновено има опашка и се изповядвам при който ми се падне. При всеки един от тях ми е добре да се изповядам, стига да не е набързо (както понякога се случва). Давали са ми и добри съвети, но не усещам някой от тях като свой духовен отец. Наскоро моя приятелка ми препоръча един отец от село Лозен. Отидох в деня преди Богородица и му казах защо съм там. Изповядах се и после той ми даде някои съвети, не с много думи. Много добре се чувствах, цялото преживяване ми подейства пречистващо. Не знам дали съм намерила своя духовен отец, но знам, че пак ще отида при него.
...След всеки такъв контакт, следва и защита чрез силни духовни изкушения на получената благодат. Не защото сме станали по-грешни, а защото самоволно сме застанали до такива "равноангелни" хора по времето на техните битки тук. А ние, гледайки тяхното смирение и изпитвайки тяхната любов към нас, не си давамие сметка как те, от обикновени хора като нас, са станали монаси! И затова, неизбежно, след общението ни с такива, Бог ни дава да изпитаме малко от онова, което и те изпитват, но често ние едва го понасяме или не успяваме... Разбирам твоята липса на смелост и я подкрепям напълно! Душата ти усеща това, което разумът не може... Дерзай! Смятам, че и това ще стане, но нека бъде по Божията воля, а не когато ние преценим.
) и не знам доколко беше наясно с това обричане, но пък аз я познавам като добър, сърдечен и съвестен човек. Дали ще поведе своята кръщелница по пътя - не зная, но се надявам да се случи с Божията помощ.