Православието като начин на живот 2

  • 28 748
  • 744
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 1 274
Nil desperandum!, радвам се че си тук, понеже рядко се обаждаш!
Безспорно е, че ако живеем в съответствие с заповедите, проникнати от любов и смирение, то думите ни, повече или по-малко като количество, не биха извършили зло. Но ние не  живеем така, и затова трябва повече да мислим, отколкото да говорим, или поне да се стараем мисълта да изпреварва думите ни.
И аз имам такива разъждения.
честит празник, у дома днес имаме малък семеен празник - аз съм Мариана, а двете ми дъщери са Мария и Анна и днес ни е много тържествен и хубав празник, който до сега не съм отбелязвала и не съм се замисляла на него
Бъдете благословени и Бог да ви помилуй!
Честит празник и на теб! Поставили сте добро начало!

# 16
  • Мнения: 23
Честит празник на всички!!!

Искам по случай празника да ви поздравя с един безмълвен миг от Рая:

http://www.youtube.com/watch?v=2agIG1K3LM0

# 17
  • София
  • Мнения: 565
 Специални поздравления за вашето семейство, Myriam! Прекрасен е днешния празник.  Simple Smile

 wertyuio, много ми хареса детската градина. Ето, че има надежда. И тя е в тези очички   Simple Smile

# 18
# 19
  • Мнения: 1 110
Честита, успешна и благословена седмица на всички  Hug!

В голяма чуденка бях какво да Ви предложа за обсъждане през тази седмица. Мисля изчерпахме предварително набелязаните.
Все пак, моля, давайте идеи за теми. Така няма да зависи диалога от това, какво мисли един човек.

Предлагам Ви да си поговорим за:
Греха, допуснат от брата
Как да постъпим като видим, че брата ни греши, как да му помогнем? Имаме ли право да съветваме, да поучаваме? Как трябва да се разговор за грешката?

Моля, пишете, ако темата не ви е при сърце  Simple Smile.

# 20
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 4 010
Темата е хубава и би било добре да поразискваме върху нея...За мен ще е интересно..Ох, какво да кажа...Все се чудя как да постъпя, когато става въпрос за близък и си казвам: Няма да говоря, няма да се обаждан, НО...Не мога и пак си казвам мнението, дори и с риск да не се хареса. Смятам, че когато човек обича някого и го чувства ближен, би трябвало да му каже, когато върви в опасна посока. Поне аз искам да постъпят така с мен и дори и да не ми е приятно предпочитам да го чуя...Давам пример. Имам близка, която си има любовник. Женена е и брака и е комфортен и хубав, но се е случило.... SadПовечето ни общи приятели и казват, че щом е щастлива, друго няма значение, че нещата трябва да изживеят, че стига мъжа и да не научи няма проблем и бла, бла, бла... #Crazy.Знам, че не бива да се осъжда, но не мога да пригласям в общия хор, когато виждам, че това, което става не е редно...Набих и канчето, образно казано...Може и да не порменя нищо, но не искам да съм сеирджийката, която само и само да е мила и добра да се съгласява със всичко около себе си. От друга страна, думите ни трябва да са "Да, да" и "Не, не!"

# 21
  • София
  • Мнения: 565
Жени, предлагам няколко нови теми, ако се харесат:
 - ценностите на Православието
 - Идват ли последните времена?
 - Интернет и Православие
 - Суеверието и доколко то е навлязло в домовете ни
 - Православието и съвременните музика и изкуство
 - Дядо Коледа и има ли той почва у нас? Simple Smile (предлагам тази тема за някоя от седмиците преди Коледа)

 По сегашната тема, която е едно много добро продължение на предишната- старая се да не се намесвам в чуждите проблеми, ако не ме попитат. Не винаги ми се получава, признавам. За най- близките задачата наистина е още по- трудна. Ще се включа по- нататък с повече. За сега ето една хубава статия-  Настояването другите да станат добри е самоизтъкване

# 22
  • Мнения: 1 110
milmich, слава Богу чак в такава тежка ситуация не съм изпадала, но пък не се знае какво предстои.
Аз също не мога да се въздържам да кажа, че виждам проблем. Преди години мои близки приятели изживяха семейна криза. Още мисля, че тогава съпругът не реагира правилно. Опитвах се тогава да говоря с него, но опита ми не бе приет добре. Мисля, че ни се пообостриха отношенията от тогава. В никакъв случай не съм била рязка или груба, но има хора които просто не приемат съвет и помощ от страни.
Надето, темата за последните времена и мен много ме вълнува. Обаче и ужасно ме разстройва и за това все ми е пред очите (и на върха на пръстите), но не намирам смелост да я повдигна. И благодаря за статията - много хубаво и полезно четиво.

Последна редакция: вт, 10 сеп 2013, 11:32 от Жени Калчева

# 23
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 4 010
Надето, темата за последните времена и мен много ме вълнува. Обаче и ужасно ме разстройва и за това все ми е пред учите (и на върха на пръстите), но не намирам смелост да я повдигна. И благодаря за статията - много хубаво и полезно четиво.


И мен много ме вълнува и чета по въпроса...Да си призная нещо: често се чудя дали диагнозата ми ще ме спаси от тях или ще ги изпреваря...Споделям ви нещо искрено и лично и ме е страх за децата ми...Но знам, че тези въпроси за безсмислени и, че само Бог е сложил в своя власт времената и годините....

# 24
  • Мнения: 21
Жени, и на мен ми харесва темата, която си предложила, както и тези, които Надето:) предложи. За да не те поставяме в трудно положение, може всеки да предложи по 1-2 теми, които го вълнуват и така да се посъберат повече Simple Smile.

Надето:), благодаря ти за хубавата статия.

Ще се включа по-късно по тазседмичната ни тема Simple Smile, благодаря ви, че споделяте опит.

# 25
  • Мнения: 1 110
liese, наистина така ще е най-добре Simple Smile, ако всеки сподели теми за разговор ще се позапасим Laughing.
milmich , за това ми е разстройваща тази тема, изпитвам ужасен страх за децата (не само моето). Наистина, човек не знае що е страх, докато не се сдобие с деца.

# 26
  • Мнения: 2 545
Жени, много хубава тема си поставила за разглеждане.

По въпроса за греха на ближния ни и това как трябва да го поправим, най-точно е писано в Евангелието по Матей, глава 7:

"А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?

Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!

Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си".


Доста тежки думи са това, но пък е редно да си ги спомним винаги, когато решим да посочим греха на брата си или да го поправим... Предполагам тези думи ще редуцират поне наполовина ентусиазма ни да направим света по-добър Laughing или поне ще ни посочат по-правилния начин - да започнем "подобренията" първо от себе си.

# 27
  • Мнения: 21
Да, в цитата от Матей, 7 гл., мисля, че се казват толкова много неща. Поради нашата изкривена от греха природа не можем да видим нещата в истинската им светлина. Ако започнем да живеем по евангелски, то тогава наистина ще започнат и да ни се отварят очите и безстрастно ще помагаме на ближните си.

С моя отец неведнъж сме говорили по тази тема и той винаги ми е казвал, когато виждам, че някой греши, да се опитваме да поговоря с него, без да настоявам, без да се самопревъзнасям, без да съдя и въобще без да задоволявам някоя от страстите, които са у мен, а погледът и мисълта ми да е върху моя ближен, не върху себе си и върху това какво аз се опитвам да правя или какво е морално, но да вляза в неговия свят, другият да бъде центъра и така ще мога да му състрадавам и да му помогна искрено. Аз съм съгласна с това, защото смятам, че това да виждаш как някой пропада и да си мълчиш е едната крайност, а другата е да го съдиш и поучаваш като се смяташ за по-добър от него. И това, което моят отец ме е съветвала неведнъж, за мен е средното положение, което ми е много трудно да постигна, но към което мисля, че трябва да се стреми човек. Преди си мислех, че на всяка цена трябва да си мълча, но от това се чувствах неспокойно и именно тогава споделяйки това с моя отец, той ми беше казал тези думи.

Може би не е много по темата, но докато пишех горното, се сетих за едни думи на майка Гавриила, които много ми харесват Simple Smile

Скрит текст:
Какво имате предвид, когато казвате, че ставате другия човек?

М. Г.: Нека предположим, че при мен идва някой младеж и ми разказва за проблема си в къщи: колко е нещастен покрай майка си, която не проявява никакво разбиране и която – още щом се върне момчето от училище до следващата сутрин, когато отново излезе – има само една тема и непрекъснато му говори: Бъди най-добрия в класа си. Не позволявай на никого да те измести. Гледай всички да можеш да биеш, да станеш силен мъж. Гледай това, гледай онова… Тази майка никога не казва: Опитвай се да обичаш съучениците си. Не се отнасяй зле с тях. Помни, че всички деца имат родители, които ги обичат. Трябва да се обичате, все едно сте семейство… Тя никога не казва такива неща! И така, младежът е отчаян. Той идва при мен и казва: Не издържам вече, защото искам да се държа не така, както майка ми иска от мен. Какво да правя?

Уверявам ви, сестро, че в този момент аз преставам да съществувам по начина, по който вие ме познавате. Аз ставам този човек. Страдам с него, поставям се на негово място и казвам: Какво трябва да се направи? Как да се направи? Едва и само тогава чувствам Божието водителство и мога да дам съвет за това какво отношение той трябва да има пред лицето на проблема си… Когато младежът започне да постъпва според това отношение, той се връща и отново говорим. И така нататък. След пет или шест месеца настъпва състояние на разбиране – нещо, което би било невъзможно, ако съм мислела за проблема от собствените си позиции. Защото аз съм отгледана като «глезено» дете – в смисъл, родена съм и съм израснала в атмосфера на любов, без особени трудности. Така че, как бих могла изобщо да подходя към този младеж? Как бих могла да направя нещо, ако не бях изцяло преобразена в този човек? Разбирате ли? Не можете просто да му кажете: прави това, не прави онова, защото е неправилно… и така нататък. Не можете нищо да направите, ако спрете да бъдете той самия. Трябва да чувствате с него, да страдате с него, докато Бог ви открие как двамата да се справите с проблема, как да излезете от трудната ситуация.

Жени, на прима виста на мен ми хрумват 1-2 теми.
Едната е за глобализацията, новите технологии, науката и въобще светът, в който живеем днес, като християни (която може би би се сляла с темата за последните времена, но на мен ми е интересна).
Можем да имаме тема и за абортите.
Друга тема, която можем да обсъждаме, е за смъртта. Наскоро ми хареса много едно нещо, което прочетох - че за нас е добре и трябва да помним смъртта, не за да се страхуваме непрестанно и за да пазим живота, а за да се осмисли живота ни. Все пак не знам дали темата не е много тежка и трудна за обсъждане Embarassed.

# 28
  • Пазете Гор
  • Мнения: 5 181
Никоя тема не трудна за обсъждане. Няма табуирани проблеми. Предложенията ми за теми:

Смъртта и ние. Смисъл, начало или край?
Християнинът и парите. Лихва, печалба, възвращаемост?
Християнинът в храма. Тайнства, изповеди и служби?
Християнските храмове - особености, архитектура, традиции?


Жени,
искам да предложа от името на темата да отпадне цифрата 2. Изобщо всички отчетни теми, особено ако са номерирани, създават усещане, че пишещите в тях са затворена, ксенофобна и консервативна общност и това автоматически възпира нови читатели и събеседници да съучастват в обсъжданията. Това не е хубаво и мило към новодошлите. Темите могат да се следват една от друга без да имат номерация, просто с ново, пък може и хитроумно заглавие  Wink.

 simpatikonia
както обикновено е точно в целта, припомняйки Писанието, което поучава да насочваме критичните си мисли първом към себе си. Не смятам, че можем да посочим греха у брата си (туй значи да съдим), но вярвам, че трябва да се опитваме да му дадем любовта си.

Вижте, ако наш брат е алкохолик, може би е по-уместно да го прегърнем, нежели да му обясним вредата от алкохола.

# 29
  • Мнения: 1 274
Харесват ми предложенията на liese и Куркума.

Също мисля, че трябва да се прави разлика между осъждане и дълга да кажем на ближните си кое е неправилно. На хората които не са християни, обикновено просто казвам, че еди кое си е грях за вярващите. Човекоугодието също е грях. Ако премълчаваме заради изгода, това добре ли е? От друга страна, във всички такива случаи, да не забравяме, че и ние сме големи грешници и че любовта трябва да ни води. Особено когато има вреда към трети лица, мисля че е редно да си кажем мнението.

За заглавието на темата, не знам. В много теми съм се включвала на по-късен етап, макар и в други раздели на форума.

Общи условия

Активация на акаунт