Моята мечта се сбъдна!Вярвайте!

Здравейте момичета! 
Ето че и аз се включвам в тази хубава тема. През 2006г. в седмия месец загубихме нашите близнаци - момчета. Когато забременях година по-късно мъжът ми изобщо не се зарадва и така беше до края на бремеността ми. През цялото време имах проблеми, които започнаха още през първия месец с кървене. После в седми вече имах 2см разкритие и контракции. В осмия разбрахме че Доплерът ми е лош и има опасност за бебето. Сега съм щастлива с нашата малка принцеска, която се роди на 22.05.2008г. Искам да изкажа своите най-искрени благодарности на д-р Капка Иванова от АГ Варна, която помогна моята мечта да се сбъдне.

Моята мечта се сбъдна!Вярвайте!

Мая, аз откровено си признавам, че те следях и вече знам хубавата новина. Да ти е жива и здрава мъничката принцеса! Да изпълни живота ви с безброй мигове щастие!

maia_a, много се радвам за вашата радост!   
Жива и здрава да бъде вашата сбъдната мечта!   

  да ви е жива и здрава малката принцеса 

Мая ,marriii12 ,момичета радвам се ,че Ви се е сбъднала мечтата най- голямата  и най -святата .
marriii12,твоята история ме просълзи. Миналата година и аз родих детенце, което беше  с вроден сърдечен порок. Живя само 5 дни. Подобно на теб моето ангелче беше едно към едно с по- големия ми син .Бяха толкова еднакви ...Възхищавам се на твоята смелост и борбеност. За съжаление аз ,обаче нямам тези си качества и вече година не мога да се престраша и да опитам отново .

Колко съм мечтала да пиша в тази тема! И как на моменти ми се струваше, че това е невъзможно! как след като загубих вторто бебе реших, че няма никога да имам шанс да пиша, че моята мечта се е сбъднала!
А днес, тя, моята мечта, е факт! Реалност, истина е! Макар че все още има монети, в които ми е нереално. Защото толкова дълго време не си позволявах да мечтая и да си представям. Защото до раждането не посмях да се отпусна и да се порадвам на факта, че съм бременна. Нямаше как да бъде по друг начин.
Но днес вече имам своя Дар от Бога! И съм безумно благодарна, че имам две прекрасни дечица! И че имам възможността да пиша най-накрая в тази тема...
Благодаря ти, Господи, за Вики и за Дари!
Благодаря и на вас, момичета, защото нямаше да успея без вашата безгранична подкрепа и помощ! Наистина много ви обичам!

Светле, всички ние заслужаваме да се разпишем тук и вярвам, че някой ден ще се случи !
А най-много заслужаваше ти, ти си нашата героиня!Прекланям се пред мила, ти успя и даде кураж на всички, които все още не сме се разписали .

[img]http://[img][img]Здравейте, мили майчици! Моята история е малко по различна, много тъжна, но пък с хубав край. След 6 м. опити забременях и бях много, много щастлива, мислех си, че ми предстои най-хубавото в живота-да имам дете. Но не след дълго(от 2 до 3 м.) започна да ми прокървява, не спирах да плача от страх, че може да си изгубя бебенцето, но след доста лекарства кървенето ми спря, лекарят ми ми каза, че са биле 2 бебчета и едното е било по-слабо и се е отлепило. Много ми беше мъчно, но го преудолях с мисълта за другото малко бебче. И после бременноста си протече нормално,до денят на секциото...18.04.2008г-легнах на операционната маса с усмивка и толкова силно желание като се събудя да ми кажат,че моето мило момиченце е живо и здраво...така и стана думите им бяха -здраво,хубаво момиченце,3000гр. 50 см-бях най-щастливата в този миг,но не за дълго...Забавиха я, мисълта, че нещо не е наред ме побъркваше и се мъ1ех да не мисля лоши работи , но срахът беше по-силен...и да бях права-детето ми е изплакало веднага и до там после не можело да диша...светът ми се срина.Донесоха ми я за 3 секунди само да я видя,толкова красива,отвори очички в този миг миличкото,и я отведоха за болницата във Велико Търново(аз раждах в Г.Оряховица). Мъките започнаха,гаранция за живота и не даваха, аз исках да умра, толкова болеше...Влоши се още, решиха да я местят в Университетска болница в Плевен, извикаха майка ми и мажът ми да им кажат,че може да почине по пъя за там,сърцето ми се късаше,аз бях неподвижна,в тази стая и само по тел майка ми ми казваше какво се случва,нищо не криеха от мен,аз не исках.Още във В.Т. я бяха интобирали, милото ми стигна в Плевен и Светците(лекарите там)започнаха да се борят, Сърфактант 6 дози, плазма и какво ли не, а тя се влошаваше все повече...НА следващата сутрин извикаха пак мамаи Наско(мъжът ми)...да им кажат, че малката е в кома и умира,дали до час или два или най-много ден,но ще умре. Само на 3 дни беше милата ми душица,исках да я видя да и дам сили от мен,а аз закотвена това легло,слабо подвижна и безсилна за детето си.МИЛИ майки сигурно знаете колко боли...плачех и се молех, не исксх да чувам, че ще си имам някой ден друго в този миг исках си нея,малката ми ВИКТОРИЯ.  И чудо на 30 час след като изпадна в кома започнала да реагира...и излезе милото,пребори се-лекарите казаха, че не могат да го обяснят как е станало, казват,че Бог я е докоснал и върнал от оня свят.Измъчената ми душа полетя,моето Викенце се бореше със смърта и я победи, искаше да живее...И от там нататъка малко по малко и намаляха кислорода и на 20 ден вече си дишаше сама...на 13.05.2008г.ни изписаха от болницата.Бях толкова щастлива, след всички тези мъки...БЛАГОДАРЯ НА ГОСПОД и ЛЕКАРИТЕ, толкова бяха всеотдайни и борбени, за мен те са СВЕТЦИ. Итака мили майчици, мога да си представя какво е да изгубиш детенцето си, и колко е хубаво да се върне при теб. Сега ВИКТОРИЙКА е на 6м и полвина и ме радва повече от всичко на света. Бъдете силни и вярвайте в доброто!!!

Ти моя, малка, мила дъщеря
от миг на бял свят дошла
майчина и таткова душа
да топлиш ВИКИ във студа!
Бъди със нас дете прекрасно,
тъй мило и невинно, атъй нещастно,
бъди със нас ангелче малко,
без теб би било безкрайно трудно и жалко...
ОБИЧАМ ТЕ, мило и свято момиченце,
мое сърце, мое ВИКЕНЦЕ!!!

Това го написах, когато тя беше много зле, молех се и исках да вярвам...

alexandrina.atanasova, 

Здравейте и от мен.Най-накрая дойде и моя ред да пиша в тази тема.Надявам се с моята история да вдъхна надежда на много майки,които са на върха на отчаянието.Преди 3 год.,когато се бях сринала,точно тук техните разкази ми дадоха куража да продължа напред и да вярвам.Ето я и историята ми:
2005г. беше най-щастлива и същевременно най-нещастна за мен.В началото на същата година се сгодихме с приятеля ми.Почнахме да правиме планове за бъдещето,което включваше и бебе.Спряхме да се пазим и точно месец преди сватбата забременях.Бях много щастлива и всички покрай мен.Изкарахме страхотна сватба и после почивка.Когато влязох в 4-ти месец поради рисковата ми работа излязох в болничен.Ходих си на профилактични прегледи,бебето се развиваше добре и така до най-гадния за мене ден 7-ми ноември.Придружих една приятелка(също бременна)на профилактичен при гинеколога,моя преглед беше след 2 седм.Бях вече в 20г.с.Нещо ме подтикна и помолих докторката и мен да ме погледне на видеозон.Никога няма да забравя замръзналата й физиономия и новината,че бебето не мърда и не улавя сърдечна дейност.Каза,че се е случило скоро,защтото отговаряше на 20г.с.Изпаднах в шок,не предполагах, че такива неща се случват.Следващата седмица ми мина като в сън-сълзи,мъка,болници,болка-физическа и най-вече душевна.Причината беше,че пъпната връв се е усукала 3 пъти и се е стегнала.От хистологията се установи,че бебето е здраво.Беше момченце,но не пожелах да го видя,мислех,че така ще ми бъде по-леко.Периода след това беше много мъчителен,но успях да си стъпя на краката и да продължа напред.Втория път забременях трудно след 1год. и половина опити.Случи се пак същия месец като първия път.Казах си, че тази бременност ще мине нормално....да ама не.В 3 мес. се оказах контактна на рубеола.Тръгнах да се изследвам за Антитела в лаб-ята на Тина Киркова.Бяха ми препоръчали д-рГригорова и реших тя да ми следи бремеността,но Ж.К. трябваше да ми я води Шишенкова.Останах с много лоши впечатления от нея.Имено заради нейната разсеяност ми объркаха изследванията.Вместо за Рубеола ме изследваха за Токоплазмоза...и тъй оказах се с IGM(+),което показваше,че имам прясна инфекция.Пак се шокирах,но знаех, че има шанс.Веднага в НЦЗПБ,пълни изследвания,които потвърдиха диагнозата.Трябваше веднага да почна лечение с Ровамицин,но го нямаше в BG.В чужбина го даваха само срещу рецепта.Започнах усилено да търся,но благодарение на едно момиче от форумите още на 4-ия ден приемах лекарството, за което съм и цял живот благодарна.Направиха ми на 6.11.амниоцентеза и тъй на омразния ми ден 7.11 зачаках резултатите.Бяха ми казали,че ако е заразено е желателно да го махна.Звънаха ми на 8-и и ми съобщиха хубавата новина,4е бебето е здраво.Изпълних се отново с надежда.Изминаха много трудни месеци на притеснения и чакане,същевременно смених болницата и доктора.Постояно ходих на Ф.М. и изследвания,всичко вървеше добре.И тъй на 27-ми март 2008г. родих живо и здраво момиченце 4040гр и 53см чрез секцио, 20 дена по рано от термина ми.Оказа се пак с увита 3 пъти пъпна връв около врата и ако бях закъсняла нямаше да е живо.Направихме всички видове изследвания и нямаше токсоплазмоза.Сега като се върна назад и си мисля,че е било писано да се роди живо и здраво и да дойде на този свят.Нещо я пазеше,незнам може би Господ,Съдбата, а може би нейното братче.Няма нищо случайно,някой път губим,за да получим нещо друго.Всеки следва своята съдба и независимо от трудностите по пътя ни НАДЕЖДАТА винаги я има и така трябва да бъде.Вярвайте и вашата мечта ще се сбъдне.

Мисля,че най-после дойде и моето време да споделя,че и моята мечта се сбъдна.

Към днешна дата,моята дъщеричка Дари е на 10 месеца и въпреки,че се роди недоносена в 28 г.с. 1100 гр. и 35 см. Сега е едно напълно добре развито и настигнало януарчетата(родена е 17.01.2008)бебче.Имаме и батко на 4 г.и 10 м.И двамата са зодия Козирог.


След като Ноември 2005 г. разбрах,че ще ми правят операция на шийката на матката,не знаех какво да очаквам.Разбира се си мислех най-лошото,а толкова много исках още едно детенце . За моя радост се оказа най-малкото зло-дисплазия. Изчаках да минат 6 месеца от операцията и започнахме опитите за бебче. Стана веднага,но страховете започнаха.Знаех,че с тази скъсена шийка най-верочтно ще имам проблемна бременност и така и се случи.Първо 3  седмици лежах в МД и 2-3 доктора от отделението ме гледаха и никой не се наемаше да ме зашие.Дори док.Карагьозова ми каза да лежа и ако удържа.....И също така ми каза,че ако не удържа сега ,надали ще стане друг път......Боже щях да се побъркам от притеснения ,докато не ме преместиха в стая на док.Цанкова и тя ме заши. Направиха ми серклаж и започнаха дни на пазене и чакане.За съжаление една сутрин,бях в 25 г.с. водите ми изтекоха докато спях.Вече знаех,че това е края.Родих момченце което живя само един ден.
2 месеца плаках и се питах защо, но тръгнах на работа и нямах вече време да се самосъжалявам.Започнах да живея с мисълта,че така е трябвало да се случи и сигурно господ иска да ме дари с момиченце и след като минат 6 месеца пак ще съм бременна.
Така и стана,забременях веднага и се започна със страховете .Исках да се радвам на бременността си,но не можех.В 12 г.с. влязох в МД за серклаж,направиха го и се прибрах в къщи да лежа и да се пазя.Не можех  да спя,беше ме страх да не ми изтекат водите както миналия път.Дойде 24 г.с. и влязох в МД да ме наблюдават.Както всичко беше наред 2 седмици и изведнъж за 1 ден шийката ми се скъси на 1,6 см.Цанкова ми каза,че трябва да удържа поне още една седмица.Боже защо отново - си мислех.Биха ми инжекциите за разгръщане на дробчетата и точно една седмица беше минала,когато ми изтекоха водите.
Знаех какво да очаквам и изпитвах ужас.Непрекъснато се молех да се роди живо и да изплаче,защото това значеше,че ще има шанс да живее.Родих я, изплака,интубираха я  и я отведоха.Събудих се след упойката за ревизията и попитах дали е жива.Казаха ми,че е жива и е в неонатологичното отделение. Започнаха се дни на молби и надежда Дари да оживее.Мина първата инфарктна седмица,тя се стабилизира и се започнаха молбите и надеждите  да е здрава и без някакви фатални заболявания и отклонения и така докато си я взехме, след 2 месеца изкарани в неонатологията.Разбира се притесненията продължиха до преди месец,когато се разбра,че кистите в мозъка са се резорбирали напълно и дори тя се развива напълно нормално не за коригираната и ,а за реалната си възраст.

И така днес съм щастлива мама на две прекрасни дечица и исках да споделя историята си с вас.

Вярвайте и се надявайте,ще дойде и вашия ден