Моята мечта се сбъдна!Вярвайте!

  • 213 527
  • 330
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 502
Момичета, вашите истории с щастлив край ме радват много Hug.
Дано тази тема стане най-дългата и с най-много разписали се Peace.
Сладка мама, имате с Дари една голяма Hug от мен.

# 76
  • Мнения: 827
Не вярвах, но е истина!!!Най накрая и аз да се запиша тук...най- накрая и аз станах МАМА.
Когато четях тази тема за първи път, сърцето ми кървеше от болката по изгубеното ми момиченце, което живя в мен 9 месеца и изведнъж Господ я прибра при себе си.Без причина, без обяснение...без утеха. Четях, плачех и се молех и аз да мога да кажа "Моята мечта се сбъдна", най накрая гушкам своето съкровище.
Имах една страхотно безпроблемна бременност, бебето вървеше напред и отговаряше със седмица, две повече. Мечтата и на двама ни с мъжа ми беше да имаме момиченце.Няма да ви описвам каква радост беше когато ни казаха че чакаме момиче.Бяхме на седмото небе, толкова щастливи и горди. Започнахме ремонт на стаята, дребни покупки за бебето и много мечти за срещата ни с НЕЯ, нашата дъщеря. Уви, явно друго ни е готвил живота.В деня в който стаята щеше да е готова и отивахме да купим бебешко креватче, реших преди да тръгнем по магазините да отида в поликлиниката на женска консултация (бях в 37г.с.). Акушерката сложи "апарата" да търси тонове, тъй като предния ден не ги намери и ме прати да се "разхождам", защото явно се е обърнало (не знам как може да се обърне) и не намира тоновете. Отидох аз на другия ден (в който трябваше да вземем креватче) пак да слуша тоновете, но тогава пак не ги намери. Почнах да се притеснявам, но толкова не ми се вярваше и ми се струваше че участвам във филм. Тогава акушерката каза на докторката, която от своя страна и каза "Танева, стига се превзема". Тогава акушерката ми каза АКО искам да ме види докторката на видеозон. Звъннах на мъжа ми да дойде (защото не носех пари в мен) и да ми донесе пари. Дойде и отидохме пред кабинета да чакаме.Влезнахме и започна прегледа , при който докторката каза че не вижда сърцето да тупти...
Светът се срина под краката ми ... исках да избягам, исках да крещя, исках да умра. Искаше ми се да бърка лекарката. С тази надежда тръгнах към болницата в която само потвърдиха диагнозата... "Фетос мортос". Нямах сили...нямах думи, прегърнах мъжа ми и заплаках безутешно. Приеха ме веднага и започна процедурата по предизвикване на раждането. Толкова бях съкрушена и съсипана, молех се апарата с който се слушат тоновете и се записват контракциите да започне да тупти. Но не затуптя, надеждата вече я нямаше...стоях и чаках да родя мъртвото си момиченце.Нямах сили, дори физическата болка ми се стори нищожна с това как болеше сърцето... Родих я...надигнах се да я погледна...толкова красива и невинна... Cry
Почнах обикаляне по лекарски кабинети и чувах едно и също "Случва се, другия път няма да се повтори.Ти си млада ще имаш друго" знаете какви са репликите на лекарите.  Не можех да повярвам че в 21 век може човек да каже "Случва се" за смърта на едно напълно здраво бебе.
Със страх забременях пак 3-4 месеца по късно.Няма да описвам как се чувствах през цялата бременност.Много дълго ще стане ако изброявам през какво минах тази бременност. На бързо ще кажа че първо имах леко розово зацапване (нищо сериозно), след това в 16 г.с. се оказа че има някаква кистичка в мозъчето, което не е било нищо (резорбирали са се сами в по- късен етап на бременността), но док който я видя ме наплаши че трябва да си направя задължително амниоцентеза (слава на бога че не я направих), защото имало риск детето да бъде с генетичен дефект.Няма да ви описвам как живях в тази седмица , докато не отидох при д-р Марков и не ме успокои да не правя амнио че това са много често срещани кисти и не говорят въобще за такива дефекти. След това той ме посъветва да си пусна изследвания заради загубата на предното бебе , за генетични и имунологични проблеми.Във 28седмица си взех резултата и се оказа че съм с Антифосфолипиден синдром (за този синдром трябва терапия преди да си забременяла). Пак страх, пак мечтите се стопяват. Не знаех към кой да се обърна.Знаех че ще се повтори щом не съм пила нищо преди и по време на самата бременност.Думите на Марков бяха "Ми то е късно вече , но нищо пий Аспирин Протект."  С помощта на форумските мами се насочих към доц. Конова която ме насочи към д-р Тодорова. Започнах терапия с аспирин и фраксипарин. Слава на бога че освен всичко намерихме познат доктор от 2-ра градска който ми следеше бременността и реши да вадим бебка по рано. И така в 36 г.с. се роди моята принцеса Михаела, която посрещна живота си с много борба тъй като е имала затруднено дишане и беше на апарат за командно дишане.Не я видях по време на раждането тъй като спях.Видях я чак на седмия ден.Не искам да ви казвам как изглеждаше милата...нямаше сила да мръдне.Но когато ми чу гласа набра всички силици за да си отвори очите. И пак седмица изпълнена със сълзи, мъка и въпроса "Ще я прегърна ли някога?".Пребори се!!! 20 дни беше далеч от мен, но сега е тук ...до мен.Радвам и се всеки ден и съм щастлива че я има.
Сега мога да го изкрещя МОЯТА МЕЧТА СЕ СБЪДНА!!! ВЯРВАЙТЕ! 

# 77
  • Мнения: 1 574
LABY BEBI ,НОГО СЕ РАДВАМ ЗА ТЕБ ,ЧЕ СИ ВЕЧЕ МАМА  ,ЧЕ СИ С ДЕТЕТО СИ И ЧЕ СИ МНОГО ЩАСТЛИВА,ДА ТИ Е ЖИВО И ЗДРАВО БЕБЧЕТО И САМО ХУБАВИ НЕЩА ДА ВИ СЕ СЛУЧВАТ.

# 78
 Hugздравейте бъдещи и настоящи мами,аз вече съм мама на една малка принцеса!много се радваме с мъжа ми,след спонтания аборт много ме беше страх,но се придържах към максимата всяко зло за добро и ето след 2 години и ние имаме щастие в дома,знам че другото ми ангелче винаги ще закриля това,мъчно ми е немога да кажа че времето лекува,но тоз път попаднах на специалист гениколог(тук ако не е проблем искам да искажа своята голяма благодарност на д-р ковачева от бургас,за мен наи-добрата докторка,наи-разбраната)беше ми голяма подкрепа през цялото време,това също е много важно и разбирасе с божията помощ както казваше самата тя  bouquetне губете кураж,пожелавам на всички да имат по 1,2,3 бебета може и повече и да лудват покрай тях Hugпак успех на всички!!! Peace

# 79
 Tiredискам да добавя,че мойто не беше точно спонтанен аборт а мъртво раждане,да не се обиждат другите мами но мисля че е още по гадно. Sadзащото влязох в родилно и знаех че ще изляза с празни ръце,и гледаш до теб как другите гушкат бебета и ти се усмихват но незнаят какво ти е на душата,но никога няма да забравя това ангелче което не изплака,дано баща ми го закриля и тя вечно ще е с мен.даже никога не я бях сънувала и таз година като се здобихме с другия сладур ги санувах двете,оказа се че надругия ден е задушница,и така подадох за малкото ангелче а бях сигурна че се яви зада покаже че ще закриля малката си сестричка!Бог отнема,но само той дава,така че искам на всички да пожелая хубави и палави малчуганчета,нямах сили досега да споделя,но ми олеква поплаквам тука за съдбите на всички майчици мой сестрички по съдба,но знам че скоро на всички ще им се сбъднат мечтите!Хайде успех и приятно искарване на празниците,моя бебебок беше подарък за нова година на мама и тати,мама мъкнеше дърва до януари месец без да знае,тъи като и на нея все и закъсняваше и и беше писнало от тестове,така че когато най-малко очакваш тогава идва щастието!  bouquetприятно бременеене на всички!!!...

# 80
  • Мнения: 802
 ladybebi  HugМного ме развълнува с твоята изповед,разплаках се,искренно се радвам за теб,искам да ти пожелая мн.здраве,щастие,късмет и мн.щастливи мигове на цялото ти семейство!Аз забременях октомври оказа се кухо яйце др.седмица ще правя аборт,мн.ми беше мъчно,като разбрах,но след като прочетох написаното от теб може би трябва да съм благодарна на Бог...На всички момичета в тази тема желая всичко най-хубаво!!!И наистина ако силно вярваме,мечтите се сбъдват  bouquet

# 81
  • Мнения: 827
BabyLove, съжалявам че трябва да усетиш мъката на една майка изгубила най ценното, но имай вярата (радвам се че поста ми ти е вдъхнал кураж) не се отказвай от мечтата си да бъдеш майка! Всеки който ме попита ще му кажа че си заслужава , всичко през което минах, важен е крайния резултат. Забравих да спомена в разказа си че освен всичко бях изпаднала в дълбока и тежка депресия от която се измъкнах благодарение на мечтата че в мен расте моето дете и че ще я гушна. Трудно е но си заслужава.
Тук искам да БЛАГОДАРЯ на всички момичета от този форум защото те бяха "едно" рамо за мен.  Hug Заедно минахме през всичко , всички изкараха по няколко бременности  Mr. Green и съпътстващите ги проблеми.Защото всички които в момента гушат бебчето си и тези които го очакват знаят че тревогите са споделени и всички са съпричастни.БЛАГОДАРЯ ВИ!!! Hug   bouquet

# 82
  • Мнения: 611
Лейди , невероятно си го разказала , разплака ме Hug Hug Hug Hug Hug
Ти успя мила , малкото човече е в ръцете ти , радвай му се , обичай гио и бъдете много щастливи Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

# 83
  • Мнения: 1 479
Хайде идва Нова Година-нов кьсмет!Пожелавам го на всички!  bouquet

# 84
  • Мнения: 1 409
Лейди и мен успя да разплачеш.Прегръдки на теб и малкото Мише  Hug

# 85
  • Мнения: 63
За съжаление животът е пълен с разочарование  Cry

# 86
  • Мнения: 4
здравеите бъдещи и настоящи мами. Дано с моята история ви дам малко надежда. Имам дъщеричка на шест  години. Когато беше на две решихме, че сме готови за още едно дете и забременях но във втория месец изгубих бебето си Cry, След известно време подновихме опитите си но без усрех. Заминахме да работим в чужбина и това лято се прибрахме за отпуката си. два дни преди да се върнем в Испания отидох на лекар да видя дали има някакъв проблем и ми обясниха, че щом пробваме от толкова години и нищо не става най вероятно е стерилитет и трябва да се направят изследваниа. Аз нямах време да ги направя и реших да ги отложа  за следващото си прибиране. Върнах се в Испания, но цикъла ми не доиде. В момента съм бременна в шести месец и с нетърпение чакам щасливото събитие.    УСПЕХ НА ВСИЧКИ newsm10 EFP

# 87
  • Мнения: 1 163
bubetomileva радвам се много на такива новини. Praynigсе всичко да е наред и на финала те чакаме с едно прекрасно  ylinfant

# 88
  • Мнения: 3 621
Първия път когато прочетох тази тема, бях една щастлива бременна и се радвах за всички които са разказали тук историите си. Втория път когато я препрочетох сърцето ми плачеше с кървави сълзи и единственото за което се молех е един ден и аз да пиша в тази тема.
Първия път бях щастлива бременна, с много планове и надежди. Бременноста ми беше абсолютно безпроблемна, бебето си отговаряше на седмиците, изследванията ми бяха в норма. Правих ФМ, на която ми казаха че бебето се развива по учебник. Живеехме в щастливо очакване на момента в който малкия човек ще се появи на бял свят.Имах си и дата за секциото 10.03. Дойде обаче 05.03. и от рано сутринта до обяд аз не усетих бебето нито веднъж, на обяд отидох при лекарката на която имах голямо доверие и при която ходех на частно, казах и тя ме прегледа и каза че на бебето нищо му няма, пусна ми да му чуя сърчицето и дори дума не каза че трябва да се направи запис на тоновете, просто ме изпрати в къщи и каза че следващата сутрин ще ме чака в болницата да вадим бебето, щяла да ме вкара някак си в графика си. Прибрах се в къщи и само чаках да дойде сутринта. На следващата сутрин започна най-големия ми кошмар ... приеха ме в болницата и трябваше да ми запишат тоновете ... обаче акушерката не можа да ги намери, после завеждащия отделението ме извика на ехографа, гледа ме около половин час, без да ми каже и думичка. Извикаха Ковачева да слезе от патологията и тя ме гледа още около половина час безмълвна, а аз не смеех да попитам какво става. Качиха ме горе в патологията че там и ехографа и апарата за тонове били по-нови и по-хубави... на излизане от отделението видях Митко, чакаше да му покажат бебето, а аз трябваше да му кажа че не намират тоновете на бебето ... горе в отделението продължиха да ме гледат още около час може би и в един момент ми казаха съжалявам много ама бебето ти няма сърдечна дейност, няма смисъл да те режем ще трябва да го родиш нормално. Имах чувството че и моето сърце всеки момент ще спре, дори не успях да попитам защо. Преместиха ме в една стая ... след 48 часа родих мъртво бебето си погледнах го и това беше най-хубавото нещо което бях виждала през живота си ...
Три месеца и половина по-късно отново видях  EFP и никога дотогава не бях се чувствала толкова щастлива и уплашена ... бях бременна отново. Реших че този път ще потърся друг лекар, който да ми следи бременноста както трябва, добре че попаднах на д-р Попов в Поморие. В 8 г.с. се оказа че имам отлепване на плодния сак, д-ра каза че е хванато съвсем навреме защото аз дори нямах и кървене само леки болки. Прие ме в отделението. След това отново бременноста ми  се развиваше като по учебник,което ме плашеше още повече ... дали няма всичко пак да се повтори. Добре че д-р Попов постоянно ми правеше изследвания и ме следеше много внимателно , успокояваше ме че всичко ще е ОК, ама така и не се успокои и не можах да му повярвам. После се оказа че кръвната ми захар е в горната граница на нормата че хематокрита ми не е от най-добрите че в стерилната ми урина има бактерии, ама пак по думите на лекаря нищо кои знае колко притеснително. Реших да отда на ФМ този път във Варна в Майчин дом , и там по думите на лекаря всичко се развива нормално и случилото се предишната ми бременност е случайност от тези който за съжаление понякога се случват. И така ден след ден аз влязох в 8-мия месец и в един момент от 100/60 кръвното ми се оказа 130/80 и бебе изоставащо с 2 седмици. Веднага ме приеха в болницата 12 дена изследвания системи, лекарства лежене на ляво. Заживях като във филм на ужасите... най-големия от които бяха записите на тоновете, нали миналия път на един такъв запис се оказа че бебето няма сърдечна дейност. Изписаха ме от Поморие със съвет на лекаря да се насоча към София, защото той знае какво трябва да се направи, но няма условия да го направи.
Вече имах уговорка с д-р М.Яков и заминах за Варна и неговите думи бяха, според мен си за родоразрешение, трябва да останеш тук. Веднага започнаха да ми слагат инжекции за белите дробчета на малчо отново записи по 3 пъти на ден и аз отново умирах и оживявах по 3 пъти на ден. Правеха ми и доплер през ден , общо взето наистина ме следяха изкъсо. И дойде сутринта на 06.02. докато доктора мислеше дали да вадим бебето или да изчакаме още няколко дни в един момент при мен дойде анестезиоложката беше 10:10 часа , и започнаха да ме подготвят за секциото. Губят ми се тези моменти, спомням си само как анестезиоложката ме попита Чу ли как изплака бебето ти, после ми го показаха...
Последва седмица в ковьоз, предупредиха ме, че сигурно ще задържат бебето в болницата около 20-тина дена. Обаче малкия ми човек се адаптираше изключително бързо което ме правеше много щастлива, след една седмица го извадиха от кувьоза, а след още три дена ми го дадоха.
Вече сме в къщи
По време на операцията попитах доктора навреме ли вадим бебето, а неговите думи бяха "плацентата ти щеше да издържи още седмица до 10 дена , вадим го навреме
Сега съм щастлива и мога и аз да изгрещя
 

МОЯТА МЕЧТА СЕ СБЪДНА!!! ВЯРВАЙТЕ!

# 89
  • Мнения: 226
Nefertity   Hug , успя да ме развълнуваш истински!
Няма да крия - чета непрекъснато тази тема и искам да вярвам!
И ти и ladybebi, и SLADKA MAMA  ме карате да се чувствам щастлива и пълна с надежди!
 Hug ви много силно!

Общи условия

Активация на акаунт