Мъж и компютър - очаквано недобра комбинация

Не разбирам защо се гледа на това мъжът да прекарва цялото си свободно време пред компютъра като нещо толкова лошо. В определен момент от живота си всеки човек, независимо мъж или жена открива дадена страст на която се отдава и му харесва да отдели цялото си свободно време на нея.

За някой хора това е работата, като прекарват безбраой часове извън работно време в къщи. За други това е любимата жена, като прекарват всяка свободна минута да я накарат да се чувства по добре. За трети пък това е пийването, като прекарват всеки час в компания на приятели и напиване до безпаметност.

Реално погледнато дори еволюцията в поколенията го показва. Например нашите деди са работели като волове, а като се приберат в къщи се напиват като свине и заспиват поради простата причина че е намало нещо толкова интересно като компютъра.

Тезата ми е доста дълга затова ще си спестя редовете, така или иначе не вярвам някой да се зачете.

@ina_ina32 Виртуалния свят наистина ни предоставя това, което неможем да си набавим в реалния - забавления, контакти и чувство за успех и прогрес. Мисля че по един или друг начин това е, което всеки един човек търси. В твоята ситуация не мисля че можеш да попречиш на това, което се случва. Тъкмо обратното колкото повече се опитваш толкова повече мъжът ти ще отделя времето си за игри.

Като бивш gamer това, което мога да кажа е че всичко си е до време. Когато станеш прекалено добър в една игра и разбереш механиките й тя омръзва. Проблема тук реално ще дойде ако се получи един цикъл и на определено време играта която се играе се сменя. Така винаги има нещо ново и положението зацикля.

С две думи. Изчакай да му дойде ъкъла!

Очевидно съпругът ти се чувства добре и не изпитва необходимост от интензивни социални контакти. Ако ти държиш да излизате заедно, говори с него и решете, че няколко дни от седмицата ще прекарвате навън - двамата или в компания.

Никога не мрънкам за това, че човекът до мен си има хоби и му отделя време. Аз също си имам занимания и бих се нацупила, ако се опита да ме лиши от тях.

Радвай се, че поне си е вкъщи и ти е пред очите. По-добре ли щеше да е, ако не се прибираше изобщо, а ти си стоеше сама у дома. Моят мъж също играе на игри в интернет, но когато го помоля да ми помогне с нещо, веднага става и идва. Всеки има право на малко лично пространство и да прави каквото му е приятно. Ако толкова се дразниш, че играе на компа, просто поговори с него и му кажи как се чувстваш.

Аз също обичам да играя компютърни игри, просто понякога обичам да седна на спокойствие и никой да не ме занимава с нищо Всеки има различни начини на разпускане и не трябва да бъде критикуван за това

Ние ще си спестим изказванията за бельо, мусака и т.н. обаче ти защо още не си разбрала, че няма начин да го промениш...
И аз имам у дома един такъв. От време на време го заплашвам, че един ден ще си говори и живее с компютъра. И кво от това?!! Когато зачекнем темата отсреща винаги ми се казва-...преди да ме вземеш съм ти казал, че съм гаймър и ме кефи, и няма как да ме промениш...  Какво да ти кажа?! След като ми отделя време, когато има работа се върши, говорим, слуша ме и т.н., това че прекарва време пред рс се превъзмогва. Всеки си има слабости. Отначало се тръшках, че предпочита игрите пред мен, после като навъртяхме обороти съвместен живот, го приемаш и се свиква. Извод?! Няма шанс да промениш нещата.

Допълвам се...покрай него и аз се заигравам, забавно е! 

WoT ли цъка? 

На авторката мъжа не знам, но моят баш на WoT цикли. Даже ме навиваше и мен да ме прави танкистка 
Разбирам авторката защо се нервира. И аз се дразня понякога, но съм бивш геймър и ми се налага да му вляза в положението 

Отвратително зарибяваща е.

Значи в никакъв случай да не приемам като ме навива да играем заедно 

Представи си жената да прекарва цялото си свободно време в клюки с приятелки, разходки по магазините или четене и писане из форуми, да не обръща внимание ни на мъж, ни на деца, ни на домакинство, и ще разбереш защо е лошо. Всеки има право на лично пространство и на време за приятни занимания само за себе си, но когато това е цялото му свободно време и цената е липса на комуникация и отношения между двама души, живеещи заедно, работата не е добре.

Ай мерси. Проблем има. Проблемът е, че функционалното семейство изисква 2-ма пратньори, равни. С равен или почти равен принос към "Ние". Както жената може да ходи на работа и да се грижи за къщата след работно време вместо да си гледа пашалъка, така и мъжът трябва да прави повече от това да си събува обувките, да сяда пред компа и да чака да има храна, чисти дрехи и да не тъне в мизерия. Това не се случва от само себе си. А това, че давало емоция, която иначе не може да си набави си е негов проблем, не на жена му.
Ще ти кажа аз докъде я бях докарала. Преди години имах връзка с едно момче, не живеехме заедно, бяхме на около 17-18. След около година той започна да прекарва все повече и повече време играейки на всякакви игри. Писне му една, започне друга и така до един момент, в който нямаше търпение да се прибере, за да играе. И един ден откри World of Warcraft (WOW). Тотално спряхме да излизаме, пропускаше лекции, а за да го видя трябваше да ходя у тях и да седя до него докато играе. Един ден ми заяви, че е намерил душевната си половинка в лицето на някакво момиче-геймърка и техните човечета имали връзка. Започнаха да се чакат, да си уреждат срещи... Той не виждаше какво лошо има в това. За да не бъда толкова недоволна, беше инсталирал някакви игрички и на моя лаптоп, че да има и аз с какво да се занимавам. Аз да се адаптирам към него, видиш ли. Доста време след като се разделихме, вече бяхме завършили и двамата, срещнах сестра му. Попитах я как е, как са родителите й. Тя каза, че всичко си е по старому.
Та... Да играеш по цели часове, да седиш с яке и да не си палиш камината, защото ти се играе и да чакаш някой да ти носи храна и вода... Не го приемам за "не е голяма работа". Трябва му сътресение на този човек, че да се опомни.

И хич не се опитвай да пробуташ това "не пия, не те бия, не ходя по курви, не играя хазарт". Това, че порокът е различен не го прави по-малко зло.

Даже един танц на радостта да удари! Аз пък не правя разлика къде се намира мъжа ми за времето, в което не съществувам за него.

Ей, хора, някой да не ми се обиди. Говоря така не заради лично отношение към вас, а защото съм чувствителна на темата. Простете ми.

А, според мен жените имаме способността да сме малко в повече обсебващи и доста в повече да драматизираме 

Едно време мъжете лежаха по цял ден под москвичите си, сега седят пред компютрите. Пак по-добре, отколкото да висят в кръчмите.

нали така