Като се роди детето си излизах сама,защото той предпочиташе да си играе игрички.Стоях си сама в спалнята,за да може той цяла вечер да си пуши необезпокояван пред компютъра.Като стана детето на годинка започнах работа.Домакинските задължения си останаха отново и изцяло на мен,а след няколко месеца и прехраната,защото той напусна работа-било му тъпо.Като бях втора смяна той трябваше да се грижи за детето.Тъпчеше го с боклуци и го пльосваше пред компютъра с него.В един момент аз мизерствах,бачках като вол,перях,готвех,чистех,детето започна да изостава с говора,започнах и пари да крия.А той просто си играеше пред компютъра и не му пукаше за нищо.
След всичко това,оставаше и хоби и любовник да си намеря.
Изнесох се.Намерих си приятел,с който вече сме семейство.Къщната работа вършим заедно,за да може да излезем заедно.Вечер като се прибере от работа не се забива пред компютъра,а сядаме на масата като семейство-да си поговорим,да гледаме филм,да вечеряме.
Повече не бих се хванала с геймър.Това не писва и съвсем не е безобидно