Публикувана: 9 фев. 2014, 16:33 ч.
Последно мнение: 25 фев. 2021, 14:18 ч.

Обичате ли стихове? - 10

199 099
547
1

# 435 2 ян. 2020, 13:17 ч.

Мнения: 16

Рождество

Разпуква зората с кристална въздишка,
оплита земята със ледена нишка,
пейзажът покрит е със бял пеньоар,
лениво наднича от сив будоар ...
Но да оставим на страна пейзажа,
за Коледата искам да разкажа,
на фона на красивата картина,
какво се случва долу, край комина ...
Такааа, да почнем със случайна къща,
там някой от чужбина се завръща,
запретнали са всичките ръкави,
че трябва всеки нещо да направи,
да сготви, изпере, изчисти,
да сипе манджи във чинии чисти,
да се изфука с чисто нова дрешка,
и всичко да е точно, и без грешка ...
Сега да видим друг апартамент,
окичен със богат асортимент,
от коледни украси и дрънкулки ...
Играчки, сякаш ледени висулки,
висят така окичили елхата,
подаръци отдолу за децата...
Надникваме и в още нечий дом,
там някой запасил се е със ром,
със марковото уиски и с ракия,
с едничка мисъл – „Днес ще се напия!“ ...
Такива има още доста,
а истината тук е много проста,
забравяме, че днес е Рождество,
прекрасно за душата тържество,
в което хора със лица открити,
докосват си сърцата и душите,
със мисъл чиста за светите небеса ...
Така на Коледа се случват чудеса!

# 436 2 ян. 2020, 14:25 ч.

Мнения: 4 303

Новогодишно

Всяка нова година е просто врата,
зад която ни чакат безброй неизвестни.
Всяка нова година е светла мечта
и я срещаме винаги с радост и песни.
Може утре да дойде с тъга и беди,
но в нощта преди нея се ражда надежда,
че в небето изгряват щастливи звезди
и в живота ни всичко с добро се подрежда.
Всяка нова година е празник красив -
вита баница, вкусна и с много късмети,
чаша вино, шампанско с характер пенлив
и елхичка, която във ъгъла свети.
Нека тази врата да отворим без страх.
Да преминем през нея, разкъсали мрака
с пръчка огън бенгалски под звездния прах,
с любопитство към всичко, което ни чака.

Валентина Шейтанова

# 437 3 ян. 2020, 15:38 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 396

За много години! Simple Smile

Обещание

Заспивам вече – ти ела.
Сънувам те сега без свян.
Притиснатите ни тела
милувка са и част от блян…

Очи затварям. Остани.
Крила на пеперуда бяла
са пръстите… а ти, легни
и в тебе ще потъна цяла.

Трепти зора.Тупти сърце.
На заран устните горещи
са нежни, сякаш са перце
и обещават още срещи…

Стихотворението е мое.

# 438 4 ян. 2020, 00:05 ч.

Мнения: 4 808

Диагноза любов

Мислех, че съм вече излекувана
от онази трескава, безумна жажда,
заради която нощем те сънувам
и умирам, и отново се прераждам.

Мислех се отдавна изцелена –
не вървя по стъпките ти вече.
Днес разбрах внезапно, че за мене
диагнозата любов е вечна.

Лично творчество

# 439 4 ян. 2020, 07:32 ч.

Мнения: 4 303

ПИТАМ СЕ
Сбъдват ли се някога мечтите
позабравени в ъглите на душата?!
Търсим ли ги в цветното на дните?!
Каним ли на чуден танц цветята?!

Молим ли се за приятели?
Прошка искаме ли от децата си?
Мислим ли се за предатели,
ако стъпчем във калта съдбата си?

Искаме ли повече от другите
и прогонваме ли страховете си?
Бягаме ли - чувствата погубили,
неизмили спомените от ръцете си?

Вечер лягаме ли със копнежа,
че от утре всичко ще е песен,
че любов отново ще намерим,
че живота ще е някак си по-лесен?

Хора сме - от кал направени,
но не за кал на този свят продишваме!
Хора сме - да ни боли от раните
и преко болката да се усмихваме!

Марияна Трандева

# 440 6 ян. 2020, 12:48 ч.

Мнения: 2 855

Седял ли си на буре със барут?
Държал ли си в ръцете си фитила?
Очите ти били ли са очи на луд,
които дяволски са заискрили?
А хващал ли си нажежен куршум,
изпратен към сърцето без пощада?
Броил ли си до сто поне на ум -
над болката присмял се, а си страдал?
Горял ли си на тих и бавен огън,
на пепел ставал ли си заради любов?
Едничко "Да" - и аз за теб ще мога!
Ако през всичко с мен да минеш си готов.

МАЯ ПОПОВА

# 441 12 ян. 2020, 22:52 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 396

Записан в сърцето

Всяка блеснала мълния носи
сто посоки незрими към ада.
А в сърцето ми – луди откоси
неподвластни на време попадат.

Тръгвай – пътят зове те, аз зная
и не ще за минута едничка
да те спирам, защото в безкрая
с теб ще бъда, а не пак самичка.

Тук, в камината, огънят пука
и ме топли поне да не мръзна.
Ще бленувам аз тихо капчука
да пропее, а ти пак забързан

да ми пуснеш крилата усмивка,
нейде там от далечни предели…
Знай, че тук обичта ми е пивка
сякаш гроздови зръ́нца поели

най-прекрасната песен в житата,
жарка, мека милувка желана,
блага дума, най-топла, крилата,
самодивска целувка мечтана.

Затова се върни щом пребродиш,
онзи път, дето беше орисан…
А животът навярно те води
там, където в сърцето ме вписа!

Стихотворението е мое. Simple Smile

# 442 12 ян. 2020, 23:09 ч.

Мнения: 4 808

Лейди Брин, чудесно е! Ето нещо мое:

Копнеж по големия свят

Разпилях се до зрънце по чужда тъга
и по чужди бодливи пътеки,
и пропуснах да видя онази дъга,
дето спира дъха на човека

и която те прави задъхан и млад
ако минеш отдолу под нея.
Не успях да докосна големия свят –
все така в малък свят си живея.

На прашинки разбих всеки тягостен ден
и сънувах далечни морета.
Все мечтах и за мен да е път отреден,
а пък то – по пътечките кретам.

Не успях да прегърна големия свят,
а дали ще ми стигне живота?!
Самолети с криле небесата бодат,
аз оставам на нулева кота.

Едно градче

Като от скъсана артерия избликна
кръвта на залеза червен.
Градчето калдаръмено притихна,
отива си и този жарък ден.
Повява хлад. Олющените пейки
събират старци на раздумка.
По портичките черните жалейки
като унили знамена се люшкат.
В градините женици с кърпи бели
поливат зеленчуците с маркучи.
Спокойна тишина – като в неделя.
Далечен глас на радио. И лай на куче.
Детински смях и мирис на кюфтета
изпълват въздуха със сладост.
Отдавна е застинало градчето
във времето на бабината младост.
На гарата две влюбени хлапета
поемат в коловоза на живота.
Очите им като звездички светят –
разбиват ежедневието потно.
Те някой ден отново ще се върнат
в градчето калдаръмено – при спомена
и, сякаш е светиня, ще прегърнат
олющената пейка на перона.

# 443 13 ян. 2020, 10:11 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 396

Дама от морето, много ми харесва поезията ти! Heart Eyes

# 444 14 ян. 2020, 11:46 ч.

Мнения: 4 303

.. Приеми
благословията ми и вдълбай
в ума си тези няколко съвета:
не давай глас на зрелите си мисли,
а на незрелите не давай ход.
Естествено се дръж, но не простей!
В сърцето си със скоби от стомана
приятеля изпитан приковавай,
но дланите недей да си протриваш
от ръкостискания с още голи,
недоизлюпили се запознанства.
Страни от свадите, но влязъл в тях,
тъй действай, че противникът ти после
от тебе да страни. Удостоявай
със слух мнозина, но малцина — с глас.
Във мненията чужди се заслушвай,
а своето за себе си пази.
За дрехите пари недей да жалиш,
обличай се богато, но със вкус —
човекът си личи от облеклото
а знатните французи в тази област
са най-изискани и най-изискват.
Недей да даваш и да взимаш взаем,
защото, който дава, често губи
пари и дружба, а пък, който взима,
се учи на разхита. И най-важно:
бъди на себе си във всичко верен
и както ден след нощ от туй ще следва,
че няма никога да се окажеш
неверен и към другите. Върви!
На добър час! Помни какво ти казах!

Шекспир, "Хамлет"

# 445 15 ян. 2020, 10:21 ч.

Мнения: 16

Светли простори

Когато тогава на съмване,
със слънцето знак ми изпрати
повярвах, че с тебе на стъмване,
ще пеем и светли ще крачим.
И литнаха весели гълъби,
тревата в зелено засвети,
шишарки в земята покълнаха,
звездите изгряха по светли.
Така си търкаляхме времето,
със смях и сълзите потекли,
след нас ще блести сътвореното,
с усмивки и спомени светли ...

# 446 18 ян. 2020, 13:29 ч.

Мнения: 4 303

Mноготочие
Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен... Скъсан... Просто малко...
Човекът нещо искал е да каже...
Но... изведнъж се сетил... Премълчал го...
... Защо - не знаеш... Скъсаната нишка
останала. А той самият - де го?
Три точици... Прекъсната въздишка...
Единствен спомен... Някому... От него...
Д.Дамянов

# 447 18 ян. 2020, 15:25 ч.

Мнения: 2 345

Готова съм за зимата. Да тръгваме.
(И вятърът танцува като луд.)
Най-хубави са винаги прегръдките,
когато сме замръзнали от студ…
Готова съм. Събрала съм багажа.
И сложих всичко най-необходимо.
Две-три слънца, от мрака да ни пазят,
и споменът, че лятото го има…
Ще взема малко хляб, но на трошици.
И не че с тебе ще изгубим пътя.
Но може би ще срещнем гладни птици,
които ще нахраним с обичта си…
Вода ще взема. Не че ожаднявам,
защото от целувките ти пия.
Но винаги ще помня, че душата ми
е буйна като морската стихия…
Ще взема сол. За да не се залъгваме,
че пътят ще е сладък като мед.
Готова съм за зимата. Да тръгваме.
И края на света ще мина. С теб.

Мира Дойчинова

# 448 18 ян. 2020, 23:18 ч.

Мнения: 4 808

Достатъчно

Не си представях любовта така –
канарче на балкона, прани дрехи.
Дежурните кафета, все на крак.
И въздух отеснял, познат и рехав.

Достатъчен за старите саксии
с мушкатото, в наследство ми от мама.
За сутрешното топло тихо "Как си?",
след нощите, в които плача нямо.

Достатъчен за теб. И за канарчето.
Но явно недостатъчен за мене.
Очите ми са пълни. Като нарове.
Морето ми е все до коленете.

Представях си я любовта така –
достатъчна, за да взриви простора!
Единствена. Веднъж. И не на крак.
Желана като смърт – да не повтори.

Кафето е на масата. Ще тръгвам.
Секунда – да досъбера прането.
Обичам те! За другото – излъгах.
Довечера ще ти сваря спагети.

Дарина Дечева

# 449 19 ян. 2020, 12:15 ч.

Пришълец
Мнения: 9 301

Цитат на: vasq_5 в сб, 18 яну 2020, 13:29

Mноготочие

Скрит текст:

Обичам този знак. Макар неважен,
макар неясен... Скъсан... Просто малко...
Човекът нещо искал е да каже...
Но... изведнъж се сетил... Премълчал го...
... Защо - не знаеш... Скъсаната нишка
останала. А той самият - де го?
Три точици... Прекъсната въздишка...
Единствен спомен... Някому... От него...

Д.Дамянов

Слагам и аз нещо любимо по повод 85-тата годишнина от рождението на Дамянов, която всъщност беше вчера...

Защо ни е вълшебен чуден остров!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
и топлината на една ръка...
- Да бяхме се повозили на лодка...
- Прекрасно, ала нямаме река. -
Река ли? Ще измислим и реката.
Любов! Тя може всичко да реши.
тя може сто пъти да сътвори земята
и сто пъти за миг да я руши.
Тя може да измисли лято, зима.
Тя може да превърне в ден нощта!
О, колко е велико, че я има!
Без нея как ли би живял света?

из ”Поема за щастието”

Препоръчани теми

Прахосмукачка робот- 19

Хайде на театър - 8

Евтините козметични продукти, от които сме доволни - 65

На майка ти гаджетата...

Причина:

Причина: