Публикувана: 9 фев. 2014, 16:33 ч.
Последно мнение: 25 фев. 2021, 14:18 ч.

Обичате ли стихове? - 10

199 239
547
1

# 75 12 май 2014, 22:18 ч.

Пловдив
Мнения: 13 531

Остави ме да те обичам така,
както само аз зная.
Нека измина пътя сама,
за да стигна до тебе накрая.
Протегни ми силна ръка –
да намеря в нея опора.
Прошепни ми онези слова
и тогава аз ще съм твоя.
Колко трябва, за да си желан?
Капка нежност, тиха усмивка
и протегната, чакаща длан,
от това и тайфунът утихва.
Покажи ми, че аз съм за теб
и небе, и легло, и завивка
и тогава само за теб
ще се ражда мойта усмивка.
Ти решаваш дали да си с мен,
всичко друго – аз ще решавам.
Ако вземеш сърцето ми в плен,
аз въпроси не ще ти задавам.
Аз не искам да зная къде
ще отидеш и кой ще те чака,
щом оставиш сърцето си с мен,
щом съм аз твойта Итака.
А дали си богат, или беден –
все едно. Аз не искам да зная,
щом ме гледаш от желание бледен.
Знам, в началото сложен е краят.
Остави ме да те обичам,
ей така, както само аз зная.
Своя свят на тебе обричам,
с теб ще вляза и в ада, и в рая.
Остави ме, моля те, да те обичам…

Яна Иванова

# 76 16 май 2014, 18:29 ч.

Пловдив
Мнения: 13 531

Ще тръгвам...
Не съм от тук, за мъничко минавам.
Поспрях за ден във твоя свят.
Донесох ти от моите вълшебства
и няколко парченца красота.
Приших на джоба ти усмивка от лалета,
и в дланите ти нежност посадих.
Не съм от тук обаче. И ще тръгвам.
А ти ми обещай да си щастлив.
Ако понякога ти стане страшно тъжно за мен,
момичето незнайно откъде,
не гледай сред звездите да ме зърнеш.
Забравих се във твоето сърце.
Caribiana

# 77 18 май 2014, 10:34 ч.

Мнения: 4 569

# 78 18 май 2014, 10:39 ч.

Пловдив
Мнения: 13 531

Големите момичета не плачат.
Те просто се прощават с любовта
в една безумно дълга вечер
и тихичко си тръгват сутринта.

Не вярват на измислици и думи.
Не вярват в приказки. Не вярват в чудеса.
Не вярват в падащи звезди и пълнолуния.
Не вярват в нищо вече. И така...

Големите момичета си тръгват.
Завинаги си тръгват, щом решат.
Дори да им е до полуда трудно,
големите момичета намират път.

Не вземат нищо. Нищичко не вземат.
Освен един огромен куфар със сълзи
и много, много, много време,
в което болката да отболи.

Не казват сбогом. Не създават драми.
Щом любовта им нищичко не значи,
те тръгват, непоглеждайки през рамо.
Големите момичета не плачат.

Caribiana

# 79 18 май 2014, 10:52 ч.

Уистерия Лейн
Мнения: 214

Сърцето търси първо удоволствие -
а после да не го боли -
а после малките упойки - със които -
страданията да понамали -

а после да заспи - да спи за дълго -
а после, че ще бъде най-добре -
щом иска неговият Инквизитор -
да има свободата да умре

Напролет се явява светлина,
която никога не може да постигне
останалото време на годината.
Едва март ще пристигне -

и ляга някакъв особен цвят
върху баирите отсреща.
Науката не може да го отчете -
човекът го усеща.

Той - този цвят - в ливадите стои -
по най-далечното дърво полазва -
по най-далечни склонове играе -
със мен почти приказва.

А после - щом пристъпи хоризонтът -
и обедът минава -
той тръгва си - без формулата на звука
а нас сами оставя -

със чувството, че ни нанасят загуба -
че задоволството го няма -
сякаш търговци са нахлули изведнъж -
във храма.
Емили Дикинсън

# 80 23 май 2014, 01:00 ч.

Пловдив
Мнения: 13 531

НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ

Не позволявай да те мачкат
не ставай нечия играчка,
скръцни със зъби, изръмжи,
глава вдигни и продължи!
Не позволявай да се гаврят
на твоя гръб да трупат лаври,
помни - най-важен си си ти
фалшивите ги отсвири!
Не позволявай да си забраняваш
все с другите да се съобразяваш,
опитай и се престраши,
рискувай и се наслади!
Не позволявай да не можеш да отказваш
за чужди грешки спри да се наказваш,
учи се да си позволяваш
и мнението си да отстояваш!
Не позволявай да ти липсва самочувствие
не заслужават ли не влагай чувства,
от лошото поука си вземи
не страдай - плюй и отмини!
Не позволявай да те обвиняват,
да те упрекват и вина вменяват,
недей да падаш и да лазиш
щом съвестта си чиста пазиш!

Таня Батаклиева

# 81 24 май 2014, 08:49 ч.

Пловдив
Мнения: 13 531

Понеже сме различни Ти и Аз
и нещо все не ни е както трябва,
понеже не успях да свия крак,
пред твоите очи и да припадна.
Опитах да ти бъда опонент,
надявах се да бъдеш моят Майстор,
отчаяно да искаш само мен
и всичко друго да е маловажно.
Любов поисках – даваш ми криле.
- Иди лети ти, моя – Маргарита!
/ ме пращаш по света къде ли не,
но мене всъщност пита ли? Не пита! /
Не искам ти крилата – Боже мой!
Плъзни ръце по жадното ми тяло,
вържи ме със въже – лице в лице
и ме люби – без дъх, до прималяло.
Не питай, а ме късай – на парче,
убийствено целувай – наранявай,
да бъдеш като другите не смей,
душата ми разкъсвай – не прощавай!
Евангелието не ми чети,
на кръста ме сложи – свето разпятие.
Ти моят Бог във този свят бъди
и ме изкупвай – като Дяволско проклятие!

Маргало

# 82 2 юни 2014, 00:21 ч.

Пловдив
Мнения: 13 531

Ако можем да видим отново
този свят със очи на дете,
как ще паднат омразни оковите,
и ще зърнем, че има небе –
там над нас, вероятно високо,
а пък точно на детска ръка
разстояние – с много посоки,
но зовящи във точка една...
Ще преминем през много забрани,
ще прескочим безброй правила,
ще лекуваме своите рани
със търкулната обич-сълза...
Ще прибираме птици в душата си,
ще рисуваме цветни мечти,
и разперили в полет крилата си
през безкрая ще правим следи...
Ако можем да бъдем... любов.
Тъй, по детски. Без капка умора.
Този свят ще е толкова нов,
че за първи път май ще сме хора.

Мира Дойчинова - irini

# 83 15 юни 2014, 16:10 ч.

Пловдив
Мнения: 13 531

Само той ме научи на обич

Само един от мъжете в живота ми
ме накара така да обичам-
онзи, който с усмивка ми казва:
"Хей, ти си мойто момиче!"
Дето гледа ме - рошава, глупава,
смешна, слаба и силна
и ми казва - "Много си хубава!"
Ей така, дори без причина!
Той се радва на моите странности
и се смее на мойте шеги.
Вярва в мен и в мойте прекрасни
и налудничави смели мечти!
И само с усмивка посреща!
И винаги дава ми повече!
За друг такъв не се сещам...
Единствен той ме научи на обич!

Петя Ходжева

PS. Естел Бързоход, тази тема е 11 Peace

Скрит текст:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=687998.0

# 84 15 юни 2014, 21:13 ч.

някъде другаде
Мнения: 629

На баба и дядо
(моите звездички)
Дворът е пуст във святата къща,
тук отдавна никой не чака.
Тук купища спомени дишат
и говорят на сън с тишината.
И светулките, дето с нас са танцували
в мрака, ги няма.
Тук залези, изгреви- все щастие.
Слънчогледово лято.
И старата круша звъни,
треперят листата, треперят!
Няма я люлката ...
Тук никой не чака!
А аз се завръщам по- силна и смела.
Кой ще ме посрещне на двора?
До портата!
Само умората от прашните пътища.
И уроците!
Само спомена от искрена обич,
в прегръдка на топли ръце.
Идвам си, а вие ме чакате горе,
в дом от звезди и небе.
Дворът е пуст под моя прозорец.
А аз ви сънувам до мен ...

автор Десислава Наумова

# 85 17 юни 2014, 15:50 ч.

Пловдив
Мнения: 13 531

О – няма начин да се срина!
Отдавна аз съм просто – шепа прах.
През хиляди пожари съм преминала.
Горях на клади. Ето ме! Успях!

Достигнах дъното съвсем сама.
В катрана черен лазех – и не молих.
Залюбих тъмното. В гръдта му спах!
О – няма начин да ме нараниш. Не можеш!

Не можеш да почерниш – като мен,
дори и най – греховните си вопли.
До там се стига сам. Обезверен!
Той – дъното на пъкъла ме помни!

Играхме с него двама – на белот.
Раздавахме, залагахме. На края -
реших, че Светлината ми е дом,
в казана скочих, а от там – във Рая.

А Раят се оказа – като мен.
Не вярваш?! Пробвай! Казвам ти – опитай!
До дъното щом стигнеш омерзен,
от черното възкръсваш. И отлиташ!

Маргало

# 86 19 юни 2014, 11:24 ч.

някъде другаде
Мнения: 629

Маргало е страхотна! Всички стихотворения , написани от нея са прекрасни.

# 87 20 юни 2014, 12:21 ч.

Пловдив
Мнения: 13 531

ТЕЛЕФОНЪТ ЗВЪНИ...
- Ало... Да... Аз съм... Кой?
Не може да бъде... Къде си, кажи?
Гласа не познах... Променил се е... Моля те, стой...
Радвам се... Как? От какво да горчи?

Годините... Чакай... Моля те, остави...
И двамата имаме своя вина...
Не... Защо? Отдавна простих...
Остави... Беше някога... Как си сега?

Тъй ли? Не знаех... Ех, кофти съдба...
Помниш ли нашата, първата среща?
Помниш ли, как ни огря утринта,
слети в едно от целувки горещи?

Зная... Боли... За какво съжаляваш?
Аз все още не съм безразличен...
Спрях... Няма... Не те наранявам...
Как да не помня... Аз те обичам!

Нищо не искам... Бих желал да те видя,
за миг да надникна в твойте очи...
Не желаеш... Добре... Не съм се обидил,
аз те виждам в спомени - нощи и дни.

Годините бръчки безброй ми дариха.
Стилно в косите среброто блести.
Твоите думи не ме нараниха...
Бързаш ли? Чао! Пак позвъни...

Автор - Найден Найденов

# 88 26 юни 2014, 19:00 ч.

Far away from here...
Мнения: 1 305

Посрещане

И стиховете вече ме намразиха,
отчаяни със демони да спорят.
Рогатите лукаво ги налазиха,
едничката пролука да затворят.
Бесилката не чакаше, покани те,
площадите родиха гилотина:
приют за мен, от Дявола избраната
зора да диря пак за нас двамина.
Удваници в пресъхнали тресавища
телата си подути, посинели
положиха под псалмите-скривалища,
тимпани диви, съдници-чинели.
Летата не намериха прохладата
под гъстите чинари на живота,
сами събраха съчките за кладата,
без глас един спечелен беше вотът.
И кръв, и вино в чашите се лееха,
змии рисувах, черпейки с отрова.
Земята под краката ни люлееха
и молеха за сетните окови.
Пристигнахме и адът ни приветства:
Добре дошли, за вас отдавна питат!
Момиче жалко, спри да стихоплетваш,
а ти, момче, вовеки си отритнат.
За райското си царство забравете,
на грешниците мястото е тука.
От себе си трохите съберете
и после изхвърлете на боклука.

Лично.

# 89 20 юли 2014, 11:41 ч.

БЪЛГАРИЯ
Мнения: 340

От мъката си ложе ще направя,
ще го застеля с вечна самота,
душата си във храма ще оставя-
от себе си дано да я спася!

От сълзите си вино ще наточа-
ще си го пия всяка нощ сама,
от мрака вехти думи ще изскочат
и болката си в рими ще редя!

Ще се науча да говоря с птиците,
защото никой жив не ме разбира,
мечтите си ще просна върху жиците
и нека ветровете ги събират.

Ще те обичам, но и ще забравям...
С молитви ще отмивам греховете.
Но ще живея... и ще се надявам
отново да сме заедно- навеки!

4. 07. 2014

Препоръчани теми

Бъди съсед герой – предложи помощ на нуждаещите се около теб

Новите ви книги - 21

Хитринки за всякакъв случай - 26

773
Нашият дом

Всичко за перманентния грим на вежди, устни и очи – 8

Причина:

Причина: