Обичате ли стихове? - 10

Стриптийз

И стоя пак забравена в ъгъла –
разсъблечена почти неприлично.
Поругана и грозно излъгана
и използвана твърде себично...

Стриптийз бавно с душата си правих,
всяко чувство на показ извадих,
всяка мисъл на листа показах,
във всяка строфа сърцето си дадох.

Позволих ви да видите всичко –
а сега съм така уязвима...
Полугола почти неприлично...
Свита в ъгъла... не чакаща нищо...

 Таня Симеонова

Ще ме обичаш ли?

Ще ме обичаш ли когато
си е отишла младостта?
Ще кажеш ли, че си обречен
със мен да бъдеш до смъртта?

Дали ще искаш да прекараш
ръка през сивите коси?
Ще можеш ли ти да накараш
любовен дъжда да завали?

Ще бъда ли за тебе още
аз най-красивата жена?
Ще идваш ли във мойте нощи
в едно да срещаме деня?

Ще ме събуждаш ли с целувка
изгубен в моите очи,
без задължения и без преструвки?...
Ела при мен и остани…

Таня Симеонова

Зова смъртта. До гърлото съм сит
заслугата да виждам просекиня,
и глупостта — в костюм със бисер шит,
и честността — удавена във тиня,
и простия език — немил-недраг,
и пъченето — признак за наука,
и чистото моминство — във бардак,
и почестите — пръскани наслука,
и нрава строг — покварен от властта,
и гордото достойнство — на заплата,
и творчеството — с вързани уста,
и правдата — във служба на лъжата.
Охотно с тази смрад се бих простил,
но как да те оставя, друже мил?

Уилям Шекспир

Да пусна един прекрасен стих на Мари
Виртуални приятели
Аз виртуално те познавам само.
А някак се сближихме с теб нали?
Във тежки дни ми даде свойто рамо.
Подпрях се. А пък ти ме подкрепи.
Животът после ме удари страшно.
И удара не малко в мен уби...
Но ти не позволи да бъде прашно.
Приятелството наше се роди.
Сега си знам, че теб те има, с мен си.
Ако ти трябвам само ми пиши.
Не се забравят мигове. Онези,
когато себе си за нас лиши.
Мария Николова

Жак Превер


Песен

Питаш кой ден сме
Ние сме всичките дни
Мило момиче
Ние сме този живот
Моя обичана
Ние сме влюбени значи живеем
Ние живеем и значи сме влюбени
Какво е животът ние не знаем
Ние за дните направо нехаем
Какво е любов не знаем дори.

Превод: Румяна Л. Станчева





В моята стая

Някои ден ти ще дойдеш във
моята стая.
Казвам "моя", макар че
чия е, не зная.
Беше празна, когато
влязох тук един ден,
и нямаше друго
във нея освен
наниз чушки червени,
като малък пожар,
на стената отсреща,
белосана с вар.
Останах и вече
тука дълго живея
и всеки ден чакам
да дойдеш във нея.
Не правя нищо, тоест нищо сериозно,
сутрин издавам гласове на животни,
магарешки рев, кукуригане, лай,
и защо ли го правя, един дяволът знай,
но ми става приятно да играя така;
играя си също и със своите крака,
краката са всъщност мнго разумни,
с тях можеш да идеш много далече,
ако, разбира се, ти се иска да ходиш,
а когато пък искаш да стоиш у дома си,
те остават си с теб и ти правят компания
и измислят за теб безброй занимания,
чуят ли музика, краката танцуват,
как се танцува без крака? Въобще
човек трябва да бъде - както често и бива -
наистина тъп за да прави такива
ужасно тъпи човешки сравненеия,
като "тъп като крак" или пък "безгрижен
като врабче". Врабчето едва ли
е вечно безгрижно. То безгрижно е сигур
само когато си няма грижи,
а когато си има, и то,
сто на сто,
е доста угрижено. Какво знаем за него?
То даже не се и нарича с туй име,
човекът решил е да го нарече
така точно и много любопитно е, че
ако дълго повтаряш тази дума "врабче",
тя губи смисъл. Въобще имената...
Юго бил Виктор, а Русо бил Жан-Жак.
А не може ли иначе да бъде все пак:
"Керван бонапарти вървеше в пустинята."
"Дромедарий възлезе на пресийския трон."
"Императора пусна своя кон във галош."
Какво толкоз му има и звукът не е лош,
лошо е само, че след тях Тим-Там-Том
уж е с три имена, пък се движи пешком,
а това е ужасно опасен симптом,
защото след него върви Еди-кой си,
а подир Еди-кой си иде Еди-какво си
и всеки от тях във себе си носи,
колкото там да рева и да лая,
единствена мисъл
и таз мисъл е тая,
че ти ще дойдеш във моята стая.
Ще дойдеш и дрехите си
ще хвърлиш на стола
и пред мен ще застанеш
неподвижна и гола
във свойта невиждана
до днес красота,
ослепително бяла,
с червени уста,
по-червени от чушките
на стената отсреща,
и ръка аз към тебе
ще протегна гореща,
и двама ще легнем,
аз до теб, ти до мен ...
И туй само го мисля,
но знам, един ден
във тази моя -
не моя стая,
днес или утре,
ти ще дойдеш накрая!
Превод: Валери Петров

Бащите ни

Поетите все пишат за любов,
за майки и за пеперуди.
Но сякаш са забравили един човек,
който е прегърбен и отруден.
Да, да.За бащи говоря аз,
за тези със ръце подбити.
И моля Бог да им даде,
старини, прекрасни и честити.
Те винаги са там и със сърце,
прегръщат бебето когато плаче.
Цветя даряват със ръце,
с които галят малкото сираче.
Те пазят всички в своят дом,
от страх, от някакво злодейство.
Жената винаги се сгушва в тях,
защото са едно семейство...
Миришат те на стар тютюн,
когато дълго те прегръщат.
Поплакват тихичко--"на ум"
когато от гурбет се връщаш.
А после…си отиват те,
с гърбицата си, и побелели.
Господи ! Пази ги- нашите бащи !
А кахърите им—да са само бели...

Красимир Димитров/Кресто Миров

Тя ли е...?

Навън е тъмно, пак си сам
и само някакъв щурец се чува.
От чашата отпиваш неразбран,
а тя отново някъде пирува.
Ще имаш ли повторно в нея вяра,
след тежките обидни номера?
Преглътнал си поредна изневяра
на безсрамната ти хубава жена.
Дали ще имаш сили да се справиш
и да забравиш невъзможната мечта?
Не е ли по-добре да се изправиш
и да посрещнеш любовта!
А може би тя е тъй голяма,
че ще попиташ Бог - къде ли е била?
Тогава вярвай ще откриеш смисъла
на истински красивата Жена!
Със тези мисли в миг заспиваш,
щурчето нейде пак си пей,
луната нова ще сънуваш,
за тебе знай отново ще изгрей...

Ева Георгиева

 Предостатъчност
Всичко, което си имам от теб
е една недовършена песен.
Много сълзи - Океанът по две.
И безкрайна пустиня в сърцето ми.
Имам и болки - различни по цвят,
по размери, по сила, по думи.
Имам вселена... от самота.
И излишна любов. И безумие.
Имам безсъния. И страхове.
Недоверия. Липси. Неистини.
Дал си ми толкова много, че
нищо
вече
не искам.

caribiana

Добри познати

Искаш с теб да останем добри познати.
Как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти-
да се здрависвт едва?

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни-
леко да се поздравят?
Устни, които се пареха безпощадни-
дружески да си мълвят?

Не, ние не можем да бъдем добри познати.
Няма среда в любовта.
Бяхме най- близки...Затуй отсега нататък
ще сме най- чужди в света.


Блага Димитрова

Намълча ли се...


Намълча ли се... Аз оглушах

от тишината на онези нощи,

в които чаках. Плаках. И не спях.

А ти... мълчи ли ти се още...

Сега ти подарявам тишина.

Натрупала съм я във себе си.

Огромна.

Вече съвсем не мога да я побера.

Вземи я цялата. За спомен.

Изслушай я. Да чуеш как болях.

И как се пълних с празноти и бездни.

А после се научих да мълча...

да избледнявам...

да изчезвам...

...

caribiana

Напред

Когато мислиш, че живота е прекрасен
и замъци строиш с човек любим,
в един миг всичко се стоварва -
света ти се разбива, изчезва като дим.
И вместо да опитваш бедата да поправиш,
събирайки парчетата разпръснати безчет,
че казват счупеното носи щастие,
но не назад, а тръгвайки напред.
С червен конец заший сърцето,
така, че то по-малко да боли,
вдигни глава и отмести пердето,
затварящо и двете ти очи.
Ще видиш, че съдбата ти подсказва,
да крачиш смело най-отпред.
По пътя някъде той ще чака,
заслужил е да бъде с теб!

Ева Георгиева

Кажи ми Господи...

Защо ли, винаги така се получава?
Обичат те, а ти не чувстваш нищо.
Когато ти обичаш безрезервно
насреща ти, пък няма вече чувства...

Животът е красива въртележка
едно мечтаеш, а пък друго става
Ако искаш да разсмееш господ,
разкажи му за мечтата си голяма...

Кажи му примерно, че искаш да обичаш,
със обич истинска, красива и добра.
Бъди ти сигурен, че няма да усетиш,
щастието, тръпката на любовта...

Кажи му също, искаш да си рицар
със дама във сърцето, и бляскави доспехи.
Ще станеш просто скитник безпризорен
без дом, без близки, понякога дори без дрехи.

Защо ли винаги така се получава?
Кажи ми Господи.. Защо? Защо?
Едно мечтаеш, а пък друго става...
И винаги наопаки е то...

/Добромир Радев/

Натежаха везните

 Обмислям всеки следващ ход.
Но няма да се кланям на безумци.
На мене дали са един живот.
И аз ще го живея по презумпция.

Не ми показвай правилния път.
Когато най-ми трябваше и знак не даде.
Сега аз имам виждането за светът.
Дръпни се, моля. Всичко в теб ми падна.

Претеглям си на своите везни.
И натежа със теб да нямам допир.
А ако утре срещнем се помни...
Отбий в страни. Аз имам вече опит.

Написала:

Мария Николова

 Марѝ

 

 

Със тебе съм толкова бяла и чиста,
денят се засрамва засенчен, смутен,
в ръцете ти капка разкош съм – единствена,
разлистена пролет – очакван нов ден.

Със него съм дяволски лоша и тъмна.
Посрещам го в черно – целувам със бяс.
Със него съм огън бушуващ и въглен,
изгарящ по пътя си всичко до дъно – от раз.

Със тебе съм нежна, спокойна и мила.
Целуваш ме влюбен – докосвам с финес.
Със него съм хищник жесток – с хъс безумна
за плячка във хватка с живота на всичко готов.

Със тебе съм обич – със него съм страст.
При теб съм щастлива – при него съм Аз.
В ръцете ти плача – в ръцете му с вик
приклещвам живота за шията и става по – жив.

Заспивам до тебе обична и топла.
Безмълвна и твоя – без грим, но лъжи
между нас безпардонно в леглото са стихнали
и нечия сянка прокрадва се между двете стени.

Маргало