Бебе под 800 гр. = "биологичен отпадък" -гласи нова наредба в здравеопазването

Ами наредба, която не може да бъде разбрана от лекарите, не е с особено високо качество, предполагам.

Друг е въпросът, че вероятно не я схващат погрешно. Активна реанимация, викане на специализирани екипи и ползване на изключително скъпи медикаменти не се предприемат за всяко бебе с признаци на живот. Има граници и те се определят от медицински стандарти.

Ето пак от статията в Маков за Мери:

Водени от тези съображения, различните държави определят “жизнеспособността” по различен начин. Така например в Германия за потенциално жизнесопособно се смята бебе, родено с тегло над 500 грама и 23 г.с. В тези случаи то се реанимира в родилна зала и се обгрижва с максимума на медицинските, фармацевтични и технологични възможности, с които разполагат неонатологичните центрове.
В Швейцария за бебета, родени живи (с признаци на кръвна циркулация) между 22-а и 24-а г.с. се полагат палиативни грижи, даващи възможност животът им да приключи достойно и без страдание.

Лилянa, въпросът е полагат ли се грижи да оцелее бебето или не. За мен според този стандарт лекарите са длъжни да полагат грижи само за родените с тегло над 800 грама. А децата с такова тегло без много активна медицинска грижа и апаратура не оцеляват.

Лиляна, мъртвите са само тела, НО преди това са били ХОРА, дори и да са живяли само два дни. Дано на никой не се случва детето му да е отпадък, само защото не отговаря на някакви абсурдни критерии!!!!

темата е много болезнена, но ми се иска и аз да споделя само и единствено моето мнение, което обаче е различно с това на останалите.
ако моето бебе се роди мъртво аз не искам да се сбогувам с него. просто тази картина няма да я забравя до края на живота си и това ще ме ужасява винаги и за това предпочитам да го водят биологичен отпадък. смятам че при такъв случай е редно лекарите да питат майката иска ли да го види, в моят случай е не.
на следващо място също бих била съгласна ако аз родя толкова недоносено бебе за него да не се полагат грижи да оцелее и после да бъде инвалид цял живот. преди години в един парк една майка ме попита кога е проходило детето ми и аз погледнах нейното. то стоеше в детско колело и тя каза че е на две години и не може да ходи защото се е родило в шести месец. толкова ме заболя, не съм питала повече подробности, но ако аз бях на нейно място сто пъти предпочитам това бебе да не го бяха спасявали отколкото да не може да ходи. това си е лично мнение, не искам сега да се обърнете срещу мен, просто ми се иска някак си ако може лекарите да се съобразяват с мнението на родителите при такива случай. аз лично за себе си не виждам смисъл от медицинска борба и скъпо струващи лекарства и в крайна сметка да имаш дете инвалид, за което цял живот да полагаш грижи. Според мен огромният брой деца с увреждания, които срещам се дължи на високо специализираните медицински грижи, които се полагат за тях. Това ако беше преди повече от 50 години те просто нямаше да оцелеят, но пък и нямаше да я има тази болка. не че има гаранция, че като родиш здраво бебе та няма после да се случи някаква трагедия. но както казах това са си само мои разбирания и не ги налагам на никой, просто ми се иска аз ако съм в тази ситуация някак да се съобразят с мнението ми и страховете ми.

Моля да цитираш текста от наредбата, на базата на който правиш горното си заключение. Аз твърдя, че това не е вярно.

Dеsɣ, добре, но това не е регламентирано с тази наредба.

Добре, кажи ми клиничната пътека за грижа за това дете - за кой пациент се оформя?

Jp, у нас има оцелели деца, родени и с по-ниско тегло от 600 грама, и преди 22 седмица, тоест - явно стандартът ни най-малко не пречи такива деца да се реанимират. Според мен твърдо идеята е да се уреди как се третира такова дете, ако умре, не какво се прави приживе. Последното би трябвало да зависи от съвсем отделна преценка има ли шанс за оцеляване конкретното дете, или не.

Аз също. Но някои искат.

Преди 22 седмица няма.

Какво значи добре, защо се измъкваш от твърдението си? Темата е за тази наредба и тя не забранява да се полагат грижи и да се борят за живота на живородените бебета. Същата пътека, която се ползва за 3 килограмово бебе, се полага и за онова, което е живо и е по-малко от 800 грама и е родено преди 26 г.с.

Ако правилно съм разбрала наредбата - бебе, родено в 25 седмица, 750гр и живяло два дни е биологичен отпадък или нещо бъркам? Според мен точно това регламентира наредбата, поправете ме ако греша.

Да, такава е наредбата.

Лиляна, jp има предвид, че всяка пътека е свързана с конкретно физическо лице (роден човек), което е пациент, а дете, починало на 2-я ден, се смята, че никога не е било такова физическо лице и няма да платят разходи за несъществувал човек.
Не знам в този случай дали е така със заплащането на пътеката, според мен не е възможно, има някакво недоразумение. Казвам какво според мен ти казва jp.

Глупости. Наредбата не забранява, но и не задължава екипите да полагат активни грижи за толкова малки бебета. Или ще ми кажеш в коя част ги задължава точно?

Не, не е същата пътека. Пътеките за недоносени са съвсем различни и са много по-скъпи. И няма как въобще да се ползва клинична пътека, защото пациент няма.

Няма живо раждане, няма бебе. За кого се грижим? На кого правим сърфактант за 2000 лева дозата? Кого обдишваме и реанимираме, кой е заел кувьоза? И като умре "отпадъкът" на втория ден, как се отчитат тези суми към здравната каса? "Пръснахме тук едни 5000 лева за един аборт" може би?

Добре, ти твърдиш, че ако все пак положат и не успеят, набутват болницата?

Четох - при случайно търсене с Гугъл - за дете 500 грама, родено в 22-ра седмица, което трябва да значи в течение на 22 седмица, не след края и. Но и да няма, нима преди 2009 г. не е имало случаи на оцелели или пък неоцелели в продължение на 7 дни (такъв е бил тогава срокът) недоносени деца эпод килограм, за които да са се полагали грижи? Това е само преди пет години.
Какво е правела тогава касата с разходите за непреживелите 7 дни такива деца?

Тя точно тази наредба никъде, с никой текст, не задължава екипите да полагат активни грижи и за деца 900 грама, родени в 27-ма седмица.
Задължението въобще да се грижиш за дете или какъвто и да е пациент, който има шансове да бъде спасен, произтича не от точно тази наредба.

Всеки човек има право на медицински грижи и това не се определя с тази наредба, а със закон и дори мисля и с Конституцията.
Да ти търся ли закона, с който се задължават лекарите да се борят за живота на хората или знаеш, че има такъв.
Глупости са твоите и на авторката на темата твърденията, че лекарите не били дллъжни да се грижат за жив човек.

Ще дадеш ли линк? Не мисля, че има такъв случай в България.

Най-малкото оцеляло бебе в Европа е родено в 22 седмица: http://www.dailymail.co.uk/health/article-1380282/Earliest-survi … home-parents.html

Друг разказ на бебе, родено в 22 седмица, във Флорида: http://www.dailymail.co.uk/femail/article-1021034/The-tiniest-su … ng-life-odds.html

It was the next morning, when paediatricians scanned Sonja's unborn child, that she made the split second decision to lie, giving her unborn baby a fighting chance.
Sonja says: 'Eddie and I hadn't slept, we were so worried. We both knew that legally, in Florida, the doctors would not even attempt to revive our baby before 24 weeks.
'We were terrified I wouldn't be able to hold on to our child for another five weeks.
'The doctor came in to do a scan, and remarked on how little amniotic fluid was left.
Then he asked how pregnant I was, and I truthfully replied that I was 19 weeks. He looked at the scan, said the baby was too big for 19 weeks, and added: "No, the dates are wrong, the baby is 21 weeks."
'Eddie looked at me from across the room and I read his mind in an instant.
'I realised that if the doctors wrongly believed I was 21 weeks pregnant, they would fight to save my baby as soon as they thought she was 24 weeks.
'It was the first lie I had ever told in my life, but I knew it could make the difference between life and death.'
From that moment on, doctors believed that Sonja's pregnancy was two weeks further advanced than it really was. But she still faced an agonising three-week wait before they would save the baby if she gave birth.


Разбирам, че ви е трудно да приемете, че има граница, под която децата не се реанимират и не се обгрижват - но това е факт навсякъде по света. Дори по места, къде медицината и апаратурата са много по-напреднали от тук. Дори и в много по-богато страни от нашата.

Лилянa, "всеки човек" може би има право на медицински грижи - но абортиран плод - едва ли. Схващаш ли най-накрая? И айде накрая си затвори малко устата. Една част от писалите в темата имаме съвсем пряк опит с това, а не се чудим как да си запълним времето през ваканцията.