За да не ти се налага да разчиташ на случайни хора избери по-тиха площадка, по-малка като площ по възможност оградена и ги пускай смело. Да това лято ще ти е малко зор, с това хаотично бягане. Но веднъж поставиш ли границите после е по-лесно 
Агресивни деца има, помня случай с едно такова. Миша отнесе юмрук от едно такова дете, тогава на 6-7 г. а ние на 1,5 г. ей тъй от нищото я приближи и удари по главата 
После го видях да удря и други деца, бабата ми се извинява и му вика нещо, но детето ми плака още половин час 
идеше ми аз да ошамаря хлапето че и бабата, личеше си че това не е първа проява малкия нещо и се озъби в отговор на конското. С две думи това беше една от причините да спрем да ходим на тази площадка, другата беше че ми идваше далеко да бутам до там количката, после да гоня хлапета. Но веднъж свикнеш ли, после ти е странно ако излезеш сама само с едното близначе на разходка 
Някъде към третата година ние започнахме да развиваме и избирателната чуваемост, та когато искат чуват, когато не им изнася не. Още понякога сме на тази фаза, та "Пей Пенке ле, но кой те слуша" 
Агресивни деца има, помня случай с едно такова. Миша отнесе юмрук от едно такова дете, тогава на 6-7 г. а ние на 1,5 г. ей тъй от нищото я приближи и удари по главата После го видях да удря и други деца, бабата ми се извинява и му вика нещо, но детето ми плака още половин час идеше ми аз да ошамаря хлапето че и бабата, личеше си че това не е първа проява малкия нещо и се озъби в отговор на конското. С две думи това беше една от причините да спрем да ходим на тази площадка, другата беше че ми идваше далеко да бутам до там количката, после да гоня хлапета. Но веднъж свикнеш ли, после ти е странно ако излезеш сама само с едното близначе на разходка Някъде към третата година ние започнахме да развиваме и избирателната чуваемост, та когато искат чуват, когато не им изнася не. Още понякога сме на тази фаза, та "Пей Пенке ле, но кой те слуша" 
Затова ние предпочитаме да ходим в Морската градина, там е доста по-чисто, по сенчсто особено на места, по- прохладно, излираме някое местенце и се паркираме там, нося топки, балони и разни други играчки и играта започва, по някое време, сами, напират да се качват в количката 
и си заспиват 
. Дано това да е добро начало. И ние трупаме всякакъв опит на детската площадка. Там ми е удобно, защото е заградена, има мека настилка и все пак има някакви забавления. Често обаче има прекалено много деца, на различна възраст и с различно възпитание (както е споделила и desitoo). Заради едно такова зле възпитано синът ми падна от люлката. Детето ми реве, а бабата и майката кротко обясняват "недей така, люлей по-леко", вместо директно да го дръпнат и да му се накарат. Идеше ми лично да им ошамаря отрочето 
. Слава Богу, това са изолирани случаи и се старая, когато има навалица, да ги пускам в тревата. Често има по-големи дечица, с които си играят. Вчера едни по-големи близнаци, на 11 години, много се забавляваха с моите малчовци. Скоро обаче ще си търсим нови забавления и се надявам да започнат повече да ме слушат 
аз поне ст=ъм така,преди да родя бях сигурна,че при мен ще е пълен ред и дисциплина, как ли пък не...само и само тишина да имам, ядат от земята, ходят с квот намерят, въобще вече не се боря за някакви норми в поведението. направо ме съсипват. 
). Място в количката всяка си имаше и се определи от случайното първо слагане на всяко бебе вътре. Друго всичко общо, сега всяка си има дрехи и предпочитан стил. Например Валерия с дънки или панталон спортен не можеш я видя, всичко по две се пада на сестра и тя няма проблеми с това 
