Аз навън ги пускам. Признавам си, че не ми е лесно, но пък като се натичат и надивеят доста по- сладък им е сънят ( а и моя). А за дрешките - и аз все още не ги маркирам коя на кого е, само на обувките им рисувам разни неща по подметката (чертичка, кръгче с маркер, но отскоро).В яслата ще е друго за дрешките, поне така предполагам, и това с етикетите е хитро.
- Публикувана: 10 май 2015, 16:09 ч.
- Последно мнение: 20 юни 2016, 12:32 ч.
Бебешка близнашка тема XXV
Ние имаме само два три комплекта еднакви, които не гледам кое на кой е и не съм ги надписвала. Чорапите също не деля. Другите им дрехи са различни и по навик ги обличам на всяко дете това което съм харесала при купуването. Гащите съм им ги надписала а обувките са им различни модели винаги това от хигиенна гледна точка, а крачетата все пак са индивидуални. Не обичам да ги обличам еднакво.
Има ли други близнаци,които не искат да се возят изобщо в количка или само мойте са такива? Всеки път се почва рев ,когато реша да изляза и така докато не го взема от количката и всеки път се редуват кое да църка и реве.Вече съм дезпомощна и това е от близо месец. Вече никъде не ходим ,защото останах без гръб и ръце.
Колко са големи?
Ани, имахме такъв период на едното бебе, беше на 5 месеца, когато преминахме от зимен кош на летен. Слава Богу, беше временно. Ти легнали ли ги возиш?
Имам позната обаче, която до 1 година почти не извеждаше близнаците, защото много пищяха.
Имам позната обаче, която до 1 година почти не извеждаше близнаците, защото много пищяха.
Забранявай им да ги разнасят на ръце, но вероятно е свързано и със смяната на коша. Дано да свикнат.
Ани, дано да са постоянно около теб бабите - при мен не бяха и колкото да ми се сърдиха не им давах да ги разнасят на ръце, защото като си тръгнат аз имам само две ръце и една душа! Нека имат търпение скоро като проходят ще им се радват! Знам, че ти е трудно, но не се отказвай от разходките - и при нас миналата година (сега са на 1 г. и 5 мес ) бе много по трудно! Бог дарява само майките, които могат да се справят с близнаци, а ти си една от тях!
При нас поне това с бабите не се е случвало. Само два пъти в годината се виждаме с тях.
И моите си мрънкаха навън, когато бяха мънини. Движението беше тяхното лекарство, спреше ли количката веднага се събуждаха и наддаваха вой
. Сега се мрънка, защото искат да ги пускам да тичат 
Или казано накратко, все за нещо ще се мрънка 
И моите си мрънкаха навън, когато бяха мънини. Движението беше тяхното лекарство, спреше ли количката веднага се събуждаха и наддаваха вой
. Сега се мрънка, защото искат да ги пускам да тичат Или казано накратко, все за нещо ще се мрънка