Животът в България

Перфектно се живее, особено, ако имаш пари, респективно връзки тук и там.

Единственият проблем е, че много се краде.

Чак пък единствен... И кой краде, ти крадеш ли?

Ми чалната работа е. Какво да мисля?
Бедни, болни пенсионери, с много невъзпитани и неграмотни деца и млади хора. Платени медии, които се опитват да манипулират обществото и успяват (донякъде). Въпреки че това е проблем на обществото, а не на самите медии. Като "свобода на словото" сме пълен леш, но пък живеем в 21в. и един човек с мааалко мозък винаги може да се позаинтересува, да намери обективна информация.
Политиците - нагли, нахални, някои от тях - простовати, крадливи, с малко качества и в никакъв случаи не са умни. Ако са умни - няма цялата държава да им пожелава да се гътнат.
Здравеопазването и образованието са ни кофти. И при двете, ако имаш някой лев - стават. Ако нямаш, обаче - ми загинал си. Едните ще ти кажат "ами тя здравната каса", другите не са виновни като цяло, самите те в сектора. Пак е обществото. Народ, който не уважава учителите си е мърша.. Така беше казал някой. Хората са много комплексирани, вместо да се занимават със собственото си развитие, масово се предават и се примиряват, че "то така било в държавата". Няма лошо да работиш за минималната работна заплата, лошото е когато станеш роб на собственото си мислене и не се опитваш да вървиш нагоре. Всичко в този живот става с труд и усилие, а на хората тук им е много удобно "тя държавата".
Иначе, ако човек изкарва добри пари (добри според него, няма да конкретизирам) и има спокойствие вкъщи - животът става прекрасен.
Има и едно нещо, което не ми харесва и е казано с лаф "зад всеки успял българин седи по един комшия, дето вика от къде толкоз' пари бе, мама ти д*ба".
 
Оо и още един отрасъл - туризъм. И там сме много зле. 

Както си го направиш, такъв е животът.

За огромно съжаление не е както си го направиш.
Бъдеще - никакво.

Най-много разбират от живота в България онези, които не живеят тук.

Дам, същите наблюдения имам и аз.
Иначе - всеки народ си заслужава управлението. Думите на Славейков днес са по-валидни от всякога.
Да, не сме вземали политически правилни решения в последните близо 150 години. И ще трябва да се търпят последиците от това. В крайна сметка никой не е избягал от поемането на отговорност. Ако и да не иска да е така.
Надявам се никой да не започне да спори, че не съм права. Баш тъй си е, когато в списъците за гласуване има едва 30 процента подписи.

Обаче не могат да ми убият все още надеждата. Българина винаги е имал сърце. Тъй се надявам и разум да прорастне ...

Тия, дето не живеят в България, защо мислите са напуснали?!
Защото животът е един и не е нужно да го пропиляваме в борба с вятърни мелници.

Т.е. тия, които живеят в България, си пропиляват живота?

Може и да са вятърни мелниците.
Но са на бащината ми земя.

Бащина, ама топли ме вече...достатъчно години си пропилях, не искам и децата ми да живеят в тази обречена кочина.

Не мисля така и ще разкажа защо.
За мен човек, когато реши да си пропилява живота, няма значение къде се намира. Всичко е в главата и в това колко си силен и упорит. Всеки обвинява държавата, че е кочина, но повечето не се заемат да правят нещо, за да се подобри, всички са на принципа "плащам си данъците, не е моя работа". Кой, колко плаща е отделен въпрос.
Возиш се в колата, на светофара си изсипеш пепелника с фасовете, до теб возиш дете и чрез личния ти пример е ясно какво следва нататък. И не ми обяснявайте, че има външна среда на възпитание- да, има я, но и другото е важно, за да се превърнеш в ЧОВЕК.
Нещо, което много от нас не са. Последните години започнах да отсейвам хората около себе си, защото ми дойде до гуша да се натоварвам с мързеливци, дето ходят по цял ден с вестника с обяви за работа и се молят да не си намерят. Защото 400-500лв. са малко пари и защото това и защото онова. А самия човек не се напъва за нещо по-добро.
И чужбината е прекрасен пример, да. Там отиваш и животът ти става океан. Влизаш да поплуваш, после се попечеш двайсет минути да изсъхнеш, тръгваш си и имаш 242 кв. апартамент, три коли, хубава работа и щастие.
Митове и легенди. Първо ще учиш език, после ше се мъчиш няколко години, една работа, две работи - теглиш един ипотечен кредит с по-ниски лихви и се блъскаш. И тук се блъскаш.
И ако се отчая някой - приветствам - да заминава, да е жив и здрав, но пък оптимизма не вреди на никой:)

O, аз си го направих чудесно. Разбира се, имам някои забележки, но са забележки. Под аз си го направих, разбирай точно аз. Не баба ми и не вуйчо ми. И под чудесно разбирай не кренвирши и чалга. В моя живот има всичко-и кино, и театър, и концерт, и пътешествие, и работа, и почивка. Пред нас се чисти, около нас се строи и облагородява, в училището на децата има млад директор, който се бори за тях и се раздава, личният ми лекар никога не ме е отпратил, нито съм се редила на опашки.
Десет години бяхме и навън, имам база за сравнение и знам както минусите, така и плюсовете.