Животът в България

mimsa2000, радвам се за теб.
Брат ми е 15г. навън, на ВСЯКА Коледа си пожелавам да си дойде и да си остане тук. Дано поне съм жива да го видя това:)

О, благодаря. Аз се радвам, че 99% около мен са така, останалия малък процент не са и зле обаче. Въобще, от две години насам, все хубави неща виждам. Пак казвам, с няколко изключения и забележки все пак.

А и след като Лиляна се появи тук се сетих, че леля ми е пенсионирана учителка и все казва, че учител за професия за една жена е супер.  Всъщност каквато и професия или какъвто и да е занаят да има човек, не е никак лошо. Лошото е, че не са толкова добре платени, колкото в други държави, но това не би следвало да е повод човек да се отказва да се учи и да се развива.

В интерес на истината, макар и малко, но някои частни училища дават около 1200 лева заплата на учителите си при работно време от 9 до 16ч., което не е зле.
Относно това, че животът е такъв какъвто си го направиш, вярно е, че нашите собствени усилия имат огромно значение, но доколкото не живеем сами, изолирани, а в общество, обвързани с останалите хора, животът ни зависи и от обществения манталитет, който често не е особено приятен и конструктивен.

Виж, това е и до човек, освен до национални приоритети. Контактувам с една баба, в едно село, бабата толкова начетена в простотата си! Удивлявам се, радвам се, възползвам се, че ми е пред очите, за да не мрънкам постоянно колко е зле тук.
В Берн попаднах на толкова прост, праволинеен и безхаберен човек, че....
Никак не съм убедена, че цветът на нацията се е изнесъл и тук са останали само "боклуците". Нагледах се на този цвят навън 10 години, на десет души-един да е изучил се, нормално заминал, останалите бяха някакви паразитиращи особи. Както тук-така и там. Лично познавам и няколко заминали именно с такава цел. Те и тук нищо не правеха смислено, и там нищо не правят (Специално тези са например в Германия). Ама нищо ти казвам. Тук търкаше пейката и люпеше семки. Там не прави нищо различно. Мъжът блъска и извънредни часове, за това им нищоправене, за да са там. Тук поне на почивка можеха да отидат.
Така че, монетата има две страни, не е редно да се прехласваме само по едната, а другата да бъде отречена и заклеймена.

Никак не е. Народът масово е изтрещял. Наблюдавам обаче едно нещо, примерно по заведенията, конкретно за Пловдив. От тук съм, но от 1г. се задържам в града целогодишно, преди това откарвах по месец-два, през останалото време печатах пари.   Връщайки се всяка година в този един месец, наблюдавах, че все повече заведения за започнали да обръщат внимание на обслужването.
С въпросите тип "Хепи", "Как сте", "Доволни ли сте" и т.н., което е леко досадно, но показва някаква любезност и добро отношение. Докато преди 10тина година това не беше масова практика.
Това показва някакъв прогрес.
Много майки слушам вече, които хвалят отношението в "Окръжна болница", което също е някакъв плюс. Истината е, че нещата се случват много бавно, според това, което виждам.
Не знам от комунизъм ли е от кво ли, дето със заплатата са плащали тока, водата, децата, колата, на почивка осем пъти, но пък е нямало кой знае какво по магазините.. Сега магазини бол, а пари няма. И като има (дори и малко) има много ганьовска демонстрация. Което за мен е необяснимо. Не мога да ги изброя дори на акъла си колко съм се разкарвала из различни държави и само тук го има това като отида някъде да ме огледат щателно с какво съм облечена.
Чакам бебе, имам възможност да си купя количка за 2 бона, но не бих го направила, струва ми се ужасно.   Някак си, не съм намирала тези пари на пътя, през всички години, в които бачках и си кътах пари, за да ги пилея ей така. А наблюдавам някакво снобарско мислене, в което буташ бебешка количка, която струва, колкото една кола, па пари за кафе - няма.
Ей това не разбирам.
А 1200 лв. за учител ми се вижда прекрасно и ако не беше само в частно училище, а и в държавно, вярвам, че учителите щяха да бъдат по-щастливи. Казвам щастливи, а не доволни от парите.

Пак да кажа, много зависи. Никога, никой не ме е гледал мен от глава до пети с какво съм облечена. Никога! И никой не ме е питал колко ми струва количката, нито я е заглеждал. Влизала съм магазин за луксозни стоки по облекло тип клинче от пазара за 5 лв и съм била обслужена съвсем нормално. Не съм усещала поглед върху себе си-преценяващ как съм облечена и по улиците. По заведенията пък-съвсем. Може и до възраст да е-оглеждането е присъщо на по-младите по принцип.

А може би ти не забелязваш.

Разбира се, не казвам, че за всички важи, просто ми е направило впечатление.
Както и мохабетите за "селянин с анцунг". Не, че анцунга е "градско" облекло, обаче тук могат да те заклеймят, че си див селянин, дошъл с три вързани овце пред заведението, само защото си с анцунг. А гражданите с роклите и костюмите да не знаят 6.9 какъв празник е.
Примерно. И го казвам, не защото мен ме интересува, а защото за 8г. бачкане по заведения и ресторанти се нагледах на страшни неща.
Когато смених бранша, започнах да виждам други, което е съвсем в реда на нещата.

Животец.
Като в ония виц, дето малкото глистче попитало баща си: "Тате, ние защо живеем в този г*з?"
И баща му отговорил:"Родина, тативото!"

Не е само във вида и "етикетчетата". Въпрос е и на поведение и на излъчване.
Както се поставиш - така те посрещат.

Отношението към живот"ецът" тук е и донякъде задоволяване на нужди.
Вероятно трябва да се начертае ясна картина точно какви нужди могат да задоволят в чужбина търсещите.
Мои приятели заминават основно заради образованието на децата си. На следващо място заради наличието на повече работни места. Това последното повече мит ми се струва ...

И си сигурна, че твоята подредена България не е възможно да се сблъска с оная, другата България?

За съжаление "подреденият" и "другият" свят имат твърде много допирни точки и това прави сблъсъка неизбежен. Например, личните ми усилия не са успели да спрат циганските каруци да минават дори в района на Руски паметник. Те не спряха и ровещите в контейнера в същия район цигани да извадят нож посред бял ден на 8-годишната ми дъщеря, която имаше лошия късмет по това време да изхвърля пликчето с боклука.

Този резултат не би трябвало да настъпи след полагане на лични усилия.

Да си дойдем на думата - правоохранителните ни органи никакви ги няма.
Дойде една румънка преди няколко месеца. ГоворИ, говорИ пък си заминА.
Някой чу ли я?

Циганските каруци можеш да ги спреш дотолкова, че да гласуваш на изборите и да не се предаваш и после да изискваш от онези спящи путьовци в парламента да работят и да правят нещо. Дори и това за мен е някакъв вид лично усилие, а не ти и мъжа ти да си купите и вие по един кон и да го впрегнете.
Примерно.
Иначе каруци и аз не обичам. От 8 месеца имам книжка и като застана на светофар, по-дълъг, в близост до каруца ми става лошо. 
Много миризливи тези кончета.