Аз и в него бях много влюбена, но явно е минало това.
най-вече съм с него, защото, когато съм била влюбена, а човекът не ми е отговарял на чеклиста, съм си знаела в себе си, че няма да мога да съм с човека. Просто не съм човек, за когото само емоциите да играят значение при избора на партньор. Например, много ме е страх да съм с беден или неамбициозен мъж, когото аз да трябва да бутам или мъкна или пък с неверен мъж/женкар или мъж, на който да не мога да разчитам, или мъж с вредни навици. колкото и да съм влюбена ако има някакви такива качества, никога не бих посмяла да правя семейство. в
Но явно ми трябват и двете неща и чеклист и меклист. И аз не знам правилно ли е това или не. убеждавам се, че и така не мога --само с чеклистове.
С ония колегата си общуваме доста топло. Той многократно ми е отправял намеци. Наистина бях лудо влюбена в него тогава и бяха големи агонии, но това отдавна е минало и сега виждам колко добре се разви всичко и се чудя какво съм му харесвала. Той е човек на егото, който избива комплекси и ме занимава с жени, които го харесвали, пък той не ги бил харесвал и как да ги бил разкарал. А им пуска сигнали. Един път не се е изказал ласкаво за някоя жена в мое присъствие. Все едно аз да пърхам с очи, и после "абе тия ззагубеняци какво си въбразяват." Женствен ми идва.
Абе леко е празен суетен човек със самочувствие, което не отговаря на качествата му, но който е много мноооогооо агресивен и напорист като сваляч и сваля звезди. и гледа да се самоутвърди чрез това, кого е забил. Аз ако го познавах така, както сега, никога не бих му се вързала на глупостите, но и никога не бих го харесала. Не защото е сваляч, а защото е комплексиран (за мен).
Абе, не ме кефи, не е за мен. Да не говорим, че визуално моя е по-хубав.