Раждане

имам първо едно секцио, а 2,5 г след него - нормално раждане без медицинска намеса. ако имам трета бременност, бих родила нормално отново. при мен трудността не беше във физическо изражение, а в това, че исках да няма никой покрай мен, да не ми говорят, да не ме занимават и да ме оставят на спокойствие. болката беше поносима, но присъствието на медицинския персонал  и стреса, който ми внасяха ме изтормози. родих в пълна тишина.

Стига бе...Цикъла те е болял повече от раждането? Милата, направо шапка ти свалям! 

Не искам да влияя негативно в темата,но мен ме боля зверски,нечовешко,не можете да си представите такава болка и се възстановявах психически от раждането близо 2 години.

Първото беше ад. Пълен ад. Три дни болки в къщи- търпими. После в предродилна- окситоцин. Тогава разбра за какво става въпрос. Ад. Нямам спомени, някаква амнезия съм получила, но беше страшно. При това имах раждане  "като по учебник", възстанових се за дни.

Второто- вече като гърмян заек си бях научила урока   Отидох в родилното с 8 см. разкритие и от позвъняването на звънеца до проплакването на бебето минаха 40 минути   Също боля много, но няма нищо общо с първия път. психически бях много стабилна и уверен какво правя, избирах си в къщи подходяща поза, в която не усещах болки, в паузите дори дремвах  Една жена най-добре усеща какво и кога да прави, с което в никакъв случай не искам да кажа, че съм ЗА раждане в къщи  Просто раждането трябва да става в спокойна атмосфера с минимум медицинска намеса, родилката да се довери на инстинкта си и да бъде позитивно настроена. Не знам болница в БГ, където да има възможност за това...

С епидуралната упойка си спестяваш и пълния блясък на проверката за разкритие. Това, заедно с пукането на мехура, ми беше най-гадната част от цялото раждане, преди да ме хване упойката. И също споделям мнението , че болките при болезнен цикъл болят като контракции (моите ги търпях с дежурната система окситоцин и епидурална), някой път и повече.

Искаш да кажеш,че е по-добре да си изтърпиш болките вкъщи ли   Заради окситоцина ли?
Не знам,аз чаках заветните 5 см да ми сложат упойка,но докато чаках щях да умра.Болките са нечовешки,нелогични...

Няма такова нещо, че "жената е създадена за раждане". Важно е и дали точно твоето тяло го усещаш като "създадено за раждане". Огледай се хубаво и критично и се замисли дали не водиш чихуа-хуа на бой с питбули.

Болката не е голяма, разтягането е все едно от шпагат. Ама мястото е изненадващо- човек не е свикнал да го болят точно тия части на тялото. Може би затова е шокиращо и трудно се понася.

Не е и безобидно за тазовото дъно, така че ако някоя жена не иска да се повреди, нищо лошо няма и в плановото секцио.

И трите ми раждания са с окситоцин. Първото сега осъзнавам, че е било доста форсирано- главно защото банките бяха 2, времето час и половина. Следващите две раждания бяха с по една банка, три часа, много по-малко болезнени.

За мен да, категорично. Същия ден, в който родих, имах назначена консултация при наблюдаващия ме гинеколог (той не води раждания). Още от вечерта ми стана ясно, че ще раждам, но си легнах, засичах си контракции в леглото и си натисках парцалите. Сутринта се къпах, чаках дали ще отшумят контракциите, избирах си пози, на обяд отидох на консултация пеша- там дори реших да си чакам реда, но щом казах на акушерката, веднага ме вкара първа. Прегледа установи 5-6 см. разкритие и понеже щях да раждам в друг град, доктора ми каза да тръгвам веднага. Аз си казах "Да, бе" и се прибрах пеша, едва след 2ч. казах на ММ да тръгваме. Той изглеждаше много спокоен, което повлия и на мен, после стояхме в колата и пред родилната зала докато стана напечено- и, както казах, бебето проплака след 40 мин.
Когато нещата се случват естествено, нещата са несравними. Първото ми раждане беше истински ад, отдадох се на паниката, беше страшно.
Сега, ако има медицински проблем или позата на бебето не е наред, нещата са различни. При мен тези фактори ги нямаше.

Мене в секциото ме притеснява,че те много не ти дават бебето май.
Оставят те 24 часа в реанимация, слагат ти катетър, операция си е.Страх ме е от некадърен анестезиолог, да не ме осакати човека. Свекъра е минал през това и ме наплаши.Опериран е с такава упойка, в кръста дето я бият. И от тия декларациите, за информирано съгласие за секцио ме побиват тръпки. Знам, че е формалност ама...много ме е страх от естественото раждане, много.Психологическата бариера при мен е много голяма.
Също така дали ще се възстановя, ще мога ли да се грижа са бебето първите дни.Показват ли ти го изобщо? Ей такива теща, не съм никак, ама никак в час.

Аз родих в държавна болница, бебето беше с/до мен от първата минута- е, правят му там разни процедури, но те отнемат 10-тина минути и то в същата зала, където бях и аз. После е под лампа 2 часа, аз бях до него и му галех личицето  , после заедно ни закараха в стаята и никой не го взел за секунда.
Има дни на отворени врати във всяка болница- иди, виж, питай- така ще ти се изяснят нещата и шока от неизвестното ще е по-малък.

Родих секцио в 21:17 показаха ми бебето за малко и ме вкараха в реанимация (не съм била 24 часа там,мисля,че около 16 часа бяха),на следващия ден ми я донесоха за около 20 минути в реанимацията. После почти по цял ден си беше при мен в стаята (Но много зависи къде раждаш и каква е политиката на болницата). Мен ме боля страшно много (секциото беше по спешност,не беше планирано). Едвам ставах,лягах,вървях.Общо взето обаче се справях с грижите за бебето,но вечер таткото спеше от по-близката до бебето страна от леглото,защото ако се наложеше да стана бързо-нямаше как да стане. Надявам се 1 ден,ако забременея пак   да родя естествено.

Почети повече и не слушай всеки с какво те плаши   Според мен колкото повече знае човек за едно нещо, толкова по-малко го плаши .
Иначе на приятелка бебокът беше в кувьоз и след секциото го видя на втория ден, когато всъщност можеше да стигне до там. До сега определя тези два дни като най-тежкото от цялото раждане.  

Зависи от болницата, затова ги проучи и отиди на отворени врати ако има.
В повечето случаи ти показват бебето до рамото и го отнасят.Седиш 24ч. в реанимация, на другия ден те раздвижват, преместват те в нормална стая и тогава ти носят бебето.От там вече е според политиката на болницата дали ги дават в определени часове или може да  е при теб през цялото време.
Изясни си какво искаш, проучи болниците и лекарите и виж кои пасват на твоето виждане.
Аз например съм решила да родя естествено този път, с избор на акушерка и присъствие на бащата.Най-оптимални условия съчетано с цена ми предлага Шейново.Ако не гледам цената-Надежда или друга частна болница. Държа бебето да е непрекъснато при мен и след самото раждане да го оставят при мен поне за час-два, не искам да го взимат веднага. Ще заявя с декларация, че искам бебето да е постоянно при мен, за което в Шейново ще трябва да платя и ВИП стая.
Ако все пак ми се наложи секцио също съм си намислила кое и какво.

Понякога няма начин да не те е страх, но има неща, които може да контролираш и сама да избереш.Те ще ти дадат относително спокойствие.Когато жената взима активно участие и усеща, че има контрол, нещата минават някак по-леко. Незнанието, паниката и това, че ти изцяло се доверяваш на хора, които обаче са груби и незаинтересовани, правят преживяването ужасно.
Когато си си го организирала и хората са подкрепящи, дори да боли много, има кой да ти държи ръката и след това го помниш като вълнуващо преживяване.
Аз имам един кюртаж с пълна упойка, беше доста емоционално за мен. Анестезиологът ми говореше успокоителни неща и ми бършеше сълзите, докато ме приспиваше. Сега си спомням това, не другите усещания.
При секциото ме беше много, много страх и не ме хвана и упойката добре. Но всички бяха мили, сестрите ми държаха ръката, едната ме галеше по челото, лекарката имаше приятен глас и си говореха за коледното им парти. Вече не помня колко ме заболя по време на операцията, имах подкрепа и ме успокояваха.

Нека да вметна по-различна гледна точка.
Като оставим настрана болките на майката, трижди съжалявам, че причиних това на детето си!
За майката може да е по-естествено, но за детето според мен е по-добре секцио!
То иначе защо инвитро деца всички ги вадят секцио?
Горко съжалявам, че бях надъхала и си раждах естествено   ( и пак ще повторя-оставям на страна и болките и възстановяването ).

Това наистина ли е така,не го знаех,кое го налага?