Нормално раждане толкова ли е страшно не мисля така но доста ме наплашиха 
- Публикувана: 23 авг. 2016, 22:12 ч.
- Последно мнение: 16 авг. 2022, 07:20 ч.
Раждане
Всичко зависи от нагласата ти и от екипа. Пре мен като започнаха конракциите бях много спокойна, знаейки че докторката ми ще е там.Но за жалост след 6 чааса болки и се наложи спешно секцио... А за него вече ме хвана параноята, защото беше изневиделица. Но важното е накрая всичко да е наред с теб и детето. Всичко друго се изтърпява. 🤗🤗🤗
Глупости, изобщо не е страшно. Родих без упойка, защото до последно си натисках парцалите вкъщи, тъй като не исках да будя доктора ми в 4-5 сутринта 
Все пак човекът спи, за какво да го будя, може да е изморен 
Накрая като се навих да ида до болницата и като ме прегледаха, казаха че още 10 минутки и щях да го родя в колата или вкъщи. Нямаше време за упойка, макар и да бях планувана за епидурална, тъй като докато ме хване и щях да съм родила. В крайна сметка ми събудиха доктора, който сигурно дойде за 0,006 секунди, при положение че живее на другия край на града. До последно не приемах това раждане, като ми го говореха, смятах че се отнася за някой друг, не за мен 
Та мисълта ми е че раждането за мен не е страшно, по-скоро комично. И още 2-3 деца може да родя по тоя начин, не е кой знае какво, много зависи с каква нагласа отиваш. Вярно че на страха очите са големи, но аз в случая бях пълен непукист
Все пак човекът спи, за какво да го будя, може да е изморен Накрая като се навих да ида до болницата и като ме прегледаха, казаха че още 10 минутки и щях да го родя в колата или вкъщи. Нямаше време за упойка, макар и да бях планувана за епидурална, тъй като докато ме хване и щях да съм родила. В крайна сметка ми събудиха доктора, който сигурно дойде за 0,006 секунди, при положение че живее на другия край на града. До последно не приемах това раждане, като ми го говореха, смятах че се отнася за някой друг, не за мен Та мисълта ми е че раждането за мен не е страшно, по-скоро комично. И още 2-3 деца може да родя по тоя начин, не е кой знае какво, много зависи с каква нагласа отиваш. Вярно че на страха очите са големи, но аз в случая бях пълен непукист
Задължително искай епидурална упойка ако раждаш естествено.
На мен ми предизвикваха раждането с окситоцин и си беше АДСКИ болезнено, защото през цялото време трябваше да лежа по гръб, вързана за апарат за запис на тонове. Добре, че всичко завърши със секцио, защото в болницата, в която раждах, не използват упойка при естествено раждане.
Проучи добре как протича рждането във всяка от болниците, между които се колебаеш. Искай си упойка и не се прави излишно на герой.
На мен ми предизвикваха раждането с окситоцин и си беше АДСКИ болезнено, защото през цялото време трябваше да лежа по гръб, вързана за апарат за запис на тонове. Добре, че всичко завърши със секцио, защото в болницата, в която раждах, не използват упойка при естествено раждане.
Проучи добре как протича рждането във всяка от болниците, между които се колебаеш. Искай си упойка и не се прави излишно на герой.
И хиляда коментара да има ще видиш,че при всеки е различно.Зависи от много неща едното от които е кой колко висок праг на болка има.Аз търпя,но това беше кошмар.За други е било като песен.....Плашеха ме,че няма да изкарам до 9ти месец,защото имах отворен канал,а накрая си беше мъка.Много стегната мускулатура ми казаха,че съм имала и затова е било трудно.Знам ли обаче дали е от това в действителност.
Задължително искай епидурална упойка ако раждаш естествено.
Та ако знаех, че има вероятност това да се случи никога нямаше да дам да ми сложат упойка.
Иначе раждането не е страшно. Боли, но се забравя.
Ми не точно. Анестезиологът, който ми постави упойката, в същата нощ я постави на още три жени, обаче само аз бях тази с късата клечка. Не се съмнявам в професионалността на хората, по скоро е до организъм, защото знам още няколко подобни случая между познатите ми, раждали на други места. А и не е като да нямат опит, епидурална упойка се слага на всички от поне 10 години ( може и повече ).
Едната ми баба е родила 11 деца, другата - 6. Дали е безкрайно страшно? 
Аз самата имам две нормални раждания, без упойки. Не исках нищо, исках да усещам и контролирам всяка една секунда от появата на децата ми. Час-два-три болка се издържат всякак, дори няма да разбереш колко време всъщност е минало. И изчезват като с магическа пръчица веднага, щом детето излезе на бял свят. И се забравят горе-долу толкова бързо 
Но радостта и удовлетворението от това да РОДИШ детето си остава за цял живот. Поне за мен е така. Не мисли за това дали е страшно, а мисли за това как ще гушнеш бебока и всичко ще е ок Успех!
Аз самата имам две нормални раждания, без упойки. Не исках нищо, исках да усещам и контролирам всяка една секунда от появата на децата ми. Час-два-три болка се издържат всякак, дори няма да разбереш колко време всъщност е минало. И изчезват като с магическа пръчица веднага, щом детето излезе на бял свят. И се забравят горе-долу толкова бързо Но радостта и удовлетворението от това да РОДИШ детето си остава за цял живот. Поне за мен е така. Не мисли за това дали е страшно, а мисли за това как ще гушнеш бебока и всичко ще е ок Успех! 
Преди всичко зависи от психологическата ти нагласа. Аз исках да раждам със секцио, но раждах в държава, където това не подлежи на избор. Родих естествено с епидурална упойка, предизвикано раждане заради преносване. Не е нещо непоносимо, основно зависи от нагласата ти.
Ако искаш да раждаш естествено, моят съвет е да си подбереш екип и доктор, на който да имаш доверие. Ако се държи и добре, болката ще мине и замине.
За съжаление, по българските болници трябва да се внимава при кого попадаш, тъй като има хора, които са сбъркали професията.
Ако искаш да раждаш естествено, моят съвет е да си подбереш екип и доктор, на който да имаш доверие. Ако се държи и добре, болката ще мине и замине.
За съжаление, по българските болници трябва да се внимава при кого попадаш, тъй като има хора, които са сбъркали професията.
Не е страшно, разбира се. Родих две деца нормално, с упойка. Вярно ако не беше докторката ми нямаше да съм толкова спокойна , но благодарение на нея се чувствах в сигурни ръце и имам хубав спомен и от двете си раждания. Бъди сиг.че всичко ще е наред, запази спокойствие , мисли си само положителни неща и ще видиш колко бързо ще мине всичко. По-хубаво от естественото раждане няма.
Родих сина ми малко над 4кг без упойка на системи да предизвикат раждането(не знаех, че така било най-болезнено). Сега ми предстои пак радост, та много ме вълнува темата и се чудя и аз как да постъпя. Тази упойка не мога да схвана в кой момент точно ми помага? После като ме пусне и как ще свикна с чувството, че не мога да си седна на д-то. Не знам. Други ми викат секцио... 
Болката не беше ужасяваща, нямаше нищо от филм на ужасите. Нямам лош спомен, не съжалявам за избора си.
Всичко зависи от психологическата ти нагласа, спокойствие и да следваш насоките на лекаря.
Всичко зависи от психологическата ти нагласа, спокойствие и да следваш насоките на лекаря.
Отидох с положителна нагласа и въпреки че се наложи да предизвикат раждането с окситоцин, всичко мина отлично. Не съм искала упойка, исках да усещам какво се случва. Когато ме болеше най-много си казвах, че така трябва и че колкото повече боли, толкова по-близо е моментът да прегърна детето си. И други мисли ми минаваха през главата - как догодина по това време ще ядем торта.
Както са казали и преди мен - всичко е много субективно, затова има (и винаги ще има) различни мнения по въпроса. Пожелавам ти леко раждане и здраво бебе!
Както и други момичета са писали преди мен - важна е нагласата. Моята нагласа беше за нормално раждане и такова и беше за щастие. Никак не е страшно, в крайна сметка човешкият род така е проектиран да ражда. Часове по-късно можеш спокойно да си на крака. И аз препоръчвам упойка, това подпомага голяма част от неприятната болка да я няма, поне за голяма част от времето. А аз си усещах контракциите, така че проблеми нямаше.
При всеки е различно. Аз родих нормално, но толкова се измъчих, че ако имаме второ детенце мисля, че ще избера секциото (от което много ме е страх). Когато постъпих да раждам бях с положителна нагласа, бях решила да е без упойка, но след повече от 20 часа контракции и мнооого бавно развиващо е разкритие вече се чудех на кой свят съм. Бебето така и не слизаше, а контракциите бяха зверски на често. Накрая се наложи да извадят малкия с вакуум и форцепс. Оказа се, че крачето му е било увито с пъпната връв и затова не е слизал надолу. За шевовете после няма да говоря. А когато му видях хематомчето на главичката... И той се измъчи и аз. Слава Богу бързо се възстанови и е здраво, прекрасно момченце. Е, кажете ми как да избера пак нормално раждане?! Имам се за кораво момиче, но ако някой още веднъж ми каже, че контракциите приличат на по-силни менструлани болки, ще го шибна с нещо! 
За справка: момичето на съседното легло роди за 30 мин.
За справка: момичето на съседното легло роди за 30 мин.
tarantula87
И моето раждане беше дълго - цели 16 часа въпреки че още някъде на 5-6 часа след постъпването ми ме включиха на окситоцин. Освен че разкритието въпреки това действаше много бавно, накрая малката много трудно слизаше в малкия таз и почнаха да ме подготвят психически, че ако продължава така, за бебето е по-добре секцио, тъй като може да започнат да се губят тоновете. Но в крайна сметка родих нормално. И да, много болеше въпреки упойката, тя спря да действа от един момент нататък и си беше мъка.
Раждане с раждане не си приличат, може следващото да е по-леко. Вероятността от заплитане е голяма, и при мен имаше даже двойно около врата още в 8ми месец, но преди раждането се беше отмотала, като родих, май беше само единично около врата. Но пак не е задължително да се случи отново и по същия начин. Така че имаш време да размислиш - живот и здраве до следващото и до момента на раждането.
И моето раждане беше дълго - цели 16 часа въпреки че още някъде на 5-6 часа след постъпването ми ме включиха на окситоцин. Освен че разкритието въпреки това действаше много бавно, накрая малката много трудно слизаше в малкия таз и почнаха да ме подготвят психически, че ако продължава така, за бебето е по-добре секцио, тъй като може да започнат да се губят тоновете. Но в крайна сметка родих нормално. И да, много болеше въпреки упойката, тя спря да действа от един момент нататък и си беше мъка.
Раждане с раждане не си приличат, може следващото да е по-леко. Вероятността от заплитане е голяма, и при мен имаше даже двойно около врата още в 8ми месец, но преди раждането се беше отмотала, като родих, май беше само единично около врата. Но пак не е задължително да се случи отново и по същия начин. Така че имаш време да размислиш - живот и здраве до следващото и до момента на раждането.
Аз бях положително настроена,но доктора ,които застъпи на смяна беше ужасен.
Първо,че ми включиха система,а сега си давам сметка ,че без нея сигурно не е толкова болезнено всичко.
Второ,като поисках упойка,акушерката каза че съм щяла да мина и без и не ми сложиха.
Трето и най-гадното за мен в случая беше, че доктора реши да прави показно на студентите,как може майката да избегне по-бързо болките от 8 до 10 см. разкритие,като реши да го направи механично с ръка... Просто нямам думи... и от всички ,които бяха в стаята,явно това им се стори нормална практика.
Естествено самото раждане си беше с натискането по корема, да станело по-лесно...
С 2 думи отношението беше ужасно, имаше само 1-2 акушерки,които се държаха нормално.
И за капак след 12 дни някъде получих кръвоизлив, почнах ходене по болници , 2 пъти се връщах в тази, в която раждах с мнението на моя следящ бременността лекар,че има останала плацента. Било нормално, глупости били това дъра бъра. Накрая , човека толкова се ядоса,че искаше да говори с завеждащата отделението ,та в крайна сметка ми обърнаха по-сериозно внимание и се оказа ,че наистина е останала плацента.
Ако имам щастието да раждам пак, няма да е в тази болница.
А да забравих и да кажа - отношението към бебенцата беше ужасно , като ги сваляха с асансьора блъскаха количките една в друга и ги пускаха да си " вървят " по коридора
Два дни, не смениха крушката ,която беше изгоряла в банята... 
Иначе отидох с положителна нагласа, но такива са абсолютно достатъчни да ти прецакат цялото раждане. Останах с усещането ,че съм някаква крава или нещо такова.
Първо,че ми включиха система,а сега си давам сметка ,че без нея сигурно не е толкова болезнено всичко.
Второ,като поисках упойка,акушерката каза че съм щяла да мина и без и не ми сложиха.
Трето и най-гадното за мен в случая беше, че доктора реши да прави показно на студентите,как може майката да избегне по-бързо болките от 8 до 10 см. разкритие,като реши да го направи механично с ръка... Просто нямам думи... и от всички ,които бяха в стаята,явно това им се стори нормална практика.
Естествено самото раждане си беше с натискането по корема, да станело по-лесно...
С 2 думи отношението беше ужасно, имаше само 1-2 акушерки,които се държаха нормално.
И за капак след 12 дни някъде получих кръвоизлив, почнах ходене по болници , 2 пъти се връщах в тази, в която раждах с мнението на моя следящ бременността лекар,че има останала плацента. Било нормално, глупости били това дъра бъра. Накрая , човека толкова се ядоса,че искаше да говори с завеждащата отделението ,та в крайна сметка ми обърнаха по-сериозно внимание и се оказа ,че наистина е останала плацента.
Ако имам щастието да раждам пак, няма да е в тази болница.
А да забравих и да кажа - отношението към бебенцата беше ужасно , като ги сваляха с асансьора блъскаха количките една в друга и ги пускаха да си " вървят " по коридора
Два дни, не смениха крушката ,която беше изгоряла в банята... Иначе отидох с положителна нагласа, но такива са абсолютно достатъчни да ти прецакат цялото раждане. Останах с усещането ,че съм някаква крава или нещо такова.
От малка това ми е най-големия страх, след този от смъртта
Винаги съм знаела, че ще раждам секцио и точка.
Но сега ,след като вече съм наистина бременна, се замислям за много неща.
Знам, че психиката ми няма да издържи нормално раждане, много съм страхлива и тревожна, притеснителна, ще ми е много трудно, живот и здраве.
Обаче пък сега свекъра като каза, че с упойката в кръста можело да ме осакътят да цял живот и така се наплаших, че не знам.
Всеки различно казва.
Винаги съм знаела, че ще раждам секцио и точка.
Но сега ,след като вече съм наистина бременна, се замислям за много неща.
Знам, че психиката ми няма да издържи нормално раждане, много съм страхлива и тревожна, притеснителна, ще ми е много трудно, живот и здраве.
Обаче пък сега свекъра като каза, че с упойката в кръста можело да ме осакътят да цял живот и така се наплаших, че не знам.
Всеки различно казва.
Аз имам едно раждане със секцио. Възстанових се бързо, но макар, че не съм преживявала естествено, мога да кажа, че секциото някак не е същото... Все едно не раждаш, седиш си там в реанимация и се чудиш верно ли имаш бебе 
Тази раздяла вреди на връзката с бебето, на кърменето..не е добър старт, макар, че много жени с правилната информация се справят.
За второто раждане искам да е естествено, от сега знам, че нагласата е най-важна, както и горе са написали.
Тялото има перфектни механизми за справяне с болката, с контракциите...всичко е една система, която майката трябва да следва и да има информация кога какво да прави. Всяка намеса(макар, че понякога се налага) затруднява тази система и затова раждането може да стане мъчително и непреодолимо. Майката се нуждае от подкрепа, от изчакване, да има човек с нея, на който да има доверие и да отговаря за нейните желания, когато тя не може.
Както и слушане на съвети и истории само от жени с положителен опит, които могат да дадат истински съвет къде да отидеш, какво да правиш...а не само страшни истории за ужасяващи раждания.
Проучете болниците, изберете къде да раждате, ако имате възможност-изберете лекар, който е изключително за естествено раждане, а още по-добре -акушерка. Ако е възможно вземете и таткото.
Посетете курс за техники при раждане, не от тези безплатните с подаръци...там обясняват общи неща и зарибяват за продуктите си.Има курсове, на които обучават акушерки или дули, показват масажи, дишане, как се напъва.Може да си вземете таткото там, ако ще присъства, защото по време на раждането може да не помните, но той ще си спомня и ще ви казва.
Нагласата, подтискането на страха и информираността, смятам, че са начинът раждането да мине добре.
Тази раздяла вреди на връзката с бебето, на кърменето..не е добър старт, макар, че много жени с правилната информация се справят. За второто раждане искам да е естествено, от сега знам, че нагласата е най-важна, както и горе са написали.
Тялото има перфектни механизми за справяне с болката, с контракциите...всичко е една система, която майката трябва да следва и да има информация кога какво да прави. Всяка намеса(макар, че понякога се налага) затруднява тази система и затова раждането може да стане мъчително и непреодолимо. Майката се нуждае от подкрепа, от изчакване, да има човек с нея, на който да има доверие и да отговаря за нейните желания, когато тя не може.
Както и слушане на съвети и истории само от жени с положителен опит, които могат да дадат истински съвет къде да отидеш, какво да правиш...а не само страшни истории за ужасяващи раждания.
Проучете болниците, изберете къде да раждате, ако имате възможност-изберете лекар, който е изключително за естествено раждане, а още по-добре -акушерка. Ако е възможно вземете и таткото.
Посетете курс за техники при раждане, не от тези безплатните с подаръци...там обясняват общи неща и зарибяват за продуктите си.Има курсове, на които обучават акушерки или дули, показват масажи, дишане, как се напъва.Може да си вземете таткото там, ако ще присъства, защото по време на раждането може да не помните, но той ще си спомня и ще ви казва.
Нагласата, подтискането на страха и информираността, смятам, че са начинът раждането да мине добре.
Miss_Bingley
Първо - в никакъв случай не се стряскай на това, което свекърът ти е казал. Това се случва толкова рядко, че можеш да го пренебрегнеш. Тези хора там ежедневно бият такива упойки и си знаят работата. И аз в началото се притеснявах за моята епидурална заради това, но все пак пренебрегнах страха, за да си направя раждането по-леко. Казвам ти го като човек, който също като теб цял живот се е страхувал от нормалното раждане и изобщо от раждането - има къде-къде по-страшни неща, това не е най-приятното изживяване, но сме създадени да се възпроизвеждаме по този начин, тялото ти е напълно подготвено за това, само в ума си трябва да го повярваш. Просто намери лекар или болница, на които да се довериш. Тези хора ежедневно израждат бебета, дори голямата част от усложненията са им рутина. Разбира се, навсякъде има некадърни лекари, но пак казвам - щом опитът е голям, няма от какво да се притесняваш. Всичко ще мине наред.
И още нещо - ще видиш как психиката ти може да издържи на такова нещо. В такива моменти явно ни е закодирано на жените да се "стягаме" и да ставаме силния пол.
Първо - в никакъв случай не се стряскай на това, което свекърът ти е казал. Това се случва толкова рядко, че можеш да го пренебрегнеш. Тези хора там ежедневно бият такива упойки и си знаят работата. И аз в началото се притеснявах за моята епидурална заради това, но все пак пренебрегнах страха, за да си направя раждането по-леко. Казвам ти го като човек, който също като теб цял живот се е страхувал от нормалното раждане и изобщо от раждането - има къде-къде по-страшни неща, това не е най-приятното изживяване, но сме създадени да се възпроизвеждаме по този начин, тялото ти е напълно подготвено за това, само в ума си трябва да го повярваш. Просто намери лекар или болница, на които да се довериш. Тези хора ежедневно израждат бебета, дори голямата част от усложненията са им рутина. Разбира се, навсякъде има некадърни лекари, но пак казвам - щом опитът е голям, няма от какво да се притесняваш. Всичко ще мине наред.
И още нещо - ще видиш как психиката ти може да издържи на такова нещо. В такива моменти явно ни е закодирано на жените да се "стягаме" и да ставаме силния пол.
Aз пък винаги съм искала да родя нормално, никога не ме е било страх от болката, поне досега не съм се замисляла за нея. Но като гледам, може и да ми се размине нормалното раждане живот и здраве, понеже съм с близнаци. Честно да ви кажа, страх ме е от упойките, имам една спинална и една пълна и не бяха никак приятно изживяване, не толкова самите манипулации, които претърпях, колкото това как се чувстваш след упойка. Но всеки организъм ги понася различно.
Miss_Bingley, наистина не го слушай, не съм чула за някой осакатен след такава упойка.
Но като гледам, може и да ми се размине нормалното раждане живот и здраве, понеже съм с близнаци. Честно да ви кажа, страх ме е от упойките, имам една спинална и една пълна и не бяха никак приятно изживяване, не толкова самите манипулации, които претърпях, колкото това как се чувстваш след упойка. Но всеки организъм ги понася различно.Miss_Bingley, наистина не го слушай, не съм чула за някой осакатен след такава упойка.
Три деца съм родила с естествено раждане - просто наистина нагласата е важна, още първия път си повтарях, че не съм първата, не съм и последната. Е, боли, но е търпимо и се забравя. Редно е да отбележа, че и трите пъти родих без упойка и само първия път имах ужасно много шевове, защото тоновете на бебето не бяха добри и лекарят "побърза" да го изроди, втория път бях с 2-3 шева, а третия път - без нито един. В болницата още има персонал, който ме помни като жената, която и гък не казва докато ражда
Нормалното раждане за това се нарича нормално, а не "страшно раждане" . Запиши се на йога , усвои техниките за дишане и релаксации и ще получиш едно леко и нестресиращо преживяване, от опит. 
Секциото ми се струва доста по-притеснително. Разрязват се органите,боли много, едва си вдигаш бебето, след години се получават сраствания и други екстри, редно е да се прави само по необходимост.
Секциото ми се струва доста по-притеснително. Разрязват се органите,боли много, едва си вдигаш бебето, след години се получават сраствания и други екстри, редно е да се прави само по необходимост. Това което не усещах бяха напъните, което усложни нещата.
Аз също не усещах напъните, но това по принцип не пречи да напъваш (когато ти кажат, разбира се). При мен бяха прекалили с дозата и 2 часа след раждането не можех да си движа краката, но родих с няколко напъна.
Това е най-естественото нещо, няма нищо страшно.Абсолютно против съм всякакви упойки и окситоцин.За съжаление за второто в България май е задължително .Наистина нагласа та е важна, но и екипът.Аз се чувствах супер докато си бях вкъщи -контракциите ми започнах а в 02.30 отидох в болницата в 10ч, ако знаех, че има още време щях да изчакам вкъщи.Отношението на акушерките беше много зле, все ми говореха, че щяло да се стигне до операция ,нямала съм късмет в този ден(а всичко при мен си беше като по учебник, постъпих с 6см разкритие), защото 1час се мъчеха да ми вземат кръв(за това вината била в мен 
).Родих нормално въпреки приказките, че няма да се получи ,защото и синът ми беше едър 3750, аз съм 50кг
Не се тревожи от разни приказки, вярвай ,че ти предстои най-щастливият ден
Пс- аз също нямах напъни, защото явно не им се чакаше на акушерките, съгласна съм ,че се усложнява раждането, защото я няма естествената" помощ" на организма
.Наистина нагласа та е важна, но и екипът.Аз се чувствах супер докато си бях вкъщи -контракциите ми започнах а в 02.30 отидох в болницата в 10ч, ако знаех, че има още време щях да изчакам вкъщи.Отношението на акушерките беше много зле, все ми говореха, че щяло да се стигне до операция ,нямала съм късмет в този ден(а всичко при мен си беше като по учебник, постъпих с 6см разкритие), защото 1час се мъчеха да ми вземат кръв(за това вината била в мен ).Родих нормално въпреки приказките, че няма да се получи ,защото и синът ми беше едър 3750, аз съм 50кг Не се тревожи от разни приказки, вярвай ,че ти предстои най-щастливият ден
Пс- аз също нямах напъни, защото явно не им се чакаше на акушерките, съгласна съм ,че се усложнява раждането, защото я няма естествената" помощ" на организма
Имах най-прекрасното естествено раждане, въпреки че беше 12 часа, въпреки окситоцина и шевовете. И покрай мен се шири едно вярване, че нормалното раждане е страшно, на всеки като кажа, че е много хубаво ме гледа така - . Всичко е в главата ти, авторке.
Иначе и на мен не ми харесва това, че в България има право на избор, а и не малко лекари даже съветват за секцио. Хубаво е, че не оставят жените да се мъчат по 20-30 часа, както едно време и режат, но предварително да съветват за секцио...
. Всичко е в главата ти, авторке. Иначе и на мен не ми харесва това, че в България има право на избор, а и не малко лекари даже съветват за секцио. Хубаво е, че не оставят жените да се мъчат по 20-30 часа, както едно време и режат, но предварително да съветват за секцио...
Ами боли си раждането. Няма какво да се лъжем. Слава богу, че човечеството е измислило епидуралната упойка Аз като отидох да раждам, нагласи, дишания...всичко се изпари от главата ми тотално и безвъзвратно. Нищо, че бях ходила на 265365 семинара за бременни. Освен това сама на себе си се подигравах как съм могла да си въобразявам, че контракциите сигурно наподобяват малко по-тежка менструация (а аз съм с почти патологично тежък цикъл, със спазми и повръщане от болка).
Изживява се обаче. Дори в най-тежките моменти не трябва да забравяш, че и това ще мине. Ако имаш късмет да родиш за половин-един час, радвай се. Ако се проточи и закучи, вий като куче по луната, но знай, че ще мине. Всичко минава, всичко се забравя Може да се възстановяваш един месец, може два-три, но ще мине, просто ще мине.
Една интересна истина, която повечето майки тук сигурно биха потвърдили, е, че в деня на раждането сигурно ще ти се върти из главата мисълта как никога повече няма да се подложиш на това. Два месеца по-късно ще си готова за още едно бебе
Аз като отидох да раждам, нагласи, дишания...всичко се изпари от главата ми тотално и безвъзвратно. Нищо, че бях ходила на 265365 семинара за бременни. Освен това сама на себе си се подигравах как съм могла да си въобразявам, че контракциите сигурно наподобяват малко по-тежка менструация (а аз съм с почти патологично тежък цикъл, със спазми и повръщане от болка). Изживява се обаче. Дори в най-тежките моменти не трябва да забравяш, че и това ще мине. Ако имаш късмет да родиш за половин-един час, радвай се. Ако се проточи и закучи, вий като куче по луната, но знай, че ще мине. Всичко минава, всичко се забравя
Може да се възстановяваш един месец, може два-три, но ще мине, просто ще мине. Една интересна истина, която повечето майки тук сигурно биха потвърдили, е, че в деня на раждането сигурно ще ти се върти из главата мисълта как никога повече няма да се подложиш на това. Два месеца по-късно ще си готова за още едно бебе
Една интересна истина, която повечето майки тук сигурно биха потвърдили, е, че в деня на раждането сигурно ще ти се върти из главата мисълта как никога повече няма да се подложиш на това. Два месеца по-късно ще си готова за още едно бебе
Не при всеки е така.......Три години са минали,но все още не искам да се връщам в родилното.
Леле и как ли са живели хората толкова години без епидурална упойка.... Честно казано вече е мода и лигавщина, отколкото нужда... И въпреки това аз съм абсолютно ЗА епидуралната упойка, когато е препоръчана по медицински причини или ако майката наистина много я е страх или не издържа на болка. Просто се дразня, че вече едва ли не с двете черти се заявява, че ще се ражда с упойка, все едно е като пиене на сокче, в крайна сметка си е интервенция и малко повече трябва да се обмисли.
Иначе моето раждане беше естествено, дълго и болезнено, без упойка. Боли, да, даже доста, но не е нещо, което не може да се издържи.
И между другого казах, че съм готова за второ бебе в момента, в който родих първото, никога не ми е минавало през главата, че няма да се "подложа" повече на това. Та не знам доколко е интересна тази "истина".
Иначе моето раждане беше естествено, дълго и болезнено, без упойка. Боли, да, даже доста, но не е нещо, което не може да се издържи.
И между другого казах, че съм готова за второ бебе в момента, в който родих първото, никога не ми е минавало през главата, че няма да се "подложа" повече на това. Та не знам доколко е интересна тази "истина".
Ккато казва една приятелка, толкова жени са родили и не ли няма.
Това е естествено нещо. И все пак аз изпитвама панически ужас.
А с епидурална упойка не боли толкова така ли? И вярно ли е, че те шият когато с в съзнание и дори не слагат упойка?Аз съм още в много начална бременност и нищо не знам за раждането, и като цяло за всичко.
Страх ме е най вече да не попадна на грубияни, защото ще трябва да ги избия до един.
Това е естествено нещо. И все пак аз изпитвама панически ужас.
А с епидурална упойка не боли толкова така ли? И вярно ли е, че те шият когато с в съзнание и дори не слагат упойка?Аз съм още в много начална бременност и нищо не знам за раждането, и като цяло за всичко.
Страх ме е най вече да не попадна на грубияни, защото ще трябва да ги избия до един.
Иначе и на мен не ми харесва това, че в България има право на избор, а и не малко лекари даже съветват за секцио. Хубаво е, че не оставят жените да се мъчат по 20-30 часа, както едно време и режат, но предварително да съветват за секцио...
Как няма да съветват като за тях е по-лесно - влизат ,режат за 15минути и излизат - всичко по график, няма да ги буди никой в 3 през нощта
Попадна ми статистика, че ражданията е Бг със секцио рязко зачестяват покрай коледните и новогодишните празници, защо ли?
Най-важното е като решите как ще раждате да се уведомите напълно за добрите и лошите страни на всеки избор. Да, със секцио си спестявате примерно болезнени контракции, но имате коремна операция. Едното боли преди, другото след раждането.
Епидуралната упойка не е само с положителни страни. Боли по-малко, както и понякога жената може дори да си почине като поспи. Но не всяка жена успява да напъва като хората под епидурална упойка, също по-често има разкъсвания по време на раждането. Епидуралната упойка сваля кръвното (което може да е положително ако родилката има високо кръвно по време на бременността, но иначе не). Отделно, че не си мобилен с епидурална упойка. В по-особени случаи може да се задържа урина и да има нужда от катетър, както и да има остатъчни болки в гърба дни или седмици след раждането. Както и с епидурална упойка по-често се налага с форцепс или вакуум да се вади бебето.
Та каквото и да решите не вземайте решението заради моди или, защото "еди-кой-си каза" или съседките Пенка и Станка нямали проблеми и раждането им било чудно, а се информирайте подробно преди да направите финалния избор.
Епидуралната упойка не е само с положителни страни. Боли по-малко, както и понякога жената може дори да си почине като поспи. Но не всяка жена успява да напъва като хората под епидурална упойка, също по-често има разкъсвания по време на раждането. Епидуралната упойка сваля кръвното (което може да е положително ако родилката има високо кръвно по време на бременността, но иначе не). Отделно, че не си мобилен с епидурална упойка. В по-особени случаи може да се задържа урина и да има нужда от катетър, както и да има остатъчни болки в гърба дни или седмици след раждането. Както и с епидурална упойка по-често се налага с форцепс или вакуум да се вади бебето.
Та каквото и да решите не вземайте решението заради моди или, защото "еди-кой-си каза" или съседките Пенка и Станка нямали проблеми и раждането им било чудно, а се информирайте подробно преди да направите финалния избор.
Не, не, не.
Нищо страшно няма, естествено крие рискове, но всяка една интервенция каквато и да е тя ги крие.
Важно е да вярваш в себе си, да слушаш тялото си и накрая акушерките, ако има такива
Говоря от опит - две вагинални раждания, първото протекло 4 часа от първата контракция до плача на бебето, второто 2 часа. Без шевове, кройки, системи и останалите екстри - естествени прекрасни раждания в държавна болница - нищо страшно!
Боли, болката едва ли някой ще я отрече, но тя се забравя. Ако има и кой да е до теб през тези мигове, времето минава по друг начин (първото раждане бях без ММ, второто с него).
Горе главата , всяко раждане е различно, не се става лесно мама, ама не е чак толкова "зловещо".
Нищо страшно няма, естествено крие рискове, но всяка една интервенция каквато и да е тя ги крие.
Важно е да вярваш в себе си, да слушаш тялото си и накрая акушерките, ако има такива
Говоря от опит - две вагинални раждания, първото протекло 4 часа от първата контракция до плача на бебето, второто 2 часа. Без шевове, кройки, системи и останалите екстри - естествени прекрасни раждания в държавна болница - нищо страшно!
Боли, болката едва ли някой ще я отрече, но тя се забравя. Ако има и кой да е до теб през тези мигове, времето минава по друг начин (първото раждане бях без ММ, второто с него).
Горе главата , всяко раждане е различно, не се става лесно мама, ама не е чак толкова "зловещо".
И въпреки това аз съм абсолютно ЗА епидуралната упойка, когато е препоръчана по медицински причини или ако майката наистина много я е страх или не издържа на болка.
Естествено, че главно от страх от болката...И понеже вече се събрахте няколко дами, които да ме опровергаят за "истината", което го и очаквах, обяснявам, че именно затова не написах "всички майки ще потвърдят".
Разбира се, че жените не сме под един знаменател...
Упойката влияе и на бебето, каквото и да ви говорят Често след спинална или епидурална бебето е успано, лениво и не може да суче добре.При някои бебета продължава и по две седмици, а когато не се хранят добре спят още повече. Така се затруднява кърменето и на консултацията на 1 месец се оказва, че нищо не е качило, защото е спало през повечето време, а на вас ви е намаляла кърмата.
Естествено, това е преодолимо, но жената трябва да има информация и да взима мерки. Трябва да сте подготвени, че след упойка ще имате някои затруднения и да знаете какво да правите.
Естествено, има всякакви варианти и при тях може да има объркване и трудности. Тогава е добре да потърсите компетентна помощ и да не се предавате и оставяте по течението.
Често след спинална или епидурална бебето е успано, лениво и не може да суче добре.При някои бебета продължава и по две седмици, а когато не се хранят добре спят още повече. Така се затруднява кърменето и на консултацията на 1 месец се оказва, че нищо не е качило, защото е спало през повечето време, а на вас ви е намаляла кърмата.Естествено, това е преодолимо, но жената трябва да има информация и да взима мерки. Трябва да сте подготвени, че след упойка ще имате някои затруднения и да знаете какво да правите.
Естествено, има всякакви варианти и при тях може да има объркване и трудности. Тогава е добре да потърсите компетентна помощ и да не се предавате и оставяте по течението.
Като раждала по естествен път мога да кажа,че не е страшно просто е важно да имаш доверен лекар, добра акушерка. При мен нещата се случиха с предизвикване с хапче , бързо направих разкритие,поставиха и епидурална упойка, спукаха ми водите и раждането тръгна. Мъжа ми беше с мен(дори остана дните в болницата с мен да се учим взаимно как се гледа бебе). Успех и не се притеснявай. Забравих да кажа ,че имах достатъчно шевове,но и те се забравят, падат и до там. Нали затова сме жени, силни сме,ще успееш .
Нормално раждане толкова ли е страшно не мисля така но доста ме наплашиха
Не вярвам, че в тази тема намери отговор на този въпрос, но много глупости, митове и клишета прочете - имай го предвид!
Спри да четеш подобни теми, а си организирай раждането и недей, моля те, да се подвеждаш по хотелските условия на частните болници, а си потърси добри специалисти, които да те информират обективно и да се случи химията между вас! И не тръгвай с никаква нагласа - понякога, когато си тръгнал с песен на уста (прословутата позитивна нагласа) и се сблъскаш с противоречаща действителност (прословутият груб лекар), шокът може да бъде толкова голям, че сам по себе си да предопредели протичането на раждането Успех!
Едната ми баба е родила 11 деца, другата - 6. Дали е безкрайно страшно?
Но наистина не е кой знае какво, има и много по-страшни неща, въпросът е човек да реши, че иска да се подложи на това. Аз така и не можах да се навия за 2-ри път, въпреки че имах лека бременност и не усетих кой знае какви болки при раждането.
Сега ми се налага операция, подобна на секциото, но не мога да кажа да, ще отлагам колкото мога и ще търся други варианти, просто не мога да се съглася доброволно
Една интересна истина, която повечето майки тук сигурно биха потвърдили, е, че в деня на раждането сигурно ще ти се върти из главата мисълта как никога повече няма да се подложиш на това. Два месеца по-късно ще си готова за още едно бебе
Не при всеки е така.......Три години са минали,но все още не искам да се връщам в родилното.
Леле и как ли са живели хората толкова години без епидурална упойка...
...Освен това сама на себе си се подигравах как съм могла да си въобразявам, че контракциите сигурно наподобяват малко по-тежка менструация (а аз съм с почти патологично тежък цикъл, със спазми и повръщане от болка)...
Забравих да добавя, че не съжалявам, че се наложи секцио. Нямам усещания, че не съм раждала и т.н., съжалявам само, че не беше планирано, а минах през всичко.
имам първо едно секцио, а 2,5 г след него - нормално раждане без медицинска намеса. ако имам трета бременност, бих родила нормално отново. при мен трудността не беше във физическо изражение, а в това, че исках да няма никой покрай мен, да не ми говорят, да не ме занимават и да ме оставят на спокойствие. болката беше поносима, но присъствието на медицинския персонал и стреса, който ми внасяха ме изтормози. родих в пълна тишина.
...Освен това сама на себе си се подигравах как съм могла да си въобразявам, че контракциите сигурно наподобяват малко по-тежка менструация (а аз съм с почти патологично тежък цикъл, със спазми и повръщане от болка)...
Първото беше ад. Пълен ад. Три дни болки в къщи- търпими. После в предродилна- окситоцин. Тогава разбра за какво става въпрос. Ад. Нямам спомени, някаква амнезия съм получила, но беше страшно. При това имах раждане "като по учебник", възстанових се за дни.
Второто- вече като гърмян заек си бях научила урока Отидох в родилното с 8 см. разкритие и от позвъняването на звънеца до проплакването на бебето минаха 40 минути Също боля много, но няма нищо общо с първия път. психически бях много стабилна и уверен какво правя, избирах си в къщи подходяща поза, в която не усещах болки, в паузите дори дремвах Една жена най-добре усеща какво и кога да прави, с което в никакъв случай не искам да кажа, че съм ЗА раждане в къщи 
Просто раждането трябва да става в спокойна атмосфера с минимум медицинска намеса, родилката да се довери на инстинкта си и да бъде позитивно настроена. Не знам болница в БГ, където да има възможност за това...
Второто- вече като гърмян заек си бях научила урока
Отидох в родилното с 8 см. разкритие и от позвъняването на звънеца до проплакването на бебето минаха 40 минути Също боля много, но няма нищо общо с първия път. психически бях много стабилна и уверен какво правя, избирах си в къщи подходяща поза, в която не усещах болки, в паузите дори дремвах Една жена най-добре усеща какво и кога да прави, с което в никакъв случай не искам да кажа, че съм ЗА раждане в къщи Просто раждането трябва да става в спокойна атмосфера с минимум медицинска намеса, родилката да се довери на инстинкта си и да бъде позитивно настроена. Не знам болница в БГ, където да има възможност за това...
С епидуралната упойка си спестяваш и пълния блясък на проверката за разкритие. Това, заедно с пукането на мехура, ми беше най-гадната част от цялото раждане, преди да ме хване упойката. И също споделям мнението , че болките при болезнен цикъл болят като контракции (моите ги търпях с дежурната система окситоцин и епидурална), някой път и повече.
Първото беше ад. Пълен ад. Три дни болки в къщи- търпими. После в предродилна- окситоцин. Тогава разбра за какво става въпрос. Ад. Нямам спомени, някаква амнезия съм получила, но беше страшно. При това имах раждане "като по учебник", възстанових се за дни.
Второто- вече като гърмян заек си бях научила урока Отидох в родилното с 8 см. разкритие и от позвъняването на звънеца до проплакването на бебето минаха 40 минути Също боля много, но няма нищо общо с първия път.
Второто- вече като гърмян заек си бях научила урока
Отидох в родилното с 8 см. разкритие и от позвъняването на звънеца до проплакването на бебето минаха 40 минути Също боля много, но няма нищо общо с първия път. Заради окситоцина ли?Не знам,аз чаках заветните 5 см да ми сложат упойка,но докато чаках щях да умра.Болките са нечовешки,нелогични...
Няма такова нещо, че "жената е създадена за раждане". Важно е и дали точно твоето тяло го усещаш като "създадено за раждане". Огледай се хубаво и критично и се замисли дали не водиш чихуа-хуа на бой с питбули.
Болката не е голяма, разтягането е все едно от шпагат. Ама мястото е изненадващо- човек не е свикнал да го болят точно тия части на тялото. Може би затова е шокиращо и трудно се понася.
Не е и безобидно за тазовото дъно, така че ако някоя жена не иска да се повреди, нищо лошо няма и в плановото секцио.
И трите ми раждания са с окситоцин. Първото сега осъзнавам, че е било доста форсирано- главно защото банките бяха 2, времето час и половина. Следващите две раждания бяха с по една банка, три часа, много по-малко болезнени.
Болката не е голяма, разтягането е все едно от шпагат. Ама мястото е изненадващо- човек не е свикнал да го болят точно тия части на тялото. Може би затова е шокиращо и трудно се понася.
Не е и безобидно за тазовото дъно, така че ако някоя жена не иска да се повреди, нищо лошо няма и в плановото секцио.
И трите ми раждания са с окситоцин. Първото сега осъзнавам, че е било доста форсирано- главно защото банките бяха 2, времето час и половина. Следващите две раждания бяха с по една банка, три часа, много по-малко болезнени.
Искаш да кажеш,че е по-добре да си изтърпиш болките вкъщи ли Заради окситоцина ли?
Не знам,аз чаках заветните 5 см да ми сложат упойка,но докато чаках щях да умра.Болките са нечовешки,нелогични...
Заради окситоцина ли?Не знам,аз чаках заветните 5 см да ми сложат упойка,но докато чаках щях да умра.Болките са нечовешки,нелогични...
За мен да, категорично. Същия ден, в който родих, имах назначена консултация при наблюдаващия ме гинеколог (той не води раждания). Още от вечерта ми стана ясно, че ще раждам, но си легнах, засичах си контракции в леглото и си натисках парцалите. Сутринта се къпах, чаках дали ще отшумят контракциите, избирах си пози, на обяд отидох на консултация пеша- там дори реших да си чакам реда, но щом казах на акушерката, веднага ме вкара първа. Прегледа установи 5-6 см. разкритие и понеже щях да раждам в друг град, доктора ми каза да тръгвам веднага. Аз си казах "Да, бе" и се прибрах пеша, едва след 2ч. казах на ММ да тръгваме. Той изглеждаше много спокоен, което повлия и на мен, после стояхме в колата и пред родилната зала докато стана напечено- и, както казах, бебето проплака след 40 мин.
Когато нещата се случват естествено, нещата са несравними. Първото ми раждане беше истински ад, отдадох се на паниката, беше страшно.
Сега, ако има медицински проблем или позата на бебето не е наред, нещата са различни. При мен тези фактори ги нямаше.
Мене в секциото ме притеснява,че те много не ти дават бебето май.
Оставят те 24 часа в реанимация, слагат ти катетър, операция си е.Страх ме е от некадърен анестезиолог, да не ме осакати човека. Свекъра е минал през това и ме наплаши.Опериран е с такава упойка, в кръста дето я бият. И от тия декларациите, за информирано съгласие за секцио ме побиват тръпки. Знам, че е формалност ама...много ме е страх от естественото раждане, много.Психологическата бариера при мен е много голяма.
Също така дали ще се възстановя, ще мога ли да се грижа са бебето първите дни.Показват ли ти го изобщо? Ей такива теща, не съм никак, ама никак в час.
Оставят те 24 часа в реанимация, слагат ти катетър, операция си е.Страх ме е от некадърен анестезиолог, да не ме осакати човека. Свекъра е минал през това и ме наплаши.Опериран е с такава упойка, в кръста дето я бият. И от тия декларациите, за информирано съгласие за секцио ме побиват тръпки. Знам, че е формалност ама...много ме е страх от естественото раждане, много.Психологическата бариера при мен е много голяма.
Също така дали ще се възстановя, ще мога ли да се грижа са бебето първите дни.Показват ли ти го изобщо? Ей такива теща, не съм никак, ама никак в час.
Показват ли ти го изобщо? Ей такива теща, не съм никак, ама никак в час.
Аз родих в държавна болница, бебето беше с/до мен от първата минута- е, правят му там разни процедури, но те отнемат 10-тина минути и то в същата зала, където бях и аз. После е под лампа 2 часа, аз бях до него и му галех личицето
, после заедно ни закараха в стаята и никой не го взел за секунда.Има дни на отворени врати във всяка болница- иди, виж, питай- така ще ти се изяснят нещата и шока от неизвестното ще е по-малък.
Мене в секциото ме притеснява,че те много не ти дават бебето май.
Оставят те 24 часа в реанимация, слагат ти катетър, операция си е.Страх ме е от некадърен анестезиолог, да не ме осакати човека. Свекъра е минал през това и ме наплаши.Опериран е с такава упойка, в кръста дето я бият. И от тия декларациите, за информирано съгласие за секцио ме побиват тръпки. Знам, че е формалност ама...много ме е страх от естественото раждане, много.Психологическата бариера при мен е много голяма.
Също така дали ще се възстановя, ще мога ли да се грижа са бебето първите дни.Показват ли ти го изобщо? Ей такива теща, не съм никак, ама никак в час.
Оставят те 24 часа в реанимация, слагат ти катетър, операция си е.Страх ме е от некадърен анестезиолог, да не ме осакати човека. Свекъра е минал през това и ме наплаши.Опериран е с такава упойка, в кръста дето я бият. И от тия декларациите, за информирано съгласие за секцио ме побиват тръпки. Знам, че е формалност ама...много ме е страх от естественото раждане, много.Психологическата бариера при мен е много голяма.
Също така дали ще се възстановя, ще мога ли да се грижа са бебето първите дни.Показват ли ти го изобщо? Ей такива теща, не съм никак, ама никак в час.
Родих секцио в 21:17 показаха ми бебето за малко и ме вкараха в реанимация (не съм била 24 часа там,мисля,че около 16 часа бяха),на следващия ден ми я донесоха за около 20 минути в реанимацията. После почти по цял ден си беше при мен в стаята (Но много зависи къде раждаш и каква е политиката на болницата). Мен ме боля страшно много (секциото беше по спешност,не беше планирано). Едвам ставах,лягах,вървях.Общо взето обаче се справях с грижите за бебето,но вечер таткото спеше от по-близката до бебето страна от леглото,защото ако се наложеше да стана бързо-нямаше как да стане. Надявам се 1 ден,ако забременея пак
да родя естествено.
Мене в секциото ме притеснява,че те много не ти дават бебето май.
Оставят те 24 часа в реанимация, слагат ти катетър, операция си е.Страх ме е от некадърен анестезиолог, да не ме осакати човека. Свекъра е минал през това и ме наплаши.Опериран е с такава упойка, в кръста дето я бият. И от тия декларациите, за информирано съгласие за секцио ме побиват тръпки. Знам, че е формалност ама...много ме е страх от естественото раждане, много.Психологическата бариера при мен е много голяма.
Също така дали ще се възстановя, ще мога ли да се грижа са бебето първите дни.Показват ли ти го изобщо? Ей такива теща, не съм никак, ама никак в час.
Оставят те 24 часа в реанимация, слагат ти катетър, операция си е.Страх ме е от некадърен анестезиолог, да не ме осакати човека. Свекъра е минал през това и ме наплаши.Опериран е с такава упойка, в кръста дето я бият. И от тия декларациите, за информирано съгласие за секцио ме побиват тръпки. Знам, че е формалност ама...много ме е страх от естественото раждане, много.Психологическата бариера при мен е много голяма.
Също така дали ще се възстановя, ще мога ли да се грижа са бебето първите дни.Показват ли ти го изобщо? Ей такива теща, не съм никак, ама никак в час.
Почети повече и не слушай всеки с какво те плаши
Според мен колкото повече знае човек за едно нещо, толкова по-малко го плаши .Иначе на приятелка бебокът беше в кувьоз и след секциото го видя на втория ден, когато всъщност можеше да стигне до там. До сега определя тези два дни като най-тежкото от цялото раждане.
Зависи от болницата, затова ги проучи и отиди на отворени врати ако има.
В повечето случаи ти показват бебето до рамото и го отнасят.Седиш 24ч. в реанимация, на другия ден те раздвижват, преместват те в нормална стая и тогава ти носят бебето.От там вече е според политиката на болницата дали ги дават в определени часове или може да е при теб през цялото време.
Изясни си какво искаш, проучи болниците и лекарите и виж кои пасват на твоето виждане.
Аз например съм решила да родя естествено този път, с избор на акушерка и присъствие на бащата.Най-оптимални условия съчетано с цена ми предлага Шейново.Ако не гледам цената-Надежда или друга частна болница. Държа бебето да е непрекъснато при мен и след самото раждане да го оставят при мен поне за час-два, не искам да го взимат веднага. Ще заявя с декларация, че искам бебето да е постоянно при мен, за което в Шейново ще трябва да платя и ВИП стая.
Ако все пак ми се наложи секцио също съм си намислила кое и какво.
Понякога няма начин да не те е страх, но има неща, които може да контролираш и сама да избереш.Те ще ти дадат относително спокойствие.Когато жената взима активно участие и усеща, че има контрол, нещата минават някак по-леко. Незнанието, паниката и това, че ти изцяло се доверяваш на хора, които обаче са груби и незаинтересовани, правят преживяването ужасно.
Когато си си го организирала и хората са подкрепящи, дори да боли много, има кой да ти държи ръката и след това го помниш като вълнуващо преживяване.
Аз имам един кюртаж с пълна упойка, беше доста емоционално за мен. Анестезиологът ми говореше успокоителни неща и ми бършеше сълзите, докато ме приспиваше. Сега си спомням това, не другите усещания.
При секциото ме беше много, много страх и не ме хвана и упойката добре. Но всички бяха мили, сестрите ми държаха ръката, едната ме галеше по челото, лекарката имаше приятен глас и си говореха за коледното им парти. Вече не помня колко ме заболя по време на операцията, имах подкрепа и ме успокояваха.
В повечето случаи ти показват бебето до рамото и го отнасят.Седиш 24ч. в реанимация, на другия ден те раздвижват, преместват те в нормална стая и тогава ти носят бебето.От там вече е според политиката на болницата дали ги дават в определени часове или може да е при теб през цялото време.
Изясни си какво искаш, проучи болниците и лекарите и виж кои пасват на твоето виждане.
Аз например съм решила да родя естествено този път, с избор на акушерка и присъствие на бащата.Най-оптимални условия съчетано с цена ми предлага Шейново.Ако не гледам цената-Надежда или друга частна болница. Държа бебето да е непрекъснато при мен и след самото раждане да го оставят при мен поне за час-два, не искам да го взимат веднага. Ще заявя с декларация, че искам бебето да е постоянно при мен, за което в Шейново ще трябва да платя и ВИП стая.
Ако все пак ми се наложи секцио също съм си намислила кое и какво.
Понякога няма начин да не те е страх, но има неща, които може да контролираш и сама да избереш.Те ще ти дадат относително спокойствие.Когато жената взима активно участие и усеща, че има контрол, нещата минават някак по-леко. Незнанието, паниката и това, че ти изцяло се доверяваш на хора, които обаче са груби и незаинтересовани, правят преживяването ужасно.
Когато си си го организирала и хората са подкрепящи, дори да боли много, има кой да ти държи ръката и след това го помниш като вълнуващо преживяване.
Аз имам един кюртаж с пълна упойка, беше доста емоционално за мен. Анестезиологът ми говореше успокоителни неща и ми бършеше сълзите, докато ме приспиваше. Сега си спомням това, не другите усещания.
При секциото ме беше много, много страх и не ме хвана и упойката добре. Но всички бяха мили, сестрите ми държаха ръката, едната ме галеше по челото, лекарката имаше приятен глас и си говореха за коледното им парти. Вече не помня колко ме заболя по време на операцията, имах подкрепа и ме успокояваха.
Нека да вметна по-различна гледна точка.
Като оставим настрана болките на майката, трижди съжалявам, че причиних това на детето си!
За майката може да е по-естествено, но за детето според мен е по-добре секцио!
То иначе защо инвитро деца всички ги вадят секцио?
Горко съжалявам, че бях надъхала и си раждах естествено ( и пак ще повторя-оставям на страна и болките и възстановяването ).
Като оставим настрана болките на майката, трижди съжалявам, че причиних това на детето си!
За майката може да е по-естествено, но за детето според мен е по-добре секцио!
То иначе защо инвитро деца всички ги вадят секцио?
Горко съжалявам, че бях надъхала и си раждах естествено
( и пак ще повторя-оставям на страна и болките и възстановяването ).
То иначе защо инвитро деца всички ги вадят секцио?
Това наистина ли е така,не го знаех,кое го налага?
До 2 часа преди раждането държах да съм със секцио. Отидох да раждам с изтекли води и внимание 7-8см разкритие получено без капка болка. Доктора като ме видя и ми каза "Ти луда ли си, няма да те режа!". 
17:00ч прием на документи, 18:00 в предродилна, малко преди 19ч епидурална и 19:15 родих.
Болеше ме зверски за около 15 минути преди епидуралната. След нея всичко беше песен.
Имаме си мини чат от 6-7 бургаски мами и те могат да потвърдят, че съм си чатила във фейса с тях почти до самото раждане. То какво друго да правя? Скукааа хахах
Родих без нито един шев и разкъсване.
Аз бях изключително ЗА секцио и се чудех защо в 21 век жените се мъчат с естествено и ... имах най-лесното естествено раждане.
НЯМА НИЩО СТРАШНО!
17:00ч прием на документи, 18:00 в предродилна, малко преди 19ч епидурална и 19:15 родих.Болеше ме зверски за около 15 минути преди епидуралната. След нея всичко беше песен.
Имаме си мини чат от 6-7 бургаски мами и те могат да потвърдят, че съм си чатила във фейса с тях почти до самото раждане. То какво друго да правя? Скукааа хахах
Родих без нито един шев и разкъсване.
Аз бях изключително ЗА секцио и се чудех защо в 21 век жените се мъчат с естествено и ... имах най-лесното естествено раждане.
НЯМА НИЩО СТРАШНО!
Аз бях изключително ЗА секцио и се чудех защо в 21 век жените се мъчат с естествено и ... имах най-лесното естествено раждане.
Аз не спирах да се чудя кой се подлага на секцио по желание...
Аз бях изключително ЗА секцио и се чудех защо в 21 век жените се мъчат с естествено и ... имах най-лесното естествено раждане.
Аз не спирах да се чудя кой се подлага на секцио по желание...
И аз
До последно стисках палци нещо в позата на бебето да не се промени и да не ме посъветват за секцио. И умишлено избрах болница, в която процентът на родилите с цезарово сечение е нищожен, на фона на останалите.
Не е вярно за ин витро децата, тук по темите има родили естествено след ин витро, макар и да са малцинство. Освен това искате да ми кажете, че изкуствено раждане е по-добро за бебето от начина, по който природата е нагласила всичко? Най-малкото при естествено раждане бебето решава кога да излезе, а не лекар, назначаващ дата.
Второто- вече като гърмян заек си бях научила урока Отидох в родилното с 8 см. разкритие и от позвъняването на звънеца до проплакването на бебето минаха 40 минути
Отидох в родилното с 8 см. разкритие и от позвъняването на звънеца до проплакването на бебето минаха 40 минути Така че не ви съветвам да седите до последно вкъщи.
При ин-витро бременностите често не се налага наистина секцио, просто бебетата са дълго чакани, а операцията е бърза. 15 минути и бебето е извадено и няма дълго чакане, през което време нещо може да се обърка.А по време на секцио също има големи рискове, но това лекарите не го казват.
Естественото раждане е добро за майката и бебето, защото е естествено. Бебето също има време да се подготви, преминава през родовия канал и получава бактерии от майка си, които го подготвят за нестерилната околна среда.Всеки един инстинкт е в готовност, когато всичко е минало нормално и без кой знае каква намеса. След 15-20 минути то вече е готово да суче, може само да си намери зърното.
При секцио е захранено с АМ , вместо с коластрата, която има роля в това да образува защитен "филм" по стените на червата. Обърква му се и сукателната способност.
Естественото е винаги добро и логично. Често и нормалните раждания, обаче, не са съвсем естествени, заради намесата на лекарите и се превръщат в много травмиращи преживявания.
Но при секцио просто няма и една милимунда шанс да преживеете нещо "естествено".
Естественото раждане е добро за майката и бебето, защото е естествено. Бебето също има време да се подготви, преминава през родовия канал и получава бактерии от майка си, които го подготвят за нестерилната околна среда.Всеки един инстинкт е в готовност, когато всичко е минало нормално и без кой знае каква намеса. След 15-20 минути то вече е готово да суче, може само да си намери зърното.
При секцио е захранено с АМ , вместо с коластрата, която има роля в това да образува защитен "филм" по стените на червата. Обърква му се и сукателната способност.
Естественото е винаги добро и логично. Често и нормалните раждания, обаче, не са съвсем естествени, заради намесата на лекарите и се превръщат в много травмиращи преживявания.
Но при секцио просто няма и една милимунда шанс да преживеете нещо "естествено".
Аз бях изключително ЗА секцио и се чудех защо в 21 век жените се мъчат с естествено и ... имах най-лесното естествено раждане.
Аз не спирах да се чудя кой се подлага на секцио по желание...
Ето, признавам, така исках. От страх, от прочетено, от чуто...Глупости на търкалета. Докато не се изпитат и двете няма как да се вземе информирано решение.
Вече съм с опит и не бих избрала секцио по желание. 2 часа след раждането се изкъпах сама, ползвах ВЦ сама, хапнах, вода пих, бебока гушках непрекъснато ...а ако бях секцио...ужас, не ми се мисли.
Призовавам всички жени, на които им предстои първо раждане, да не четат страхотии из форуми, да не се водят по акъла на много разбиращи приятелки, а да се доверят на лекаря си (като предварително внимателно са го избрали).
Тези, които имат възможност - да си платят избор на екип, все пак няма да раждат всяка седмица, така че...
Най-голямата полза от нормалното раждане е, че следващите са по-лесни. Щото иначе- раждаш второ и...прибираш се у дома при ситуация, в която я няма почивката като при първото. В тая ситуация е добре да си родила нормално.
Освен това имаш ограничения за времето между ражданията, като има секцио. Няма да може да приключиш набързо, ако искаш.
Аз с всички отивам максимално рано в болницата, шубе ме е да си стоя у дома, без да имам запис на тонове. При нормално раждане и бебето се мъчи, трябва да се знае как и дали го понася. Първият ми се роди доста намачкан- познай дали беше готов да засуква. Беше като след боксов мач, изтощен и спящ.
Освен това имаш ограничения за времето между ражданията, като има секцио. Няма да може да приключиш набързо, ако искаш.
Аз с всички отивам максимално рано в болницата, шубе ме е да си стоя у дома, без да имам запис на тонове. При нормално раждане и бебето се мъчи, трябва да се знае как и дали го понася. Първият ми се роди доста намачкан- познай дали беше готов да засуква. Беше като след боксов мач, изтощен и спящ.
То иначе защо инвитро деца всички ги вадят секцио?
Това наистина ли е така,не го знаех,кое го налага?
Не е така! Нищо общо с истината.
Ами лично от мои познати с инвитро-една не съм чула да се похвали, че е раждала естествено.
И не всички са на преклонна възраст, та да кажеш, че заради това са раждали така.
Даже за една конкретно се сещам-две деца има вече (на около 30 е) и двете са инвитро и са секцио.
Пак казвам-не е заради болката- та все пак минава, ами при детето може да се получат разни проблеми.
Примерно при липса на кислород (асфиксия по време на раждане), всяка минутка е решаваща.
За какво да се правя на героиня, а после детето да тегли?
А относно датата-братовчедка ми изчака да почнат контракциите и отиде при лекаря си за секцио.
И не всички са на преклонна възраст, та да кажеш, че заради това са раждали така.
Даже за една конкретно се сещам-две деца има вече (на около 30 е) и двете са инвитро и са секцио.
Пак казвам-не е заради болката- та все пак минава, ами при детето може да се получат разни проблеми.
Примерно при липса на кислород (асфиксия по време на раждане), всяка минутка е решаваща.
За какво да се правя на героиня, а после детето да тегли?
А относно датата-братовчедка ми изчака да почнат контракциите и отиде при лекаря си за секцио.
Но при секцио просто няма и една милимунда шанс да преживеете нещо "естествено".
Нека не обръщаме темата за или против секциото, хората са различни
А дали бебето ще е при майката зависи от много фактори. Мен бебето ме чакаше в реанимацията, заедно с мъжа ми. После обаче всички, и на естествено родителите, стояха в отделна стая.
Възстановяването също е индивидуално, аз се възстанових по-бързо от жената от моята стая, която имаше уж много леко раждане.
Второто- вече като гърмян заек си бях научила урока Отидох в родилното с 8 см. разкритие и от позвъняването на звънеца до проплакването на бебето минаха 40 минути
Отидох в родилното с 8 см. разкритие и от позвъняването на звънеца до проплакването на бебето минаха 40 минути Така че не ви съветвам да седите до последно вкъщи.
Аз със сигурност не споря на тази тема, защото спор няма-секцио се налага в някои случаи.
Има си все пак научни данни, статистика и природни закони, които все пак не се променят, защото на нас ни се е случило еди какво си.
Мен не ме хвана упойката добре при секцио, но имах много бързо възстановяван еи не ме е заболяло и за 1 секунда след извеждането от операционната. На 15 ден си свалих количката и си вършех всичко. Но не съм представителна извадка и не мога да казвам, че винаги или в повечето случаи е така.
Има си все пак научни данни, статистика и природни закони, които все пак не се променят, защото на нас ни се е случило еди какво си.
Мен не ме хвана упойката добре при секцио, но имах много бързо възстановяван еи не ме е заболяло и за 1 секунда след извеждането от операционната. На 15 ден си свалих количката и си вършех всичко. Но не съм представителна извадка и не мога да казвам, че винаги или в повечето случаи е така.
Аз подробно разказах, че в същия ден минах преглед- вагинален, за разкритие, и ехограф. Бях напълно уверена, че всичко е наред. Сигурно съм поела риск, но и сега бих направила същото.
Мен изобщо не ме боля.Приеха ме вечерта в 11,родих сутринта в 9.Не са ми слагали упойка,аз категорично отказах система за по-бързо раждане.Така ме бяха наплашили,че очаквах какво ли не,но се оказа,че изобщо не ме боли,само ме стягаше коремът при контракциите.Бях си взела телефона и зарядното и си го бях включила,през интервала от 11 до 7 играх на една игра в телефона,в 7 пристигна моят лекар,каза,че водите ми не са изтекли,пукна мехура с някакъв инструмент,който приличаше на уред на Инквизицията,но не усетих болка.След изтичането на водите започнах да усещам напъни както при позиви за ходене до тоалетната по голяма нужда,но не усещах болка,а когато ми казаха да напъвам дори стягане не усещах.Лекарят ме гледаше удивен и каза,че ме имал за такава лигла,че очаквал да видгна болницата на главата си.Каза и че от 20 години не бил виждал жена,която звук да не издаде и да не се оплаче за нищо по време на раждането.Ши ме без упойка,защото имам медикаментозна алергия и не му се рискуваше.Само последният шев ме заболя,но реших да стисна зъби и нищо не казах.
За сравнение-след раждането преживях две коремни операции,при последната ми премахнаха матката и яйчниците и до ден днешен се чудя как някои жени се подлагат доброволно на секцио,операцията боли в пъти повече,не можеш да ставаш,да се навеждаш,операцията е в пъти по-ужасна от раждането по естествен път.А сега както чувам има епидурална упойка и с нея жената явно не усеща нищо както аз не усещах.След естествено раждане можеш да си ставаш,можеш да се грижиш за бебето,а една моя приятелка след секцио беше толкова зле,че около 20 дни не можеше да става от леглото.Тя роди по желание със секцио,защото колкото и да и говорех,че не боли тя си умираше от страх.
За сравнение-след раждането преживях две коремни операции,при последната ми премахнаха матката и яйчниците и до ден днешен се чудя как някои жени се подлагат доброволно на секцио,операцията боли в пъти повече,не можеш да ставаш,да се навеждаш,операцията е в пъти по-ужасна от раждането по естествен път.А сега както чувам има епидурална упойка и с нея жената явно не усеща нищо както аз не усещах.След естествено раждане можеш да си ставаш,можеш да се грижиш за бебето,а една моя приятелка след секцио беше толкова зле,че около 20 дни не можеше да става от леглото.Тя роди по желание със секцио,защото колкото и да и говорех,че не боли тя си умираше от страх.
Две естествени раждания във времена, когато за упойка не бяхме чували (и чели, поради липса на интернет ). Първото бебе беше 4.600, раждането продължи 21 часа, на финала с окситоцин. Вече имах напъни, но нямах разкритие (стегната мускулатура)- скъса се шийката и след това беше голямо шиене. И досега ме поднасят, как първите ми думи на изписването са били: "Никога повече!". Е, след 5 години второто бебе (4.300) излезе точно за 4 часа. Почти до последно се опитвах да се разсейвам с едно романче.
Дъщеря ми роди със секцио по медицински причини- не бих препоръчала на никого да се подложи на това доброволно.
Един съвет- избирайте си големи болници, с апаратура, опитни лекари и възможност за светкавична реакция при проблеми с майката или детето. Безспорно обстановката, персоналното отношение, екстрите не са за пренебрегване, но не би трябвало да са водещи. Успех на всички бъдещи мами!
). Първото бебе беше 4.600, раждането продължи 21 часа, на финала с окситоцин. Вече имах напъни, но нямах разкритие (стегната мускулатура)- скъса се шийката и след това беше голямо шиене. И досега ме поднасят, как първите ми думи на изписването са били: "Никога повече!". Е, след 5 години второто бебе (4.300) излезе точно за 4 часа. Почти до последно се опитвах да се разсейвам с едно романче.Дъщеря ми роди със секцио по медицински причини- не бих препоръчала на никого да се подложи на това доброволно.
Един съвет- избирайте си големи болници, с апаратура, опитни лекари и възможност за светкавична реакция при проблеми с майката или детето. Безспорно обстановката, персоналното отношение, екстрите не са за пренебрегване, но не би трябвало да са водещи. Успех на всички бъдещи мами!
Цитат
Един съвет- избирайте си големи болници, с апаратура, опитни лекари и възможност за светкавична реакция при проблеми с майката или детето. Безспорно обстановката, персоналното отношение, екстрите не са за пренебрегване, но не би трябвало да са водещи. Успех на всички бъдещи мами!
Още не съм се регистрирала и за ЖК. Но си назначих дата за скриниг и трябва да почвам изследванията вече, че по спомени май съм отрицателна А група.
Понякога си мисля, че си е чист късмет да попаднеш на точните хора.
Miss_Bingley ,четох,че много те е страх,имам приятелка,която също умираше от страх и предварително се беше уговорила за упойка в гърба.След раждането се обади и каза,че дори ще има приятни спомени,нищо не усетила.
Както са те посъветвали избери голяма болница с добра апаратура,избери екип и опитай да си уредиш разговор с лекаря и акушерката,аз съм сигурна,че всичко ще е наред с теб и бебето
Както са те посъветвали избери голяма болница с добра апаратура,избери екип и опитай да си уредиш разговор с лекаря и акушерката,аз съм сигурна,че всичко ще е наред с теб и бебето
Да попаднеш на хора е относително. Примерно тук в Германия няма избор на екип. И за секунда не съм страдала от този факт, защото просто исках да родя. Но е обсъждано в други теми, че в България е различно и понякога е добре да е избран екипът.
Тук няма и секцио по желание (според коментарите на Lucky Happiness горките деца, на какъв "ОГРОМЕН риск" ги подлагат тук с тези естествени раждания...). Да не говорим, че за епидуралната на мен директно си ми казаха, че предпочитат да не правят. Не, че ако бях настояла нямаше да ми сложат, но тачат естественото. В този контекст нагласата на майката е съвсем друга. И всички от България ме питаха кога е датата за секциото и се чудеха защо ще раждам нормално (без каквито и да е медицински причини за секцио). Но средата тук ми помогна да се абстрахирам от всякакви мнения и коментари, както и реално не ми даде шанс да се "страхувам" от раждането, защото избор за секцио нямах, така че като ми дойдоха контракциите отидох в болницата и си знаех, че каквото и да дойде, ще трябва да го издържа и в крайна сметка милиони жени са минали по моя път.
С това искам да кажа, че голяма част от страховете са породени от контекста, в който се намира бъдещата майка - в България нещо е практика, другаде обаче не е. Всички наоколо ти обясняват как да направиш нещата, ако си другаде ще ти обясняват нещо коренно различно. Никой не е прав и крив, важното е човек да погледне от друг ъгъл и перспектива и да намери начин да се успокои. Както и да се ражда винаги има рискове, винаги има и положителни страни, винаги има болка под някаква форма. Просто не се оставяйте на общото мнение (в доста чести случаи напълно неадекватно, некомпетентно и неинформирано) да повлиява избора ви или страховете ви.
Тук няма и секцио по желание (според коментарите на Lucky Happiness горките деца, на какъв "ОГРОМЕН риск" ги подлагат тук с тези естествени раждания...
). Да не говорим, че за епидуралната на мен директно си ми казаха, че предпочитат да не правят. Не, че ако бях настояла нямаше да ми сложат, но тачат естественото. В този контекст нагласата на майката е съвсем друга. И всички от България ме питаха кога е датата за секциото и се чудеха защо ще раждам нормално (без каквито и да е медицински причини за секцио). Но средата тук ми помогна да се абстрахирам от всякакви мнения и коментари, както и реално не ми даде шанс да се "страхувам" от раждането, защото избор за секцио нямах, така че като ми дойдоха контракциите отидох в болницата и си знаех, че каквото и да дойде, ще трябва да го издържа и в крайна сметка милиони жени са минали по моя път.С това искам да кажа, че голяма част от страховете са породени от контекста, в който се намира бъдещата майка - в България нещо е практика, другаде обаче не е. Всички наоколо ти обясняват как да направиш нещата, ако си другаде ще ти обясняват нещо коренно различно. Никой не е прав и крив, важното е човек да погледне от друг ъгъл и перспектива и да намери начин да се успокои. Както и да се ражда винаги има рискове, винаги има и положителни страни, винаги има болка под някаква форма. Просто не се оставяйте на общото мнение (в доста чести случаи напълно неадекватно, некомпетентно и неинформирано) да повлиява избора ви или страховете ви.
За МД съм чувала почти изцяло негативни коментари. Да не кажа, че в моите представи е едно ужасно място.Била съм там на прегледи, следеше ме лекарка от там и нямам приятни впечатления.
Според мен отдавна най-добрите специлисти не работят само там. А апаратурата и добрият специалист не винаги означава подкрепа и нормално протичащо раждане. Ако бременността е безпроблемна, не виждам защо да жертвам други изисквания, заради някакъв имагинерен добър кувьоз.
Не говоря за изисквания тип ВИП и да ми носят закуска в леглото, а за отношение по време на раждане, за това да ме изчакат възможно най-много, да мога да съм си с бебето и да не ми крещят на главата.
Според мен отдавна най-добрите специлисти не работят само там. А апаратурата и добрият специалист не винаги означава подкрепа и нормално протичащо раждане. Ако бременността е безпроблемна, не виждам защо да жертвам други изисквания, заради някакъв имагинерен добър кувьоз.
Не говоря за изисквания тип ВИП и да ми носят закуска в леглото, а за отношение по време на раждане, за това да ме изчакат възможно най-много, да мога да съм си с бебето и да не ми крещят на главата.
Аз родих в голяма, университетска болница, по изброените причини.
Родих вечерта, на сутринта мина на консултация едни доста възрастен доктор и каза "Сега, в една друга държава, бих те изписал да си ходиш вкъщи, но тук- не, млади- здрави жени стоят тук да заемат легла" И беше прав. престоят ми в болницата беше по-ужасен от раждането, хванаха ме нервите накрая. Гледайте да родите до обяд , че иначе престоят се увеличава.
Родих вечерта, на сутринта мина на консултация едни доста възрастен доктор и каза "Сега, в една друга държава, бих те изписал да си ходиш вкъщи, но тук- не, млади- здрави жени стоят тук да заемат легла"
И беше прав. престоят ми в болницата беше по-ужасен от раждането, хванаха ме нервите накрая. Гледайте да родите до обяд , че иначе престоят се увеличава. 
Родила съм 3 деца естествено и без упойка. Първият път ме болеше много, но отчитам, че преди 15 години жената не беше активна страна при раждането, лежах вързана да ми слушат тоновете, не можех да мръдна да облекча болките от смяна на позата или да подпомогна разкритието. Раждане №2 и №3 бяха бързи и леки, аз бях информирана и уверена, родих без нито един шев, бях веднага на крака. Последното ми раждане е на 40 години тази година, 10 години след второто и се чувствах прекрасно, а уж щяло да бъде трудно предвид годините ми и голямата пауза от второто раждане. Раждала съм трите пъти в Шейново без избор на екип, изключително съм доволна, особено тази година.
Всеки човек е различен, но мен лично винаги пък ме е ужасявала идеята за секцио, мисълта, че ще ме режат бррр
. Но който , както желае. Единствено се дразня, когато докторите планирано минават към секцио без показания и изрично желание на родилката.
Всеки човек е различен, но мен лично винаги пък ме е ужасявала идеята за секцио, мисълта, че ще ме режат бррр
. Но който , както желае. Единствено се дразня, когато докторите планирано минават към секцио без показания и изрично желание на родилката.
Хах, точно в Майчин дом раждах естествено и ги видях "големите специалисти"! 
Затова детето беше после на кислород!
Не стига, че ме оставиха да се мъча въпреки лошите тонове, ами после и неонатологията-бях ги предупредила за евентуален проблем, който слава Богу се оказа недоглеждане (занесох и документи от феталната) и накрая-нищо.
Чак детето като беше на 2 месеца успях да додрапам за коремна ехография при едно софийско светило.
А трябваше още в неонатологията да му обърнат внимание!
А относно чужбина-честно казано за доста държави здравеопазването не е съвсем блестящо каквото си го мислим-доста съм чела и тук във форума и от познати съм чувала недобри отзиви.
Но както се казва-всеки сам си решава.
В нашата стая тези със секцио си бяха много по-добре от нас естествено родилите.
Аз лично пак ще кажа-трижди съжалявам че бях се надъхала за естествено.
Затова детето беше после на кислород!
Не стига, че ме оставиха да се мъча въпреки лошите тонове, ами после и неонатологията-бях ги предупредила за евентуален проблем, който слава Богу се оказа недоглеждане (занесох и документи от феталната) и накрая-нищо.
Чак детето като беше на 2 месеца успях да додрапам за коремна ехография при едно софийско светило.
А трябваше още в неонатологията да му обърнат внимание!
А относно чужбина-честно казано за доста държави здравеопазването не е съвсем блестящо каквото си го мислим-доста съм чела и тук във форума и от познати съм чувала недобри отзиви.
Но както се казва-всеки сам си решава.
В нашата стая тези със секцио си бяха много по-добре от нас естествено родилите.
Аз лично пак ще кажа-трижди съжалявам че бях се надъхала за естествено.
След естествено раждане може да изглеждаш по-зле от тези със секциото, най-вече заради излишни процедури, които всъщност объркват хода на естествения процес. Понякога се налагат, но в нашите болници са по-скоро рутинни, а не трябва. Затова и тялото с еизтощава и е травмирано, болките са големи, бебетата и те се изтощават. Повечето пъти се стига до секцио по спешност, заради много окситоцин, бебето още не е слязло надолу и майката се изтощава бързо. Ако не се бърза и нещата не са толкова пришпорени е било възможно да се роди естествено.
Мен ме дразни и липсата на индивидуална грижа. Мен ме пусна упойката от секциото на 4-5 час и започнах сама да мърдам, да сядам, да с еобръщам настрани. Умрях от глад, от скука, от лежане Съвсем възможно беше да ме раздвижат по-рано, да си получа бебето по-рано.
Естествено, жената до мен я болеше доста и при нея не беше възможно, тя и на другия ден едва се движеше...но ако човек има способност и е в кондиция по-бързо, защо не? Просто не им се занимава.
Чувала съм за болници и в България, където раздвижват на 6-ия час.
Мен ме дразни и липсата на индивидуална грижа. Мен ме пусна упойката от секциото на 4-5 час и започнах сама да мърдам, да сядам, да с еобръщам настрани. Умрях от глад, от скука, от лежане
Съвсем възможно беше да ме раздвижат по-рано, да си получа бебето по-рано. Естествено, жената до мен я болеше доста и при нея не беше възможно, тя и на другия ден едва се движеше...но ако човек има способност и е в кондиция по-бързо, защо не? Просто не им се занимава.
Чувала съм за болници и в България, където раздвижват на 6-ия час.
Ако бременността е безпроблемна, не виждам защо да жертвам други изисквания, заради някакъв имагинерен добър кувьоз.
Разбира се, това са съображенията на човек, който предпочита да се презастрахова срещу най-лошото, колкото и да е малък шансът за него. Съзнавам, че не всички подхождат така.
Като заговорихме за компетентни мнения... Аз раждах в чужбина и стоях три дни в болницата, нормално раждане на термин, без един шеф или проблем. И всичките ми познати (слава Богу раждали без проблеми, освен едната, която роди месец по-рано, но здраво бебче) също стояха минимум 3 дни. Ноооо изписвали на следващия ден, да....
И чужбина е много обширно понятие, всяка държава, че и болница си е сама за себе си.
И чужбина е много обширно понятие, всяка държава, че и болница си е сама за себе си.
Като заговорихме за компетентни мнения... Аз раждах в чужбина и стоях три дни в болницата, нормално раждане на термин, без един шеф или проблем. И всичките ми познати (слава Богу раждали без проблеми, освен едната, която роди месец по-рано, но здраво бебче) също стояха минимум 3 дни. Ноооо изписвали на следващия ден, да....
И чужбина е много обширно понятие, всяка държава, че и болница си е сама за себе си.
И чужбина е много обширно понятие, всяка държава, че и болница си е сама за себе си.
Ти къде си раждала? И даааа изписват.Моя позната в Дания - на следващия ден,братовчедка ми в Англия с 2 раждания - на следващия ден,другата ми братовчедка в Турция (със секцио) на следващия ден.
В Германия. Да си повторя изречението явно, че всяка държава и болница си е за себе си. Също не споменаваш дали са изписани по собствено желание, и това го има, аз ако исках можеш да се самоизпиша на следващия ден. Но начинът, по който си пишеш мненията е все едно е общовалидно за навсякъде, което е пълна глупост.
За Турция съм сигурна,че не е било по собствено желание,даже бебето трябваше да стои след това няколко дни в болница, за другите две не съм на 100 % сигурна,но мисля,че не е било по желание.За Германия нямам наблюдения.Ти си 1 човек,от който чувам,че можело и да не те изписват веднага,явно че има изключения-но масово е така.
Цитат
Един съвет- избирайте си големи болници, с апаратура, опитни лекари и възможност за светкавична реакция при проблеми с майката или детето. Безспорно обстановката, персоналното отношение, екстрите не са за пренебрегване, но не би трябвало да са водещи. Успех на всички бъдещи мами!
Още не съм се регистрирала и за ЖК. Но си назначих дата за скриниг и трябва да почвам изследванията вече, че по спомени май съм отрицателна А група.
Понякога си мисля, че си е чист късмет да попаднеш на точните хора.
Аз избрах болницата си по лични наблюдения - ходих на отворени врати на няколко места и си направих списък с приоритети - например: отношение и ангажираност на лекар и екипа му, апаратура, специалисти - неонатолози, кардиолог /имах притеснения/, обстановка, отношение и т.н. Инфото ми е от преди 4 г - в майчин дом например имат нови кувиози, но читавите им неонатолозите са напуснали - тоест има апаратура - няма специалист, но като видях отношение и обстановка - се отказах на секундата. Малко след мен, в майчин дом ражда моя близка - с избор на екип и т.н. ами разказа, че като не са хората от екипа на работа останалите не я поглеждали - тоест имат си разделение и коментари от сорта " да дойде да те обслужат тия на които си платила"
Успех
така е Диони, парва си
много се чудя за майчин дом, но вече се записах там за часове и не знам притеснявам се да не сгреша
моята кума ражда там, доволна е от повечето неща, акушерките били груби и е мизерия, това е лошото там
много се чудя за майчин дом, но вече се записах там за часове и не знам притеснявам се да не сгреша
моята кума ражда там, доволна е от повечето неща, акушерките били груби и е мизерия, това е лошото там
Аз смятам, че сега сме във времена където едва ли ще родиш повече от 3 пъти в живота си, ами направи ги тия 1 -2 -3 пъти - незабравими в положителният смисъл, нека всичко да е ОК в болницата който избираш, да си спокойна с лекаря си и т.н.
Успех
И според мен е важна положителната нагласа.
Постъпих в болницата два часа след началото на контракциите - около 3 часа през нощта, с обилно течащи води, силни контракции, никакво разкритие и голяма усмивка. Всички в отделението бяха учудени от доброто ми настроение. А как да не се радвам?! Все пак скоро щях да гушна най-скъпото нещо в живота си!
Няма да лъжа, поизмъчиха ме контракциите, но бяха поносими до момента, в който ми включиха система с окситоцин.
Влязох в родилна зала около 19-19:30 часа, мериха тонове, взеха ми кръв, сложиха ми система, дойдоха избраният от мен лекар и съпругът ми. И в 20:30 часа се роди най-прекрасното синеоко човече!
Не бих казала, че съм противник на секциото, защото понякога наистина се налага по медицински причини. Но не бих избрала да ме оперират, ако имам възможност да реша.
Ирайн,
Постъпих в болницата два часа след началото на контракциите - около 3 часа през нощта, с обилно течащи води, силни контракции, никакво разкритие и голяма усмивка. Всички в отделението бяха учудени от доброто ми настроение. А как да не се радвам?! Все пак скоро щях да гушна най-скъпото нещо в живота си!
Няма да лъжа, поизмъчиха ме контракциите, но бяха поносими до момента, в който ми включиха система с окситоцин.
Влязох в родилна зала около 19-19:30 часа, мериха тонове, взеха ми кръв, сложиха ми система, дойдоха избраният от мен лекар и съпругът ми. И в 20:30 часа се роди най-прекрасното синеоко човече!
Не бих казала, че съм противник на секциото, защото понякога наистина се налага по медицински причини. Но не бих избрала да ме оперират, ако имам възможност да реша.
Ирайн,
Скрит текст:
Честито! Пожелавам ти лека и безпроблемна бременност!
Нормално раждане толкова ли е страшно не мисля така но доста ме наплашиха
В крайна сметка родих секцио - чиста работа. Прибрах се само с добри спомени и емоции и от раждането и от престоя в болницата. Бях в частна клиника ест. Едва ли в държавна щеше да е така и щях да напиша тези неща
За Турция съм сигурна,че не е било по собствено желание,даже бебето трябваше да стои след това няколко дни в болница, за другите две не съм на 100 % сигурна,но мисля,че не е било по желание.За Германия нямам наблюдения.Ти си 1 човек,от който чувам,че можело и да не те изписват веднага,явно че има изключения-но масово е така.
Не е масово поне в Германия, най-малкото изследването U2, което се прави 48 часа след раждането обикновено се прави в болницата.
Друго е ако не раждаш в болница, а в Geburtshaus, тогава час след раждането те пращат по живо по здраво.
Сега питах познати от Белгия и Париж - също няколко дни са стояли.
Моята логика е такава:
Нормално раждане, без усложнения, може спокойно да се проведе и вкъщи. Въпросът е обаче, че никога нямаш гаранция, че няма да има усложнения. Аз отивам в болницата да раждам не за да стоя на хотел 3 или 4 нощи, а за да имам гаранция, че ако нещо се обърка, до мен ще има специалисти и апаратура да реагират веднага. Съответно са ми важни не условията на хотелската част, а наличието на специалисти и апаратура.
Две нормални раждания имам - първото продължително и болезнено, второто - болезнено, но кратко. Без епидурална. След първото се чудех как хората имат по няколко деца, след второто бях готова почти веднага да родя и още едно. Първият път избрах Шейново, поради описаната горе логика. Също по тази логика избрах лекар от Шейново да ми следи бременността. В самото Шейново платих за избор на екип и ВИП стая и никой не ме е навиквал, а битовите условия бяха съвсем приемливи. Второ раждане, за да съм при същия лекар, родих в частна болница. Липсата на професионализъм у всички останали за мен беше ужасяваща. Като започнем от това, че аз отидох с пълно разкритие и напъни, а те искаха да ми слагат хапче за предизвикване на раждане, минем през това, че бяха забравили да сложат лигнин на магарето и долу по пода течаха локвички кръв и стигнем до това, че набиха на бебето един опасен антибиотик (от който доказано може да се увреди слуха на детето) срещу предполагаема бактерия, която не само че нямаше, ами дори евентуалният риск беше от съвсем друга бактерия... 
Нямам опит със секцио, но наскоро претърпях коремна операция, подобна на секциото, заради недиагностицирана извънматочна бременност. Възстановяването след това беше толкова тежко, че не си представям насила да се подложа на такова нещо. С нормалното раждане си гушвах бебето веднага след раждането, два часа по-късно вече ставах и го разнасях. След коремната операция едва си държах чашата с вода, не си представям да бих могла и за бебе да се грижа...
Но всичко е въпрос на нагласа, напълно съм съгласна. За едни е страшно нормалното раждане, за други - като мен - е страшно секционо
Нормално раждане, без усложнения, може спокойно да се проведе и вкъщи. Въпросът е обаче, че никога нямаш гаранция, че няма да има усложнения. Аз отивам в болницата да раждам не за да стоя на хотел 3 или 4 нощи, а за да имам гаранция, че ако нещо се обърка, до мен ще има специалисти и апаратура да реагират веднага. Съответно са ми важни не условията на хотелската част, а наличието на специалисти и апаратура.
Две нормални раждания имам - първото продължително и болезнено, второто - болезнено, но кратко. Без епидурална. След първото се чудех как хората имат по няколко деца, след второто бях готова почти веднага да родя и още едно. Първият път избрах Шейново, поради описаната горе логика. Също по тази логика избрах лекар от Шейново да ми следи бременността. В самото Шейново платих за избор на екип и ВИП стая и никой не ме е навиквал, а битовите условия бяха съвсем приемливи. Второ раждане, за да съм при същия лекар, родих в частна болница. Липсата на професионализъм у всички останали за мен беше ужасяваща. Като започнем от това, че аз отидох с пълно разкритие и напъни, а те искаха да ми слагат хапче за предизвикване на раждане
, минем през това, че бяха забравили да сложат лигнин на магарето и долу по пода течаха локвички кръв и стигнем до това, че набиха на бебето един опасен антибиотик (от който доказано може да се увреди слуха на детето) срещу предполагаема бактерия, която не само че нямаше, ами дори евентуалният риск беше от съвсем друга бактерия... Нямам опит със секцио, но наскоро претърпях коремна операция, подобна на секциото, заради недиагностицирана извънматочна бременност. Възстановяването след това беше толкова тежко, че не си представям насила да се подложа на такова нещо. С нормалното раждане си гушвах бебето веднага след раждането, два часа по-късно вече ставах и го разнасях. След коремната операция едва си държах чашата с вода, не си представям да бих могла и за бебе да се грижа...
Но всичко е въпрос на нагласа, напълно съм съгласна. За едни е страшно нормалното раждане, за други - като мен - е страшно секционо
От малка това ми е най-големия страх, след този от смъртта
Винаги съм знаела, че ще раждам секцио и точка.
Но сега ,след като вече съм наистина бременна, се замислям за много неща.
Знам, че психиката ми няма да издържи нормално раждане, много съм страхлива и тревожна, притеснителна, ще ми е много трудно, живот и здраве.
Обаче пък сега свекъра като каза, че с упойката в кръста можело да ме осакътят да цял живот и така се наплаших, че не знам.
Всеки различно казва.
Винаги съм знаела, че ще раждам секцио и точка.
Но сега ,след като вече съм наистина бременна, се замислям за много неща.
Знам, че психиката ми няма да издържи нормално раждане, много съм страхлива и тревожна, притеснителна, ще ми е много трудно, живот и здраве.
Обаче пък сега свекъра като каза, че с упойката в кръста можело да ме осакътят да цял живот и така се наплаших, че не знам.
Всеки различно казва.
Аз съм имала две упойки в кръста, както ги наричаш, и освен главоболие след това, други проблеми не съм имала. Мисля, че упойката, за която говориш, се нарича спинална. Неприятно е поставянето, аз не бих си го причинила, освен ако не се налага, както в случая стана с мен.
Нормално раждане толкова ли е страшно не мисля така но доста ме наплашиха
Ако ти е първо раждане сигурно ще е доста болезнено и по-дълго. При второто много често всичко е по-бързо и по-лесно. Първото може би е по-добре да си с упойка.
Първото ми раждане беше с епидурална упойка. След като я сложиха всякаква болка изчезна, но целият процес на раждането се забави толкова много, не усещах напъните (които продължиха 4 часа) и почти се стигна до секцио. Възстановяването беше около 1 ден, като първите 6-7 часа не можех да стана от леглото.
Второто раждане стана толкова бързо, нямаше време за упойка и родих нормално. Та при второто раждане болката от контракциите беше поносима, най-зле беше последния половин час, но като цяло много по-лека от първото раждане. Бебето излезе за 5 минути с 3 напъна. Буквално 1 час след раждането станах от леглото и се раздвижих, възстанових се много по-бързо и усещах болки единствено в кръста и никъде другаде.
Да родя без упойка не беше моят избор, но така се стекоха нещата. Осъзнах, че наистина това е най-доброто за тялото и природата си знае работата. С две думи второ раждане без упойка и възстановяването след него - по-бързо и по-лесно!
И чужбина е много обширно понятие, всяка държава, че и болница си е сама за себе си.
Под "една друга държава" той май имаше предвид конкретна такава, не го разпитах. И в Норвегия изписват на следващия ден.
Родила съм 3 деца естествено и без упойка. Първият път ме болеше много, но отчитам, че преди 15 години жената не беше активна страна при раждането, лежах вързана да ми слушат тоновете, не можех да мръдна да облекча болките от смяна на позата или да подпомогна разкритието.
Същото се случи и при моето раждане. Как за 15 години тези идиоти не са променили нищо?
Точно по тази причина болките след секциото ми се сториха леки. Ще си повторя съвета към авторката на темата- да провери как протича раждането и ако разбере, че трябва през цялото време да лежи със включена система окситоцин, да бяга далеч от тази болница. 
Второ раждане, за да съм при същия лекар, родих в частна болница. Липсата на професионализъм у всички останали за мен беше ужасяваща. Като започнем от това, че аз отидох с пълно разкритие и напъни, а те искаха да ми слагат хапче за предизвикване на раждане , минем през това, че бяха забравили да сложат лигнин на магарето и долу по пода течаха локвички кръв и стигнем до това, че набиха на бебето един опасен антибиотик (от който доказано може да се увреди слуха на детето) срещу предполагаема бактерия, която не само че нямаше, ами дори евентуалният риск беше от съвсем друга бактерия...
, минем през това, че бяха забравили да сложат лигнин на магарето и долу по пода течаха локвички кръв и стигнем до това, че набиха на бебето един опасен антибиотик (от който доказано може да се увреди слуха на детето) срещу предполагаема бактерия, която не само че нямаше, ами дори евентуалният риск беше от съвсем друга бактерия...
Мненията вариарат в двете крайности на спектъра, просто изживяването на всяка жена е различно и при нормално, и при секцио, зависи от много фактори, не на последно от които кадърността на израждащия/опериращия екип...аз бях и все още за СЕБЕ СИ съм твърдо за нормално раждане (но не бих налагала мнението си на когото и да е), ако няма причина за друго, макар че опитът ми въобще не е положителен 
Бях с избор на екип в русенското АГ, контракциите ми почнаха в 6 сутринта, приеха ме към 13 (изобщо не бързах да ходя към болницата, а и водите ми не бяха изтекли), няколко часа чакаха да се появи моята "избранница", като в това време пълен игнор, вързана със системи и легнала ме оставиха, като разбира се веднага ми биха конски дози окситоцин, които превърнаха болката в ада на земята. Сериозно, толкова гадно нещо не съм си представяла, че може да съществува. За протокола, бях без упойка, бях решила нещата да се случват максимално естествено, не че някой ме е и питал дали искам..Към 17 часа се показа и моята избранница да ме нахока, че раждам на термин, а не две седмици по-рано, когато била по-мека главата на бебето и то щяло да мине по-лесно през тясното ми тазче(а иначе на прегледите преди това, за които и плащах щедро, беше много положително настроена за нормалното ми раждане, на думи), след което изчезна нанякъде, към 18.30 болката стана вече нетърпима, още бях в предродилна, а усещах, че няма никакъв напредък, но никой не ми обърна никакво внимание, в смисъл на някаква помощ и помолих, да повикат избранницата ми, която дойде, бръкна и каза, че главата на бебето ми се била заклещила в таза...и така, спешно секцио, след което два дни не можех да стана, чувствах се като разпорена риба, въобще много по-гадно, отколкото си мислех, че е, щом хора го избират доброволно. Не знам дали нечовешките болки докато се мъчех с нормално или нечовешките болки със секцио после бяха по-гадни. Но това не значи, че ще заклеймя който и да е начин на раждане, сигурна съм, че има прекрасни и безболезнени нормални раждания, както и секцио, особено ако е планирано - зависи от много неща и кадърността на израждащите, размерите на плода, подготовката на майката, кое раждане й е и т.н. Като избираш болница, гледай да има опция бебето да е постоянно при теб - радвам се, че случаят в русенското аг беше такъв, така че след няколкодневни борби се преборих да си кърмя бебето и така вече 7 месеца дотук. Но ако бяхме на гледане от далеч или даване на 3 часа, не съм сигурна, че щяхме да успеем. Да не говорим за психологическата страна на въпроса да те държат отделена от бебето ти и него от теб дни наред.
Бях с избор на екип в русенското АГ, контракциите ми почнаха в 6 сутринта, приеха ме към 13 (изобщо не бързах да ходя към болницата, а и водите ми не бяха изтекли), няколко часа чакаха да се появи моята "избранница", като в това време пълен игнор, вързана със системи и легнала ме оставиха, като разбира се веднага ми биха конски дози окситоцин, които превърнаха болката в ада на земята. Сериозно, толкова гадно нещо не съм си представяла, че може да съществува. За протокола, бях без упойка, бях решила нещата да се случват максимално естествено, не че някой ме е и питал дали искам..Към 17 часа се показа и моята избранница да ме нахока, че раждам на термин, а не две седмици по-рано, когато била по-мека главата на бебето и то щяло да мине по-лесно през тясното ми тазче(а иначе на прегледите преди това, за които и плащах щедро, беше много положително настроена за нормалното ми раждане, на думи), след което изчезна нанякъде, към 18.30 болката стана вече нетърпима, още бях в предродилна, а усещах, че няма никакъв напредък, но никой не ми обърна никакво внимание, в смисъл на някаква помощ и помолих, да повикат избранницата ми, която дойде, бръкна и каза, че главата на бебето ми се била заклещила в таза...и така, спешно секцио, след което два дни не можех да стана, чувствах се като разпорена риба, въобще много по-гадно, отколкото си мислех, че е, щом хора го избират доброволно. Не знам дали нечовешките болки докато се мъчех с нормално или нечовешките болки със секцио после бяха по-гадни. Но това не значи, че ще заклеймя който и да е начин на раждане, сигурна съм, че има прекрасни и безболезнени нормални раждания, както и секцио, особено ако е планирано - зависи от много неща и кадърността на израждащите, размерите на плода, подготовката на майката, кое раждане й е и т.н. Като избираш болница, гледай да има опция бебето да е постоянно при теб - радвам се, че случаят в русенското аг беше такъв, така че след няколкодневни борби се преборих да си кърмя бебето и така вече 7 месеца дотук. Но ако бяхме на гледане от далеч или даване на 3 часа, не съм сигурна, че щяхме да успеем. Да не говорим за психологическата страна на въпроса да те държат отделена от бебето ти и него от теб дни наред. Второ раждане, за да съм при същия лекар, родих в частна болница. Липсата на професионализъм у всички останали за мен беше ужасяваща. Като започнем от това, че аз отидох с пълно разкритие и напъни, а те искаха да ми слагат хапче за предизвикване на раждане , минем през това, че бяха забравили да сложат лигнин на магарето и долу по пода течаха локвички кръв и стигнем до това, че набиха на бебето един опасен антибиотик (от който доказано може да се увреди слуха на детето) срещу предполагаема бактерия, която не само че нямаше, ами дори евентуалният риск беше от съвсем друга бактерия...
, минем през това, че бяха забравили да сложат лигнин на магарето и долу по пода течаха локвички кръв и стигнем до това, че набиха на бебето един опасен антибиотик (от който доказано може да се увреди слуха на детето) срещу предполагаема бактерия, която не само че нямаше, ами дори евентуалният риск беше от съвсем друга бактерия... Болницата е Вита. Иначе съм чувала много добри отзиви от раждащите секцио там.Но това са личните ми впечатления. Аз запомних едни суетящи се сестри и акушерки и една докторка (моята закъсня), която ми се караше да не крещя, защото там работели други хора. Вбесих се, честно. Не е моя вината, че магарето им е в коридора и се виковете се чуват на целия етаж, но аз в крайна сметка съм си платила 2000 лева не за да им пазя тишина да работят на спокойствие...
Болницата е Вита. Иначе съм чувала много добри отзиви от раждащите секцио там. Аз запомних едни суетящи се сестри и акушерки и една докторка (моята закъсня), която ми се караше да не крещя, защото там работели други хора. Вбесих се, честно. Не е моя вината, че магарето им е в коридора и се виковете се чуват на целия етаж, но аз в крайна сметка съм си платила 2000 лева не за да им пазя тишина да работят на спокойствие...
И аз много искам да родя нормално, въпреки че бебето върви огромно и тепърва трябва да тествам ретината, но си признавам, че си ме е страх и от двата вида раждане.
Ехи за да избегнеш главоболието след каквато и да е упойка трябват много течности
Miss_Bingley както спиналната упойка може да те "осакати" така и нормалното раждане може да те осакати и да нанесе поражения
Lulu25 аз също раждах в шейново първият път - еми не само че няма да стъпя в тази болница, ами и толкова години я заобикалям отдалече. Персонала само се чудеше как да прехвърли топката в другата смяна. Спомням си само две стажантки на които им дожаля за мен и стояха с мен в предродилна- Лекар не искаше да ме погледне защото не бях платила на никого, а тогава нямаше избор на екип и пари се даваха под масата, а аз не се и бях ориентирала още за раждане, но влязох по спешност - не беше по нощите, а през деня, но отношението беше под всякаква критика. За капак на всичко по средата на самото раждане лекаря каза че бебето ми е без тонове и така ме разпраха, че после не можех да ходя и да си седна на д - то повече от месец. В сравнение с това на втората седмица след секциото тичах по стълбите между първият и вторият етаж с бебето на ръце. Станах на вторият ден след секциото, първият ден само си изправях облегалката на леглото. Така, че дори една и за една и съща болница - различни мнения. А относно Вита - проучвах я и още на първият етап ми отпадна от списъка - сега не помня защо точно, но я отсвирих много бързо
Miss_Bingley както спиналната упойка може да те "осакати" така и нормалното раждане може да те осакати и да нанесе поражения
Lulu25 аз също раждах в шейново първият път - еми не само че няма да стъпя в тази болница, ами и толкова години я заобикалям отдалече. Персонала само се чудеше как да прехвърли топката в другата смяна. Спомням си само две стажантки на които им дожаля за мен и стояха с мен в предродилна- Лекар не искаше да ме погледне защото не бях платила на никого, а тогава нямаше избор на екип и пари се даваха под масата, а аз не се и бях ориентирала още за раждане, но влязох по спешност - не беше по нощите, а през деня, но отношението беше под всякаква критика. За капак на всичко по средата на самото раждане лекаря каза че бебето ми е без тонове и така ме разпраха, че после не можех да ходя и да си седна на д - то повече от месец. В сравнение с това на втората седмица след секциото тичах по стълбите между първият и вторият етаж с бебето на ръце. Станах на вторият ден след секциото, първият ден само си изправях облегалката на леглото. Така, че дори една и за една и съща болница - различни мнения. А относно Вита - проучвах я и още на първият етап ми отпадна от списъка - сега не помня защо точно, но я отсвирих много бързо
Аз се чудя защо не сте отказали системите с окситоцин?Аз писах по-напред,че изобщо не ме боля,но категорично отказах системи и каквито и да е инджекции.Всяка жена има право да откаже,никой не може да ти сложи нещо,което ти отказваш.Нямаше друга жена,която да отказа,всички искаха да родят по-бързо,аз пък казах,че ще почакам.
Мария, аз си бях за секцио и изобщо не трябваше да ме мъчат така. Бях с намалени и направо кални околоплодни води заради 6 дневното преносване. Шийката не беше скъсена и омекнала. Все едно щях да раждам след месец. Системата с окситоцин беше последният опит на лекарите да родя по естествен път, защото в болницата, в която раждах, прилагат секцио само в много краен случай. Не им отказах, защото ми бяха казали, че ще съм на системите само до обед и след това ако няма напредък ще ме оперират. Казах им направо да ме срежат, но те отказаха.
И двата пъти нормално.
Първият с окситокцин защото ми бяха изтекли водите наполовина а нямах никаква родилна дейност повече от 24 часа. Включиха ми го към 8:00 и ми казаха че ако ми подейства ще родя къде 17-18:00.Нищо подобно , оказа се че съм от малкото щастливци на които той действа правилно. 11:40 бях родила преди всички определени от деня. Но това лекарство по добре да се избягва ако има възможност. Всичко мина в такива бързи темпове и вероятно затова толкова засилено болезнено , че не ми се иска да си спомням.
Затова с второто го карах полека. Първата контракции в 6 сутринта от там всеки час до 13 часа. В 13 се позачестиха. В 15 влязох да се къпя докато мъжът ми като тигър обикаляше пред банята и ме хокаше да побързам защото контракциите бяха на около 10-12 минути. В 16:00 бяхме в болницата , попълваха документи около 15 минути. Там вече имах контракции на 6-7 минути но факта че стоях на крака си беше показателен. Прегледа показа че няма смисъл да ми слагат нещо защото разкритието е кат за раждане. Дори не бях пила бусколизин или нещо друго. Направо в родилното м вкараха и в 17:20 родих. Е да наложи се малко щеВ и кройка маминия сладък се оказа неподозиран гигант.
Обаче всичко е много индивидуално и аз си давам отчет че търпя на болка.м оже и затова да ми се е сторило съвсем поносимо.
Първият с окситокцин защото ми бяха изтекли водите наполовина а нямах никаква родилна дейност повече от 24 часа. Включиха ми го към 8:00 и ми казаха че ако ми подейства ще родя къде 17-18:00.Нищо подобно , оказа се че съм от малкото щастливци на които той действа правилно. 11:40 бях родила преди всички определени от деня. Но това лекарство по добре да се избягва ако има възможност. Всичко мина в такива бързи темпове и вероятно затова толкова засилено болезнено , че не ми се иска да си спомням.
Затова с второто го карах полека. Първата контракции в 6 сутринта от там всеки час до 13 часа. В 13 се позачестиха. В 15 влязох да се къпя докато мъжът ми като тигър обикаляше пред банята и ме хокаше да побързам защото контракциите бяха на около 10-12 минути. В 16:00 бяхме в болницата , попълваха документи около 15 минути. Там вече имах контракции на 6-7 минути но факта че стоях на крака си беше показателен. Прегледа показа че няма смисъл да ми слагат нещо защото разкритието е кат за раждане. Дори не бях пила бусколизин или нещо друго. Направо в родилното м вкараха и в 17:20 родих. Е да наложи се малко щеВ и кройка маминия сладък се оказа неподозиран гигант.
Обаче всичко е много индивидуално и аз си давам отчет че търпя на болка.м оже и затова да ми се е сторило съвсем поносимо.
Да, важно е наистина кой каква болка може да изтърпи.
Вярно е и обаче, че всичките ми приятелки, които сами избраха сикциото, са си много доволни, тези, на които се наложи по мед.предписание - казват че боли след това и трудно се възстановяват, а имам и такава приятелка, която първия път роди естествено, втория път се наложи секцио - тя казва че ако може да избира никога няма да избере секцио. Каквото и да си говорим, това си е операция.
Вярно е и обаче, че всичките ми приятелки, които сами избраха сикциото, са си много доволни, тези, на които се наложи по мед.предписание - казват че боли след това и трудно се възстановяват, а имам и такава приятелка, която първия път роди естествено, втория път се наложи секцио - тя казва че ако може да избира никога няма да избере секцио. Каквото и да си говорим, това си е операция.
С дишането е сериозно преувеличена работа, колкото и да дишаш няма как да издишаш болката от бебе, движещо се по родовия канал и контракциите, които го съпровождат. Помага минимално по мое мнение.
Има как да намалиш болката с правилно дишане, правилна поза.
Елена Василева има една много добра лекция за дишането. Препоръчвам я горещо на всички, които искат да раждат нормално.
С дишането е сериозно преувеличена работа, колкото и да дишаш няма как да издишаш болката от бебе, движещо се по родовия канал и контракциите, които го съпровождат. Помага минимално по мое мнение.
Има как да намалиш болката с правилно дишане, правилна поза.
Елена Василева има една много добра лекция за дишането. Препоръчвам я горещо на всички, които искат да раждат нормално.
Според мен пък "уроците по дишане" са голяма глупост. Последното, за което съм си мислела докато раждам, е как да дишам и дали дишам правилно.
Слушах лекаря и акушерката. Казват напъвай - напъвам, казват вдишай - вдишвам, казват не издишвай - не издишвам (това неиздишване ми се струваше мноооого дълго ).
Слушах лекаря и акушерката. Казват напъвай - напъвам, казват вдишай - вдишвам, казват не издишвай - не издишвам (това неиздишване ми се струваше мноооого дълго
).
С дишането е сериозно преувеличена работа, колкото и да дишаш няма как да издишаш болката от бебе, движещо се по родовия канал и контракциите, които го съпровождат. Помага минимално по мое мнение.
Има как да намалиш болката с правилно дишане, правилна поза.
Елена Василева има една много добра лекция за дишането. Препоръчвам я горещо на всички, които искат да раждат нормално.
Ето. Всяка сряда от 11ч. има безплатни лекции в магазин ЛАБИРИНТ.
И тук.
Според мен пък "уроците по дишане" са голяма глупост. Последното, за което съм си мислела докато раждам, е как да дишам и дали дишам правилно.
Слушах лекаря и акушерката. Казват напъвай - напъвам, казват вдишай - вдишвам, казват не издишвай - не издишвам (това неиздишване ми се струваше мноооого дълго ).
Слушах лекаря и акушерката. Казват напъвай - напъвам, казват вдишай - вдишвам, казват не издишвай - не издишвам (това неиздишване ми се струваше мноооого дълго
). Не лекарят и акушерката раждат, а вие. Ако слушате тялото си и дишате правилно, ще намалите драстично болката и ще имате минимално разкъсвания.
То4но в цялата сюблимация в предродилна и бруталните контракции и напъни,дишането е единственото което успя да ме държи психи4ески...Спомних си,4е на лекциите казваха: "И не забравяйте моми4ета -ДИШАЙТЕ!" хаха колко вярно...докато се превиваш и стенеш като животно пред заколение,само това,4е успявах да дишам дълбоко и равномерно сякаш успя да ми вдъхне куража за още само половин 4ас страхотии....Така,4е не е афиф работа...щото аз така врещях,4е ако не се "самоуспокоявах" с дълбоки вдишвания,можеше и психиатър да викат,а не неонатолог БАХАХАХАХАХАХААХАХ 
Скрит текст:
Има как да намалиш болката с правилно дишане, правилна поза.
Елена Василева има една много добра лекция за дишането. Препоръчвам я горещо на всички, които искат да раждат нормално.
Може ли линк?
Ето. Всяка сряда от 11ч. има безплатни лекции в магазин ЛАБИРИНТ.
Не лекарят и акушерката раждат, а вие. Ако слушате тялото си и дишате правилно, ще намалите драстично болката и ще имате минимално разкъсвания.С дишането е сериозно преувеличена работа, колкото и да дишаш няма как да издишаш болката от бебе, движещо се по родовия канал и контракциите, които го съпровождат. Помага минимално по мое мнение.
Има как да намалиш болката с правилно дишане, правилна поза.
Елена Василева има една много добра лекция за дишането. Препоръчвам я горещо на всички, които искат да раждат нормално.
Ето. Всяка сряда от 11ч. има безплатни лекции в магазин ЛАБИРИНТ.
Според мен пък "уроците по дишане" са голяма глупост. Последното, за което съм си мислела докато раждам, е как да дишам и дали дишам правилно.
Слушах лекаря и акушерката. Казват напъвай - напъвам, казват вдишай - вдишвам, казват не издишвай - не издишвам (това неиздишване ми се струваше мноооого дълго ).
Слушах лекаря и акушерката. Казват напъвай - напъвам, казват вдишай - вдишвам, казват не издишвай - не издишвам (това неиздишване ми се струваше мноооого дълго
). Както вече написах - родих с три напъна (буквално), без болки, без нито един шев и 2 часа след това ходех и се къпах.
Колкото и да се правят на много разбиращи разни дули, мули, лекторки и т.н., аз се доверявам на екип от специалисти изродили стотици бебета.
Последното, за което съм мислела е дишането и хората адски много ми помогнаха като ми казваха какво да правя.
Аз също раждах два пъти в държавна болница без избор на екип, но ако не беше дишането и възможността да не лежа и да мога да се движа и клякам, сигурно щях да полудея.
Никъде не съм казвала нищо за дули.
Лекторката Елена Василева е акушерка от Майчин дом. Посетете лекцията ѝ и ще се уверите колко хубава е тя.
Никъде не съм казвала нищо за дули.
Лекторката Елена Василева е акушерка от Майчин дом. Посетете лекцията ѝ и ще се уверите колко хубава е тя.
Лекторката Елена Василева е акушерка от Майчин дом. Посетете лекцията ѝ и ще се уверите колко хубава е тя.
Значи говорим едно и също.
Само дето аз предпочитам на момента да ми казват какво да правя, защото всичко предварително научено би ми излязло от главата в такъв момент.Надявам се, че гореспоменатата акушерка помага със същите съвети и при самото раждане.
За жалост, епизиотомията е практика в повечето болници, независимо дали се налага.
В обкръжението ми има само една жена, която е родила нормално без тази интервенция. Зависи от лекаря, както и от акушерката.
В моя случай акушерката настоя, а не доктора. Нищо не усетих, неприятното беше след това - имах няколко шева, които ми създаваха дискомфорт. След махането на конците всичко беше наред.
Що се отнася до секса - няма разлика.
В обкръжението ми има само една жена, която е родила нормално без тази интервенция. Зависи от лекаря, както и от акушерката.
В моя случай акушерката настоя, а не доктора. Нищо не усетих, неприятното беше след това - имах няколко шева, които ми създаваха дискомфорт. След махането на конците всичко беше наред.
Що се отнася до секса - няма разлика.
и вярно ли е, че от това после сексът никога не е същия и едва ли не нищо не усещаш?
Аз искам да питам за епизотомията, винаги ли се прави, защо се прави и вярно ли е, че от това после сексът никога не е същия и едва ли не нищо не усещаш? Знам, че звучи малко крайно, но съм чела някакви неща и се чудя на кое да вярвам.
Като стана дума за това, при условие, че при първо раждане имам епизотомия, задължителна ли е и при второ ? И ако не се направи има ли шанс да се разкъса на мястото, където е била старата?
По темата, раждах 16 часа (оказа се, че според лекаря имам т.нар. "ленива матка", контракциите са добри, но са прекалено кратки), болеше ме, но никога не бих избрала секцио. Чувството на излизането на бебето и облекчението на цялото тяло е несравнимо. Също така да си в кондиция и да си чуеш бебето, да го гушнеш, да го огледаш - няма такова преживяване. Болката се търпи и още преди да тръгна за болницата си дадох сметка, че от едната ми ти болка не се умира, мислех само, че всяка контракция означава, че моментът наближава.
Раждах в държавна болница, избрах тази в гр. Левски пред В.Търново, Горна Оряховица и великите специалисти в Плевен. Получих прекрасно отношение, внимание, помощ, бебето си беше през цялото време с мен. Не платих нито стотинка. Смятам, че да родиш, което е най-естественото нещо на земята, не означава непременно да се превръщаш в ходеща дебитна карта и спонсор на лекарите.
Леко раждане желая!
По темата, раждах 16 часа (оказа се, че според лекаря имам т.нар. "ленива матка", контракциите са добри, но са прекалено кратки), болеше ме, но никога не бих избрала секцио. Чувството на излизането на бебето и облекчението на цялото тяло е несравнимо. Също така да си в кондиция и да си чуеш бебето, да го гушнеш, да го огледаш - няма такова преживяване. Болката се търпи и още преди да тръгна за болницата си дадох сметка, че от едната ми ти болка не се умира, мислех само, че всяка контракция означава, че моментът наближава.
Раждах в държавна болница, избрах тази в гр. Левски пред В.Търново, Горна Оряховица и великите специалисти в Плевен. Получих прекрасно отношение, внимание, помощ, бебето си беше през цялото време с мен. Не платих нито стотинка. Смятам, че да родиш, което е най-естественото нещо на земята, не означава непременно да се превръщаш в ходеща дебитна карта и спонсор на лекарите.
Леко раждане желая!
Вече и по време на секцио може да не си "приспан" и да си видиш бебчето.
Бие се някаква спинална и нищо не усещаш, но си будна.
А относно епизотомията-ами мен доста ме шиха, защото го вадиха с вакум, та после 2 месеца не можех да си седна на з@дник@ нормално.
Но после със
няма проблем.
Иначе първите 3 дни дни ходех сгъната на две като бабичка, отделно имах чувството, че са ме ритали с войнишки кубинки отзад, докато тия със секциото в стаята си бяха ок, не съм чула някоя да се оплаче, че и е зле.
Докато аз и още една естествено не можахме да спим от болки.
И като се молихме на сестрите за нещо болкоуспокояващо-връчиха ни парацетамол
После разбрах, че имало свещички...
Бие се някаква спинална и нищо не усещаш, но си будна.
А относно епизотомията-ами мен доста ме шиха, защото го вадиха с вакум, та после 2 месеца не можех да си седна на з@дник@ нормално.
Но после със
няма проблем.Иначе първите 3 дни дни ходех сгъната на две като бабичка, отделно имах чувството, че са ме ритали с войнишки кубинки отзад, докато тия със секциото в стаята си бяха ок, не съм чула някоя да се оплаче, че и е зле.
Докато аз и още една естествено не можахме да спим от болки.
И като се молихме на сестрите за нещо болкоуспокояващо-връчиха ни парацетамол
После разбрах, че имало свещички...
Има много изписано по темата, но с две думи - раждането е както дойде. Примери всякакви - бързо и безпроблемно, бавно и безпроблемно, трудно и с проблеми, въобще проблемно или направо невъзможно. Ако родилния процес започне от само себе си и всичко си върви както трябва: разкритие, контракции, бебе и на теб ти остава само да напъваш е най-добрия вариант. Но, ако съществува някакъв риск за теб или за бебето е препоръчително да се избере секцио.
Така че всичко зависи от конкретния случай.
Леко раждане от мен!
Така че всичко зависи от конкретния случай.
Леко раждане от мен!
Вече и по време на секцио може да не си "приспан" и да си видиш бебчето.
Бие се някаква спинална и нищо не усещаш, но си будна.
Бие се някаква спинална и нищо не усещаш, но си будна.
При секцио се практикува в някои държави, но в България не със сигурност. Докато при естественото имаш голям шанс да ти го оставят.
И при двете нормални раждания имах епизотомия. Първия път защото щерката се беше увила в пъпната връв три пъти и главата й излизаше и се прибираше на всеки напън , а тоновете почнаха да глъхнат. При раждането на синът ми доктора прояви повече настойчивост но след 20 минути напъни главата така и не се показа. Оказа се обиколката е с два см над нормата и освен това детето е вървяло не с фонтанелата а с едното рогче и от блъскане имаше подкожен хематом. Като го извадиха доктора само изохка - защо не казахте че е толкова голям. Еми аз откъде да знам , нали уж те му мериха бедрото а той бил дълъг и затова лежел за килограми. Както го чаках 3,200 той се роди 4,5 кг.
Аз на почти 40 с епизотомия родила такова бебе след два часа бягах и разнасят на момичета от стаята бебетата им. Те и двете на 23 години бяха със секцио. Като ги гледах - голяма мъка. А от моята епизотомия нямам някакви оплаквания...
Аз на почти 40 с епизотомия родила такова бебе след два часа бягах и разнасят на момичета от стаята бебетата им. Те и двете на 23 години бяха със секцио. Като ги гледах - голяма мъка. А от моята епизотомия нямам някакви оплаквания...
Вече и по време на секцио може да не си "приспан" и да си видиш бебчето.
Бие се някаква спинална и нищо не усещаш, но си будна.
Бие се някаква спинална и нищо не усещаш, но си будна.
То и при нормалното е почти същото. Показват и отнасят. Честно казано, точно в тоя момент не ми е било до гушкане на бебе, особено с третото. Просто исках нищо и никой да не ме докосват и да си почина.
Дишането е важно не само на финала- имаш няколко часа засилващи се контракции в предродилна. Има значение дали ще дишаш добре и ще си почиваш между контракциите или ще се паникьосаш още на 3 см. разкритие, ще се стегнеш, ще се опънеш като дъска и ще те боли повече.
Иначе във ВМИ видях, че не всяка първескиня е с епизиотомия. Само ако бебето е наистина голямо, тъканите наистина неподатливи. Раждала съм в 2 болници, за които се носи слава, че никоя не излиза без епизиотомия- 3 раждания и никой нищо не е рязал ей така за спорта.
Вече и по време на секцио може да не си "приспан" и да си видиш бебчето.
Бие се някаква спинална и нищо не усещаш, но си будна.
Бие се някаква спинална и нищо не усещаш, но си будна.
При секцио се практикува в някои държави, но в България не със сигурност. Докато при естественото имаш голям шанс да ти го оставят.
Разбирам всичко написано за механизми и връзки, ама и сега да трябва да раждам пак ще реша секцио и едва ли вашата връзка е по-силна от моята и от тези на други майки и бебета. Според мен тази връзка се изгражда години. Ти го хвърли на баби и дядовци като се прибереш (масово така правят) и чакай да имате връзка, ако щеш и 20 часа да си го раждала
Относно раждането - това че аз съм се възстановила толкова лесно от секциото, не значи че при всеки е така. Имам близка, която много трудно се възстанови и до ден днешен го кълне това секцио, но е преносвала (уж) и за това са я срязали. Сестра й роди нормално, но пък се зарече, че второ нормално няма да има. До човек и организъм си е.
Има и още нещо: ти може да осъществиш връзка с бебето. Но и зависи какво бебе ти се е паднало: някои са прилепчиви и без теб няма да могат; на други не им пука особено и са по-склонни към независимост. Така че не се напъвайте за връзка- в това уравнение са две страни, които трябва да се харесат взаимно.
Има и още нещо: ти може да осъществиш връзка с бебето. Но и зависи какво бебе ти се е паднало: някои са прилепчиви и без теб няма да могат; на други не им пука особено и са по-склонни към независимост. Така че не се напъвайте за връзка- в това уравнение са две страни, които трябва да се харесат взаимно.
Не е страшно!! Аз бях доста напрегната и "наплашена" в 9тия месец от предстоящото раждане. Отидох на лекар защото не се чуствах добре, а се оказа че ми е пукнат нехура от горе и изтича по малко. Е спукаха ми го влязох в предродилна , сложиха ми упойката ( епидурална) която също смятах за нещо ужасно страшно , а не беше . Пуснаха ми окситоцин за защото бях само с 2 см разкритие, след 30 мин бях вече с силните контракции които пак не са толкова страшни въпреки че са единственото болезнено нещо от цялото раждане. И след 5 напъна ( 15 минути) се появи бебчо.Имах епизотомия, защото бебо беше по големичък (3 шева) която не болеше , защото се прави на най силната контракция. Точно на секундата мозъка ти изключва за болката !! На другия ден все едно не бях раждала! Самата представа за раждането ни плаши. И аз бях така, влязох в стаята преди да започне всичко и се скъсах от рев защото ме беше страх. А не беше това ужасно нещо за което се бях потготвила . Веднага ми сложила мъника на корема, и ми дадоха да си го гушкам 2 часа докато съм в залата за наблюдение. Това е най прекрасното нещо!! : ))) Така , че мила смело посрещни бебето си, това е женската природа, създадени сме така , че да издържим на тази болка. Няма страшно !!
То и в промежутъците между контракциите все едно нищо ти няма, аз дори задрмявах че с щерката не бях спала 48 часа. Просто това природата го измислила перфектно...
Дъщеря ми след раждането и тя беше уморена като мен милата от цялото преживяване и 9 часа подред отказваше да суче.
Носят ми я за кърмене а тя ме гледа с едни голееееми влажни слепи очи, плюе зърното и дреме... Ми има ще дремя и аз си викам...така се опознавахме първия ден...
Има и още нещо: ти може да осъществиш връзка с бебето. Но и зависи какво бебе ти се е паднало: някои са прилепчиви и без теб няма да могат; на други не им пука особено и са по-склонни към независимост. Така че не се напъвайте за връзка- в това уравнение са две страни, които трябва да се харесат взаимно.
Дъщеря ми след раждането и тя беше уморена като мен милата от цялото преживяване и 9 часа подред отказваше да суче.
Носят ми я за кърмене а тя ме гледа с едни голееееми влажни слепи очи, плюе зърното и дреме... Ми има ще дремя и аз си викам...така се опознавахме първия ден...
Аз преносих 6 дена и родих със секцио по спешност, защото бебето се беше нагълтало с околоплодни води и беше с лоши тонове.
Сега, 9 месеца по-късно, все още съжалявам, че не родих нормално. С операцията всичко е наред, поносима е болката, най-вероятно при нормалното раждане щеше да ме боли повече. Но винаги ще се чудя какво е да родиш естествено, какво е да си гушкаш бебето в първите минути... Бяхме отделени 24 часа, в които никой не казваше какво се случва...
Сега, 9 месеца по-късно, все още съжалявам, че не родих нормално. С операцията всичко е наред, поносима е болката, най-вероятно при нормалното раждане щеше да ме боли повече. Но винаги ще се чудя какво е да родиш естествено, какво е да си гушкаш бебето в първите минути... Бяхме отделени 24 часа, в които никой не казваше какво се случва...
Започна нормално раждане, наложи се употреба на форцепс, направиха ми епизиотомия, от чиито шевове вече 17г.страдам. И аз бях на окситоцин с нечовешки болки, но никой не ми даде болкоуспокояващо. Ако мога да се върна назад, ще родя секцио.
__Magi, това беше страшна болка, после стоях на една страна, не можех да седна. Години след това усещах придърпване на мястото, както и някакви вътрешни мускулни болки. Сега не ме боли разбира се, защото са минали много години, но понякога имам дискомфорт по време на секс. Щом си го преживяла, едва ли имам какво повече да ти кажа.
Аз бях с епизиотомия първия път, нямам спомен да съм се чувствала толкоз зле, до месец всичко беше преминало. Вторият и третият път родих без епизиотомия и шевове.
Аз за секунда пак ще отклоня темата Rady, значи все пак е възможно при епизотомия при първо раждане, при следващи да не се наложи ?
Имах една нормална бременност и разкритие 3см на термина, но без индикации за скорошно раждане.Преносих 5 дни и на 6-тия предизвикаха раждане с окситоцин. След всичко изчетено във форума страшно се бях уплашила.Бебето също вървеше едро. Раждането обаче мина бързо -към 6.00 часа ми пуснаха системата, един час нямаше ефект, после ми пукнаха водите и я усилиха. В 10:30 се роди малкия - 4100 гр. Не помня адски мъки (по-силните усетих на 8 см), бях адекватна, слушах акушерката. Родих и без избор на екип. Накрая на разкритието ми сложиха но-шпа ако не се лъжа. Имам малка епизотомия, но не и разкъсвания. Втори ден ми е след раждането,сядам внимателно, движа се и се гледаме с бебо. Съвета ми към всички бъдещи майки е да се информират, но да не вземат присърце всеки разказ. Слушайте екипа, който ръководи нещата, и вместо викове от страх - дишайте.
Аз бях с епизиотомия първия път, нямам спомен да съм се чувствала толкоз зле, до месец всичко беше преминало. Вторият и третият път родих без епизиотомия и шевове.
Аз за секунда пак ще отклоня темата Rady, значи все пак е възможно при епизотомия при първо раждане, при следващи да не се наложи ?
Категорично може без епизиотомия. Вторият път бебка беше 3600, третият пак 3600, послидно родих на 40 години тази години.Без нито едно разкъсване и шев бях вторият и третият път, много е важно да се диша и напъв правилно и да се слуша акушерката.
Аз бях с епизиотомия първия път, нямам спомен да съм се чувствала толкоз зле, до месец всичко беше преминало. Вторият и третият път родих без епизиотомия и шевове.
Аз за секунда пак ще отклоня темата Rady, значи все пак е възможно при епизотомия при първо раждане, при следващи да не се наложи ?
Категорично може без епизиотомия. Вторият път бебка беше 3600, третият пак 3600, послидно родих на 40 години тази години.Без нито едно разкъсване и шев бях вторият и третият път, много е важно да се диша и напъв правилно и да се слуша акушерката.
Абсолютно съм съгласна, Благодаря ти, че го написа.
Бях на една лекция, Дишане по време на раждане на Елена Василева. Толкова много ми помогна тази лекция. Много съм ѝ благодарна. Който може да я посети.
Сега видях, че има видео! Който не може да иде лично, да гледа видеото.
Освен дишането и акушерката има толкова допълнителни фактори така че не мога да се съглася с горенаписаното...то е в идеалния случай ако всичко е наред. Но не винаги е така...
Точно
За мен това дали ще имаш епизиотомия зависи главно от това на какъв екип ще попаднеш. Доста раждания биха могли да минат без епизиотомия ако са били при други лекари и акушерки (главно НЕбългарски!). Иначе не е задължително и при второ раждане да има, но доколкото знам май е по - висока вероятността да се разкъса мястото на старата епизиотмия, особено ако не е направена добре
Абсолютно съм съгласна, Благодаря ти, че го написа.
Бях на една лекция, Дишане по време на раждане на Елена Василева. Толкова много ми помогна тази лекция. Много съм ѝ благодарна. Който може да я посети.
Сега видях, че има видео! Който не може да иде лично, да гледа видеото.
Бях на една лекция, Дишане по време на раждане на Елена Василева. Толкова много ми помогна тази лекция. Много съм ѝ благодарна. Който може да я посети.
Сега видях, че има видео! Който не може да иде лично, да гледа видеото.
Позната ми прати този линк, бременна в Германия, бяхме си говорили по темата раждане. Нова документация за съжаление само на немски език, ако някой говори може да я изгледа, по темата секцио и как непрекъснато нараства процентът на бебета, родени така и защо (причините са икономически - естественото раждане е много по-дълго и респективно изисква повече персонал и средства. Отделно, че планирано секцио значи, че може да се направят много повече раждания в по-кратък период от време, което просто става бизнес за много частни клиники). Като цяло се казва, че до скоро се е мислело, че поне за бебето е по-безопасният начин за раждане, но последните изследвания показват, че не е така и е еднакво, а отделно има данни, че е много по-добре да се роди по естествен начин детето (бактерии от родовия канал и т.н.). За майката със сигурност естественото раждане крие по-малко рискове. Казват естествено, че при медицински причини за секцио могат да се спасят животи и като цяло документацията не е против секциото, а по-скоро против тренда, за все повече "желаещи" без основателни причини, който до голяма степен се налага от лекари и клиники, които поради гореспоменатите икономически причини го намират за по-удобно.
С това не искам да пораждам спорове, просто предавам какво се казва.
http://www.arte.tv/guide/de/060770-000-A/kaiserschnitt-die-kontr … =1&country=DE
С това не искам да пораждам спорове, просто предавам какво се казва.
http://www.arte.tv/guide/de/060770-000-A/kaiserschnitt-die-kontr … =1&country=DE
Skeeter, не знам дали нашето здравеопазване може да се сравни с немското, но една британска акушерка наскоро описа в една статия основната причина бременните в България да не искат да раждат нормално. „Време е да надигнем глас срещу раждането в България“ - се казва статията.
Раждала съм нормално (ако предизвиканото разкритие с ръчен преглед 14 дни преди термин, спукания околоплоден мехур, засилената система окситоцин се брои за нормално раждане). Иначе съм съгласна с аргументите "за" нормално раждане, но втори път едва ли бих си го причинила. Най-малкото в такъв момент не бих влизала в спорове с персонала, че искам да раждам "нормално" нормално.
Раждала съм нормално (ако предизвиканото разкритие с ръчен преглед 14 дни преди термин, спукания околоплоден мехур, засилената система окситоцин се брои за нормално раждане). Иначе съм съгласна с аргументите "за" нормално раждане, но втори път едва ли бих си го причинила. Най-малкото в такъв момент не бих влизала в спорове с персонала, че искам да раждам "нормално" нормално.
Ще си ражда всеки както си иска и както докторите преценят. това за мен е въпрос на избор и трябва да бъде така.
Какво значи да се надигне глас? Сега ще ме принудят да родя нормално или секцио ли?
И пред мен стои дилемата-секцио или нормално. Живот и здраве, много трудно ще реша.
Но клоня към секцио. засега
това за мен е въпрос на избор и трябва да бъде така. Какво значи да се надигне глас? Сега ще ме принудят да родя нормално или секцио ли?
И пред мен стои дилемата-секцио или нормално. Живот и здраве, много трудно ще реша.
Но клоня към секцио.
засега
Точно пък англичаните не са никакъв пример за стабилно здравеопазване в частта бременност/раждане.
Ако за тях нормална грижа е 1 път за 9 месеца да ти измерят кръвното - да си го мерят и да не дават акъл!
Ако за тях нормална грижа е 1 път за 9 месеца да ти измерят кръвното - да си го мерят и да не дават акъл!
+10000000000000
Имам познат англичанин,изключително е недоволен от здравеопазването там,в частност проследяване на бременност и педиатрия.
Точно пък англичаните не са никакъв пример за стабилно здравеопазване в частта бременност/раждане.
Ако за тях нормална грижа е 1 път за 9 месеца да ти измерят кръвното - да си го мерят и да не дават акъл!
Ако за тях нормална грижа е 1 път за 9 месеца да ти измерят кръвното - да си го мерят и да не дават акъл!
+10000000000000
Имам познат англичанин,изключително е недоволен от здравеопазването там,в частност проследяване на бременност и педиатрия.
А пък да не говоря как едната постоянно ни питаше нас как да лекува детето, защото в спешното се чакало с часове, а при джи пи-то-парацетамол и айдеее.
Трябва да си много зле-ти или детето за да си надигнат мързеливите задници!
Частно почти няма, а ако се докопаш преглед само-250 кинта!
На моя приятелка английската система едва не й затри детето. При тях нали се ражда само с акушерки. Почва раждането, но тоновете почват да падат. Суетят се тия акушерки, в един момент викат по спешност лекар. Той идва след 2-3 часа. В това време приятелката ми се мъчи ужасно, тоновете почти се изгубват. Като идва решава, че трябва спешно секцио, правят секцио, но бебето вече е тръгнало в родовия канал и не могат да го изтеглят и през корема... В крайна сметка, слава богу, се бяха правили, но той беше изплакал 3-4 мин след раждането. И това всичко в случая идва от това, че докато извикат лекар и той докато дойде, минават часове...
Когато бременността е безпроблемна, не виждам нищо лошо в това да има по-малко ехографии и само акушерка да следи майката.
Много жени се оплакват от отношението на лекарите.Те търсят патологии, когато ги няма не им се разправя Естествено, че ще им е досадно да мерят, да разговарят с бременната за нейните притеснения.Те искат болести и интересни случаи. Това е тяхната работа.
Аз лично, ако мога да родя естествено следващия път, бих избрала акушерка да води раждането.
Много жени се оплакват от отношението на лекарите.Те търсят патологии, когато ги няма не им се разправя
Естествено, че ще им е досадно да мерят, да разговарят с бременната за нейните притеснения.Те искат болести и интересни случаи. Това е тяхната работа. Аз лично, ако мога да родя естествено следващия път, бих избрала акушерка да води раждането.
А ако бременността е безпроблемна, но раждането се закучи (защото и такива случаи има) тази акушерка как ще те спаси?
Да не говорим, че при все повече развиващите се технологии може да се види отрано дали детето има проблем и да се вземат мерки навреме-така че ехографията, амниото и прочие не са само за да видиш бебето и пола отрано.
А тези бактерии от родовия канал и бла-бла-ами съжалявам, но въпреки тях и дългото кърмене моето си боледува доста често-така че поне лично за мен това са си митове.
Да не говорим, че при все повече развиващите се технологии може да се види отрано дали детето има проблем и да се вземат мерки навреме-така че ехографията, амниото и прочие не са само за да видиш бебето и пола отрано.
А тези бактерии от родовия канал и бла-бла-ами съжалявам, но въпреки тях и дългото кърмене моето си боледува доста често-така че поне лично за мен това са си митове.
От един случай не може да се генерализира. Те докторите щом го препоръчват се предполага, че е на базата на нещо. Много ми е интересно някой като се изкаже против всеобщо прието мнение заради личен опит, който е различен. Аз родих естествено и кърмя една година вече и бебето ми не е било болни досега нито веднъж, с което не казвам, че двете са решението на всички проблеми.
Колкото до акушерките - лекар ми следя бременността и имам всички ехографи, фетални морфологии и т.н, при акушерки раждах. Едното не изключва другото. Лекари имаше на място ако беше станал проблем, даже мина няколко пъти, но поради липса на такъв просто си излезе след като пита всичко наред ли е. Ако знам, обаче, че в болница (макар че дълбоко ме съмнява да е болница, а по-скоро родилна къща или как се води на български) няма лекари и ще чакам 2-3 часа няма да родя при акушерка, да. Но всеки може да се осведоми, прецени и избере къде и как да ражда.
Колкото до акушерките - лекар ми следя бременността и имам всички ехографи, фетални морфологии и т.н, при акушерки раждах. Едното не изключва другото. Лекари имаше на място ако беше станал проблем, даже мина няколко пъти, но поради липса на такъв просто си излезе след като пита всичко наред ли е. Ако знам, обаче, че в болница (макар че дълбоко ме съмнява да е болница, а по-скоро родилна къща или как се води на български) няма лекари и ще чакам 2-3 часа няма да родя при акушерка, да. Но всеки може да се осведоми, прецени и избере къде и как да ражда.
Родих две деца нормално и без упойка. За мен раждането не е страшно, но задължително с избор на екип, първият ми път беше без екип и отношението към мен беше страшно, а не самото раждане.
Казват,че раждане с раждане не си прилича.
Няма гаранция кое как ще протече.
Аз родих естествено,без никакви лекарства.Не усещах болка.Други жени са ми казвали,че е невъзможно да не съм усещала болка...
Сега нали има епидурална упойка,с нея също нищо не се усещало,приятелка споделя,че е много благодарна за тази упойка.
Преди 16 години не беше масово предлагана тази услуга.
Няма гаранция кое как ще протече.
Аз родих естествено,без никакви лекарства.Не усещах болка.Други жени са ми казвали,че е невъзможно да не съм усещала болка...
Сега нали има епидурална упойка,с нея също нищо не се усещало,приятелка споделя,че е много благодарна за тази упойка.
Преди 16 години не беше масово предлагана тази услуга.