Какво за вас са битовизмите?

Знам ли, аз лично не виждам нищо романтично в това да клекна, за да изтъркам тоалетната чиния, просто повтарящи се действия, които са нужни за елементарната хигиена. Предпочитам да минат набързо и да си прекараме повече време в почивка или някакви общи забавления, което се постига с практичност, а нищо практично няма в това да държат една и съща дреха от двата края.
Примерно ако мъжът ми готви и пералнята е спряла, защо да ида да му се пречкам при печката, а като сготвим да тичаме дружно с изпраните дрехи, като мога да намятам дрехите докато готви и после да седнем заедно на масата, да излезем или да изгледаме някой филм?
Или някой от нас да не е вкъщи, но другият да държи дрехите в пералнята докато са двамата налице.
Не знам, аз не виждам логика.

 Дом и семейство >> Семейни отношения >> Семейни отношения >> Какво за вас са битовизмите?

Не се наемам да коментирам, но нещо повече от средното ти куца.

Е, на трета страница най-накрая да разберем за какво е темата. Ами връхлитат битовизмите, да - всеки, който е излязъл от детска възраст, независимо дали живее сам или в някаква семейна/ родово-общинна/ съквартирантска конфигурация. А за връзката им със съвместното съжителство - има се предвид, че докато сте гаджета, които не живеят заедно, е много по-лесно всичко да е романтика, аху и иху, без никакви неприятни изненади и първоначални напасвания и реорганизации. Но пък ако имате съвместни дългосрочни планове, без съжителство няма да стане и ще си смесите... ъ... битовизмите.  

The Catcher in the Rye, личи си, че сме от една порода/зодия Аз се отказах да следя темата 

Битовизмите са нормалния ритъм на живот при двойки или при сами хора. Вършат се без много да се мисли по тях, но без тях не става.
Могат и да са забавни. Например, влизаш в банята/тоалетната и виждаш, че няма хавлия/хартия. Изквичаваш и някой ти донася,  Ей това си е чист битовизъм, ама някак симпатичен.

Аз сега прилагам обучителни методи над кучето да го накарам да пусне прахосмукачка, ама не ми се получава - то си спи и си пуска козина.

Битовизмите настават в мига, в който няма кой да ти избърше задника, а се наложи сам да посегнеш към тоалетната хартия.

Аз лично влагам думата "дреболии".

А за мястото им в съвместното съжителство или самостоятелния живот съм на мнението на НСЧ:

Точно вчера обяснявахме, че трудно ще гладим една риза едновременно и че е напълно нормално той да глади, а аз да правя нещо друго.

Твърде много се мисли за битовизми. Ясно е, че трябва елементарно планиране от типа на "ще напазарувам на връщане от доктора, за да не излизам после пак, че се губи време, което пък значи, че преди да изляза за доктора трябва да съм хвърлила око на шкафовете и да съм видяла от какво има нужда". Но няма нужда от твърде много мислене, нещата се вършат, когато се види, че има нужда. При мен това действа. Забелязвам и че при хората с наистина натоварени професии същото действа, а не планиране от-до. Няма как да свършиш нещо смислено, ако мозъкът ти нонстоп превърта списъка за пазаруване.
Завърти ли се съзнанието около битовизмите и около нагласянето на ежедневието спрямо тях, става страшно. Не стига времето за наистина важните неща - нещата, които изграждат и обогатяват характера и дългосрочният резултат е, че човек затъпява.
Много по-важно е да има какво да си кажем вечер отколкото дали хладилникът е пълен на 100%/дали съм пуснала препарата против варовик в кафемашината/дали ризата му все още виси на стола от предния ден.
И със салфетки можеш да си избършеш Д-то. Тва щото не отразявам особено тоалетната хартия като консуматив и... нали.

Мнението ми е от позицията на някого, който има кажи-речи еднакви представи и скорост на вършене на нещата (което ми е много важно!) с партньора и където има разминавания, си съблюдаваме разните особености на характера. Знам, че ако не беше така, значително повече щяха да ми бъркат в мозъка разните му битовизми. Понякога нещата не са на 100%, факт. Да не кажа, че вечно се случва нещо да не е на 100%, сигурно е така във всяко домакинство. Въпросът е как се реагира на това.
Малко съм разхвърляна, но като цяло съм on top of things и знам какво има за вършене и кое кога трябва да се свърши, та съм "над нещата" като съзнание без да съм некадърна. Работя по въпроса да не си ангажирам акъла предимно с дреболии. Понякога точно това правя от желание да свърша всичко.

Eдит: Долния пост на Янечек е супер наистина, хихиках кажи-речи през цялото време

Битовизми наричам безкрайния набор от ситуации, които възникват в ежедневието по най-невинни и незначителни поводи. Да вземем твоите чорапи, за които говориш в първия пост - сами по себе си не са никакъв проблем - седят си на пода и не те дразнят, можеш да ги прескочиш 100 пъти без да ги забележиш и когато ти свършат всичките чорапи в шкафа, ще се сетиш да си ги изпереш. Но когато живееш с човек, който мрази да прескача чорапи и ако на пода има дори един-единствен чорап, този човек се изнервя и дразни, но и му е под достойнството да го вдигне и сложи за пране, ето ти проблем - защото изведнъж от теб, която 20 години си си прескачала чорапите, се очаква да започнеш да ги слагаш за пране в мига, в който ги събуеш. Да кажем, че свикнеш да си слагаш чорапите за пране и подът ви е чист, но се оказва, че новият ти съквартирант има навика всяка сутрин, даже в почивните дни,  рязко да дърпа пердето и да отваря прозореца, а ти обичаш да се излежаваш до късно на спуснати завеси. Да кажем, че се позавиеш през глава, за да не ти блести, но тогава твоят човек със сръчни свижения и завиден ентусиазъм си разпъва шалтето за сутрешната йога и започваш да долавяш звуците от ритмично проскърцващ паркет. И това понасяш, защото си над нещата, но когато станеш и решиш да си запалиш една цигара, а намериш в пепелника си костилка от праскова, обелка от домат или залепена дъвка, вече си влизаш съвсем в нешата и започваш да натякваш и за пердето, и за йогата, и за тъпите чорапи.
Дори подялбата на задачите не може да избегне битовизмите, защото всеки очаква нещата да се вършат по неговия начин и трудно ще приеме да се вършат по друг, но и няма сам всичко да свърши. Да кежем, че сме се разбрали аз да мия тоалетната и аз наистина я мия, само че не точно в събота, както ти очакваш, ами когато ми се види мръсна, но на теб ти се вижда мръсна много преди аз да съм забелязала и започваш да подпитваш няма ли да я измия най-накрая, на мен ми писва да ми натякваш, хващам си нещата и си излизам, без да ти давам обяснение къде и от асансьора ти подвиквам да си я измиеш сама тъпата тоалетна, щом толкова те дразни. Ей такива дреболийки, които сами по себе си нищо не означават, но натрупат ли се, могат да ти скапят утрото, наричам битовизми.

Янечек, кучето почти отиде да повика помощ, още ми текат сълзи.

А, ти защо питаш, след като знаеш какво влагаш в думата?

Да не набираш материал за " Попитахме 100 човека какво е " битовизъм"?

Да

Ежедневно необходимо "зло", което се извършва от този, който е свободен в момента.
Не им се впечатлявам.Има далеч по-интересни неща в деня....
Изгода/увреда няма.

В една друга тема коментирах, че едно време съм си живяла студентски живот, а не съм съжителствала, именно заради битовизмите.

А битовизмите за мен са един неписан набор от правила за домакинстване, които никой не знае точно, но могат да скапят доста по-интересни и приятни дейности. Примерно аз може към 5 следобед да съм изключила вече и да искам само книжка и вино, ноооо...като съм с мъж, той иска храна и компания. И ако е в кофти настроение, може дори да е критичен за някакви дребни неща.

Битовизъм за мен е това, което другите смятат, че трябва да върша с усмивка на уста, а то всъщност е бездънно тъпо, а понякога и ненужно. Например майка ми смята, че трябва с усмивка на уста да стана Степфордска съпруга и всичко да е под конец, като в замяна да придобия нейното право да крещя на домашните, ако развалят реда. Проклетият ред е битовизъм- нито полезен, нито приятен, не се печелят пари от него, само вдига кръвното. Нооо...себеуважаващата се "добра домакиня" крещи, пази кувертите и покривчиците, изобщо - избива го на садистично чистофайничество. И това са битовизми.

Битовизмите за мен са всички досадни неща, свързани с материалното ни оцеляване. За мен гладът и задължението да го задоволим като потребност по няколко пъти на ден, си е най-гадният битовизъм, който ме изморява.

И сам да живееш пак трябва да си чистиш, переш и т.н.

П.П. През студентските години последното нещо, което някой го интересува са битовизмите. Живеех с приятели и после с мъжа ми и още една двойка, страхотни спомени имам от тези години...