Какво за вас са битовизмите?

  • 18 409
  • 199
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 756
Често срещам думата и търся мнения за собствена изгода Joy За мен значат чорапи на пода, от които не се впечатлявам. Два пъти повече не се впечатлявам ако са моите. Но аз не съм важна, искам да прочета повече мнения по въпроса.

# 1
  • Мнения: 2 493
Не разбрах точно за какво е темата. Ами битовизмите са си битовизми. Ежедневни рутинни дейности, които трябва да се свършат. Да сготвиш, да изпереш, да заведеш детето на ДГ и т.н.

# 2
  • Мнения: 1 756
Темата е за битовизмите и моята собствена изгода. Бих желала да разбера кой какво влага, за да сверя часовника, ако мога така да се изразя (евентуално по-разбираемо).

# 3
  • Мнения: 2 493
И каква изгода очакваш от битовизмите?!

# 4
  • Мнения: 25 681
Битовизмите са страстоубийци. Т.е. онази магическа отвара, която превръща принца/принцесата в най-обикновена крастава жаба.

И каква изгода очакваш от битовизмите?!

Оправдание някакво явно...

# 5
  • Мнения: 1 756
Явно някакво, лирическият герой по всяка вероятност е имал предвид Joy Собствена (за трети път). Аз питам. Ако имаш въпроси към моята личност - давай. Ама в твоя тема специално за мен, нали Simple Smile Провокации не харесвам.

# 6
  • Мнения: X
.

Последна редакция: пн, 25 сеп 2017, 09:38 от Анонимен

# 7
  • Мнения: 25 681
Явно някакво, лирическият герой по всяка вероятност е имал предвид Joy Собствена (за трети път). Аз питам. Ако имаш въпроси към моята личност - давай. Ама в твоя тема специално за мен, нали Simple Smile Провокации не харесвам.

А превод?

# 8
  • Мнения: 1 756
Какво за вас са битовизмите?

# 9
  • София
  • Мнения: 24 839
Дали са оправдание за мързела, за незаинтересоваността към човека до теб?

Да, доста често.

Много мърли са " над битовизмите" и много недорасли да поемат семейните задължения- също.
Битовизмите са " руслото" на живота ни, което ние избираме и когато " рИвем" от тях, рИвем от собствените си избори, обвинявайки всичко и всички, но не и себе си. Simple Smile

# 10
  • Мнения: 3 784
Нещо не разбирам смисъла на темата? Питаш какво е значението на думата "битовизми" ли?

За мен битовизми са не само домакинските дейности, а всички занимания, свързани с гладкото протичане на ежедневието в един дом. Т.е., не просто изми ли, сготви ли, ами има ли бензин в колата, кога трябва да се запише детето за курса по английски, поднових ли застраховката и трябва да звънна на телекома да ги питам защо сметката ми е безобразно надписана тоя месец.  Laughing Ей това е битовизми. И според мен най-много ресурс взема не самото им извършване, ами мениджмънта им.  Laughing

Пък другото е песни, поезия и живот като на кино - в промеждутъците между битовизмите.  Laughing

# 11
  • Мнения: 1 756
Питам какво за вас са битовизмите. Моето мнение е ясно. Не желая портрет. Щеше ми се да видя чуждо мнение без психолохически догадки.

# 12
  • Мнения: 272

Пък другото е песни, поезия и живот като на кино - в промеждутъците между битовизмите.  Laughing

Много ми хареса това. Наистина, за да вървят великите дела и емоции (или към каквото там се стреми даден индивид), първо някой трябва да се е погрижил за битовизмите - дали той, дали любим човек, дали платен работник, но все някой трябва и тях да е свършил.

Сега ти видях въпроса:

Питам какво за вас са битовизмите. Моето мнение е ясно. Не желая портрет. Щеше ми се да видя чуждо мнение без психолохически догадки.

За мен са необходими задължения. Нещо, което трябва да се свърши. Повечето от тях не ме докарват до възторг, но пък живота на възрастните не е само вечен купон тъй или иначе. Гледам където мога да си докарвам сама настроение в скучните задачи (като да гладя на музика примерно).

# 13
  • Мнения: 1 756
Хубаво, ама какво влагате в това "битовизми"? Това е питането. Да псувам и аз мога.

# 14
  • Мнения: 6 753
Всички дейности свързани с поддържането на един дом в място удобно за обитаване от всичките му членове. Както и такива осигуряващи гладкото протичане на ежедневието на същите. Чистене, пране, пазаруване, гладене, подреждане, готвене, логистика..... още да изброявам ли.

# 15
  • Мнения: 1 756
Тоест съществуват битовизми и без мъж? Можеш и всъщност е наложително да се переш, миеш и гладиш. Само питам.

 Редакция: Явно не съм поставила питането си правилно. Какво за вас значат битовизмите в съвемстното ви съжителство?

# 16
  • Мнения: 272
Тоест съществуват битовизми и без мъж? Можеш и всъщност е наложително да се переш, миеш и гладиш. Само питам.

И без мъж си съществуват. И без жена си съществуват.

Защо не кажеш какво те терзае, ами си седнала да задаваш отговори на публиката?

# 17
  • Мнения: 1 756
Нищо не ме терзае, спокойно. Чисто любопитство ме тресе. Под вола няма теле. Не се надъхвайте за словесна атака излишно. Няма да я получите. Както каза Абсурд, аз съм над нещата Simple Smile В действителност наистина ми е интересно какво се случва, когато настанат битовизмите и какво значат за всяка една от вас.

# 18
  • Мнения: 6 753
Питаш как и дали се променят битовизмите когато мъж и жена заживеят заедно? Или и като се появят деца?

# 19
  • Мнения: 272
Питам какво за вас са битовизмите. Моето мнение е ясно. Не желая портрет. Щеше ми се да видя чуждо мнение без психолохически догадки.

Тоест съществуват битовизми и без мъж? Можеш и всъщност е наложително да се переш, миеш и гладиш. Само питам.

 Редакция: Явно не съм поставила питането си правилно. Какво за вас значат битовизмите в съвемстното ви съжителство?

Нищо не ме терзае, спокойно. Чисто любопитство ме тресе. Под вола няма теле. Не се надъхвайте за словесна атака излишно. Няма да я получите. Както каза Абсурд, аз съм над нещата Simple Smile В действителност наистина ми е интересно какво се случва, когато настанат битовизмите и какво значат за всяка една от вас.

????
Ти може и да си над нещата, но определено не ти се отдава формулирането на ясна мисъл. Можеш ли да си конкретизираш въпроса точно и ясно или просто толкова си можеш и да не очакваме друго...

# 20
  • Мнения: 1 756
Не. Питам какво значат битовизмите при съвместно съжителство м/у разкични хора. Какво влагат използвайки "битовизми"? Не искам да знам подробности, а и не ме засягат. Само какво се влага.

# 21
  • Мнения: 1 756
С обида и нападение далече няма да стигнеш. Приеми го като добросърдечен съвет, каквото и е питането ми. И то не засяга само мен. Но по-нататък ще го разбереш.

# 22
  • Мнения: 272
С обида и нападение далече няма да стигнеш. Приеми го като добросърдечен съвет, каквото и е питането ми. И то не засяга само мен. Но по-нататък ще го разбереш.

Не си ли малка, да ми даваш съвети? Пък и не смятам, че съм те обидила, но наистина много се дразня на хора, възрастни хора, вероятно завършили поне средно образование, които не могат да формулират една ясна мисъл и се налага да им се задават по сто въпроса, за да се разбере какво са искали да кажат/ да попитат?

А на въпроса вече май ти отговориха доста изчерпателно (и Гугъл щеше да ти свърши същата работа).

# 23
  • Мнения: 1 756
Гугъл не е емблема за достоверност и обективност. Благодаря за двата отговора!

# 24
  • Мнения: 46 551
Питам какво значат битовизмите при съвместно съжителство м/у разкични хора. Какво влагат използвайки "битовизми"? Не искам да знам подробности, а и не ме засягат. Само какво се влага.
За мен - ежедневните дейности и навици, които са свързани с хигиенните и физиологични лични нужди на всеки човек + на хора, които са в домакинството му и са зависими от него (бебета, малки деца, хора със заболяване или възрастни).

# 25
  • Мнения: 7 325
Не натоварвам с отрицателни емоции думата битовизми. Ние имаме една рутина, която може да мине в графа битовизми, от доста години. Няма нищо вълнуващо в нея, но и не е нещо което да ме притеснява и да ме накара да се оплаквам.
Не мога да разбера теми от рода на *Животът ни е битовизъм и ми писна от Него*, *Битовизмите ни отдалечиха и няма връщане назад*, *Потънахме в битовизми и изведнъж се появи мъжът на живота ми и ме измъкна от тях* ....
Та - битовизмите за мен са нещо удобно, познато и съвсем нормално за едно семейство.

# 26
  • Мнения: 1 756
НСЧ, знам, че има противоречие. Но какво конкретно? Какво искат да кажат като казват не заживявайте заедно, защото ще ви връхлетят битовизмите. Сигурно ми куца средното, за да се изразя, мамка му.
Редакция след последния пост: Именно, не мога да разбера смисъла. И в даден момент битовизмите не стават ли най-ценното, това, което истински споделяш.

# 27
  • Мнения: 7 325
Всеки го разбира различно и според момента в който се намира.

# 28
  • Мнения: 46 551
Какво искат да кажат като казват не заживявайте заедно, защото ще ви връхлетят битовизмите...
Казват го хора, които са се събрали с човек, с когото имат различни разбирания и навици, и който е показал явно, че няма да ги промени, а те трябва да го направят.
Или мързеливи, пробвали същия номер, но получили отпор, съответно са принудени да си извадят ръцете от задника или най-малкото да търпят всекидевно мрънкане.
Както и такива, които са с еднакви схващания, но смятат, че само те са тези, които физически трябва да ги извършат, съответно струпването на гърба им след определен по-дълъг период ги скапва или им отнема време, което могат да прекарат по далеч по-приятен начин.

И в даден момент битовизмите не стават ли най-ценното, това, което истински споделяш.
Е, какво ценно има в това да простираш дрехите примерно.
По-скоро става дума за дребни задачки, които съпътстват дните ни.

# 29
  • Мнения: 1 756
А защо не? Защо да не простирате заедно, да не се спъвате с изпаднали дрехи и да ви е кеф? Висшето ми убягва. Исках да видя положителното. Онова, което свързва, а не разделя. Дали е възможно в прозаичното да видиш романтичното? И защо всъщност това не е асоциацията?

# 30
  • Мнения: 46 551
Знам ли, аз лично не виждам нищо романтично в това да клекна, за да изтъркам тоалетната чиния, просто повтарящи се действия, които са нужни за елементарната хигиена. Предпочитам да минат набързо и да си прекараме повече време в почивка или някакви общи забавления, което се постига с практичност, а нищо практично няма в това да държат една и съща дреха от двата края.
Примерно ако мъжът ми готви и пералнята е спряла, защо да ида да му се пречкам при печката, а като сготвим да тичаме дружно с изпраните дрехи, като мога да намятам дрехите докато готви и после да седнем заедно на масата, да излезем или да изгледаме някой филм?
Или някой от нас да не е вкъщи, но другият да държи дрехите в пералнята докато са двамата налице.
Не знам, аз не виждам логика.

# 31
  • София
  • Мнения: 17 815
 Дом и семейство >> Семейни отношения >> Семейни отношения >> Какво за вас са битовизмите?

Темата е за битовизмите Бих желала да разбера кой какво влага
Какво за вас са битовизмите?
Питам какво за вас са битовизмите. Щеше ми се да видя чуждо мнение
Хубаво, ама какво влагате в това "битовизми"? Това е питането.
Редакция:  Какво за вас значат битовизмите в съвемстното ви съжителство?
Не. Питам какво значат битовизмите при съвместно съжителство м/у разкични хора. Какво влагат използвайки "битовизми"
Но какво конкретно? Какво искат да кажат
Не се наемам да коментирам, но нещо повече от средното ти куца. Rolling Eyes

# 32
  • Мнения: 3 784
Е, на трета страница най-накрая да разберем за какво е темата. Laughing Ами връхлитат битовизмите, да - всеки, който е излязъл от детска възраст, независимо дали живее сам или в някаква семейна/ родово-общинна/ съквартирантска конфигурация. А за връзката им със съвместното съжителство - има се предвид, че докато сте гаджета, които не живеят заедно, е много по-лесно всичко да е романтика, аху и иху, без никакви неприятни изненади и първоначални напасвания и реорганизации. Но пък ако имате съвместни дългосрочни планове, без съжителство няма да стане и ще си смесите... ъ... битовизмите.  Mr. Green

Скрит текст:
Сетих се за Мопасан и неговия разказ за омесването на обувките.  Mr. Green Mr. Green



# 33
  • Боса по асфалта вървя си ...
  • Мнения: 20 854
The Catcher in the Rye, личи си, че сме от една порода/зодия Grinning Аз се отказах да следя темата  Crazy

# 34
  • Мнения: 22 036
Битовизмите са нормалния ритъм на живот при двойки или при сами хора. Вършат се без много да се мисли по тях, но без тях не става.
Могат и да са забавни. Например, влизаш в банята/тоалетната и виждаш, че няма хавлия/хартия. Изквичаваш и някой ти донася,  Ей това си е чист битовизъм, ама някак симпатичен.

Аз сега прилагам обучителни методи над кучето да го накарам да пусне прахосмукачка, ама не ми се получава - то си спи и си пуска козина.

# 35
  • Мнения: X
В действителност наистина ми е интересно какво се случва, когато настанат битовизмите и какво значат за всяка една от вас.
Битовизмите настават в мига, в който няма кой да ти избърше задника, а се наложи сам да посегнеш към тоалетната хартия.

# 36
  • Мнения: 2 323
Не. Питам какво значат битовизмите при съвместно съжителство м/у разкични хора. Какво влагат използвайки "битовизми"? Не искам да знам подробности, а и не ме засягат. Само какво се влага.

Аз лично влагам думата "дреболии".

А за мястото им в съвместното съжителство или самостоятелния живот съм на мнението на НСЧ:
Цитат
Предпочитам да минат набързо и да си прекараме повече време в почивка или някакви общи забавления, което се постига с практичност, а нищо практично няма в това да държат една и съща дреха от двата края.

Точно вчера обяснявахме, че трудно ще гладим една риза едновременно и че е напълно нормално той да глади, а аз да правя нещо друго. Laughing

Твърде много се мисли за битовизми. Ясно е, че трябва елементарно планиране от типа на "ще напазарувам на връщане от доктора, за да не излизам после пак, че се губи време, което пък значи, че преди да изляза за доктора трябва да съм хвърлила око на шкафовете и да съм видяла от какво има нужда". Но няма нужда от твърде много мислене, нещата се вършат, когато се види, че има нужда. При мен това действа. Забелязвам и че при хората с наистина натоварени професии същото действа, а не планиране от-до. Няма как да свършиш нещо смислено, ако мозъкът ти нонстоп превърта списъка за пазаруване.
Завърти ли се съзнанието около битовизмите и около нагласянето на ежедневието спрямо тях, става страшно. Не стига времето за наистина важните неща - нещата, които изграждат и обогатяват характера и дългосрочният резултат е, че човек затъпява.
Много по-важно е да има какво да си кажем вечер отколкото дали хладилникът е пълен на 100%/дали съм пуснала препарата против варовик в кафемашината/дали ризата му все още виси на стола от предния ден.
И със салфетки можеш да си избършеш Д-то. Тва щото не отразявам особено тоалетната хартия като консуматив и... нали. Laughing

Мнението ми е от позицията на някого, който има кажи-речи еднакви представи и скорост на вършене на нещата (което ми е много важно!) с партньора и където има разминавания, си съблюдаваме разните особености на характера. Знам, че ако не беше така, значително повече щяха да ми бъркат в мозъка разните му битовизми. Понякога нещата не са на 100%, факт. Да не кажа, че вечно се случва нещо да не е на 100%, сигурно е така във всяко домакинство. Въпросът е как се реагира на това.
Малко съм разхвърляна, но като цяло съм on top of things и знам какво има за вършене и кое кога трябва да се свърши, та съм "над нещата" като съзнание без да съм некадърна. Работя по въпроса да не си ангажирам акъла предимно с дреболии. Понякога точно това правя от желание да свърша всичко.

Eдит: Долния пост на Янечек е супер наистина, хихиках кажи-речи през цялото време Simple Smile

Последна редакция: пн, 25 сеп 2017, 12:25 от bambinnah

# 37
  • Мнения: 14 654
Битовизми наричам безкрайния набор от ситуации, които възникват в ежедневието по най-невинни и незначителни поводи. Да вземем твоите чорапи, за които говориш в първия пост - сами по себе си не са никакъв проблем - седят си на пода и не те дразнят, можеш да ги прескочиш 100 пъти без да ги забележиш и когато ти свършат всичките чорапи в шкафа, ще се сетиш да си ги изпереш. Но когато живееш с човек, който мрази да прескача чорапи и ако на пода има дори един-единствен чорап, този човек се изнервя и дразни, но и му е под достойнството да го вдигне и сложи за пране, ето ти проблем - защото изведнъж от теб, която 20 години си си прескачала чорапите, се очаква да започнеш да ги слагаш за пране в мига, в който ги събуеш. Да кажем, че свикнеш да си слагаш чорапите за пране и подът ви е чист, но се оказва, че новият ти съквартирант има навика всяка сутрин, даже в почивните дни,  рязко да дърпа пердето и да отваря прозореца, а ти обичаш да се излежаваш до късно на спуснати завеси. Да кажем, че се позавиеш през глава, за да не ти блести, но тогава твоят човек със сръчни свижения и завиден ентусиазъм си разпъва шалтето за сутрешната йога и започваш да долавяш звуците от ритмично проскърцващ паркет. И това понасяш, защото си над нещата, но когато станеш и решиш да си запалиш една цигара, а намериш в пепелника си костилка от праскова, обелка от домат или залепена дъвка, вече си влизаш съвсем в нешата и започваш да натякваш и за пердето, и за йогата, и за тъпите чорапи.
Дори подялбата на задачите не може да избегне битовизмите, защото всеки очаква нещата да се вършат по неговия начин и трудно ще приеме да се вършат по друг, но и няма сам всичко да свърши. Да кежем, че сме се разбрали аз да мия тоалетната и аз наистина я мия, само че не точно в събота, както ти очакваш, ами когато ми се види мръсна, но на теб ти се вижда мръсна много преди аз да съм забелязала и започваш да подпитваш няма ли да я измия най-накрая, на мен ми писва да ми натякваш, хващам си нещата и си излизам, без да ти давам обяснение къде и от асансьора ти подвиквам да си я измиеш сама тъпата тоалетна, щом толкова те дразни. Ей такива дреболийки, които сами по себе си нищо не означават, но натрупат ли се, могат да ти скапят утрото, наричам битовизми.

Последна редакция: пн, 25 сеп 2017, 10:24 от Янeчeк

# 38
  • Мнения: 22 036
Янечек, кучето почти отиде да повика помощ, още ми текат сълзи.
Скрит текст:
Битовизми наричам безкрайния набор от ситуации, които възникват в ежедневието по най-невинни и незначителни поводи. Да вземем твоите чорапи, за които говориш в първия пост - сами по себе си не са никакъв проблем - седят си на пода и не те дразнят, можеш да ги прескочиш 100 пъти без да ги забележиш и когато ти свършат всичките чорапи в шкафа, ще се сетиш да си ги изпереш. Но когато живееш с човек, който мрази да прескача чорапи и ако на пода има дори един-единствен чорап, този човек се изнервя и дразни, но и му е под достойнството да го вдигне и сложи за пране, ето ти проблем - защото изведнъж от теб, която 20 години си си прескачала чорапите, се очаква да започнеш да ги слагаш за пране в мига, в който ги събуеш. Да кажем, че свикнеш да си слагаш чорапите за пране и подът ви е чист, но се оказва, че новият ти съквартирант има навика всяка сутрин, даже в почивните дни,  рязко да дърпа пердето и да отваря прозореца, а ти обичаш да се излежаваш до късно на спуснати завеси. Да кажем, че се позавиеш през глава, за да не ти блести, но тогава твоят човек със сръчни свижения и завиден ентусиазъм си разпъва шалтето за сутрешната йога и започваш да долавяш звуците от ритмично проскърцващ паркет. И това понасяш, защото си над нещата, но когато станеш и решиш да си запалиш една цигара, а намериш в пепелника си костилка от праскова, обелка от домат или залепена дъвка, вече си влизаш съвсем в нешата и започваш да натякваш и за пердето, и за йогата, и за тъпите чорапи.
Дори подялбата на задачите не може да избегне битовизмите, защото всеки очаква нещата да се вършат по неговия начин и трудно ще приеме да се вършат по друг, но и няма сам всичко да свърши. Да кежем, че сме се разбрали аз да мия тоалетната и аз наистина я мия, само че не точно в събота, както ти очакваш, ами когато ми се види мръсна, но на теб ти се вижда мръсна много преди аз да съм забелязала и започваш да подпитваш няма ли да я измия най-накрая, на мен ми писва да ми натякваш, хващам си нещата и си излизам, без да ти давам обяснение къде и от асансьора ти подвиквам да си я измиеш сама тъпата тоалетна, щом толкова те дразни. Ей такива дреболийки, които сами по себе си нищо не означават, но натрупат ли се, могат да ти скапят утрото, наричам битовизми.

# 39
  • София
  • Мнения: 24 839
Хубаво, ама какво влагате в това "битовизми"? Това е питането. Да псувам и аз мога.

А, ти защо питаш, след като знаеш какво влагаш в думата?

Да не набираш материал за " Попитахме 100 човека какво е " битовизъм"?

# 40
# 41
  • Мнения: X
Какво за вас са битовизмите?
Ежедневно необходимо "зло", което се извършва от този, който е свободен в момента.
Не им се впечатлявам.Има далеч по-интересни неща в деня....
Изгода/увреда няма.

# 42
  • Мнения: 30 802
В една друга тема коментирах, че едно време съм си живяла студентски живот, а не съм съжителствала, именно заради битовизмите.

А битовизмите за мен са един неписан набор от правила за домакинстване, които никой не знае точно, но могат да скапят доста по-интересни и приятни дейности. Примерно аз може към 5 следобед да съм изключила вече и да искам само книжка и вино, ноооо...като съм с мъж, той иска храна и компания. И ако е в кофти настроение, може дори да е критичен за някакви дребни неща.

Битовизъм за мен е това, което другите смятат, че трябва да върша с усмивка на уста, а то всъщност е бездънно тъпо, а понякога и ненужно. Например майка ми смята, че трябва с усмивка на уста да стана Степфордска съпруга и всичко да е под конец, като в замяна да придобия нейното право да крещя на домашните, ако развалят реда. Проклетият ред е битовизъм- нито полезен, нито приятен, не се печелят пари от него, само вдига кръвното. Нооо...себеуважаващата се "добра домакиня" крещи, пази кувертите и покривчиците, изобщо - избива го на садистично чистофайничество. И това са битовизми.

# 43
  • Пловдив
  • Мнения: 2 494
Битовизмите за мен са всички досадни неща, свързани с материалното ни оцеляване. За мен гладът и задължението да го задоволим като потребност по няколко пъти на ден, си е най-гадният битовизъм, който ме изморява.

# 44
  • Мнения: 46 551
В една друга тема коментирах, че едно време съм си живяла студентски живот, а не съм съжителствала, именно заради битовизмите...
И сам да живееш пак трябва да си чистиш, переш и т.н.

П.П. През студентските години последното нещо, което някой го интересува са битовизмите. Живеех с приятели и после с мъжа ми и още една двойка, страхотни спомени имам от тези години...

# 45
  • Мнения: 30 802
Ами като живееш сам, не е същото: никой не разрежда след теб. И да не подредиш, не е фатално. Прането...един път на 2 седмици в пералнята с жетони. Яденето- лесно и минималистично. Изобщо няма нищо общо със сегашното положение.

За мен "битовизъм" носи и още един нюанс на значение- когато обгрижването на домакинството се сметне за нещо хипер важно, за маркер за успех в живота. Така бях в първия си брак, отнасях си набиване на канчето за недостатъчно добро домакинстване, въпреки че явно компенсирах с други неща и това не беше най-важното за успешния живот.

# 46
  • Мнения: 46 551
Цитат
И да не подредиш, не е фатално
А кое му е фаталното, ако живеем заедно и не подредя? Или подреди човекът, с когото живееш?

# 47
  • Мнения: 14 654
Драмата около битовизмите възниква от съжителството, а не от нуждата да се опереш, изгладиш и да си изчистиш дома. Това го прави всеки, но когато се събереш с човек, който има други навици, започват дразненията и опитите за превъзпитание. Особено ако се съберат на дърти години, когато навиците са станали устойчиви и непроменяеми, не може да се мине без сблъсъци. И дори не става въпрос за това кой ще готви и кой ще пере, а за неща, които не си и подозирал, че ще ги има - например мъжът се нанася у жената, която щедро му предоставя един ъгъл на балкона, където да си държи въдиците. Само че при силен вятър тия въдици падат и като тя излиза да простира, се препъва в тях, а при лек вятър не падат, но пък почукват ритмично по стъклото и я стряскат. Или се оказва, че той не хаби сапуна равномерно като нормалните хора, ами го изтънява в средата и като се поизразходи, се чупи на две половини, което тя не може да понася. Или не затваря пастата за зъби, зарязва си зарядното, където свари и все ползва нейното и има отвратителния навик да боядисва всяко лято, докато тя не може да понася да й се разбутват мебелите и да смърди на боя. Ситуации безброй, а ако са пушач и непушач, всеки с лош характер, дори и един час няма да живеят заедно.

# 48
  • Мнения: 1 756
Отказвам ги днес Joy

# 49
  • BG
  • Мнения: 893
Битовизми наричам безкрайния набор от ситуации, които възникват в ежедневието по най-невинни и незначителни поводи. Да вземем твоите чорапи, за които говориш в първия пост - сами по себе си не са никакъв проблем - седят си на пода и не те дразнят, можеш да ги прескочиш 100 пъти без да ги забележиш и когато ти свършат всичките чорапи в шкафа, ще се сетиш да си ги изпереш. Но когато живееш с човек, който мрази да прескача чорапи и ако на пода има дори един-единствен чорап, този човек се изнервя и дразни, но и му е под достойнството да го вдигне и сложи за пране, ето ти проблем - защото изведнъж от теб, която 20 години си си прескачала чорапите, се очаква да започнеш да ги слагаш за пране в мига, в който ги събуеш. Да кажем, че свикнеш да си слагаш чорапите за пране и подът ви е чист, но се оказва, че новият ти съквартирант има навика всяка сутрин, даже в почивните дни,  рязко да дърпа пердето и да отваря прозореца, а ти обичаш да се излежаваш до късно на спуснати завеси. Да кажем, че се позавиеш през глава, за да не ти блести, но тогава твоят човек със сръчни свижения и завиден ентусиазъм си разпъва шалтето за сутрешната йога и започваш да долавяш звуците от ритмично проскърцващ паркет. И това понасяш, защото си над нещата, но когато станеш и решиш да си запалиш една цигара, а намериш в пепелника си костилка от праскова, обелка от домат или залепена дъвка, вече си влизаш съвсем в нешата и започваш да натякваш и за пердето, и за йогата, и за тъпите чорапи.
Дори подялбата на задачите не може да избегне битовизмите, защото всеки очаква нещата да се вършат по неговия начин и трудно ще приеме да се вършат по друг, но и няма сам всичко да свърши. Да кежем, че сме се разбрали аз да мия тоалетната и аз наистина я мия, само че не точно в събота, както ти очакваш, ами когато ми се види мръсна, но на теб ти се вижда мръсна много преди аз да съм забелязала и започваш да подпитваш няма ли да я измия най-накрая, на мен ми писва да ми натякваш, хващам си нещата и си излизам, без да ти давам обяснение къде и от асансьора ти подвиквам да си я измиеш сама тъпата тоалетна, щом толкова те дразни. Ей такива дреболийки, които сами по себе си нищо не означават, но натрупат ли се, могат да ти скапят утрото, наричам битовизми.
Драмата около битовизмите възниква от съжителството, а не от нуждата да се опереш, изгладиш и да си изчистиш дома. Това го прави всеки, но когато се събереш с човек, който има други навици, започват дразненията и опитите за превъзпитание. Особено ако се съберат на дърти години, когато навиците са станали устойчиви и непроменяеми, не може да се мине без сблъсъци. И дори не става въпрос за това кой ще готви и кой ще пере, а за неща, които не си и подозирал, че ще ги има - например мъжът се нанася у жената, която щедро му предоставя един ъгъл на балкона, където да си държи въдиците. Само че при силен вятър тия въдици падат и като тя излиза да простира, се препъва в тях, а при лек вятър не падат, но пък почукват ритмично по стъклото и я стряскат. Или се оказва, че той не хаби сапуна равномерно като нормалните хора, ами го изтънява в средата и като се поизразходи, се чупи на две половини, което тя не може да понася. Или не затваря пастата за зъби, зарязва си зарядното, където свари и все ползва нейното и има отвратителния навик да боядисва всяко лято, докато тя не може да понася да й се разбутват мебелите и да смърди на боя. Ситуации безброй, а ако са пушач и непушач, всеки с лош характер, дори и един час няма да живеят заедно.
Янечек, оправи ми вечерта  Joy Joy Joy

# 50
  • Мнения: 46 551
Аз пък се чудя как въобще може да правят подобни неща впечатление...
Освен за пушач-непушач, примерно да одмиява децата, но това е на следващ етап. Дотогава би трябвало да си наясно що за човек имаш до себе си, щом си се съгласила да градите нещо повече.

# 51
  • Мнения: 14 654
Всевъзможни неща правят впечатление. И на теб ще ти направи впечатление ако оставям дрехите в пералнята и не бързам да ги вадя, докато теб те няма, а друг ще се чуди как може подобно нещо да е проблем. Ако аз и ти делим общо домакинство, със сигурност ще стигнем много бързо до развод. Представи си ситуация, в която ти казвам да ми изгладиш жълтата тениска. Ти веднага ще кажеш, че е срамота да не мога сама да си я изгладя и ще питаш ръцете ми в гъза ли са завряни, при което аз ще кажа, че не са, но тъкмо ще сменям уплътнението на кранчетата, че капят. Ти ще кажеш, че това не е причина, понеже те рядко се развалят, а дрехите ми имат нужда от гладене всеки ден, защото ги сгъвам, а не ги навивам на рула, както е правилното. Пък и разбира се, че ще ги сменя аз тези уплътнения, нали съм по-силна физически, остава и да не ги сменя. Аз присвивам злобно очи и ти тегля една наум, но си гладя тениската и по време на вечеря подмятам, че утре няма да те закарам до офиса, защото имаш два крака - ляв и десен, с които е срамота да не можеш и пеша да се придвижиш, пък и е здравословно човек да похожда пешком, а и между другото ще закъснея, понеже ще излизам на бира с приятели. Тогава вече ти лично ще ми навиеш жълтата тениска на руло, заедно с останалия ми багаж и ще ме помолиш изобщо и да не се прибирам, което аз с радост ще направя.

Последна редакция: пн, 25 сеп 2017, 20:53 от Янeчeк

# 52
  • София
  • Мнения: 24 839
Драмата около битовизмите възниква от съжителството, а не от нуждата да се опереш, изгладиш и да си изчистиш дома. Това го прави всеки, но когато се събереш с човек, който има други навици, започват дразненията и опитите за превъзпитание. Особено ако се съберат на дърти години, когато навиците са станали устойчиви и непроменяеми, не може да се мине без сблъсъци. И дори не става въпрос за това кой ще готви и кой ще пере, а за неща, които не си и подозирал, че ще ги има - например мъжът се нанася у жената, която щедро му предоставя един ъгъл на балкона, където да си държи въдиците. Само че при силен вятър тия въдици падат и като тя излиза да простира, се препъва в тях, а при лек вятър не падат, но пък почукват ритмично по стъклото и я стряскат. Или се оказва, че той не хаби сапуна равномерно като нормалните хора, ами го изтънява в средата и като се поизразходи, се чупи на две половини, което тя не може да понася. Или не затваря пастата за зъби, зарязва си зарядното, където свари и все ползва нейното и има отвратителния навик да боядисва всяко лято, докато тя не може да понася да й се разбутват мебелите и да смърди на боя. Ситуации безброй, а ако са пушач и непушач, всеки с лош характер, дори и един час няма да живеят заедно.

Наред с първия ти пост, в който обясни как може да ти съсипят нервите битовизмите, този допълва понятието и не виждам кой би продължил да пита.
 bouquet
Ей тоя букет на два пъти се опитах да поставя в знак на пълно съгласие с написаното, но някой също така упорито го триеше.
Дано сега ме подмине. Simple Smile Simple Smile

# 53
  • Мнения: 46 551
Всевъзможни неща правят впечатление. И на теб ще ти направи впечатление ако оставям дрехите в пералнята и не бързам да ги вадя, докато теб те няма, а друг ще се чуди как може подобно нещо да е проблем.
Чак пък впечатление Simple Smile просто ще натисна копчето още веднъж, ако са престояли повечко и после пак ще ги простреш. Но може и да не го направя, твърде вероятно е хич и да не забележа и да простреш, когато ти душа иска, ще се разберем, сигурна съм Stuck Out Tongue Winking Eye

# 54
  • Мнения: 14 654
Е не, идеята е ти да си ги простреш, аз нали не съм си ги оставила за после, а за тебе, казвам ти, че ще се разведем.

# 55
  • София
  • Мнения: 24 839

Чак пък впечатление Simple Smile просто ще натисна копчето още веднъж, ако са престояли повечко и после пак ще ги простреш. Но може и да не го направя, твърде вероятно е хич и да не забележа и да простреш, когато ти душа иска, ще се разберем, сигурна съм Stuck Out Tongue Winking Eye


Боже, как живееш в такива отношения? newsm78

# 56
  • София
  • Мнения: 17 815
The Catcher in the Rye, личи си, че сме от една порода/зодия Grinning Аз се отказах да следя темата  Crazy
Нали Laughing

Аз от един коментар най- сетне разбрах питането на авторката. А може и да не съм, но ще си кажа мнението от този ъгъл.
Дали битовизмите могат да сближат и да се броят за прекарано време един вид, а не непременно да са нещо, за което да се дърляте.
Ами в началото на отношенията, когато още летиш, може и да могат. После, с ангажименти около децата, се превръщат в нещо, което трябва да се свърши, за да може да се премине към "ползотворната комуникация".

За мен лично има някои неща, които биха засилили чувството за отборност и семейство. Но това е предвид предпочитанията ми и за други не важи респективно. За някои готвенето е хоби, приятно занимание, за други е досада, но необходимо зло, което трябва да се свърши, за да има какво да ядат. За мен не е хоби, но ми е приятно до някаква степен и би ми било забавно да си готвим заедно, ако имаме свободно време. Това не пречи да провеждаме разговори.
По- мащабните поправки по къщата също  могат да се направят в тази отборност. Примерно боядисването на стени не е нужно да е досадно, може да е забавно и дори приятно. Но пак залитаме към типа персонаж. Аз обичам да рисувам, обичам и да боядисвам разни неща.
Простирането на прането или чистенето на пода хич не са ми приятни. Гледам да се свършат по- бързо.

П.П. Съгласна съм с нечий коментар на по- предна страница за мързела. Да не барваш нищичко по домакинството далеч не е залог за персона над нещата, с по- висши цели и водеща най- стойностни разговори.
Няма проблем да не правят впечатление неща, ако двама такива се съберат. Аз лично не мога да си представя особено жена да си хвърля чорапите по земята и да не ѝ прави впечатление дни наред, че прескача. По моите критерии, а те далеч не са на вманиачена чистница, това е в графа мърла или палачор Laughing

# 57
  • Мнения: 46 551
Боже, как живееш в такива отношения? newsm78
Признавам си, че нямам опит, не ми се е случвало човек, с когото живея, умишлено да се направи на ударен, за да не се прецака като свърши нещото, а да чака аз да се прибера отнякъде. Не говоря само за връзка с мъж, но и със съквартиранти.
Именно затова не бих се сетила дори да повдигна въпроса или да проверявам барабана на пералнята.
И както тя каза:
Цитат
казвам ти, че ще се разведем.
Simple Smile
Не бих останала в такива отношения, защото очевидно става дума за човек, който няма елементарни хигиенни навици и възпитание, но е твърде вероятно той да каже, че причината са битовизмите Grin

# 58
  • Мнения: 9 052
Драмата около битовизмите възниква от съжителството, а не от нуждата да се опереш, изгладиш и да си изчистиш дома. ...

драмата идва от мног онеща
при голямо семейство с активно и динамично ежедневие от количеството работа и липсата на време
при по безинтересно ежедневие от скуката, която започва да дразни и да предизвиква обвинения .
тези две само като пример

# 59
  • Мнения: 14 654
Така е, като има на кого да си изкараш кривия ден, можеш да се хванеш за всяка дреболия, че е най-лесно, а и винаги има такива дреболии, за чорапите по пода например. А като живееш сам, няма кой да ти е виновен, че си станал с гъза нагоре, че не печелиш достатъчно, не ти стига времето и куп неща, за които ти се ще да стовариш другиму вината.

# 60
  • Мнения: 9 052
колкото по/малко хора, толкова по/малко общи задължения и търкания ...

# 61
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
колкото по/малко хора, толкова по/малко общи задължения и търкания ...

но толкова повече скука и самота.

Янечек, много ме изкефи с всеки пост. Вземи напиши книга, момиче! Най-добре на тема съвместен живот.

# 62
  • Мнения: 30 802
Вижте ся, ако си живея сама, дори нещо да е накриво, мога да се хвърля с театрален жест на дивана и да си чета Феноменология на възприятието. Обаче ако не подредя и разчистя след и около децата, това означава много намацани, повредени и/или изгубени вещи. Не мога да оставя нищо да си стои- естетично захвърлената книга ще бъде надъвкана, олята със сок или някой ще се спъне в нея. Прекрасният vignette от книга, чаша вино и одеалце за секунди ще се превърне в токсична локва.

Ако пък съм само с мъж, то и там трябва да дам внимание- по принцип се гледа малко с лошо око, ако изключа и се преселя в някоя литературно-виртуална реалност.

# 63
  • Мнения: X
Сирена, ти си създадена да живееш сама. Защо обаче имаш мъж и три деца?  Simple Smile Не се заяждам, просто си те представям в някакъв артистичен хаос, в който седиш по копринен халат на дивана с книга в ръка, поклащайки необръснат крак - другият е обръснат, но по някое време ти е писнало обезкосмяването и си махнала с ръка. Sunglasses

# 64
  • Мнения: 30 802
Трай сега, още няколко години и ще се цивилизоват, така че къщата ще е като във викториански роман- всеки в някое кьоше с някакво кротко хоби.

Иначе с мъже и деца свикнах, пречупих се някак. Но както казах, като студентка не съм се бутала между шамарите излишно. Иначе като съм сама, хич не е хаос- относително де, не е всичко под конец, но общо взето живея цивилизовано, когато съм сама.

# 65
  • Мнения: 9 052
На мен когато всичко ми е под конец се чувствам ужасно объркана ... в главата ми е хаос. Нещо липсва. Когато около мен е хаос в главата ми всичко е по конец ... Знам кой е създал хаоса и как да се справя с него ... и ... успявам да видя същественото .

При мен проблема с битовизмите е недостига на време и физическата умора за нещо извън тях. т.е. когато станат преобладаващи  ми става тясно.

# 66
  • Мнения: 30 802
Ми например би ми тежало в неделя да имам задължение за голяма закуска с палачинки. Сори, ама няма. Пробвах един път и щеше да се стигне до скандал- ми пипкава работа, децата писукат, палачинките не стават...затова в неделя всеки се оправя както може, без претенции за запомняща се закуска. Аз карам само на кафе.

# 67
  • Мнения: 9 052
сиренке, палачинки да искаш ... в супермаркета при нас ги има каквито искаш. Вакумирани по 5 или по 10 ... тъмни, светли, големи, малки , американски ... Само ги затопляш в мирковелето и ги слагаш на масата с бурканчетата с неща за мазане и си сядаш с книжката на дивана.

# 68
  • Мнения: X
Именно защото съм тип като Сирена съзнателно избирам да имаме едно дете и всичко да ми  е максимално приятно. Затова нямам 3 и мъж, който очаква от мен време, обръщане на внимание, закуска с палачинки и не знам си какво беше още.

Янечек, асолютно вярно! Абсолютно!

# 69
  • Мнения: 46 551
На мен пък точно това ми харесва. Като са повече хора готвиш по-рядко, защото готвят и другите. Затова не омръзва и рядко се случва на всички да не им е кеф и в крайна сметка палачинките са факт.

П.П. От магазина не са ми вкусни. Евентуално в някой ресторант могат да ги направят нормални, но в неделя сутрин едва ли ще се намерят.

# 70
  • Мнения: 30 802
Именно защото съм тип като Сирена съзнателно избирам да имаме едно дете и всичко да ми  е максимално приятно. Затова нямам 3 и мъж, който очаква от мен време, обръщане на внимание, закуска с палачинки и не знам си какво беше още.
...каза човекът, който си снима палачинките и ги качва във Фейсбук.

А като имаш едно дете, що не му обръщаш внимание на тоя мъж?

Аз ако трябваше да избирам, щях да имам котка и три издадени романа към момента, но се отлага за след 50г. възраст:)

Между другото, и едно дете може да създаде хаос и гнусотия и да те изкара от релси.

А закуската никой не я очаква, освен че около 180 човека в неделя сутрин демонстрират нещо тестено и пържено у Фейсбука.

# 71
  • München, Deutschland
  • Мнения: 6 852
Съботните палачинки са ми един от най-най-любимите детски спомени.  Heart Eyes Обикновено баща ми отговаряше за изпълнението.  Heart Eyes

Битовизмите са дребните неща вкъщи, по моя дефиниция - пране и простиране, гладене, готвене, чистене, боклук, градина, ако има, грижа за цветя, миене на прозорци... То не мисля, че има милион дефиниции на тази дума.

Битовизмите имат много лица обаче, не е нужно да са досадни.

Примерно, миналата година имах една огромна възглавница, която събираше място, а не ставаше вече за спане. Трябваше да се изхвърли (изхвърлянето на боклук си е битовизъм за мен). Вместо това аз си я разпорих и си уших 2 малки и кокетни коледни възглавнички, пълнежа си запазих за бъдещи възглавнички и хем махнах излишното, хем ни създадох уют вкъщи.

Втори пример, в събота и неделя ставаме късно и винаги приятелят ми прави огроооомни палачинки на палачинник (като на морето) и ми прави и кафе - каквото си поръчам като вид. Ми, битовизъм си е да сготвиш или да направиш закуска, но е голям кеф уикендът да започне с топли палачинки с кафе и нас не ни затруднява, нито ни навежда на неприятни мисли, точно обратното.

# 72
  • Мнения: 30 802
Именно очакването за невероятни спомени ми вкарва в главата щурата идея да правя палачинки. Когато са детски спомен- супер, но не и когато се опитваш да произведеш въпросния спомен у деца, за които палачинката е вид фризби от тесто.

Едно и също нещо може да е или романтично прекарване, или битка със зомбита. Ако сте две гаджета, за какво изобщо се включвате в дискусията...

# 73
  • Мнения: 46 551
И защо да не се включва? Нали точно за двама, които не живеят заедно, но се заражда такава идея, е темата:
Цитат
Какво искат да кажат като казват не заживявайте заедно, защото ще ви връхлетят битовизмите.

# 74
  • München, Deutschland
  • Мнения: 6 852
Е, темата не беше ограничена само до хора с 3 деца. Wink

А и 1 човек да си, задълженията все си ги има, както и НСЧ вече писа. Когато съм сама някой ден/вечер, си готвя същите неща, както когато сме двама. И също си подреждам след себе си, и боклука си хвърлям, и пералня си пускам...

Упс, едновременно сме писали.

# 75
  • Мнения: 30 802
Когато съм сама, имам съвсем различно меню и часове на хранене. Няма да ми мине през ума да се натъпча с палачинки сутрин.

# 76
  • София
  • Мнения: 24 839
И когато си сама, и когато той е сам, а се виждате за по няколко часа, е пей сърце.

Като останеш една нощ, виждаш разликите в подреждането на нещата.
Като останеш една седмица, почваш да се чудиш как да ги промениш- да станат както ти ги правиш.
Няма как да накараш милото да си събере чорапите- като ти пречат, ги събираш ти.

Ако си достатъчно мърлява, ги прескачаш и миризмата дори ти действа като афродизиак. Mr. Green

# 77
  • Мнения: 46 551
Само веднъж съм попадала на мърляч, няма да изпадам в подробности, че ми се обръща стомаха от това, което видях. Но какъв е се вижда и без да живее човек с него, така че не разбирам какво би ви задържало до подобен човек, та чак да се съберете да живеете заедно.

Дреха/чорап на пода си е нещо човешко, не може всичко да е като за снимка 24/7.

# 78
  • Мнения: 30 802
Дреха/чорап на пода си е нещо човешко, не може всичко да е като за снимка 24/7.

Шшшт, недей, че натисна копчето на Контесата и сега ще ти обясни, че може и че при нея 24/7 е за снимка, лови трохичките във въздуха и ги изпепелява с поглед:)

# 79
  • Мнения: X
Дреха/чорап на пода си е нещо човешко, не може всичко да е като за снимка 24/7.

Шшшт, недей, че натисна копчето на Контесата и сега ще ти обясни, че може и че при нея 24/7 е за снимка, лови трохичките във въздуха и ги изпепелява с поглед:)
Веднага мога да се включа наживо.

Иначе палачинките, мекиците и бухтите са ми детски спомен от всяка съботна и неделна сутрин и я пресъздавам когато имам време и желание. Детето ги обича, също както и мъжа ми. Че и аз, но за мен това не са битовизми.

Битовизмите могат да ме разведат успешно лично мен.

# 80
  • Мнения: X
Шшшт, недей, че натисна копчето на Контесата и сега ще ти обясни, че може и че при нея 24/7 е за снимка, лови трохичките във въздуха и ги изпепелява с поглед:)

Легендарен сблъсък от ранга на Годзила версус Кинг Конг. Crazy

И мен не ме смущават чорапите, но не съм попадала на мъж, който да осмърдява с чорапи вселената. Тогава щеше да ме бърка сигурно.

# 81
  • Мнения: X
Ако трябва аз да ги събирам, изобщо няма значение дали са смърдящи чорапите или ухаят на теменужки.

Значи ако някой си хвърля дрехите, чорапите и хавлиите където му падне и аз не му ги събирам, аз съм мърлата, а не той?

# 82
  • Мнения: 14 654
къщата ще е като във викториански роман- всеки в някое кьоше с някакво кротко хоби.

В някакъв период малкият ми син имаше едно изключително кротко хоби - да облепя с тънък слой пластелин абсолютно всяко нещо - от гумите на количките си, през вратите, та чак до фугите на паркета. До днес има затъкнат пластелин, който си розовее или зеленее и дава весел акцент върху иначе бездушния светъл бук. А по едно време си отбелязваше със знак "Х" незнайно какви ключови позиции по белите стени. Принципно бели имам предвид, към днешна дата са подходящи за декор на детска лудница.
А с мъж мога да живея, даже предпочитам, стига да е такъв, който ме весели и ми прави живота лесен, с нацупено и сърдито на живота тролско същество не бих делила ни хралупа, ни залък.

# 83
  • София
  • Мнения: 24 839

Дреха/чорап на пода си е нещо човешко, не може всичко да е като за снимка 24/7.


Защо на пода, винаги съм се чудила?
Има столове, има легла, бюра и каквото там се сетиш и пак няма да е като за снимка, ама  да си пуснеш " човещинката" на земята и да се спъваш в нея или да я прескачаш, пък и да понамирисва, не го разбирам.

# 84
  • Мнения: 14 654
За чорапите мога да обясня защо се оказват разпилени по пода - като се прибереш, започваш да се събличаш още от вратата, вървейки, затова сакото го мяташ на сушилката за дрехи, панталоните на някой стол, а за чорапите дори не се навеждаш - изуваш с палеца на левия крак десния чорап в хола и тамън преди да се проснеш в спалнята, левият чорап е събут на топка току пред нея. Затова има домове, които приличат на дървото пред гроба на Демир Баба. Няма значение колко възмутително може да звучи това за примерната домакиня, важното е никой в домакинството да не се дразни и всичко ще е наред.

# 85
  • Мнения: 46 551
Ние имаме навика при прибирането да си взимаме душ, в банята сваляме дрехите и на излизане направо всички в комплект влизат в пералнята или кош за пране.
Но примерно вечер като си седя на дивана и ми стане топло си ги свалям, както каза Янечек, и си остават там.
като си лягам си свалям панталона пред леглото, пак на пода. В спалнята имаме само легло, нощни шкафчета, гардероб, на леглото като спим не е удобно да се оплитаме в дрехи.

Ако смърдяха вероятно щяха да ми пречат, но така не са ми проблем, подът ни е чист, така че съм ок с това.

# 86
  • Мнения: 25 681
Иначе палачинките, мекиците и бухтите са ми детски спомен от всяка съботна и неделна сутрин и я пресъздавам когато имам време и желание.

А за мен не са. Живеехме с баба вкъщи и подобни удоволствия бяха ежедневие, не само събото-неделни.
След време осъзнахме, че подобни екстри не си струват цената – също ежедневното съскане между снаха и свекърва.
Да прибавя още един битовизъм към списъка просто...  Whistling

# 87
  • София
  • Мнения: 24 839
За майка ми мекиците в неделя бяха уважение към всички и създаващи празнично усещане и уюта на събралите се около масата.
Нужно ѝ беше, както и за нас.
Аз се опитах да възпроизведа чувството- не се получи и дотам си останах.
Ако си го бях наложила, щеше да е досаден битовизъм.

# 88
  • Мнения: 272
Аз съм от правещите палачинки или пържени филийки събота или неделя. Не ми е хрумвало да ги снимам за Фейсбук, нито пък ми е голяма драма да ги направя. Правя ги, понеже детето иска и на мен ми е приятно поне почивните дни да седнем всички да закусим заедно. През седмицата покрай тичане до училище, после на работа, нямам време повече от 15-20 мин. да отделя, за да му приготвя закуска (пък аз за толкова време палачинки не успявам да направя, вероятно съм си туткава), затова приготвям нещо набързо. По-времеемките неща оставям за почивните дни.

# 89
  • Мнения: 30 802
Да де, мекиците и палачинките са по-скоро в графата "табиет". И точно ако си ги сложиш като задължителна фигура от волната програма, почва да тежи. Особено ако хората не ги оценяват. И си оставаш с едното пържено тесто.

# 90
  • Мнения: 18 556
За съботно-неделните палачинки отговаря ММ - това не е битовизъм. Преди малко в пристъп на бяс и с тряскане на врата ходих в дъжда да хвърлям боклук - ето това е битовизъм.

# 91
  • Мнения: 272
И точно ако си ги сложиш като задължителна фигура от волната програма, почва да тежи. Особено ако хората не ги оценяват. И си оставаш с едното пържено тесто.
Е, при мен детето ги оценява, понеже ги обича. Но то оценява и млякото с грис, което му правя, понеже го обича (а хич не е трудоемко).
Ако не е му харесваше, изобщо нямаше да се напъвам- по тази причина и аз вероятно съм единствената домакиня, която не умее да прави традиционна баница - и мъжът ми, и синът ми не ядат сирене и просто няма за кой да правя баница, та никога и не ми е хрумвало да готвя такава.

# 92
  • Мнения: 19 988
Битовизмите са всички ежедневно повтарящи се дейности, свързани с поддръжка на живота. Аз си ги обичам моите битовизми, карат ме да се чувствам спокойно, държат някаква рамка.
Не ми пречат нито навиците на близките ми, нито, че ще трябва да се погрижа за домакинството. За мен ключът за палатката да не ми е досадно от битовизми е – никога не правя нищо насила. Защото трябвало. Изобщо или в даден момент. Сама си избирам кога какво да върша.
Ако не ми се готви, не готвя. Бебета нямам, всеки може да хапне, каквото реши, хладилникът ни е винаги пълен. Никой няма да ме гледа накриво или да капризничи.
Не спазвам някакви графици за пране, чистене, готвене, миене и без зор всичко се случва някак естествено. Не понасям мърлявщина, изначално домът ми е подреден и не се стига до мега мръсотии или нужда от супер поддръжка.
И мен не ми пречат въпросните чорапи, застъпени в темата. Всеки си има места да ги "събира" или се пускат директно в кошовете за пране. Не ходя по тях да им събирам чорапите.
Е, не получавам оргазъм, докато търкам загорялата фурна, но надупвам музиката, ръкавички и се почва. Става по-леко и неусетно.People Dancer

# 93
  • Мнения: X
Ако и на двамата не им пречат чорапите по пода, няма лошо. На мен обаче ми пречат и държа да бъдат прибрани от собственика им, а не от мен. Не е нужно това да се случи вечерта, в която са събути, но не и собственикът им да замине на работа на другия ден и да ги остави на мен. Което не ме прави перфектна домакиня, още повече, че никога не правя закуски, нито неделни обяди. Но да живея в кочина или да я чистя постоянно такава, защото някой друг решил, че това е незначителна подробност и е важното да сме щастливи, няма как да стане.

# 94
  • София
  • Мнения: 24 839
Ако и на двамата не им пречат чорапите по пода, няма лошо. На мен обаче ми пречат и държа да бъдат прибрани от собственика им, а не от мен. Не е нужно това да се случи вечерта, в която са събути, но не и собственикът им да замине на работа на другия ден и да ги остави на мен. Което не ме прави перфектна домакиня, още повече, че никога не правя закуски, нито неделни обяди. Но да живея в кочина или да я чистя постоянно такава, защото някой друг решил, че това е незначителна подробност и е важното да сме щастливи, няма как да стане.

Ами, ако не обичаш да миеш прозорци, не- ако ненавиждаш да миеш прозорци, а " милото" е на мнение, че трябва всяка седмица да се прави, няма ли да размениш своята част от задължението срещу нещо друго- да прибираш например, чорапите от пода? newsm78
Или ще вдигаш скандали всеки Божи ден, а през седмица ще висиш по черчеветата? newsm78

# 95
  • Мнения: X
Битовизмите са всички ежедневно повтарящи се дейности, свързани с поддръжка на живота. Аз си ги обичам моите битовизми, карат ме да се чувствам спокойно, държат някаква рамка.
Не ми пречат нито навиците на близките ми, нито, че ще трябва да се погрижа за домакинството. За мен ключът за палатката да не ми е досадно от битовизми е – никога не правя нищо насила. Защото трябвало. Изобщо или в даден момент. Сама си избирам кога какво да върша.
Ако не ми се готви, не готвя. Бебета нямам, всеки може да хапне, каквото реши, хладилникът ни е винаги пълен. Никой няма да ме гледа накриво или да капризничи.
Не спазвам някакви графици за пране, чистене, готвене, миене и без зор всичко се случва някак естествено. Не понасям мърлявщина, изначално домът ми е подреден и не се стига до мега мръсотии или нужда от супер поддръжка.
...
Е, не получавам оргазъм, докато търкам загорялата фурна, но надупвам музиката, ръкавички и се почва. Става по-леко и неусетно.People Dancer
+1

Ако и на двамата не им пречат чорапите по пода, няма лошо. На мен обаче ми пречат и държа да бъдат прибрани от собственика им, а не от мен. Не е нужно това да се случи вечерта, в която са събути, но не и собственикът им да замине на работа на другия ден и да ги остави на мен. Което не ме прави перфектна домакиня, още повече, че никога не правя закуски, нито неделни обяди. Но да живея в кочина или да я чистя постоянно такава, защото някой друг решил, че това е незначителна подробност и е важното да сме щастливи, няма как да стане.
Още веднъж +1.

# 96
  • Мнения: X
Абсурт, ти да не си помисли акъл да ми даваш? Събирай си мръсни чорапи на воля, но не си позволявай да го препоръчваш на други, защото може да четат и податливи.

# 97
  • Мнения: X
А, събирам аз чорапи от пода. Събирам. За да ги пратя в кофата за боклук. И не само чорапи изпращам там. По едно време потърпевшите през ден преравяха боклука като същински клошари, за да търсят внезапно изчезнали ценности, които по една случайност са се въргаляли на пода.

# 98
  • Мнения: X
Чорапи не събирам..

Правя палачинки, катми и мекици когато ми се прииска, а преди години само мм ги печеше, а аз ги забърквах.

Последна редакция: ср, 27 сеп 2017, 15:24 от Анонимен

# 99
  • Мнения: 14 654
Както аз не си хвърлям чорапите, сакото и не знам си какво където ми падне то така и те не го правят.
Точно заради това идват проблемите, заради очакването, че щом ти правиш така, значи и другите ще правят по същия начин. Което може и да не е проблем, стига поне единият да е по-гъвкав и да не се дразни, че трябва да спазва правила, за каквито не е подозирал, че съществуват и да намира изискванията на половинката си за очарователни странности.
Този разговор за чорапите около коша за пране сме го обсъждали с децата и стигнахме до съгласие, че ако кошът е приценлата област, в която трябва да попада всеки елемент от множеството на мръсните чорапи, то е достатъчно някои от чорапите да попадат в област делта, която е достатъчно малка и съдържа в себе си коша за пране и тогава единодушно приемаме, че чорапът е на правилното място и може да бъде сложен в пералнята, а не в коша за боклук, където пък отиват чорапите от областта епсилон, която не се пресича с делта и не съдържа коша за пране.

# 100
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Този разговор за чорапите около коша за пране сме го обсъждали с децата и стигнахме до съгласие, че ако кошът е приценлата област, в която трябва да попада всеки елемент от множеството на мръсните чорапи, то е достатъчно някои от чорапите да попадат в област делта, която е достатъчно малка и съдържа в себе си коша за пране и тогава единодушно приемаме, че чорапът е на правилното място и може да бъде сложен в пералнята, а не в коша за боклук, където пък отиват чорапите от областта епсилон, която не се пресича с делта и не съдържа коша за пране.

Моля? Може ли превод? Simple Smile
Чорапи по пода ме вбесяват, ако съм ги прескочила поне пет пъти. Иначе горе-долу не ми пречат. Интересно ми беше да прочета на кой къде му е прага на търпението, но за мен това са навици, а не битовизми. Битовизми са: 1.Въпросът "Какво ще готвим днес?" 2.Плащане на сметки 3.Пране, гладене, чистене 4. Дори купуването на нови дрехи/обувки/учебници/тетрадки и всичко онова, което "трябва" да се купи.
За да си улесня живота и аз като Басила го правя с музика и когато ми дойде вдъхновението.

Скарлет, а сладки баници правиш ли?

# 101
  • MUC
  • Мнения: 297
Темата е придобила готино звучене след първоначалното спъване. Simple Smile
Битовизмите са за мен нещата, които по някакъв начин трябва да бъдат свършени (без значение от кого), за да може ежедневието ни да върви без особени премеждия.
Понеже така или иначе са много нещата, някак си сме ги разпределили по области – примерно за всякакво уговаряне на часове при лекари, разговори в градината и т.н. за детето отговарям аз. Обаче пускането на прахосмукачка си е работа на мъжа ми.
Проблемите идват, когато в едната област ангажиментите станат твърде много – примерно тази година се събраха освен стандартните неща покрай детето: търсене на място в детска градина с всичките му разкарвания, срещи, и-мейли и телефонни разговори, записване на часове и водене за разни допълнителни изследвания, търсене на ерготерапевт, водене на терапия, разговори с тоя и оня относно детето – в един момент бях луднала, защото всичко това беше все при мен по дифолт.
Битовизъм е, когато той спи като пън и не чува дребното, което раздира тишината с ужасен рев в 3 през нощта, защото ѝ се е допишкало, и отново аз съм тази, която става и залита като пияна из тъмното. Битовизъм е, че ВСЯКА божа сутрин той просто не си вдига чинията от закуска (на вечеря обаче го прави, още търся логиката). Битовизъм е, че отново е забравил да даде подаръка на съседите, задето ни поливаха цветята през отпуската и ако не го свърша аз, хората просто няма да го получат. Битовизъм е аз да го подсещам, че трябва да купим подарък за рождения ден на сестра му (Господи, всеки път...). Битовизъм също е все той да вади и простира прането, понеже пералнята ни е в мазето и аз я забравям. Flushed

Та такива ми ти работи. Ако сме претоварени, почваме да се впрягаме и дракаме за такива неща. Ако нещата като цяло са под контрол, не са проблем. След 12 г. заедно вече на повечето неща сме си обръгнали и или се съобразяваме с другия, или просто гледаме да не се ядосваме. Чорапите на пода вече спадат към последната категория. Sweat Smile

# 102
  • София
  • Мнения: 24 839
Абсурт, ти да не си помисли акъл да ми даваш? Събирай си мръсни чорапи на воля, но не си позволявай да го препоръчваш на други, защото може да четат и податливи.

Насила можеш само да вземеш, не да дадеш, така че, не се ласкай- нямам причина да ти давам акъл.
Дали препоръчвам да се събират чорапи, дали просто давам тема за размисъл- всеки решава според интелигентността си.

# 103
  • Мнения: 46 551
И какъв е изводът от темата?
Ако двамата имат сходно възпитание, хигиена и навици, независимо в положителна или отрицателна посока, битовизми няма.
Ако единият е мързелив и мърляв, а другият не - всяко нещо е битовизъм и цял живот - борба.
От какъв зор човек би си причинил второто? Без значение дали е мързеливият мърляч или този с по-хигиенните разбирания?

П.П. За чорапите конкретно - или съм попадала на изключения, или е силно преувеличено. Не знам откъде този стремеж мъжете да се изкарат някакви мръсни свине, само защото вкъщи някой си отглежда такава, но въобще не съм съгласна.

# 104
  • Мнения: 9 052
Не се сърди, човече - в живота има не само чорапи. И не само домакински битовизми...
Аз се чудя от къде и защо има толкова много нахвърляни чорапи във вашите къщи. Ние сме 4 човека в къщи с един подреден чистофайник . Е, не се е оплакал от чорапи. А и не съм виждала чорапи да се валят .
Да не би защото при нас чистофайника е татито и да не би обикновено то да хвърля чорапите _

 

# 105
  • Мнения: 46 551
Не се сърди, човече - в живота има не само чорапи. И не само домакински битовизми...
Къде съм казала, че са?
Написах, че ако имат различни навици и разбирания всяко нещо става битовизъм. Всяко, не само домакинско.

И за чорапите същото казвам - силно преувеличено е, а всъщност такива хора въобще не са много.

# 106
  • Мнения: 9 052
Не знам има ли понятие като всяко. Щом са се събрали са намерили нещо. Ако успеят да го осъзнаят и градят върху него то може да намерят компромиси за другите неща. Тук е въпроса не в разликите, а в готовността да се гради заедно върху нещо с цената на компромиси и позитивен поглед .

# 107
  • Мнения: 46 551
Така като го написа май точно на компромисите им казват битовизми Joy

# 108
  • Мнения: X
За мен битовизмите са ангажиментите по дома, необходими дейности с държавната администрация, разни ремонти, училището на детето и подобни. Като отидеш на почивка се отърваваш временно от битовизмите и това е може би най-добрият аспект на почивката. Компромисите са си компромиси.

# 109
  • Мнения: 30 802
Ето ви ситуация по реален случай, в която според мен мъжът залита по битовизми:
Нова двойка, още трябва да се гледат влюбено и да гукат. Идва голям празник. Пичът, вместо да планира нещо леко и романтично, започва да планира как фамилията да се сдобие с агнета и да ги оплюска. Общо взето не може да мине без плюскане на софра по български.

А ако девойката иска нещо по-фино и екзотично- сори, греда.

Та така, както обичам да казвам- не сте се събрали, за да плюскате. Ама някои си дърпат към софри, плюскане...и хич не ги влече нещо по-възвишено. Изобщо, все едно да оженим Палечка за Къртицата. Мисля, че това е точната приказка по отношение на битовизмите.

# 110
  • Мнения: X
Никакъв битовизъм не видях в примера ти, Мамасита. Това си е направо сблъсък на манталитети.
Битовизмите са досадните дреболии по организиране на бита, без значение дали партньорът разбира бита по същия начин като теб или въобще дали имаш партньор.

# 111
  • Мнения: 46 551
Никакъв битовизъм не видях в примера ти, Мамасита. Това си е направо сблъсък на манталитети.
Битовизмите са досадните дреболии по организиране на бита, без значение дали партньорът разбира бита по същия начин като теб или въобще дали имаш партньор.
Hands Thumbsup

Като отидеш на почивка се отърваваш временно от битовизмите и това е може би най-добрият аспект на почивката. Компромисите са си компромиси.
Но ако те дразни дреха на пода, а той има такъв навик, ще го прави и на почивката. Или ти, или той трябва да направи компромис, но и да стискаш зъби, защото си казала, че в името на спокойното изкарване няма да мрънкаш, пак ще те яде отвътре. Или той ще направи такъв и ще ги сгъва прилежно, обаче пак този компромис за него ще е досаден битовизъм.

# 112
  • Мнения: 30 802
Ами Палечка и Принцът-Фея нямат организиран бит. Летят си и се хранят с цветен нектар. Докато за Къртицата битът е важен- килери със запаси, кожени палта...та така, при някои "дребните" неща са толкова всеобхватни, че чак задушаващи. А други хора имат сравнително лек около организиране бит. В смисъл- има разлика дали ще карате на аламинути и ламинат или на тристепенно меню, персийски килими и кадифени завеси.

# 113
  • Мнения: X
Ние с мъжа ми сме така. Различни сме с коренно различни темпераменти, виждания и вкусове.
Но ако аз нямам напрежение от работата не ми пречи нищо.


Просто обичам да си стоя в къщи и да си правя по нещо, както ми харесва. Нямам нужда от друг да ми помага за това. А за другите неща сме се разбрали.

 Оказва се, че той поема също голяма част от битовизмите като плащане на сметки, развозване навсякъде на детето, водене по прегледи, оправяне на всички документи за здравни, застраховки, ипотека, сметки, гражданства, визи за пътувания, пътувания, рент-а-кар, ремонти по дома и градината, ремонти по колата/вана, почистване и поддръжка на колите, оправяне на голяма част от храната по гостувания, разрешителни, пазар и прочие.


С годините сме се напаснали добре се познаваме доста добре, но намесят ли се външни фактори, умора и напрежение (при мен, защото на него не му се отразява външно това) тогава прехвърчат искри.

# 114
  • Мнения: 46 551
В смисъл- има разлика дали ще карате на аламинути и ламинат или на тристепенно меню, персийски килими и кадифени завеси.
Според мен няма.
Да приемем първо каращите на аламинути. Гледат си филм, той/тя огладнява, но няма да стане да си направи нещо, а ще чака да го/я нахранят, нищо че става дума за нещо дребно, защото възпитанието му казва, че човекът до него трябва да го обслужи, а той да си почива. И това е всеки ден. Ако случайно му каже - направи си ти, започва мрънкане, че не може така, ето ти битовизъм.
Вариант тристепенно меню, но при хора, които имат желание и умеят да си подредят ангажиментите, така че да успяват да го постигнат. Понякога той, друг път тя, без твърди ограничения. Битовизъм няма.
Вариант 3 - и двамата обичат ресторантите и се хранят навън или с готова храна. Пак няма битовизъм.
Единият иска ламинат, другия мокет, ето ти битовизъм.
Двамата харесват ламинат - няма битовизъм.

Няма абсолютно еднакви хора, абсурдно е да си го мислим, но колкото по-близки са вкусовете им, навиците и възпитанието, толкова по-малко неща ще се превърнат в битовизъм.

Barefoot Kontesa, скоро плащах доста от изброените неща, с един клик, ще кажа, че за този месец съм преработила и ще чакам да дойде добрата фея Grin за мен си го пиша, не критикувам начина ви на разпределяне, браво, че сте постигнали баланс!

# 115
  • Мнения: 30 802
Не, конфликтите възникват, ако се вземат Фея с Къртица, независимо от пола.

Примерно той е минималист и не му пука, а тя иска всеки квадратен сантиметър да е декориран. Или тя е малко бохем и може да мине на вино с хляб и сирене, а той иска първо-второ-трето като при мама и нервничи, ако ги няма. Или пък случайно след заживяване и брак им се включва някаква програма и единият се превръща от Фея в Къртица.

# 116
  • София
  • Мнения: 24 839
Ето ви ситуация по реален случай, в която според мен мъжът залита по битовизми:
Нова двойка, още трябва да се гледат влюбено и да гукат. Идва голям празник. Пичът, вместо да планира нещо леко и романтично, започва да планира как фамилията да се сдобие с агнета и да ги оплюска. Общо взето не може да мине без плюскане на софра по български.

А ако девойката иска нещо по-фино и екзотично- сори, греда.

Та така, както обичам да казвам- не сте се събрали, за да плюскате. Ама някои си дърпат към софри, плюскане...и хич не ги влече нещо по-възвишено. Изобщо, все едно да оженим Палечка за Къртицата. Мисля, че това е точната приказка по отношение на битовизмите.

Хайде да се сетиш, че слънцеядството не се практикува масово, а е само за избрани. Mr. Green

Девойката не го е срещнала днес в концертната зала, а за времето заедно е разбрала, че си пада по агнетата.
Само че, докато са били гаджета, нейната роля в гощавката е била да бъде хубава и да се усмихва, а сега- да го играе готвачка........което си е кофти приземяване.......

А, битовизмите, според мен, е всичко което се налага да правиш всеки божи ден, за да си осигуриш заветните 1- 2 часа кеф- дали с пуканките пред телевизора, дали помпайки мускулЕ във фитнеса, дали правейки секс...... Mr. Green

# 117
  • Мнения: X
НСЧ, то всеки може да върши всичко сам и с един клик да плаща сметките,. но мисълта за това, че на теб чака всичко  това е обсъжданото в момента. Много от изброените неща не стават с един  клик, но нейсе.

На моменти като се разчета колко много мъже чистят бани и мият кухни и веднага ми се накривява шапката. Тогава  да не си около мен.
Стига сте си хвалили мъжете, ей! Ще ме разведете.
 Нали писах, че заради битовизми мога да се разведа ако се почувствам прецаканата слугиня?!.. bowuu

Последна редакция: ср, 27 сеп 2017, 19:38 от Анонимен

# 118
  • Мнения: 46 551
Нищо не ме чака, то си пристигат съобщенията, за да ти напомнят, докато си четеш нещо друго кликваш и айде.
За тези, които не са за през нета - да, но те далеч не са всеки ден, всекидневните по-често са досадните.

Не, конфликтите възникват, ако се вземат Фея с Къртица, независимо от пола.

Примерно той е минималист и не му пука, а тя иска всеки квадратен сантиметър да е декориран. Или тя е малко бохем и може да мине на вино с хляб и сирене, а той иска първо-второ-трето като при мама и нервничи, ако ги няма. Или пък случайно след заживяване и брак им се включва някаква програма и единият се превръща от Фея в Къртица.
Така като чета да, но като се замисля за реални примери, не е така. Има примерно жени, които минават с вино и сирене или само салата, а за принца готвят няколко първо-второ-трето, защото вярват, че така е редно и изпълнението на мисията ги прави удовлетворени, той също смята, че жена му е там, за да го обслужи и че това е задължителното хоби на всяка булка. Така, въпреки че са с различни като нужди, еднаквите им разбирания за отношенията в двойката им осигуряват щастлив живот без битовизми.

# 119
  • Мнения: 14 654
Аз пък не разбирам как може да е лошо човек да се грижи и да показва обич, защото да дадеш храна или да направиш нещо друго хубаво за останалите, е точно това. Не мога да си представя как всеки път, когато поискам нещо, не защото не мога и сама, а просто ей така, защото не ми се прави, насреща да ми се изрепчват, че е срамота здрав и прав човек да не може сам (например да стане и да си свари кафе, да си сипе вода, да си изглади дрехата за утре и т.н.). Не си представям да отговарям и на детето си така, когато поиска да му направя и занеса сандвич в стаята, ясно е, че е голям и може сам, ама ако всеки път го пращам да се погрижи сам, то за какво е семейството въобще.

# 120
  • София
  • Мнения: 24 839
Аз пък не разбирам как може да е лошо човек да се грижи и да показва обич, защото да дадеш храна или да направиш нещо друго хубаво за останалите, е точно това. Не мога да си представя как всеки път, когато поискам нещо, не защото не мога и сама, а просто ей така, защото не ми се прави, насреща да ми се изрепчват, че е срамота здрав и прав човек да не може сам (например да стане и да си свари кафе, да си сипе вода, да си изглади дрехата за утре и т.н.). Не си представям да отговарям и на детето си така, когато поиска да му направя и занеса сандвич в стаята, ясно е, че е голям и може сам, ама ако всеки път го пращам да се погрижи сам, то за какво е семейството въобще.

Много пъти съм се опитвала да го формулирам кратко и ясно- ти го направи. bouquet

Имам чувството, че много хора приемат семейството като ООД, което е силно изкривено виждане за семейни отношения.

# 121
  • Мнения: 14 654
А грижата за другия винаги ти се отплаща с взаимност, освен ако не говорим за човек, който дори не е тип кърт, ами направо тип тапир.

# 122
  • Мнения: X
Янечек, и аз се чудя на някои изказвания, но..

Това е. Нищо повече.

Последна редакция: чт, 28 сеп 2017, 20:16 от Анонимен

# 123
  • Мнения: 19 988
Хората се събират, за да им е добре заедно. В процеса на съжителстване и с времето се разкриват различни черти от характера на всеки. Някои стават по-мързеливи, други по-арогантни, трети по-раздразнителни или контролиращи. Не вярвам някой да се събира с друг човек съзнателно, за да се дразни, да прави номерца или да цоца. Че то без семейство тези неща са много по-лесни.

# 124
  • Мнения: 14 654
Ами да, Контес, палачинките са точно обич и грижа и именно затова децата си спомнят с умиление за бабините закуски - не защото са кой знае колко уникални, а защото бабата специално ги е приготвила, за да ги зарадва. Но ако за друг палачинките са пържено тесто във фейсбук и никаква хубава емоция, най-добреда не пържи, а да остави това на бабите, че от палачинки, приготвени с отвращение и досада, може да те хване разстройство.

# 125
  • Мнения: 46 551
Аз пък не разбирам как може да е лошо човек да се грижи и да показва обич, защото да дадеш храна или да направиш нещо друго хубаво за останалите, е точно това...
Съгласна съм, моят коментар беше, когато това е само едностранно, а другият човек никога не получава тази топлина и обич.

# 126
  • Мнения: 1 782
За мен е удоволствие да правя аламинути , палачинки и т.н. подобни . Естествено мъжът ми и детето намазват от това.
Не съм Великата готвачка, но простите рецепти съм ги автоматизирала и така крада време за себе си - проветрявам си мислите, оставам насаме със себе си.
Хем се въртя в кухнята и никой не ме закача, хем през това време си размишлявам и философствам на ум.
Чистенето е поделено почти наравно.
За нас битовизъм е омразното пране-простиране и с него се прецакваме взаимно.

# 127
  • Мнения: 14 654
Не е нужно да правите едни и същи неща по равно, както непременно ти държиш да става, важното е да се усеща задружност и грижата да е взаимна. Няма толкова много семейства, в които само единият прави всичко, а другият бейства, преувеличава се, точно както и със смрадливите чорапи. За да седиш в семейство с човека, от когото инак се оплакваш, че нищо не прави, значи имаш все пак полза и ти е по-добре с него, отколкото без.

# 128
  • Мнения: X
Ами да, Контес, палачинките са точно обич и грижа и именно затова децата си спомнят с умиление за бабините закуски - не защото са кой знае колко уникални, а защото бабата специално ги е приготвила, за да ги зарадва. Но ако за друг палачинките са пържено тесто във фейсбук и никаква хубава емоция, най-добреда не пържи, а да остави това на бабите, че от палачинки, приготвени с отвращение и досада, може да те хване разстройство.
Аха. Но на Сирен всичко й е трудно и омразно явно и затова така си пише. Не й се връзвам вече.
Иначе наистина ми се ще и бани да мие мм, но там сблъсъците са безсмислени. Особено като прочета Човечето и някои други потребителки ми се струва, че и още може. И след това си казвам да си седна на дупето и да не си развалям рахата с измислени проблеми и е дотам  newsm78

# 129
  • Мнения: 9 052
...   палачинките са точно обич и грижа и именно затова децата си спомнят с умиление за бабините закуски ...
ама бабините. мама ходи на работа и тати също. Когато няма баба наблизо мама не може да попълни всяка липса. прави каквото може

# 130
  • Мнения: 46 551
Не е нужно да правите едни и същи неща по равно, както непременно ти държиш да става, важното е да се усеща задружност и грижата да е взаимна. Няма толкова много семейства, в които само единият прави всичко, а другият бейства, преувеличава се, точно както и със смрадливите чорапи. За да седиш в семейство с човека, от когото инак се оплакваш, че нищо не прави, значи имаш все пак полза и ти е по-добре с него, отколкото без.
Никой не казва да е наравно. Всъщност смятам, че мъжът като кавалер е нормално да прави повече.
А щом тук всяка втора тема е за битовзми и дават съвети - не се събирайте, че ще ви налегнат, явно не са толкова малко.
А защо седят - защото като с чорапите са ги излъгали, че всички са такива.

# 131
  • Мнения: 14 654
Контесо, как ще опънеш това мъжище банята да мие, бре! Нали говорим за човека, който тежи 100 кг и две кила кайма за нищо ги няма? То е срамота мъж, дето камък да стисне, вода ще пусне, да му дадеш четчицата да търка фуги, направо му дай да сгъва оригами или хавлии за по-лесно. Сериозно сега, писала си, че мъжът ти работи изморителна работа по повече от осем часа дневно, та ако на това отгоре го караш и банята да търка, не си човек.

# 132
  • Мнения: 9 052
А грижата за другия винаги ти се отплаща с взаимност, освен ако не говорим за човек, който дори не е тип кърт, ами направо тип тапир.
не съвсем винаги. Само ако се ползва умерено и има ясни граници. За да не се превърне в навик или по-зле в готованство.

# 133
  • Мнения: X
Янечек, права си. Такъв е.

Последна редакция: чт, 28 сеп 2017, 20:16 от Анонимен

# 134
  • Мнения: 3 784

Този разговор за чорапите около коша за пране сме го обсъждали с децата и стигнахме до съгласие, че ако кошът е приценлата област, в която трябва да попада всеки елемент от множеството на мръсните чорапи, то е достатъчно някои от чорапите да попадат в област делта, която е достатъчно малка и съдържа в себе си коша за пране и тогава единодушно приемаме, че чорапът е на правилното място и може да бъде сложен в пералнята, а не в коша за боклук, където пък отиват чорапите от областта епсилон, която не се пресича с делта и не съдържа коша за пране.

Янечек,  newsm20   hahaha hahaha

Аз позавидях за мъжа на Контесата. Контес, че то за теб нищо не остана да правиш - сал' миенето на бани.  Laughing

# 135
  • Мнения: 1 375
И защо да не се включва? Нали точно за двама, които не живеят заедно, но се заражда такава идея, е темата:
Цитат
Какво искат да кажат като казват не заживявайте заедно, защото ще ви връхлетят битовизмите.

Предполагам,че авторката е пуснала тази тема след като една друга млада и влюбена потребителка беше споделила с вълнение и пуснала тема,че ще се мести да живее при гаджето...И тогава някои и бяха казали-не бързайте да заживявайте заедно,че ще ви връхлетят битовизмите.
Т.е.заживеете ли заедно романтиката ще се стопи като сняг на слънце с две думи (макар,че това да се счита за преминаване на по-високо ниво в една връзка)....И тогава всички ония мигове като например очакване и трепет за  среща с любимия,кога и как ще се срещнете,какво ти казал и как ти го казал на мека лунна светлина,блясъка в очите му,нежните трепети и други ала-бала подобни романтични вълнения ще избледнеят и  редуцират до санитарния минимум  (не,че е задължително,но е твърде възможно и практиката го доказва).Битовизмите(за които вече надълго и широко по-нагоре се обсъди какво включва) са си страстоубийци.Така,че общото съжителство могат да убият всяка романтика за нула време.Досадата и съобразяването с другия за всичко,напрегнатото ежедневие от една стана и нуждата да се свършат в определено време битови задачи(пък и по определен начин) си поставя двойката в изпитание.Особено пък ако са хора с коренно различни представи за нещата,а ти си имал идеалистична представа за общото ви съжителство,могат да направят живота ти ад.AnguishedТака виждаш човека и в друга, крайно неромантична светлина в ежедневието...чорапи,тоалетни и хигиенни истории и други,да не изпадам в подробности.И само правилното менажиране могат до известна степен да поддържат огъня...А бе с две думи си става по-сложно.Това според мен искаха да кажат някои тогава и с право....но това е живота. Yum

Последна редакция: чт, 28 сеп 2017, 14:15 от Zhani

# 136
  • София
  • Мнения: 4 328
Този разговор за чорапите около коша за пране сме го обсъждали с децата и стигнахме до съгласие, че ако кошът е приценлата област, в която трябва да попада всеки елемент от множеството на мръсните чорапи, то е достатъчно някои от чорапите да попадат в област делта, която е достатъчно малка и съдържа в себе си коша за пране и тогава единодушно приемаме, че чорапът е на правилното място и може да бъде сложен в пералнята, а не в коша за боклук, където пък отиват чорапите от областта епсилон, която не се пресича с делта и не съдържа коша за пране.
в една друга тема обещах лично да ти благодаря за този пост bowuu Heart Eyes

# 137
  • Мнения: X
..

Аз позавидях за мъжа на Контесата. Контес, че то за теб нищо не остана да правиш - сал' миенето на бани.  Laughing

Я, виж ти. Не съм за завиждане и по форумските стандарти сме ех-ей средата на дъното. )
Прочети какви мъже има тук. Събират ми се очите като ги изчета.

Последна редакция: чт, 28 сеп 2017, 20:15 от Анонимен

# 138
  • Мнения: 30 802
Споко, Контеса, моят мъж е разсеян професор и няма да мие баня никога през живота си. Но пък прави мъфини (особено като го накацат дъщеричковците да го врънкат) и освен това си имам домашен айти съпорт:) Но след него е ураган...

# 139
  • Мнения: 2 493
По форумска стандарти бракът е някаква сделка и всичко трябва да се дели по равно, да не би другият да се мине.
Права е Янечек като пита къде е любовта, грижата за другия.
Контесо, и моят мъж не се вписва във форумските стандарти. Нито готви, нито глади, прахосмукачка не пуска. Добре че поне се научи да пуска пералнята. И банята мие понякога.😃

# 140
  • Мнения: X
Уф, успокоих се.
 Flutter

Последна редакция: чт, 28 сеп 2017, 20:14 от Анонимен

# 141
  • Мнения: 30 802
?...миене на банани? SRSLY?

# 142
  • Мнения: 14 654
Аз за банята не се дразня, но искам да знам къде се срещат мъжете, които се хранят с нектар. Моят например предпочита джолан и шкембе, а доколкото с приятелки сме си говорили за манджи, техните мъже също. Досега мъж на нектар не съм срещала, освен ако не е някой шишко на 90-дневната и му се пада плодов ден.

# 143
  • Мнения: 9 052
Оу. Да не ти се пада такъв. Ужасно трудно се отглежда. То обръща всяка хапка за да не го повреди случайно, то брои мръвките на седмица. Познавам един, който сядайки в  столовата първо си проверява приложението и колко калории е изхарчил и после взима пресметнато храна. Не ми се иска да съм на мястото на жена му. Ама иъобщо. Пък ако ще бани да мие, ако ще банани да мие ...

# 144
  • София
  • Мнения: 4 328
е, как къде са мъжете, хранещи се с нектар и смутита?
из веганското общество, много е модерно Wink

# 145
  • Мнения: 14 654
Фитнес-маниаците са на едно ниво с веганите по досадност, макар те да мислят това за готиност. Най-много от всичко мразя хора, които се опитват да ме държат гладна, оптимизират ми менюто, развалят ми храната като ѝ взимат всичките мазнини и подправки, слагат я в слоукукър и я накрая я отравят с думи. С такова страшилище не се виждам, то е по-лошо и от чорапеното чудовище, което нощем ходи по къщите на хората и хвърля мръсни чорапи по пода.

# 146
  • Мнения: 30 802
Моля ви се, днес съм заредила слоу кукър главно с мръвки- съвсем добре са си на мазнини и подправки.

Но все пак си имам късмет с мъж, който не е с бездънен стомах и по-скоро държи на качество на храната, отколкото на количество.

# 147
  • Мнения: 14 654
Точно от теб не очаквах, че готвиш в слоукукър, Сирен! И как побираш в това нещо храна за петима?

# 148
  • Мнения: 2 493
Е, те може би ядат по 75гр. А не първо, второ и трето...😃

# 149
  • Мнения: 30 802
Ми както казах, първо нямаме плюскащи чудовища, второ не сме още съвсем "петима". И трето, аз съм от ужасните хора, които оптимизират порциите, защото общо взето предпочитам концентрирана храна, а не огромни купчини в чиниите.

Да не говорим, че в момента готвя само месото, останалите неща са си странични.

# 150
  • Мнения: 14 654
Затова човек трябва и сам да знае да си сготви, в случай че му оптимизират порцията, пък той не ще да яде оптимално. От такова оптимизиране се раждат невероятни рецепти понякога, гледах клип на един от популярните фитнес-инструктори, не си спомням точно кой, та този човек си забърка овесени ядки с някакви неща в тях, което не е толкова зле, ама накрая сипа и чашка еспресо вътре, защото него го интересувало да си вземе коефеина, а не формата на кафето. Туй за мен е вече извращение и неуважение към храната.
Не смятам, че готвиш мръвките с еспресо, разбира се, просто оптимирането на порциите ми насочи мисълта в тази посока.

# 151
  • Мнения: 30 802
Ти да видиш, имам едни японци във Фейсбука- там порциите са наистина чудесни. Интересното е, че сервирането им е същото от хилядолетия, а порциите са малки и естетични. За подобно оптимизиране говоря, защото в БГ мъжете малко по навик преяждат.

Та това имам предвид под човек, дето се "храни с нектар"- да може да отидете на хубав ресторант и да не се муси на храната и порциите, които са си съвсем нормални. Изразът е фигуративен, не буквален.

# 152
  • Мнения: X
Фитнес-маниаците са на едно ниво с веганите по досадност, макар те да мислят това за готиност. Най-много от всичко мразя хора, които се опитват да ме държат гладна, оптимизират ми менюто, развалят ми храната като ѝ взимат всичките мазнини и подправки, слагат я в слоукукър и я накрая я отравят с думи. С такова страшилище не се виждам, то е по-лошо и от чорапеното чудовище, което нощем ходи по къщите на хората и хвърля мръсни чорапи по пода.
+1

Толкова са ми досадни, че няма накъде повече.





Последна редакция: пт, 29 сеп 2017, 11:36 от Анонимен

# 153
  • Мнения: 14 654
Ти да видиш, имам едни японци във Фейсбука- там порциите са наистина чудесни. Интересното е, че сервирането им е същото от хилядолетия, а порциите са малки и естетични. За подобно оптимизиране говоря, защото в БГ мъжете малко по навик преяждат.

Te заради тези малки и естетични порции не могат да пораснат хилядолетия наред, българите сме по-едри и не можем да се храним с миниатюрни порцийки от риба и ориз. Пък и не знам кои са тези мъже, които преяждат редовно, аз поне не разполагам с мъж, който тежи 100 кила, въпреки завидния си ръст, нито пък отглеждам синове с изгледи да придобият мечешка фигура, пък не е като да не си хапваме, както трябва. Ти си писала, че мъжът ти е дебел, а сега пък пишеш с погнуса за хората, дето плюскали.

# 154
  • Мнения: 19 988
Като говорите за "плюскане", малки, големи порции. Ядете ли винаги всички заедно на масата?
У дома се опитвам да се събираме поне вечер всички около масата, но не всеки път ми се получава. Моят половин си има свой "алгоритъм" на огладняване и с годините все него си следва – хапва на обяд и после за вечеря около 5,6 и после трудна работа. Макар да ми казва, споко, после ще вечерям, сега само малко ще хапна. И после – ама аз май не съм гладен, когато 7,8 го поканвам за вечеря. Simple Smile
Порциите у дома са средни – нямаме "ящни", а и сме всички с различни вкусове. За разлика от повечето мъже, моят предпочита храни със зеленчуци, сирена, обича тестени изделия, някои колбаси, но пък не е фен на ориза и месото, които ние с детето обожаваме. Така че, понеже не готвя на всеки отделно, един яде повечко, а друг по-малко в зависимост от вкуса.

# 155
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Като говорите за "плюскане", малки, големи порции. Ядете ли винаги всички заедно на масата?

Не. Колкото и да ми се искаше вечер да се събираме на масата и да си говорим, не ми се получи. Аз също огладнявам рано: 18,00 - 18,30 часа вече ми къркори стомаха, мъжът ми току-що се прибрал, не му се яде още, "Я, каква хубава салата си направила, чакай да пийна една ракийка с нея." Децата:"Ама ние още не сме гладни, не ми се яде бе - как не разбираш?" Пък против моите принципи е да карам някой да яде насила, не вярвам и че е полезно. Обаче... ма мен вече ми прималява от глад и не мога да чакам на някой от домочадието да му се прияде, сипвам си и ям, пък другите - да се оправят, наготвила съм, амаха! И те така, те. Simple Smile))) 

# 156
  • Мнения: 14 654
Вечеряме заедно, а сутрин заедно пием кафе, като разбира се децата са свободни да ядат по всяко време, когато огладнеят и да напуснат масата, когато са приключили, пък ние си оставаме още време да си бъбрим, допиваме и дояждаме с нектар.
А за да се избегне натъпкването, се приготвя разнообразна трапеза, ако не от първо, второ и трето, то поне от салата и второ. Хората се тъпчат, когато ядат суха храна или само едно готвено ястие, понеже не могат да си наситят рецепторите с вкус, търсят да им стане вкусно и затова сипват и втора, и трета чиния. А ако първо хапнеш купа супа, подле няма да се натъпчеш с две чинии мусака. Те японците верно имат миниатюрни порции, ама слагат много повече блюда на масата от нас.

# 157
  • Мнения: 8 957
Задължително вечеряме заедно. Вечерята е време, в което не само се храним, но и общуваме заедно с децата всички на масата. Затова не мога да приема извинения от сорта "не съм гладен". И ние след работа хапваме по някоя бърза хапка, но никога не се наяждаме предварително и си чакаме вечерята.
Тийнейджърката ми понякога се опитва да ги прави тези номера, но не минават. Казала съм й - не ме интересува дали си гладна или не, като искаш не яж, но ще седиш на масата и това е. /Ай сиктир бе, то не останаха правила за спазване!!!/

Просто не знам вече в кой свят ще живеем, ако започнем и да се храним самосиндикално.  Naughty

# 158
  • Мнения: 14 654
По отнхошение на пубера съм на обратното мнение - нищо не го карам да прави, защото не искам да се караме - оставила съм го да си живее, както си желае, като единствено съблюдавам да се учи добре, нищо друго. Като каже, че иска да си яде в стаята, яде си там, повечето пъти сядаме заедно, но се случва да иска да си говори по вайбър или да играе, докато яде и за мен не е проблем.

# 159
  • Мнения: 30 802
Янечек, мъжът ми не е дебел- няма шкембе да върви на метър пред него. Не е и фитнес батка, но определено не е от мъжете, които ядат огромни порции в огромни чинии.

Абе както и да е, аз лично съм радостна, че общо взето няма хора, които да ме гледат нон стоп с гладен поглед и да очакват да не излизам от кухнята. Или пък да стават лоши, ако не са яли и да не могат да минат без готвено.

# 160
  • Мнения: 14 654
Извинявам се тогава, явно съм се объркала, че тежи 100 кила, сигурно някоя друга съфорумка в споделяла, пък аз съм се решила, че си ти.

# 161
  • Мнения: 3 784
Вечеряме заедно, а сутрин заедно пием кафе, като разбира се децата са свободни да ядат по всяко време, когато огладнеят и да напуснат масата, когато са приключили, пък ние си оставаме още време да си бъбрим, допиваме и дояждаме с нектар.
А за да се избегне натъпкването, се приготвя разнообразна трапеза, ако не от първо, второ и трето, то поне от салата и второ. Хората се тъпчат, когато ядат суха храна или само едно готвено ястие, понеже не могат да си наситят рецепторите с вкус, търсят да им стане вкусно и затова сипват и втора, и трета чиния. А ако първо хапнеш купа супа, подле няма да се натъпчеш с две чинии мусака. Те японците верно имат миниатюрни порции, ама слагат много повече блюда на масата от нас.

Ако ям супа и мусака на едно ядене ми става супер тежко и некомфортно. И нямам предвид от общо количество, а от брой видове храни. С годините установих, че колкото по-малко храни смесвам в едно ядене, толкова по-добре се чувствам. Или салата, или супа, или основно, две-три накуп ме карат да се чувствам като Сигърни Уивър малко преди да роди Пришълеца. А конкретно мусаката сама по себе си също ми идва малко тежка, макар че обичам - то не са месо, картофи, яйца, брашно... Порция пържола със зелена салата, при грамаж равен с порцията мусака, да речем, не ми натежава както мусаката.

У дома също се храним кой когато е гладен, но си правим компания на масата вечерно време. Примерно, ако аз съм хапнала към 5-6, а приятелят ми огладнява към 7-8, сядам с него, не ям, но си говорим. Сутрин бързаме, не сме гладни и не закусваме.

# 162
  • Мнения: 14 654
Принципно говоря, за случая, когато хората имат склонност да се натъпват, пък осъзнават, че не е хубаво - номерът не е в дребните порции, а в разнообразнието. Ти, Ники, явно си от хората с чувствителен стомах, които се нахранват с малка порцийка храна, каквато и да е. Само че аз не мога да ям само салата или само супа, нито пък едно яйце с парче сирене и къшей хляб и да кажа "ох, преядох".

# 163
  • Мнения: 22 036
В моето семейство (с родителите ми) имаше винаги 1,2,3 и салата/туршия. Никога не сме преяждали, но и порциите от всичко бяха малки. Майка ми готвеше от едно пиле 3 неща. Супа, половината печено, а другото на някаква яхния.
Не знам дали е било полезно, но никой от семейството не е бил с наднормено тегло.

По повод на развалянето на връзката с битовизми смятам, че не е така. Когато двама души се отделят да живеят заедно, особено ако им е първи такъв опит, всичко е хубаво.  Ние с бившия ми много се кефехме да правим нещата заедно, да си готвим, чистим, пазаруваме. Тези неща, започнаха да ни дотягат по-късно, когато други неща ни раздърпаха.

# 164
  • Мнения: 19 988
Да, няма как да накарам някой насила да се строява около масата и аз. А и детето се прибира по-късно, когато е втора смяна на училище. Дори то държи повече да сме заедно на масата от нас. Седя и правя компания да си лафим, докато вечеря, ако сме хапнали вече с половинът. Сутрешното кафе при нас е единият или другият (който стане пръв) да го направи и поднесе на другия. Но всеки си го пие пред компа.

Аз съм забелязала, че вкусовите предпочитания и навици се изграждат още като си малък. И, ако не спазваш някаква специална диети или режим, сепродължават тези навици. Ако мъжът е научен като малък да изяжда по половин хляб на ядене (както е случая с брата на моя половин), така си и кара като голям. И моят човек ядеше огромни количества теста и хляб като се запознахме. Сега пак обича, но доста по-малко яде на фона на семейството си. Детето живееше като малко за известно време само с моите родители и като го научиха на това пиле с ориз и пиле с картофи, и като питам "какво искаш да сготвя", дежурният отговор е: пиле с ориз или картофи.
Аз бях много злояда като дете, нищо буквално не ядях и не харесвах. Сега пак отбирам, но поне апетит не ми липсва. Smile

# 165
  • Мнения: 30 802
Извинявам се тогава, явно съм се объркала, че тежи 100 кила, сигурно някоя друга съфорумка в споделяла, пък аз съм се решила, че си ти.

Е един човек не може ли да тежи 100 килограма, без от него да висят меса? Както аз тежа 60 килограма, а не изглеждам надута. Имаше един период, когато го срещнах, беше с най-високото си тегло, 120, и изглеждаше дебел. След това свали до 90, зае се с фитнес, сега е малко над 100 и не изглежда дебел. И да, контролира си порциите, ако види, че нещо се ояжда. Лятото по едно време общо взето караше на салати.

# 166
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 703
Като говорите за "плюскане", малки, големи порции. Ядете ли винаги всички заедно на масата?

Не. Колкото и да ми се искаше вечер да се събираме на масата и да си говорим, не ми се получи. Аз също огладнявам рано: 18,00 - 18,30 часа вече ми къркори стомаха, мъжът ми току-що се прибрал, не му се яде още, "Я, каква хубава салата си направила, чакай да пийна една ракийка с нея." Децата:"Ама ние още не сме гладни, не ми се яде бе - как не разбираш?" Пък против моите принципи е да карам някой да яде насила, не вярвам и че е полезно. Обаче... ма мен вече ми прималява от глад и не мога да чакам на някой от домочадието да му се прияде, сипвам си и ям, пък другите - да се оправят, наготвила съм, амаха! И те така, те. Simple Smile))) 
И при нас е нещо подобно.

# 167
  • Мнения: X
Кг нямат значение за мен, защото който когато е гладен си яде каквото има и харесва. Никой не казва на другия колко и кога да яде и не чака на другия с гладен поглед да му се 'сготви' нещо и да е задължително готвено.


Чакам да изобретят робота тип домашен помощник/иконом и да не се занимаваме с нищо такова Simple Smile
 

Последна редакция: пт, 29 сеп 2017, 16:36 от Анонимен

# 168
  • Мнения: 30 802
Контеса, май забрави преди години как се хвалеше, че не допускаш да не ти е сготвено:) и че едва ли не истинските жени все са готови с наготвено ядене:)

А килограмите със сигурност нямат значение, щом "не вечерям" = ям скара, чипс, сирене, аламинути, салата- абе на практика не вечерям:) в такъв случай не знам на кое му казваш истинска вечеря...

# 169
  • Мнения: X
Сирен, готвено държах да има за детето. Примерно да има супа и зеленчуци.

Иначе нашето готвене не е задължително, но се случва да е всеки ден. Не се вечеря с него, а отива в кутиите за храна за обяд на другия ден.

 Но детето не може да кара с нашите преференции на чипс, салата, барбекю или мезета. Не всички наведнъж, разбира се. Все пак ние сме големи хора, преценяме си и хапваме кой каквото и колкото му се хапва.

Истинската вечеря е примерно супа, мусака, салата и десерт. Така не съм се хранила от дете..

Последна редакция: пт, 29 сеп 2017, 16:35 от Анонимен

# 170
  • Мнения: X
Аз нито супа, нито мусака мога да ям на вечеря. Десерт пък след ядене е абсурд. Като си се нахранил да продължиш и със сладко, това за мен е израз на лакомия. Иначе мога и да прекаля с количествата понякога. Например с риба или морски дарове. Може и килограм морски продукти да изям за една вечеря, но пък нито супа, нито сготвено ще пипна, нито хляб или каквото и да е друго. Всъщност го правя редовно като мога.

# 171
  • Мнения: 22 036
При нас обедите бяха тристепенни, а вечерята по-простичка. Аз по едно време не ядях по цял ден, но се върнах на старото си меню от при мама. Обилен обяд и никаква вечеря.

# 172
  • Мнения: X
Чек, мм е от твоят отбор.

Преди няколко дни бяхме в нашият любим ресторант за суши и морски храни. ММ винаги яде сурови риби и меса тип сашими, плодове и много морски дарове само.
Не пипва сушито или нудълите, но телешко, омар, скариди, раци, миди и октоподи са му преференциите.

А аз залагам на сотирани зеленчуци, суши, пържени зеленчуци, зелен чай и скариди, а детето на нудъли омар,, сладолед, плодове, скариди и супа мисо с тофу и нори.

Такова разнообразие ако приготвя за вечеря и ще съм гроги от стоене в кухнята.
https://www.facebook.com/enjoyablescience/videos/268525576974608 … Pp4uMNTgojB2f1qTc

Последна редакция: пт, 29 сеп 2017, 19:21 от Анонимен

# 173
  • Мнения: 14 654
щом "не вечерям" = ям скара, чипс, сирене, аламинути, салата- абе на практика не вечерям:) в такъв случай не знам на кое му казваш истинска вечеря...

На това прехапване по твоему нали се казва нектар? Където е сиренето и виното, точно там е и чипсът със скарата, все неща, с които се кефиш и не им висиш на котлона. Или ако ти ги ядеш са нектар, а ако Контес - банкет за прегладняло домакинство?

# 174
  • Мнения: 2 127
Хич не мога да го чакам аз хубостникът да огладнее. Той или огладнява късно, когато аз вече ще съм пред припадане, или няма да вечеря въобще. Храним се заедно в обедната почивка (тъй като работим заедно), както и веднъж в седмицата си имаме традиция да ядем пица и да си гледаме сериала, който следим. И това ни е споделеното хранене. Не ми пречи, тъй като си общуваме почти непрестанно, както в работата, така и вкъщи, та кой кога яде ми е точно все едно. Факт е и че, слава Богу, за битовизмите имаме едни и същи виждания за нещата, което доста улеснява нещата - Монк + Монк е добра комбинация, но осъзнавам, че сме били изключително досадни за предишните си половинки.

# 175
  • Мнения: 30 802
щом "не вечерям" = ям скара, чипс, сирене, аламинути, салата- абе на практика не вечерям:) в такъв случай не знам на кое му казваш истинска вечеря...

На това прехапване по твоему нали се казва нектар? Където е сиренето и виното, точно там е и чипсът със скарата, все неща, с които се кефиш и не им висиш на котлона. Или ако ти ги ядеш са нектар, а ако Контес - банкет за прегладняло домакинство?

Не и ако прехапването включва 2 килограма кайма.

Важен е и размерът на чиниите и чашите...

Но иначе си е така- по принцип си е хамалогия да наготвиш навреме "българска класика" с първо, второ и трето. А и не е оптимално хранене...

# 176
  • Мнения: X
Важен е размерът на чиниите и чашите. Точно поради тази причина мисля, че няма как един мъж да стане 100 кг., ако порцията му е сервирана в малка естетична чинийка. Освен ако чинийките не са твърде много на брой или няма някакво заболяване.

# 177
  • Мнения: 19 988
Важен е размерът на чиниите и чашите. Точно поради тази причина мисля, че няма как един мъж да стане 100 кг., ако порцията му е сервирана в малка естетична чинийка. Освен ако чинийките не са твърде много на брой или няма някакво заболяване.
Може, даже няма да изглежда дебел. Ако е висок над 1,90 м.

# 178
  • Мнения: X
щом "не вечерям" = ям скара, чипс, сирене, аламинути, салата- абе на практика не вечерям:) в такъв случай не знам на кое му казваш истинска вечеря...

На това прехапване по твоему нали се казва нектар? Където е сиренето и виното, точно там е и чипсът със скарата, все неща, с които се кефиш и не им висиш на котлона. Или ако ти ги ядеш са нектар, а ако Контес - банкет за прегладняло домакинство?
Тенденциозно е нейното. Но явно не сме Фея и Принц Wink

# 179
  • Мнения: 30 802
Е нали ако ги изядеш всичките тия неща вечер, си е сериозно хапване.

Ако мъжът ми ядеше големи порции, нямаше да е 100, а 140 килограма и вече наистина да изглежда дебел. Както и аз навярно щях да гоня 80-те. Макар че по българския стандарт пак минавам за дебела, защото не съм 45...

# 180
  • Мнения: 19 988
Макар че по българския стандарт пак минавам за дебела, защото не съм 45...
Smiley Кой е този бг стандарт? Килограмите зависят от плътността на мускулите, костната маса. Ох, тези норми за кила колко женски самочувствия са затрили.

# 181
  • Мнения: X
Сирен, в тема за битовизмите пак стигаме до твоите кг. Признавато ти е званието.

Меся тесто и ще правя мекици и хлебни пръчици с шарена сол за обяд със салата.
Размина ни се разходката и ще се впусна в пекарарство.

# 182
  • Мнения: X
Важен е размерът на чиниите и чашите. Точно поради тази причина мисля, че няма как един мъж да стане 100 кг., ако порцията му е сервирана в малка естетична чинийка. Освен ако чинийките не са твърде много на брой или няма някакво заболяване.
Може, даже няма да изглежда дебел. Ако е висок над 1,90 м.
Доста над 190 ще трябва да е.

# 183
  • Мнения: 19 988
Мхм, някои си падаме по високите мъже.Wink

# 184
  • Мнения: X
Че кой си пада по ниски мъже?  Laughing

# 185
  • Мнения: 19 988
Примерно жени. Simple Smile Аз като бях тийн-ка все ниски мъжове ми налитаха, а и съм харесвала такива. Сещам се колко драматично беше по едно време.
Аз напъпила девойка в разцвета на младостта си ( и глупостта си). Ходехме по едни вечерни барчета, на сокчета, срещи, шейкове. Имах един обожател с глава по-нисък от мен. Беше като адмирал – строг, стриктен, следи покрай мен кой се върти, никой да не припарва. Мълчалив, властен и грижовен. Изпихме соковете, чайовете, вече не си спомням точно. И той вика: "Искам да поговорим отвън". Излизаме. Късна есен, хладна тъмна вечер, кал навсякъде.
Заставаме встрани от шумотевицата и аз гледам къде да приседна да не се чувства неудобно, че съм с глава по-висока от него.
Не се наложи. Човекът ми хвана ръката, заби коляно в плочките и ми предложи брак.
Няма да забравя решителността и категоричността, с която го направи.
Друг мъж, особено пък висок, никога не го е правил с такъв апломб.
Така че – не подценявайте ниските мъже, те могат да бъдат много по-амбициозни и категорични.Wink

# 186
  • Мнения: 10 995
Аз пък слаби мъже и жени не харесвам - изглеждат ми болни.
По темата битовизмите за мен са нищо. Когато мога чистя, не се притеснявам от другите хора, че у дома не е аптека. Не вдигам скандали за чистене и цапане, ходя на работа и къщата не ми прави особено впечатление.
Не мога да си представя да се карам с мъжа ми по въпроси свързани с чистене, или пък да го карам да чисти той, ако не иска, с мотива, че и той живее в този дом. Нямам и чистачка.
Иначе пералня пускам всеки ден. Дрехи имаме много, но ако не пусна пералня не мога да отворя вратата на килера от мръсни дрехи.

# 187
  • Мнения: X
Ех, basila, ако се беше омъжила за ниския Пища Хуфнагел, щеше цял живот да гледаш мъжа си отвисоко.  Laughing

# 188
  • Мнения: 22 036
Килограмите не са от голямо значение. Мъж, който е 2 метра е нормално да е 100 кила.

Аз съм 1.65-7 и на 50 кила съм ок, когато не тренирам. Като започна ги качвам на 55-6 без видима разлика.
Уиш ако днес ми дойде на гости ще се ужаси. Имахме тийн парти и сутринта къщата беше като след бомбандировка. Сега обаче си чистят и подреждат без подканяне. Аз си седя на компа и само ще пусна прахосмукачка и ще измия и приключвам за седмицата.

Вчера им купих по една семейна пица на брой пубер, а сутринта установих, че и нудълси са си правили после Wink.

# 189
  • Мнения: X
А, щом чисят и подреждат, само ще стоя отстрани с тиган в ръка, за да надзиравам и стимулирам чистофайническия процес.  Mr. Green

# 190
  • Мнения: X
Аз му хванах цаката на отблъскването на тийнейджърки за слийпоувъри. Пращам по някое време ММ да ги покани на вечеря. Дъщеря ми в началото отказва от името на всички, но ММ е голям симпатяга и като ги подкани малко по-галантно, те почват да викат "Ами... хмм..., добре!". И идват на масата. Като хапнат наполовина почвам с въпроси. "Как завърши ти миналата учебна година? Ейй, браво, нашата дъщеря е по-зле от теб. А каква искаш да станеш като завършиш училище? Ема то затова много трябва да учиш, нали знаеш! А! И ти си слагаш фондьотен. Ще си развалите кожата бе, момичета! Вашите пускат ли те в Пачевил (квартал с дискотеки)?" И т.н. и те вече май не искат да идват или дъщеря ми я е срам да ги кани. Аз все по слийпоувъри съм ходила сякаш!

# 191
  • Мнения: 22 036
Абе аз май предпочитам да са тук, колкото и да мрънкам. Вчера ми беше супер спокойно. Смяхме се, аз ги изоставих и си седнах на компа, после си легнах, а те бяха кротки и така. Да дойдат още 10 пъти най-много. Единия е на 19, моя и още двама-трима на 17 и има един изтърсак на 16.

# 192
  • Мнения: X
Даже до масата няма да стигнат кандидатите за слийпоувър- ще си сложа ролки на главата, ще си об;ека пеньоарче на баклавички, ще обуя подпетени пантофи и ще ги чакам на вратата. Сами ще направят 180  градуса.

# 193
  • Мнения: X
Уиш, от това май няма да избягат, напротив, може да им стане уютно. По-добре с къси панталонки, гол пъп и татуировка с маркер, на санскрит разбира се. А червилото мораво черно, може и с молив за очи ако нямаш подходящ цвят. В устата дъвка, в ръката чаша водка и ще избягат.

# 194
  • Мнения: X
Добре. Отивам да кача 20 кила преди да се навра в късите панталонки за по-сигурно.

# 195
  • Мнения: 22 036
Ха ха, верно Уиш, по-скоро ще избягат ако им се метнешпо бански Simple Smile. Аз го практикувам, като ми писне от тях и се изнасят на подскоци, като кенгурчета Simple Smile.

# 196
  • Мнения: 19 988
Ех, basila, ако се беше омъжила за ниския Пища Хуфнагел, щеше цял живот да гледаш мъжа си отвисоко.  Laughing
SatisfiedSmile Да, и да мога да го нося в дамската си чанта и всеки път като съм с него да нося ниски обувки – мерси.

# 197
  • Мнения: 6 400

Дали битовизмите могат да сближат и да се броят за прекарано време един вид, а не непременно да са нещо, за което да се дърляте.
Ами в началото на отношенията, когато още летиш, може и да могат. После, с ангажименти около децата, се превръщат в нещо, което трябва да се свърши, за да може да се премине към "ползотворната комуникация".

За мен лично има някои неща, които биха засилили чувството за отборност и семейство. Но това е предвид предпочитанията ми и за други не важи респективно. За някои готвенето е хоби, приятно занимание, за други е досада, но необходимо зло, което трябва да се свърши, за да има какво да ядат. За мен не е хоби, но ми е приятно до някаква степен и би ми било забавно да си готвим заедно, ако имаме свободно време. Това не пречи да провеждаме разговори.
По- мащабните поправки по къщата също  могат да се направят в тази отборност. Примерно боядисването на стени не е нужно да е досадно, може да е забавно и дори приятно. Но пак залитаме към типа персонаж. Аз обичам да рисувам, обичам и да боядисвам разни неща.
Простирането на прането или чистенето на пода хич не са ми приятни. Гледам да се свършат по- бързо.

П.П. Съгласна съм с нечий коментар на по- предна страница за мързела. Да не барваш нищичко по домакинството далеч не е залог за персона над нещата, с по- висши цели и водеща най- стойностни разговори.
Няма проблем да не правят впечатление неща, ако двама такива се съберат. Аз лично не мога да си представя особено жена да си хвърля чорапите по земята и да не ѝ прави впечатление дни наред, че прескача. По моите критерии, а те далеч не са на вманиачена чистница, това е в графа мърла или палачор Laughing

Ох, пукнах се от смях. (И то само досега.) Joy
Значи аз съм от ужасно пъргавите и само подвиквам "Варда" из вкъщи. Така де, моткат ми се из краката, аз си имам битовизми за вършене. (бързам, та белким ми остане време за ефективна комуникация + почивка в края на вечерта)
Относно готвенето - вчера изгоних мъжо от кухнята, щото Сичкото място ми требе за да сготвя вечерята. Wink
Чистя пода с удоволствие, Начи в графата с вещиците съм смятайте! Grinning
Мързела ... е, как не загрявате - тя си ги слага чорапите нарочно, точно с цел да ги прескача - покрай битовизмите да свърши и гимнастиката и всичко да е на 6! Joy

Да сА извиня, че не съм точно по подтемата на темата в момента.
Леле, Чек, стратегията ви за гонене е желязна, мисля ще действа при всякакви хора. Joy

Аа, 45 кг ми звучат страшно. Кг, бански ... кой ще размята снимки? Wink Joy

Последна редакция: вт, 03 окт 2017, 12:45 от ina.ina

# 198
  • Мнения: 58
Темата е за битовизмите и моята собствена изгода. Бих желала да разбера кой какво влага, за да сверя часовника, ако мога така да се изразя (евентуално по-разбираемо).

Битовизми са тези елементарни теми и задължения от всекидневието, към които изпитваш досада или правиш по задължение. За всеки те са различни, но в най-общи линии това са храненето, отделянето, караниците, работата, чистенето...и т.н. Simple Smile

# 199
  • Мнения: 6 400
Хм, работата не ми е битовизъм. По-скоро като отида там има битовизми - както и вкъщи. Grinning Wink

Общи условия

Активация на акаунт