Аз пък не разбирам как може да е лошо човек да се грижи и да показва обич, защото да дадеш храна или да направиш нещо друго хубаво за останалите, е точно това. Не мога да си представя как всеки път, когато поискам нещо, не защото не мога и сама, а просто ей така, защото не ми се прави, насреща да ми се изрепчват, че е срамота здрав и прав човек да не може сам (например да стане и да си свари кафе, да си сипе вода, да си изглади дрехата за утре и т.н.). Не си представям да отговарям и на детето си така, когато поиска да му направя и занеса сандвич в стаята, ясно е, че е голям и може сам, ама ако всеки път го пращам да се погрижи сам, то за какво е семейството въобще.
Много пъти съм се опитвала да го формулирам кратко и ясно- ти го направи.
Имам чувството, че много хора приемат семейството като ООД, което е силно изкривено виждане за семейни отношения.
