Не знам какъв харасмънт има, но при нас почти няма отказали тим билдинга. Видях списъка. Никой не ни гледа с лошо око ако не ходим. Явно форумът не е представителна извадка.
- Публикувана: 20 апр. 2024, 16:34 ч.
- Последно мнение: 18 май 2024, 13:23 ч.
Тема за ревността, излизанията и пътуванията
На мен би ми провалило спокойствието и уюта да си определям сама плановете.
Не обичам да общувам излишно с хора, които аз сама не съм избрала. Пък и да съм ги избрала, свободното време си е мое и за семейството ми, приятелите ми, близките ми, почивката ми и т.н.
Срещу двойно заплащане и пълно поемане на разходите бих се замислила, стига там да не трябва да седя по нощите на софри и на чашка.
Не обичам да общувам излишно с хора, които аз сама не съм избрала. Пък и да съм ги избрала, свободното време си е мое и за семейството ми, приятелите ми, близките ми, почивката ми и т.н.
Срещу двойно заплащане и пълно поемане на разходите бих се замислила, стига там да не трябва да седя по нощите на софри и на чашка.
Аз също съм имала шефове и колеги, с които не ми се е ходело никъде. Имах шеф, който искаше само той да говори, само за теми, които него го вълнуват. Дори и в почивките за кафе, дори и след работа - само той говори, само за неща, които го интересуват. Ако някой не се вълнува от неговите теми, започва уж на шега да го упреква. Примерно се интересува от Формула 1, а слушателите му не се и дават някакъв знак, че не могат да се включат в темата. И той първо, че си вади изводи за тях и второ - ама как така бе! Еееее, излагаш се! Ти въобще гледал ли си поне едно състезание!! Ами гледай и тогава говори!
Представя ли си наистина как човекът сяда да гледа състезание от формулата, за да може да говори. Щото често му се налагаше да го въвличат в темата.
Някой му донесе шапка на Ферари. И ми се хвали. Аз му честитих, казах му че е хубава. Беше обиден, че само толкова съм казала и че нищо не разбирам от коли.
Ама това нали е шапка, не е кола!!!
На него му се говореше за шапката, хвалеше му се, а аз някак не потънах в идеята и това ужасно го засягаше.
Представя ли си наистина как човекът сяда да гледа състезание от формулата, за да може да говори. Щото често му се налагаше да го въвличат в темата.
Някой му донесе шапка на Ферари. И ми се хвали. Аз му честитих, казах му че е хубава. Беше обиден, че само толкова съм казала и че нищо не разбирам от коли.
Ама това нали е шапка, не е кола!!!
На него му се говореше за шапката, хвалеше му се, а аз някак не потънах в идеята и това ужасно го засягаше.
Ее, имам тениска на Ферари. Да бях знаела, да ти я изпратя, за да му влезеш в тона. 
Междудругото, това е единствената тениска, която ми е отесняла, но си я пазя за всеки случай, ако не щеш ли си върна старото тегло. Просто е много качествена изработка. Абе, явно имам какво да си кажа със шефа ти
Междудругото, това е единствената тениска, която ми е отесняла, но си я пазя за всеки случай, ако не щеш ли си върна старото тегло. Просто е много качествена изработка. Абе, явно имам какво да си кажа със шефа ти
Да, да... Той много щеше да го оцени.
Идваше ни трейнер от чужбина и трябваше да го водим на вечеря. Това бяха най-скучните вечери за мене. Четирима човека, само шефът ми говори. Ние не можем, а и не трябва, една дума да си кажем. Не може! Седиш и го слушаш как говори за коли, за ремонти, за футбол и за Левски, който бил религия, за честта да се уреди с целогодишен безплатен журналистически пас за всички мачове. Тогава вървеше едно риалити - уууу за всички, които гледат тази простотия...!
Между другото, не го канеха много по тийм билдинги.
Идваше ни трейнер от чужбина и трябваше да го водим на вечеря. Това бяха най-скучните вечери за мене. Четирима човека, само шефът ми говори. Ние не можем, а и не трябва, една дума да си кажем. Не може! Седиш и го слушаш как говори за коли, за ремонти, за футбол и за Левски, който бил религия, за честта да се уреди с целогодишен безплатен журналистически пас за всички мачове. Тогава вървеше едно риалити - уууу за всички, които гледат тази простотия...!
Между другото, не го канеха много по тийм билдинги.
Зависи и от тийм билдинга. Първия на който отидох преди години, не бих си го причинила отново. Още не се бяхме настанили и едната шефка беше бременна се настани в ресторанта защо била гладна и искала риба. В 16,00 вече бяхме на маса, чудех се кафе ли ще пием, ще вечеряме ли. Можеше да се разходим наоколо, ама не, на масата. Към 21,00 половината бяха пияни, след това отидохме в друг хотел на дискотека, на следващия ден спахме до обяд и си тръгнахме. За следващия път вече имах ревнив мъж който не ме пускаше.
В сегашната фирма са хубави - хотел с басейн, караме бъги, яздим коне, играем игри... забавляваме се. ММ рязко спря да е ревнив и не ме спира
В сегашната фирма са хубави - хотел с басейн, караме бъги, яздим коне, играем игри... забавляваме се. ММ рязко спря да е ревнив и не ме спира
Зависи и от тийм билдинга.
Абсолютно. Чак се зачудих някои на какви тиймбилдинги ходят. В една от фирмите (българска и средна по големина) задължително имаше политика 1 година в България после 1 година в Гърция. Винаги 5-звездни хотели. Достатъчно време имахме за басейни, масажи, спа, разходки. Като “игри” е имало всякакви различни - крав мага класове, йога, народни танци, разгадаване на загадки, търсене на “съкровища”, физически състезания тип прескачане, заобикаляне, катерене и всякакви подобни. Водили са ни на кораб с дискотека и коктейли, организирали са караоке за желаещите. Вечер сме се разделяли на отбори за билярд, боулинг, тенис на маса.
Е, пиянски изцепки винаги има, но това си е до конкретни индивиди. Мен какво ми пука, че Иванчо от счетоводство се е натряскал като мотика. Нито ще ми развали настроението, нито ще ме откаже цялостно от тиймбилдинг. То си е за Иванчо, аз с него не общувам.
Същото писах по-назад и аз - като съм имала разкошни тиймбилдинги как да ги оплювам?
Фил, то не е концерт по желание. Тук дискусията вече заприличва на една друга, в която потребителка питаше как може да принуди работодателят да й дава ваучери за храна. Ами, не може. Бюджетът той го разпределя къде, колко, как.
Фил, то не е концерт по желание. Тук дискусията вече заприличва на една друга, в която потребителка питаше как може да принуди работодателят да й дава ваучери за храна. Ами, не може. Бюджетът той го разпределя къде, колко, как.
Фил, то не е концерт по желание.
Както някой по-назад спомена, тиймбилдингите не са създадени, за да тормозят служителите, като им отнемат 24часа в годината от времето им. Поне при нас ние отиваме на обяд единия ден и на другия на обяд се връщаме.
В моята фирма например сме около 40 човека, които сме разпределени в различни отдели. Хората в тези отдели взаимодействаме, но само по работа. Обичайно по-близките контакти се завързват вътре в самия отдел, да не говоря, че даже вътре в екипите на самия отдел.
Когато имаш работа с хора, които познаваш по име и покрай работата, но той за теб е просто онзи от съседния отдел, дето се бави, работата е по-трудна. Когато имаш някакъв контакт с този човек и установиш, че той е приятен и също така ти поразкаже за някакви неща в неговата част от работата, започваш да го възприемаш по-добре и да върви работата ви по-леко.
След тиймбилдинг винаги настроението в офиса е по-приповдигнато, хората са по-приказливи и се отразява по-добре на работата ни.
И пак ще натъртя на това, че се осъществява веднъж годишно, не е като да са ни отнели кой знае колко от безценното ни време.
Тук като чета имам чувството, че масово хората не понасят работата си и нямат търпение да се отърват от колегите.
В моята фирма например сме около 40 човека, които сме разпределени в различни отдели. Хората в тези отдели взаимодействаме, но само по работа. Обичайно по-близките контакти се завързват вътре в самия отдел, да не говоря, че даже вътре в екипите на самия отдел.
Когато имаш работа с хора, които познаваш по име и покрай работата, но той за теб е просто онзи от съседния отдел, дето се бави, работата е по-трудна. Когато имаш някакъв контакт с този човек и установиш, че той е приятен и също така ти поразкаже за някакви неща в неговата част от работата, започваш да го възприемаш по-добре и да върви работата ви по-леко.
След тиймбилдинг винаги настроението в офиса е по-приповдигнато, хората са по-приказливи и се отразява по-добре на работата ни.
И пак ще натъртя на това, че се осъществява веднъж годишно, не е като да са ни отнели кой знае колко от безценното ни време.
Тук като чета имам чувството, че масово хората не понасят работата си и нямат търпение да се отърват от колегите.