Мислите ли за бъдещето?

  • 4 729
  • 120
  •   1
Отговори
# 15
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 297
Често потъвам в такива мисли. А не искам. Лошото е, че не можеш да ги изгониш. Искам да спра, или поне да забавя времето. А то препуска лудо и ето- още една година се изниза.
Смятам, че старостта в България е грозна, тъжна и самотна. И бедна, и болна. Искам да остарея красиво, да не будя у децата си тревога.
Болестите са си болести. Вече почти няма пенсионер, че и по- млади без хронични заболявания. Стрес, начин на живот, кофти храна...

# 16
  • Мнения: X
Аз не заблуждавам. Напротив, показвам всяка емоция и гняв и тъга и смях . Просто аз за себе си смятам че съм през повечето време тъжна , те виждат в мен друго. И помнят другото .

# 17
  • Мнения: 1 376
Аз съм на 32. Имам един здравословен проблем вече. Имам и злоупотреби с алкохол и други неща зад гърба си. Баща ми се разболя от много тежко заболяване, майка ми е на години вече. Гледам в момента да живея що годе здравословно, пък каквото има да става, ще стане. Деца поне нямам да му мисля толкова, няма да увисна на някой в ръцете поне след 10 - 20 години.
Хич не ме устройва сегашната работа, търся, но удрям на камък. Това ми скапва настроението още повече. Чувствам, че донякъде се провалих с грешни избори навремето, но сама съм си виновна.
Не мисля за бъдещето. Живея за настоящето. Не виждам защо да се затормозявам допълнително за разни имагинерни сценарии.

# 18
  • Мнения: 8 828
Няма причина за терзания, те ще отминат с времето.
Когато бях млада и аз се тревожех за разни несъществени неща.
Колкото по-стара и болна ставам, толкова по-малко ми пука.
И освен това съм сигурна, че на всеки има да му се случва това, което му е подготвила съдбата. Нито може да се промени, нито да се избегне.По тази причина живея без драми.
Успокоителни пък да взимам -абсурд!
Хората, когато нямат проблеми, се опитват да си измислят някой, че им е скучно.

# 19
  • Мнения: 3 186
Живея за настоящето. Не виждам защо да се затормозявам допълнително за разни имагинерни сценарии.

И как се живее за настоящето? То ти казва - чувствам се зле, изглеждам зле и болестите ми са много зле. Какво да му живеем на настоящето?

Ън, съдбата е ясно понятие. Няма мърдане от нея. Има страх.

Не вярвам в промяната на линията на съдбата.

# 20
  • Мнения: 1 376
Живея за настоящето. Не виждам защо да се затормозявам допълнително за разни имагинерни сценарии.

И как се живее за настоящето?
Като не ти пука особено и не си правиш планове и сметки без кръчмар. Бившият ми мъж казваше, че това било "циганска работа", въпреки че той с неговите грандиозни планове е без образование и сигурно още прибира от маминка наема от нейната гарсониера и философства за живота по пижама у тях.

# 21
  • Мнения: 46 565
Смятам, че старостта в България е грозна, тъжна и самотна. И бедна, и болна. Искам да остарея красиво, да не будя у децата си тревога.
За разлика от по-възрастните, ние имаме възможността да трупаме активи, на тях им е било отнето всичко - поминъка на цели поколения, който е предаван от едно на друго, имоти и т.н. Те не са имали нашите опции, при нас е различно и каква ще е старостта ни зависи от нас. На 30-40 е точно времето да работим в тази насока.

# 22
  • София
  • Мнения: 12 374
Не.
Не мисля за утре, радвам се, че ме/ни има днес. И мен, и детето, и мъжът ми, и животните ни, и всички, които обичам. Толкова е кратък тоя живот, че е напълно безсмислено да го отравяме със страхове.

# 23
  • Мнения: 8 828

Смятам, че старостта в България е грозна, тъжна и самотна. И бедна, и болна. Искам да остарея красиво, да не будя у децата си тревога.

Оф, ей това наистина буди голяма тревога и у мен .Напълно вярно е. Наблюдавах го до преди няколко месеца при родителите ми и хич не искам да си спомням. Звучи ужасно, но понякога се радвам, че бързо се отърваха, бяха наистина тъжна гледка в последните 1-2 години, стари, болни и отчаяни.

# 24
  • София
  • Мнения: 12 374
Баба ми онзи ден навърши 90, да ми е жива и здрава. Определено не е тъжна, самотна и отчаяна. Има силен дух, куп роднини, които я обожават и постоянно се въртят около нея и й помагат, 5 правнучки, които я разсмиват и й топлят сърцето. Искам да остарея като нея Heart

# 25
  • Мнения: 3 186
За разлика от по-възрастните, ние имаме възможността да трупаме активи, на тях им е било отнето всичко - поминъка на цели поколения, който е предаван от едно на друго, имоти и т.н. Те не са имали нашите опции, при нас е различно и каква ще е старостта ни зависи от нас. На 30-40 е точно времето да работим в тази насока.
[/quote]

Няма такова нещо. Баба ми е била осъдена, за да не се случи това да се вземе от хората и да се даде на друг.

Не вярвайте на подобни измислици!

Как не го преодоляхте оня момент и не продължихте напред? Нали сте много кадърни!

# 26
  • Мнения: 1 376
Аз пък взимам вдъхновение точно от "млади" възрастни хора. За съжаление рядко се срещат у нас.

# 27
  • Мнения: 3 186
Аз пък взимам вдъхновение точно от "млади" възрастни хора. За съжаление рядко се срещат у нас.

Има ги.

Оная власт ни даде хора, къдърни с образование в много области. Без нея щяхме за сме една селска държава.

# 28
  • Down south
  • Мнения: 7 722
Просто искам да знам има ли някой, който понякога р изпадал в такива размисли . Не го правя с цел да се успокоя, че не съм единствена, а за да чуя как се справяте с това и да опитам да помогна на себе си.
Темата ме впечатли.
Да, изпадам в такива състояния и потъвам в подобни мисли.
За протокола, ние сме по-възрастни от вас.

Имах цел и грижи, избран колеж за дъщеря ми, след това разходите, как ще свикне далече от нас, а ние как ще свикнем без нея у дома. Всичко си идва на местата.
Имам морета от притеснения, понякога мога и да се давя, но излизам на повърхността, мислейки за хубави неща, пътувания и бъдещи преживявания.
Да, не ставаме по-млади, но пък голяма част от живота е пред нас.

# 29
  • Мнения: X
Последното изречение звучи толкова оптимистично....
Иска ми се да мига да кажа по-голямата част от живота е пред нас. Уви....дълголетниците сякаш са малко вече....А навсякъде чета че средната продължителност на живота расте. Да , знам че това е адски субективно и зависи от един милион неща, но ми се иска старостта да е поне до 100 години. В  сравнително общо здраве. А ако стана на 100, вероятно ще искам още толкова Sad
Как може да измислят да има робот с интелект, който да замени в много функции човека, а в същото време хората да
Мечтаят за дълголетие..

Общи условия

Активация на акаунт